Обезщетение от застраховател при ПТП с починал велосипедист и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

София, 18.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 4291 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 782 от 31.05.2022 г. по в.гр.д. № 196/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.03.2018 г. по гр. д. № 10559/2015 г. на Софийския градски съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на неговия баща И. П. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.10.2014 г.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.10.2014 г. на първокласен път І-6 между [населено място] и [населено място] при отклонението за [населено място] между управлявания от Д. Т. П. лек автомобил, марка „Фолксваген Поло“, с рег. [рег.номер на МПС] , и велосипед с водач И. П. С., в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста. Доказано е от заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство медицинска експертиза, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта на И. С. и процесното ПТП. От заключението на психиатричната експертиза е установено, че резултатът от кръвната проба на водача на автомобила сочи за наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1,4 промила, съответстващо на лека степен на алкохолно опиване, което обичайно води до отслабване на вниманието, концентрацията и повишаване риска от неправилна преценка на ситуациите. От събраните пред двете инстанции доказателства съдът е направил извод, че не е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на автомобила и настъпилия резултат, независимо от констатацията, че е управлявал превозното средство с превишена скорост и след употреба на алкохол. При съобразяване на изяснения в експертизите механизъм на произшествието и показанията на разпитаните свидетели, е приел, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на велосипедиста в кръстовището и главния път при несъобразяване с наличието на знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при което за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим. От съществено значение в случая е обстоятелството от кой момент навлезлият в кръстовището и главния път велосипедист е дал повод на другите участници да го възприемат като опасност за движението. Изводите на автотехническите експертизи са идентични по въпроса, че към момента, в който водачът е видял и възприел опасния обект разстоянието на велосипедиста до мястото на удара е било 55,35 м. - по-малко от опасната зона за спиране от 92,57 м. От тези констатации е направен извод, че от момента, в който велосипедистът е преминал десния край на платното за движение и предприел пресичане отдясно-наляво спрямо посоката на движение, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара. Водачът не е могъл да предвиди, че друго превозно средство ще навлезе в траекторията му на движение при забранителен знак „Б1“, а към момента, в който е възприел опасността, ударът за него е бил непредотвратим. Прието е, че и двамата водачи са имали възможност да се възприемат от значително разстояние на около 100 м., както и че не е имало данни за препятствие, което да ограничава видимостта. Съдът не е установил наличието на причинна връзка между превишаването на позволената скорост на движение със 7-8 км/ч и ПТП. За неоснователни са приети доводите на ищеца за нарушение на правилата за движение поради извършване на изпреварване и управление в лява пътна лента, като съдът се е позовал на разясненията, дадени от вещите лица в открито заседание. В заключение е прието, че не е доказано поведението на водача да е в нарушение на правилата за движение, и да се намира в причинна връзка с пътния инцидент.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него съдът не се е съобразил със задължителните указания на ВКС във връзка с повторното разглеждане на делото. Неправилно е възприет началният момент на възникването на опасността във връзка с преценката доколко е било предотвратимо настъпването на процесното ПТП, както и че водачът на автомобила не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при положение, че се е движел със скорост, надвишаваща максимално допустимата за участъка, и технически несъобразена с пътната обстановка. Твърди се, че не са взети предвид становищата на приетите по делото автотехнически експертизи и показанията на свидетелите – очевидци във връзка с изясняване на механизма на процесното ПТП и поведението на участниците в него.

Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт М. В., оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач Д. Т. П., със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат П. А., оспорва касационната жалба.

С определение № 1736 от 20.06.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 782 от 31.05.2022 г. по в.гр.д. № 196/2021 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите си поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от касатора, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.

Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на предпоставките: противоправно деяние, състоящо се в действие и/или бездействие; наличие на действително претърпени вреди - имуществени и/или неимуществени; наличие на причинно - следствена връзка между деянието и вредите; и вина, която се презумира.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съгласно ППВС № 4/68 г. при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и в ППВС № 17/63 г. т. 7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването е факт от действителността, за установяването на който ответникът носи доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. От значение в този случай е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина, като след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, определеното по справедливост обезщетение се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Правилно е прието, че е предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), съобразно който отговорността на ответника по иска е ангажирана по сключен договор „гражданска отговорност на автомобилистите“, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По отношение на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увредения ищец, е установено от приетото и неоспорено заключение на назначената в хода на първоинстанционното производство медицинска експертиза, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта на И. П. С. и процесното ПТП, в което той е участвал като велосипедист. От свидетелските показания, събрани пред първата инстанция, се установява и че в резултат на произшествието ищецът – син на починалия - е търпял душевни болки и страдания от загубата на своя баща. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, въз основа на което ищецът попада в обхвата на най-близкия родствен кръг.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че от фактическия състав на непозволеното увреждане е останало неустановено противоправното поведение на водача на застрахования автомобил, както и че единствената причина за инцидента е в субективните действия на пострадалия, който не се е съобразил с поставения знак „Б1“ и предприел неразрешено перпендикулярно на платното за движение преминаване през Т-образно кръстовище.

От назначената в изпълнение на задължителните указания на ВКС тройна автотехническа експертиза за установяване на точния механизъм и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, се установява, че водачът на автомобила се е движел с превишена скорост - 98 км/ч при разрешени 90 км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поначало превишената скорост винаги представлява (съдържа в себе си) и несъобразена скорост. Определената в закона максимално разрешена скорост не е случайна. Счита се, че тя е и съобразената скорост. При определяне на максимално допустимата скорост законодателят е взел предвид препоръките на различни научни дисциплини, опитните правила, законите на механиката и физиката и редица други закономерности. Затова първото условие за движение със съобразена скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена скорост. Превишаването на максимално допустимата скорост всъщност е движение и с несъобразена скорост, тъй като по силата на същите обективни закони и закономерности, извън човешките възможности е ситуацията да бъде овладяна и контролирана, т.е. неминуемо се стига до произшествие. Съобразената скорост се избира в зависимост от конкретните условия, които се явяват допълнителни по отношение на общоважащите, взети предвид от законодателя при определяне на максимално възможната и разрешена скорост за движение. Превишаването на тази скорост винаги е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат. Въпреки че към момента на ПТП водачът е имал възможността да възприеме велосипедиста на разстояние повече от сто метра и въпреки че е наближавал началото на населено място и кръстовище, регулирано с пътни знаци, не е предприел намаляване на скоростта, с което е нарушил и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, продължавайки да се движи с несъобразена скорост, независимо от създалата се опасност от навлизането на велосипедиста на пътя. От показанията на свидетелката В. Ш. Д., която е очевидец на ПТП, се установява, че управляваният от нея автомобил бил изпреварен от лек автомобил „Фолксваген Поло“ на около двеста метра преди кръстовището, на което е станало ПТП, като последният е имал възможност съвсем спокойно да се преустрои в дясната лента и да избегне удара с велосипедиста. От посочената по-горе тройна автотехническа експертиза се установява, че ако изпреварващата маневра е завършила на разстояние по-голямо от сто метра преди кръстовището, то водачът на автомобил „Фолксваген Поло“ е имал техническа възможност да се преустрои в дясната лента и по този начин да предотврати удара, без да предизвика странично плъзгане на автомобила.

С оглед посоченото е налице противоправно поведение на водача на автомобила в причинна връзка с увреждането, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Водачът на автомобил „Фолксваген Поло“ е управлявал МПС с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Той е управлявал лекия автомобил и след употреба на значително количество алкохол, което само по себе си винаги води до отслабване на вниманието, концентрацията и повишаване риска от неправилна преценка на ситуациите. Освен всичко това и след като своевременно не се е преустроил в дясната лента, водачът на автомобил „Фолксваген Поло“ е имал и техническа възможност да предприеме спасителна маневра като измени посоката на движение на автомобила и да предотврати по този начин настъпването на ПТП без да причини смърт и телесни увреждания. При "спасителната маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици. Опасността може да възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили и в) от неправомерното поведение на самия водач. Спасителната маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, която в случая е 92,57 м., когато от неправомерното поведение на участник в движението или поради случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици.

Относно съпричиняването. Във формираната от касационна инстанция практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност - за определяне съотношението на приноса на делинквент и пострадал - последователно се приема, че от значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от всеки от двамата нарушения на правилата на движение, в причинност с ПТП, като подлежат на преценка конкретните условия, при които е реализирано ПТП и спрямо същите - кой от съпричинилите вредоносния резултат е имал по-голяма възможност да предотврати същия / така в решения по т. д. № 1846/2021 г. на ІІ т. о., т. д. № 3540/2013 г. на І т. о. на ВКС и др. /. Следователно, от значение е и поведението на кой от тях е първопричина и обуславящо, респ. на кой от тях - обусловено, поради което и само по себе си не би било вредоносно. От свидетелските показания, както и от приетите по делото експертизи, е установено, че велосипедистът е станал опасност за движението, когато е навлязъл в платното за движение в момента, когато е предприел пресичане на главния път и без да се огледа и без да спира навлязъл в нарушение на изискването на знак „Б1“ на пътното платно и е продължил движението си перпендикулярно на него. Следователно действията на велосипедиста са в по-голяма причинност с ПТП. Приносът на пострадалия е 60 %, тъй като е имал техническа възможност да избегне удара ако е спазил изискването на знак „Б1“.

Съобразно изложеното по-горе неправилен е изводът, че искът е неоснователен. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора.

Съобразявайки събраните пред първата инстанция свидетелски показания, кореспондиращи с твърденията на ищеца, че с починалия през целия му живот са живели в едно домакинство, били са близки и са се грижели един за друг, както и че до момента ищецът изпитва скръб и мъка по загубата на своя баща, справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на 100 000 лв. С оглед определената степен на съпричиняване от наследодателя на ищеца така определеното обезщетение следва да бъде намалено с 60 %, вследствие на което искът трябва да се уважи за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от смъртта на баща му вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.В останалата част до предявения размер 160 000 лв. искът трябва да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода на спора на адвокат Р. М. като пълномощник на Е. И. С., трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всички инстанции съобразно представените договори за правна защита и съдействие в размер на 4 812.50 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съобразно изхода на спора на Е. И. С., със съдебен адрес [населено място], трябва да се присъдят 365 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд 4 060 лв. държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 782 от 31.05.2022 г. по в.гр.д. № 196/2021 г. на Софийският апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] да заплати на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И. П. С., ведно със законната лихва от 09.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И. П. С., като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], да заплати на адвокат Р. М., САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв 4 812.50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], да заплати на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], 365 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], да заплати по сметка на Върховния касационен съд 4 060 лв. държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.