Обезщетяване на разходи за погребение по застраховка „Гражданска отговорност“

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 36

гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1135 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 527/01.12.2022 г. по гр.д. № 551/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 154/14.06.2022 г. по т.д. № 1471/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдил „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на Д. Д. Р. на основание чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 22 928.40 евро (равностойни на 44 844.00 лв.) – обезщетение в репарация на разходите за погребение и надгробен паметник на починалия син на ищеца Н. Р. Т., пострадало лице от застрахователно събитие от 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г., като с въззивното решение са определени такси и отговорността за разноските по делото.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен): 1. Законът допуска ли обезщетението по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ да е в размер, по-нисък от направените разходи от лицето, увредено от застрахованото моторно превозно средство? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението, с което ответникът е оспорил иска и на което основава оплакванията си в жалбата срещу първоинстанционното решение?

По материалноправния въпрос настоящият състав приема, че застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи да репарира онези разходи на лицето, увредено от застрахованото моторно превозно средство, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Дължимото обезщетение, заедно с лихвите и съдебните разноски, е до нормативно определения размер на застрахователната сума. Когато увреденото лице е направило луксозни разходи - над разумните и обичайните, застрахователят не отговаря за платеното в повече. Застрахователят не отговаря и за разходите, които увреденото лице е направило, защото не е положило дължимата грижа да ограничи вредите от застрахователното събитие. Тези разходи са все поради причини в поведението на увреденото лице, а не произтичат от застрахователното събитие. Отговорът обобщава последователно провежданото от Върховния касационен съд нормативно и казуално тълкуване в изясняване на границите на деликтната отговорност, доколкото отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от общия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Поради това отговорът не се нуждае от други мотиви.

По процесуалноправния въпрос настоящият състав приема, че въззивният съд е длъжен в решението си по чл. 271 ГПК да изложи собствени мотиви по всяко своевременно въведено възражение пред първата инстанция, с което ответникът оспорва иска по основание и/или размер и на което основава оплакванията си във въззивната жалба. Изводът произтича пряко от чл. 269, изр. 2 ГПК и от правомощията на въззивния съд на инстанция по същество. Когато оплакванията в жалбата и/или в отговора по чл. 263 ГПК не са свързани с доводи за грешки на първата инстанция по разгледаното възражение, и пред втората инстанция не са събрани нови доказателства за релевантните факти, потвърждавайки обжалваното решение, въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция по възражението (чл. 272 ГПК). Този отговор се основава на нормативното тълкуване с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и на казуалното в практиката на Върховния касационен съд по чл. 269, чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 272 ГПК и също не се нуждае от други мотиви.

Настоящият състав като разгледа касационната жалба на ответника съгласно изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна по следните съображения:

Въззивният съд правилно е приел, че съгласно чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, ответникът дължи да обезщети разходите, които ищецът е направил по погребението и надгробния паметник на сина си Н. Р. Т., пострадалото лице, чиято смърт настъпва при ПТП от 31.12.2016 г. по причина на непредпазливото деяние на водача на лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. [рег.номер на МПС] , осъществило състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК (чл. 300 ГПК). Към 31.12.2016 г. ответникът е обвързан от задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за вредите от управлението на лекия автомобил (неоспорен факт, неопроверган от събраните по делото доказателства). Неправилно обаче въззивният съд е приел, че всички направени от ищеца разходи по трите приети по делото фактури са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Ответникът е възразил, че с част от тях ищецът е надхвърлил обичайните и разумни разходи за погребението. Платил е ползване на гробно място за трима, а не за един покойник, и надгробният паметник е луксозен. Възражението е въведено своевременно (с отговора на исковата молба) и във въззивната си жалба срещу решение, с което искът е уважен изцяло, ответникът се е оплакал, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил възражението, посочвайки най-общо, че ищецът не би направил тези разходи, ако виновният водач не бе причинил смъртта на пострадалото лице. Със същите мотиви възражението е отхвърлено и с решението по чл. 271 ГПК. Въззивният съд е спестил разсъждения, защо приема, че всички направени от ищеца разходи за погребението на пострадалото лице и за надгробния паметник са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и така, на практика, е препратил към необоснованото първоинстанционно решение. Допуснатото съществено нарушение по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, а и по чл. 272 ГПК, е довело до необоснованост на въззивното решение и до неправилно прилагане на материалния закон. Въззивно решение следва да се касира в допуснатата до обжалване част. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия и настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество.

По прекия иск по чл. 432 КЗ застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи да репарира онези разходи на увреденото лице, които са пряка и непосредствена причина от увреждащото противоправно деяние. Отговорността на застрахователя е функциоално обусловена от тази на делинквента и чл. 51, ал. 1 ЗЗД задава обективните й предели. В случая, това са обичайните и разумни разходи за погребението и за надгробния паметник на пострадалото лице в [населено място], Република Франция. Ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба, че от 2009 г. ищецът се е установил да работи и живее там. За скърбящата майка е необходимо често да посещава гроба на сина си (пострадалия от произшествието), а не само когато се завръща в България два пъти в годината. Следователно в установяване на причинно-следствената връзка от значение е пазарът на услугите за погребение и надгробен паметник в [населено място], Република Франция. Обичайни и разумни, а с това – включени в дължимото застрахователно обезщетение, са разходите по церемонията и погребението на пострадалото лице в гробищния парк на [населено място], Република Франция – сумата 5 017.00 евро по фактура № 8312/19.01.2017 г. Изводът се налага според описанието им в тази фактура и от това, че възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка не е за тези разходи. Обичайни и разумни са и разходите за ползването на гробното място за срок от 50 години – сумата 911.40 евро по фактура № 0000024/11.0.2017 г. Съгласно правилата на общинските власти в [населено място], Франция, общодостъпни на страница в Интернет, такава е цената за едно място в гробищния парк, без значение дали в него са погребани един или трима покойника. Възможността да се из ползва за трима е максимално допустимата според общинските правила и не изисква по-висока цена. Цената за срок от 50 години е по-ниска от цената за ползване на гробните места в по-къси срокове. Следователно и този разход на ищеца е включен в дължимото застрахователно обезщетение. През есента на 2019 г. на гроба е поставен паметник от фин гранит с постамент за погребален параклис с две колони и златни гравюри. По издадената за това фактура № F1809043/ 19.09.2018 г. ищецът е платил сумата 17 000 евро. Също от общодостъпна справка в интернет се установява, че сумата 500 евро е пазарната цена във Франция за надгробен паметник с гравюри със средно качество. Следователно ищецът е направил луксозни разходи. Платеното в повече (над сумата 500 евро до 17 000 евро) е по негова преценка, а не поради застрахователното събитие. Искът по чл. 432, вр. чл. 498, ал. 1, т. 1 КЗ за застрахователното обезщетение в репарация на разходите за погребението и надгробен паметник е частично основателен. Касационната инстанция следва да го уважи в размер на сумата 12 572.86 лв. (равностойни на 6 482.40 евро), като отмени решението в частта, с която тези разходи са обезщетени в по-високия размер. Законни лихви ответникът дължи от 16.11.2021 г. – датата на извънсъдебната претенция за плащане до застрахователя, която е и най-ранната в смисъла по чл. 429, ал. 3 КТ. Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване следва да бъде съответно изменено, включително в частта по таксите и разноските.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е освободен от такси, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса от 518.62 лв. за разглеждането на делото пред първата инстанция, а не в размера от 1 809.47 лв.

Според крайния изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да репарира на ищеца сумата 1 146.46 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да репарира на ответника сумата 1 306. 72 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати и възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции. Като съобрази ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и размерите по чл. 25, ал. 1 НЗПП, съдът определя възнаграждението за сумата 150 лв. за всяка инстанция.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 527/01.12.2022 г. по гр.д. № 551/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която искът по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ е уважен над сумата 12 572. 86 лв. до сумата 44 844.00 лв. – застрахователно обезщетение в репарация на разходите за погребение и надгробен паметник, и в частта по таксите и разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Р., ЕГН [ЕГН], срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 498, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 12 572. 86 лв. до сумата 44 844.00 лв. – застрахователно обезщетение в репарация на разходите за погребението и за надгробния паметник на починалия на 31.12.2016 г. син на ищеца Н. Р. Т., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата допусната до касационно обжалване част.

ОСЪЖДА Д. Д. Р. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 306. 72 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да заплати сумата 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на Д. Д. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 146.46 лв. –разноски по делото.

ОСЪЖДА „ Застрахователно дружество Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати 518. 62 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.