Обезщетение за увредена земеделска земя и задължение за рекултивация

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

София, 03.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 122 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 296/28.06.2022 г. по касационна жалба на Д. П. Я. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 18.05.2021 г.по гр.д.№ 312/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта, с която е отменено частично решението на първата инстанция по иска по чл. 49 ЗЗД , и вместо това е отхвърлен иск предявен от Д. П. Я. против Община Червен бряг за обезщетение на причинените му имуществени вреди от наводняване на съсобствен имот № ****, в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ****за разликата над сумата 119 лв . до претендираният /като частичен иск/ размер 25000 лв.

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 214/ 28.02.2020 г. по гр. д. № 789/ 2018 г. на ОС – Плевен, с което Община Червен бряг е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови бездействието си, създаващо условия за наводняване на имот № ****с площ 19.477 дка в м.“Л.“ в землището на [населено място], Община Червен бряг, на който имот ищецът Д. П. Я. е съсобственик, като преустанови оттичането на ползваните води от рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ****, отдаден на концесия, в имот № ****, след като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 296/28.06.2022 г.

В касационната жалба, подадена от Д. П. Я. се твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗЗД, чл. 7 ЗОЗЗ и ЗВ относно начина на определяне на вредите по пазарни цени и извода, че поради това, че се касае за земеделски земи, няма годни части и материали, чиято стойност да се приспада и неотчитане характера на вредите и обезщетението, което се претендира – за възстановяване на имота, а не за обезценяването му. Направено е оплакване за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 269 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по претенция за обезценяване в размер на пазарната цена на имота, каквато не е заявявана от ищеца, а не за заявената претенция за обезщетение за възстановяване на земята и за необсъждане на всички събрани доказателства – извода на СТЕ, че земята на имота е възстановима. Твърди се необоснованост на извода, че имота, в резултат на наводняването му, не съществува и че е възникнал нов имот, че не е отчетено, че може да се ползва като пасище след възстановителни процедури. Твърди се неправилност и на извода, че ищецът, като съсобственик с квота 1/32 ид.ч., може да претендира само такава част от дължимото обезщетение, като касаторът счита, че въззивният съд не е отчел, че претенцията за обезщетение за вреди върху съсобствен имот е управително действие.

Ответникът по тази касационна жалба Община Червен бряг счита, че в съответствие със съдебната практика и доказателствата по делото е определен размера на обезщетението като пазарна цена и съразмерно на размера на притежаваната от касатора идеална част от увредения имот, че тъй като решението на първата инстанция е обжалвано изцяло, не е нарушена съдебната практика по чл. 269 ГПК при събиране на доказателства за размера на обезщетението, че съдът е следвало да обсъди възражението, че ищецът е останалите съсобственици не е следвало да бъдат обезщетени с този имот, че имота не е с някакво специално предназначение е не е ползван с такова предназначение.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „как следва да бъде изчислен размера на обезщетението на увредена частично земеделска земя, която подлежи на възстановяване, съгл. чл. 3, чл.5, чл.7 от Закона за опазване на обработваемата земя /ЗОЗЗ/, допустимо ли е в този случай обезщетението да се определя по пазарната цена на имота. С решение № 734/14.01.2008 г. по гр.д.№ 719/2006 г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по отменения ГПК е присъдено обезщетение за обезценяване на земеделски имот и за възстановяване на почвата. По този въпрос обаче не е известна на настоящия състав съдебна практика по чл. 290 на ВКС, с която да е отговорено на въпроса.

Конституцията на Република България, в чл. 21, ал.1 и чл.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, определят земята и конкретно земеделските земи като основно национално богатство и изисква тя да се използват само по предназначение. Затова са установени законови задължения за собствениците и ползвателите на земеделски зами да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества /чл.3 ЗОЗЗ/. Това задължение обвързва всеки собственик, т.е. дори увреденият имот да бъде продаден на трето лице, то новият собственик има същото задължение да рекултивира и/или възстанови ерозиралия или увреден имот независимо че увреждането е настъпило преди да го придобие. Затова деликветна не може да се освободи от задължението за обезщети собственика за вредите, които е нанесъл на земеделския му имот, като заплати само пазарната му цена. Установена е и отговорност за собствениците и ползвателите за вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици. /чл.5, ал.2 ЗОЗЗ/ Собственикът може свободно да избере начина на ползване на земеделската си земя, но ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води./чл.5, ал.1 ЗОЗЗ/ Неизпълнението на тези задължения е противоправно поведение. Когато от него са настъпили вреди на съседния имот е налице деликт и основание за обезвреждане на настъпилата вреда. Дължимото обезщетение в този случай не може да е пазарната цена на имота, защото законът изисква земеделската земя да се опазва и да не се поврежда по описаните начини и това задължение съществува независимо кой е собственик. Какво включва конкретно възстановяването на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделска земя се определя според конкретното им увреждане от нарочно изготвеният, съгласуван и одобрен проект за това, съгласно чл.7 ЗОЗЗ.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С Решение № 5С/15.08.2007 г. на ОС “Земеделия“ Червен бряг, наследници на Й. Н. Й. са обезщетени по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, от общинския поземлен фонд с имот № ****по плана за земеразделяне, с площ 19.477 дка в м.Л. в землището на [населено място], Община Червен бряг, представляващ пасище/мера, като в скицата и решението не е отразено върху имота да има ограничения или сервитути. Ищецът притежава по наследство 1/32 от този имот. Имотът граничи с р. Искър чрез дига и от юг – с имот № ****– рибарник с площ 107.128 дка – публична собственост на Община Червен бряг, за който имот е съставен АОС № 268/ 06.11.2001 г. на основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОС. След подписа на актосъставителя е отразена забележка без дата, че рибарникът е разделен на 9 клетки, отделени с диги. Имот № ****– рибарник с площ 107.128 дка. е отдаден на концесия за услуга „за активно отглеждане на аквакултури“ за срок от 35 г. от Община Червен бряг на ЕТ „Ценков-64- Петьо Ценков“ с договор за концесия от 24.01.2013 г., в сила от 24.03.2013 г., за което е взето Решение № 799 по протокол № 37 на Общински съвет – Червен бряг. Видно от същото, условията за осъществяване на концесията са концесионерът при ползване на рибарника да спазва нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционни програми, мерки и средства за това; всички дейности да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти; да не допуска неправилна или опасна експлоатация при осъществяване на дейността; да не застрашава компонентите на околната среда и да полага грижи за опазването й. Задълженията на концесионера са: да не допуска нарушаване на обществени интереси, да получи разрешително за водоползване и водовземане, да проведе детайлни хидроложки изследвания за всяко водохранилище с предварително изяснени изисквания за количеството на водовземане и др. Концедентът Община Червен бряг има задължение съгласно чл.7.5.3 и чл.11 ал.2 т.2 от решението да осъществява контрол за спазване на условията на концесията и за изпълнението на задълженията по концесионния договор, като в т.7.3.4 от решението е предвидено правото на Общината да прекрати договора при виновно неизпълнение от страна на концесионера на основните му задължения или при нарушаване на условията на концесията. След сключване на договора оценка за въздействието върху околната среда не е извършена, защото РИОСВ със свое решение от 03.09.2013 г. е преценила, че такава не е необходима. В решението е посочено, че заустването на отточните води от рибарника в р.Искър се осъществява чрез съществуваща канализационна мрежа. Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /БДУВДР/ е издала на концесионера разрешително за водовземване от повърхностен воден обект на 24.10.2013 г., в което е посочено, че отвеждането на използваните от рибарника води ще се осъществява по открит канал, местонахождението на който не е описано, но е посочено, че е непосредствено след рибарниците и е предмет на процедура за издаване на разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностните води – в р. Искър . Няма данни да е издадено такова разрешително. Посочени са координати на заустване, които съгласно заключението на допълнителната СТЕ, приета пред ВТАС, попадат в съседния имот № ****. От събраните гласни доказателства се установява, че след предоставяне на имота в обезщетение до преди 2014 г. същият е бил проходим, хората са ходили там да ловят риба на реката. Свидетелите обясняват, че тогава имало по-малко клетки на съседния рибарник, като в някои от тях се отглеждали земеделски култури. Преди оттам също изтичала вода, но когато клетките станали повече, водата прокопала урва. Ищецът Я. е сезирал Общината на 25.11.2013 г. с оплаквания за незаконно използване и увреждане на имота му от увеличения водоотток от рибарника, преминаващ през него, като около 8 дка били трайно наводнени и заблатени, а около 3 дка били отнесени от реката. По тази жалба е направена проверка от БДУВДР, която в Констативен протокол от 18.02.2014 г. е отразила, че не са констатирани нарушения и не са дадени предписания на концесионера. На 07.03.2014 г. обаче БДУВДР е извършена нова проверка, на която на концесионера е дадено предписание да „влезе в процедура за издаване на разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностни води“, предвид констатацията за липса на такова. В писмо от 28.05.2014 г. РДНСК е дала указания до кмета на Общината да предприеме законосъобразни действия с цел недопускане на отводняването на рибарника през процесния имот. Според отразеното в констативен протокол от 18.11.2014 г. на комисия при Областна дирекция „Земеделие“–Плевен, съоръжението за източване на рибарниците излива вода от тях в имот № ****и с течение на времето водата е образувала дере с дълбочина на места до 2 м и дължина около 140 м, самото дере и около него е обрасло с дървета, храсти и блатна растителност. С писмо от 21.01.2015 г. по повод поискана от Я. допълнителна информация, ОД „Земеделие“ е конкретизирала, че 8.9 дка са обрасли с дървета, храсти и блатна растителност, 3.6 дка са отнесени безвъзвратно от р. Искър и формиралото се дере е с площ около 200 кв.м. Към това писмо на Областна дирекция „Земеделие“ е приложена скица, върху която са отразени отнетата от реката, заблатена и обраслата площ и дерето /л.23 от делото на Плевенски ОС и л.15 от въззивното дело/. Видно от тези скици, между р. Искър и заблатената част от имота има площ, за която няма данни да е увредена, но към същата няма достъп от имота на ищеца. При проверка на 10.07.2019 г. от гл. експерт в Дирекция „Контрол“ на БДУВДР – Плевен е установено обрушване на лявата предпазна дига на р. Искър с дължина около 500 м и е направено предложение за отнемане на разрешителното за водовземане. В Констативен протокол от 09.12.2019 г. са дадени предписания до кмета на Община Червен бряг за предприемане на действия за преустановяване оттичането на водите от рибарника в процесния имот. През 2014 г. Община Червен бряг е стартирала процедура по чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ пред МЗХ по отстраняване на явна фактическа грешка от влезлия в сила план за земеразделяне на землището на [населено място] по отношение на няколко имота, сред които и процесният, но преписката е върната поради непредставяне на изискани документи относно собствеността и необходимо прилежащата земя към рибарника.

По делото са изслушани няколко комплексни експертизи. Първата експертиза е установила, че на границата на рибарника с процесния имот има изградена земнонасипна дига, перпендикулярна на дигата на р. Искър. Тази дига попада изцяло в процесния имот и на нея от страната на рибарника има метална решетка за водооттока, недобре закрепена с бетон. Няма данни на место на има сочената в решението на РИОСВ от 03.09.2013 г. канализационна мрежа, липсва изпускател и изграден бетонов открит отводнителен канал. Целият водоотток преминава през дере – промойна, изцяло в границите на процесния имот. Вещите лица са констатирали значими морфологични изменения в граничните с рибарника области и ареали – изцяло не съществува предпазната дига на реката по течението след рибарника, която е граничила и е предпазвала процесния имот; изменена е структура на брега – обрушена е брегова ивица; налице е усвояване на част от процесния имот от реката – навлизане на реката около 25 м навътре в имота; трайно заблатяване на около 8.9 дка от имота и обрастването му с блатна растителност; изменен хидрологичен режим на реката – променено е руслото й, образували са се острови. Заключението е, че тези изменения са резултат от безконтролно изпускане на води, недооценено количество и динамика на водния отток от рибарника. Съдът не е възприел констатацията на вещите лица, че към датата на възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ – 2007 г. в рибарника е имало само две клетки, а впоследствие концесионерът ги е увеличил на девет, тъй като това противоречи на вписаната в АОС от 2001 г. Според заключението, част от клетките на рибарника са вкопани в лявата дига на реката – граничат с петата й. Според вещите лица, рекултивацията на имота ще бъде изключително трудна поради силното нарушение на геоморфологичната структура, поради което се изисква комплекс от законово регламентирани мероприятия, проведени в определена последователност и в период от време от 5 до 10 г. на два етапа: първият – техническа рекултивация, изисква почистване и подготовка на терена, изземване и транспортиране на земни маси, подравняване, добавяне на подобрители, изземване, транспортиране и разстилане на хумусен пласт, изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения, а вторият етап – биологическа рекултивация, изискваща агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните площи. Относно средните пазарни цени на отдаване под наем и аренда на пасища/ мери, вещите лица са определили 5 лв./дка за землището на [населено място] и 6.40 лв./дка за землището на Община Червен бряг. Втората експертиза е остойностила разходите по пера, необходими за възстановяване на имота в първоначалния му вид. По отношение на попадналите в коритото на реката в резултат на ерозиране на брега 3.6 дка от имота, възстановяването е безсмислено без корекция на талвега на реката. Прогнозните разходи за техническата рекултивация на процесния имот възлизат на 85 665.13 лв. с ДДС, като след това ще са необходими и разходи за биологическата такава. Относно състоянието на процесния имот през годините експертите въз основа на аероснимки и карти на Google Earth от 2011 г. и 2014 г. и аероснимка от 2018 г. излагат, че е налице прогресивно изменение на площта на имота, че не са налице данни за състоянието му преди 2011 г. и ерозионните процеси в него. Към датата на извършения от тях оглед – 02.05.2019 г. 8-9 дка от имота са трайно заблатени, почвата е негодна за обработка, тъй като е силно ерозирала и заблатена, обрасла с блатна растителност. Проверката им е установила, че не съществуват строителни документи и план за изграждането на рибарника, но доколкото същият е изграден преди 31.01.2001 г., той представлява търпим строеж. Към датата на регистрация на рибарника в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – 13.12.2013 г. – не е подадена информация за броя на клетките му за рибопроизводство, а само е посочена водната му площ от 84 дка. След приемане на Наредба № 18/ 04.11.2016 г. концесионерът е приложил към регистрацията технологично описание и схема, видно от която броят на клетките е девет на площ от 85 дка и две клетки са спомагателни – утаителна и съгревателна с площ 9 дка. Към рибарника липсват измервателни съоръжения за отчитане количествата ползвана вода. Посочват, че откритият канал – ровина е единственото съоръжение за отвеждане на водите от рибарника и същият е разположен изцяло в процессния имот , като и той, и отводнителната решетка , не са изградени като технически съоръжения в съответствие с хидрогеоложките условия на терена и не са изпълнявали ефективно предназначението си през годините, което е довело до увреждане и загуба на площта на процесния имот. За решаване на проблема с инфилтрацията на водата от рибарника не е изграден изолационен екран по дигата между рибарника и имота и това, заедно с високите водни нива на реката през годините, е причина за заблатяването и за морфологичните изменения на бреговата ивица и коритото на реката.

Във въззивната инстанция са допуснати допълнителни оценъчна и техническа експертизи. Първата е имала задача, поставена от съда да определи пазарната цена на процесния имот. Определена е пазарна цена 282 лв. на декар или общата пазарна цена на целия имот, на който ишеца е съсобственик е 5493 лв. Вещото лице по допълнителната техническа експертиза дава заключение, че на скица от 2001 г. към акта за общинска собственост на рибарника няма отразено дере или водоотвеждащо съоръжение , разположено в съседния имот , такива няма и на скицата и извадката от КВС на [населено място] към 2007 г., когато имотът е предоставен като обезщетение на правоимащите лица. За първи път на аероснимка от 2011 г. част от терена на процесния имот е отразен като шавар, граничещ с дере на рибарника. Вещото лице сочи, че изграждането на земно-насипната дига на границата между рибарника и процесния имот чрез отнемане на част от повърхностния слой на последния, е довело до локално понижаване нивото на имота, а дерето е естествено природно образувание, което се формира вследствие на ерозията на почвата при подходящи почвени и релефни характеристики на терена, каквито са налични в процесния имот. Прогресивното увеличаване на размерите на дерето по площ и в дълбочина е настъпило след отдаване на рибарника на концесия – след 2014 г. от въздействието на изтичащите от рибарника води и постоянно изнасяне на почва от имота. Излага, че ако е бил изграден открит бетонов канал за отвеждане на водите от рибарника, движението на водите би било ограничено само в неговото сечение и не би позволило прогресивното разрастване на ерозията, довела до превръщането на дерето в ровина. Понастоящем площта и дълбочината на делето не можело да бъдат установени с точност поради абсолютна непроходимост и липса на видимост по дължината на преминаване на дерето, но ориентировъчно площта е около 1 дка.

От правна страна, въззивната инстанция е приела, че Общината е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявените искове по чл. 109 ЗС и по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени на трети лица при и по повод експлоатацията на собствения й имот – обект на концесията. Изводът е изведен от действието на договора за концесия само между страните по него Общината и концесионера – чл. 21, ал.1 ЗЗД. Увреденият може да насочи претенциите си както срещу собственика на имота – концедента, така и срещу концесионера, които носят солидарна отговорност за противоправното си поведение, довело до настъпването на вредите: концесионерът – за увреждащите си действията си, а концедентът – за бездействието си да упражни правомощията си на собственик, като не допуска извършването в своя имот на действия, с които се създават пречки за използуването на съседни имоти по-големи от обикновените – чл.50 ЗС, а кредиторът може да избере чия отговорност да ангажира.

Този извод е правилен Общината, предоставяйки свой имот на концесия като рибарник е следвало да упражнява контрол за използването му, включително в обществен интерес, съгл. чл. 11 ЗОС и чл. 67а от Закона за концесиите чрез определеното за това на длъжностни лица и назначаване на комисии от Общината, съгласно изискванията на чл. 105 от същия закон, които да извършват текущия контрол по изпълнение на сключения концесионен договор. Не е установено общината да е извършвала такъв контрол, включително и след оплакванията на ищеца и получаване на предписания от компетентните органи. Ако бе извършвала такъв контрол щеше да установи, че концесионера не е изпълнил концесионния договор - не е спазил нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и е допуснал неправилна и опасна експлоатация, несъотвестваща на установените технически и технологични стандарти, като е ползвал обекта без да е получил разрешително за водоползване с цел заустване в повърхностни води, допуснал е безконтролно оттичане на отпадъчните води от рибарника в частен имот и действията му не само са застрашили околната среда, но и са я е увредили. При тези неизпълнения на концесионния договор, общината е могла да прекрати концесията, съгл. чл. 76, ал.2 ЗК, но не е сторила това и бездействието й в продължило години – нарушенията от концесионера са констатирани от БДУВДР още през 2014 г. Това бездействие е довело до значително увреждане имота, на който ищеца е съсобственик. Това, че на концесионера не са налагани административни наказания не изключва противоправността на бездействието на общината и е ирелевантно за реализиране на гражданската й отговорност за вреди пред собствениците на увредения имот. Поведението на общината е и в нарушение на чл. 144, т.6 от Закона за водите, защото до диги е забранен строеж на рибарници.

Правилно въззивната инстанция е приела, че не следва да извършва косвен съдебен контрол на решението за обезщетяване наследници на Й. Н. Й. по възражение на Община Червен бряг на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, че имота е воден обект и е следвало да остане общинска собственост. Решението на ОС „Земеделие“, с което се легитимира ищецът като съсобственик е за обезщетение с процесния имот. Съгласно чл. 19, ал.2 т.3 ЗСПЗЗ при определяне на земи по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, общинска собственост, с които да бъдат обезщетени правоимащи, общината взема участие със свой представител. Поради участието й в тази административна процедура, общината не може да иска извършване на косвен съдебен контрол. Този извод съответства на приетото принципно разбиране в т.2 от ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, че административният орган е обвързан от административният акт ако е участвал в процедурата по издаването му и не може да иска провеждане на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК в последващ исков процес. Отделно от това е съобразено, че не се установява да е съществувала пречка за обезщетяване с този имот, тъй като в него до момента на обезщетяването не е съществувал открит канал или той да е воден обект по смисъла на пар.1 т.34 ЗВ, т.е. да представлява публична общинска собственост, съгл. чл. 19, ал.1 ЗВ. Дерето в имота е образувано след обезщетяването и е резултат от ерозията на почвата след отдаване на концесия на съседния имот.

Предвид изложената фактическа обстановка, въззивният съд правилно е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на Общината по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, - противоправност в поведението на общината, което е в пряка причинна връзка с настъпилите имуществени вреди за ищеца. При определяне на обезщетението, съдът правилно е приел, че отнесените 3,6 дка от източната част на имота на ищеца, сега попадащи в коритото на р. Искър, са тотална щета, защото възстановяването е безсмислено без корекция на талвега на реката. Размерът на вредата за тази част е средната пазарна цена, която е 1015.20 лв. /3.6 дка по 282 лв./, от които за ищеца съобразно квотата му от съсобствеността 1/32 ид.ч. е 32 лв. /1015.20 лв. : 32/

Съдът е приел, че е доказано увреждането и на 8.9 дка от площта на имота, разположена в централно-западната му част, което се изразява в трайното му заблатяване, обрастване с папур и друга блатна растителност, както и увреждането на 1 дка от имота чрез образуване на дере – ровина вследствие оттичането на отпадните води. За тези общо 9,9 дка., съдът е приел, че ищецът е лишен от достъп до имота и е налице невъзможност за използването му. Посочил е, че деликвентът дължи обезщетение в размер на действителната вреда, която е съизмерма с разходите, необходими за поправянето на вещта или когато вещта е повредена по начин, че вече не е годна да бъде ползвана по предназначение – с пазарната й равностойност, позволяваща да се закупи вещ от същия вид и качество, при приспадане стойността на годните части или получените материали. Тъй като се касае за недвижим имот земеделска земя – няма годни части и материали, които собственикът да получи, процесният имот не е възможно да бъде използван по предназначението си, а действията по рекултивирането му фактически ще доведат до създаването на нов имот, защото прогнозните разходи за рекултивирането му са с повече от 15 пъти над пазарната цена на имота и присъждането им щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Затова съдът е приел, че обезщетението следва да се присъди по пазарната цена на увредените 9,9 декари, определена в размер на 2792 лв. /9.9 дка по 282 лв./. За ищеца, притежаващ 1/32 ид.ч. обезщетението е 87 лв. /2792 лв. : 32 ид.ч./. Или общо дължимото на ищеца и присъдено обезщетение за двете увредени части от съсобствения имот е определено в размер на 119 лв. За разликата до претендираните като частичен иск 25 000 лв., искът е отхвърлен от възивната инстанция.

Предвид отговора, по който е допуснато касационно обжалване, последният извод на съда, че следва да се присъди обезщетение, съизмеримо с пазарната цена на имота противоречи на чл. 3, чл.5 и чл.7 ЗОЗЗ Ищецът и сънаследниците му са обезщетени с имот ****с предназначение пасище, мера, от който 8,9 дка, разположена в централно-западната му част са трайно заблатени, обрасли с папур и друга блатна растителност и 1 дка от имота се е превърнал в дере – ровина вследствие оттичането на отпадните води. Тези общо 9,9 дка следва да се реколтивират независимо кой е техен собственик. Това задължение произтича от нормите на ЗОЗЗ. Общо разходите за техническата рекултивация на процесния имот според СТЕ възлизат на 85 665.13 лв. Ищецът притежава 1/32 ид.ч. от него, т.е. има право на 2677 лв. Към тази сума следва да се прибави и пазарната цена на 1/32 ид.ч. от напълно унищожената и неподлежаща на възстановяване, отнесена от реката част – 32 лв., т.е. общият размер на дължимото обезщетение за ищеца, притежаващ 1/32 и.ч. е 2709 лв.

Правилен е изводът на въззивният съд, че по иска по чл.49 ЗЗД, ищецът може да претендира обезщетение само съразмерно на своите права в съсобствеността. Предявяването на иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД не е управително действие. Риска от погиване или увреждане на вещта е за собственика й, респективно за всеки от съсобствениците. Съгласно нормата на чл. 30, ал.3 ЗС ползите и вредите за и от съсобствения имот се разпределят съобразно дела на всеки съсобстевник. Следователно и обезщетението за вреди върху съсобствен имот следва да съответства на правата на съсобствениците. Процесуалната субституция, съгласно чл. 26, ал.2 ГПК е възможна само в предвидените случаи Законодателят не е предвидил процесуална субституция в полза на съсобственик, който да предявява иск за обезщетение за вреди върху имота от свое име за сметка на останалите съсобственици. Затова не може да се присъди обезщетение на ищеца са припадащата се част от съсобствеността на останалите съсобственици.

Претенцията на ищеца за обезщетение включва и пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през периода от 2013 г. до 2018 г. вкл. /евентуална наемна цена 623.26 лв./ Тази претенция е преценена като неоснователна от въззивният съд, тъй като пропускането на дохода не се предполага, а по делото липсват доказателства, за валидни наемни или арендни договори с трети лица относно процесния имот. Този извод съответства на приетото в ТР от 13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Всяка от страните претендира разноски. Касаторът претендира 3400 лв., които доказва При съобразяване на уважената част от иска, той има право на 367 лв. за настоящата инстанция, 108 лв. за въззивна инстанция и 348 лв. за първа инстанция или общо следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска деловодни разноски за всички инстанции в размер на 823 лв. Ответната община претендира разноски, съставляващи адвокатски хонорар в общ размер 4 000 лв. за настоящата инстанция - за изготвяне отговор на касационната жалба – 1800 лв. и за явяване в съдебно заседание – 2200 лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за основателно поради това, че касационно обжалване по касационната жалба на общината не е допуснато с определението по чл. 288 ГПК, а е допуснато такова само по касационната жалба на Д. Я.. Съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при цена на иска 25 000 лв. е 2650 лв. Съдът приема, че следва да намали уговореният адвокатски хонорар до размер 2650 лв. поради това, че не е допуснато касационно обжалване по жалбата на общината и с оглед обема на защита, която бе съсредоточена само по размера на имуществените вреди. При съобразяване на този размер и съобразно отхвърлената част от иска, на Община Червен бряг следва да се присъдят деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 2362 лв. Към този размер следва да се прибавят разноски съобразно отхвърлената част от иска за въззивна инстанция в размер на 891 лв. за първа инстанция – 905 лв., или общо на основание чл. 78, ал.3 ГПК, за трите инстанции – 4158 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 80 от 18.05.2021 г.по гр.д.№ 312/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта, с която е отменено частично решение № 214/ 28.02.2020 г. по гр. д. № 789/ 2018 г. на ОС – Плевен по иска по чл. 49 ЗЗД , и вместо това е отхвърлен иск предявен от Д. П. Я. против Община Червен бряг за обезщетение на причинените му имуществени вреди от наводняване на съсобствен имот № ****, в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № 000362 за разликата над сумата 119 лв . до 2709 лв., /по предявен частичен иск в размер на 25 000 лв. от 596 759 лв./ и в частта за разноските, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Община Червен бряг да плати на Д. П. Я. ЕГН-[ЕГН] обезщетение, съобразно притежаваната от него идеала част, за причинените му имуществени вреди на съсобствен имот № ****от наводняване, в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ****в размер на още 2590 лв. /или общо 2709 лв. с присъдената сума от 119 лв./

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част до пълния предявен размер на иска по чл. 49 ЗЗД

Осъжда Община Червен бряг да плати на Д. П. Я. деловодни разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на 823 лв.

Осъжда Д. П. Я. да плати на Община Червен бряг деловодни разноски за всички инстанции, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 4158 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: