Обезщетение за счупен лакът след падане в шахта без капак

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

София, 05.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1350 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5369/14.02.2020г. на ищеца Д. Ц. Б. срещу решение № 103/23.01.2020г. по в.гр.д. № 2039/2019г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора Б. срещу ответника Община Пловдив иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, за сумата над 5 000 лв. до сумата 7 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, както и в частта досежно присъдените съдебни разноски.

Касаторът Б. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Твърди, че съдът погрешно е приложил законовия критерий за справедливост, като е присъдил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинено травматично увреждане в следствие на падане в улична шахта - собственост на ответника, в занижен размер, без да изложи мотиви в акта си. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде уважен до размера на сумата 7 500 лв.. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ - Община Пловдив депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като предявява възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

С определение № 583 от 26.06.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за съдържанието на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.

С ППВС № 4 от 23.12.1968г. са дадени задължителни указания на съдилищата, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт, да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства са свързани с начина на извършване и характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия, възрастта му, продължителността на възстановителния период, проведените оперативни интервенции, прогнозата след приключване на лечението с преценка на възможността за настъпване на цялостно излекуване, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, възможността на пострадалото лице да се обслужва само и необходимостта от ползване на чужда грижа, обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и др.. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 223 от 27.12.2016г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016г., III г. о., ГК, решение № 100 от 12.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016г., IV г. о.и др..

По съществото на касационната жалба:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от от деликт.

Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза по делото, въззивният съд е намерил за установено, че на 08.05.2018г., в тъмната част на денонощието, в [населено място], ищецът, придвижвайки се по пътното платно, предвид липсата на изграден тротоар, е видял зад себе си фарове, и отдръпвайки се в страни, попаднал в необезопасена и необозначена отводнителна шахта без капак. Вследствие на падането е получил травматично увреждане на лакътната става, изразило се в откършечно счупване на лакътния израстък на дясна лакътна става, травма на мускулите и сухожиията на триглавия мускул, както и охлузвания и синини на десния крак, които са пряка и непосредствена последица от падането в необезопасената улична шахта. Тъй като пострадалият не е могъл да се изправи сам и да излезе от шахтата, той е получил помощ от случаен минувач, чул неговите стонове, а по-късно е бил закаран от свой приятел в болницата, където на следващия ден му е била направена операция на лакътната става с пластика на сухожилието и реконструкция на залавното място на олеклана, поставена е гипсова шина за 25 дни, след което е провеждана рехабилитация – 2 курса в рамките на месец.

Пловдивски окръжен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е доказан по своето основание, тъй като е осъществен сложния фактически състав на чл. 49 ЗЗД. Счел е, че съгласно разпоредбите на § 7 ЗМСМА, шахтата е собственост на Общината, за която е съществувало задължение да я поддържа обезопасена чрез своите служители. Поради това, че шахтата не е отговаряла на условията за безопасност е приел, че е налице противоправно поведение от страна на служители на ответника по отношение на причиняването на процсния деликт, като е посочил, че е без значение фактът дали Общината е възложила на трето лице изпълнението на дейността по поддръжка на шахтите по улиците в града, щом по силата на закона нейно е задължението, в качеството й на собственик на шахтата, да я поддържа безопасна. Счел е, че между виновното противоправното поведение на служители на ответника и настъпилото процесно травматично увреждане е налице причинно-следствена връзка, като е намерил за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като при липса на тротоар единственият възможен вариант за движение на пешеходци съгласно чл. 108 ЗДвП е по банкета или по самата улица, т.е. отсъства противоправно поведение на пострадалия ищец.

Досежно справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че следва да бъде в размер на 5 000 лв. с оглед вида на причинената контузия и времето за пълното излекуване на пострадалия, възрастта му – 59г. и периода на лечение от 3-4 месеца, което лечение не е било съпътствано от усложнения. Поради това е “изменил” първоинстанционното съдебно решение, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата над 5 000 лв. до присъдения от Районен съд - Пловдив размер на обезщетението от 7 500 лв..

Настоящата съдебна инстанци споделя горепосочените фактически и правни изводи, с изключение на относимите към определянето на справедлив размер на процесното обезщетение правнозначими обстоятелства. За решаващия съд е съществувало задължение да посочи в мотивите на решението си всички относими към понятието за справедливост по чл. 52 ЗЗД конкретни обстоятелства и да ги прецени в тяхната съвкупност, като въз основа на тази аргументирана преценка да изведе справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В атакуваното решение са изброени само част от правнорелевантните обстоятелства, без да са отчетени в нужната степен, не са оценени в изискуемата съвкупност тяхното значение и тежест за определяне на обективно справедлив размер на претендираното обезщетение, който в най-пълна степен да постигне обезщетяване за процесните неимуществени вреди.

Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. При определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички и/или в достатъчна степен обстоятелствата с правно значение, а именно: вида и тежестта на телесното увреждане /откършечно счупване на лакътния израстък на дясна лакътна става, травма на мускулите и сухожиията на триглавия мускул, както и охлузвания и синини на десния крак/, довело до значителни по сила и интензитет болки и страдания и невъзможност за обслужване с увредената дясна ръка за продължителен период от време – около половин година /показанията на свидетеля К. и заключението на медицинската експертиза/; начин и обстоятелства, при което е получено увреждането - пропадане в необезопасената улична шахта през нощта, невъзможност поради причинената травма за излизане от шахтата, търпените по това време болки и страдания и случайно оказанато помощ от случаен минувач, предизвикали допълнителен стрес и негативни болки и изживявани у ищеца, надхвърлящи обичайните при подобен деликт; интензитета на понесените болки и страдания /физически и психически/, вкл. от проведената операция и съпътстващия я болничен престой, поставената гипсова шина за 45 дни, с болките и трудностите при самообслужване с увредената ръка, последвалата рехабилитация за раздвижването й; проведения лечебен процес, неговата продължителност около половин година, включваща болнично лечение с проведена операция, гипсова имобилизация и последвалата я физиотерапия; преживените неудобства в психоемоционален аспект от наложителната чужда помощ при самообслужването през по-голямата част от лечебния процес; невъзможността на пострадалия да спи през нощта и затварянето в себе си поради силните болки през първите два месеца; липсата на усложнения в оздравителния процес и на остатъчни увреди и икономическата конюктура в страната към момента на непозволеното увреждане. Горепосочените обстоятелства, обуславят по - висок размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 5 000 лв., който според настоящия съдебен състав възлиза на сумата 7 500 лв.. Такъв размер съответства на всички реално претърпени от ищеца неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане и удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно гореизложеното въззивното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над присъдената от Пловдивски окръжен съд сума от 5 000 лв. до сумата 7 500 лв., ведно със законната лихва от 08.05.2018г.. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта досежно съдебно-деловодните разноски, присъдени за първата и втората съдебна инстанция. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, вместо отменената последна част, следва да бъде постановено осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 608. 68 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред първата инстанция, намален до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по направеното възражение за прекомерност от ответника в първоинстанационното производство; сумата 398. 16 лв. – държавна такса по исковата молба и възнаграждение за вещо лице, сторени пред първата инстанция и сумата 700 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред въззивната инстанция, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019г.. Ищецът следвада бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 232. 12 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд, и сумата 22. 06 лв. – възнаграждение за вещо лице пред същия съд.

С оглед окончателния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 485 лв., съставляваща държавна такса по касационната жалба в размер на 80 лв. и хонорар за един адавокат пред ВКС в размер на 405лв., намален до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заявен материален интерес пред касационната инстанция в размер на 2 500 лв., по направеното от ответника възражение за прекомерност.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 103 от 23.01.2020г. по в.гр.д. № 2039/2019г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Ц. Б. срещу Община Пловдив иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, за сумата над 5 000 лв. до сумата 7 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, както и в частта досежно присъдените съдебни разноски за първата и втората съдебни инстанции, в полза и на двете страни, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, да заплати на Д. Ц. Б., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до сумата 7 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, да заплати на Д. Ц. Б., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 706. 84 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени пред първата и въззивната съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Д. Ц. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК:000471504, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 254. 21 лв. – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, да заплати на Д. Ц. Б., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 485 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.