Окончателно наказание от 18 години затвор за жестоко убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство на лице в безпомощно състояние * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 600

София, 25.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Теодора Стамболова

Членове: 1. Бисер Троянов

2. Надежда Трифонова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 938 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. И. Ц., чрез защитника му адвокат Н. А., против въззивно решение № 224 от 28.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2024 г. на Софийския апелативен съд, І въззивен наказателен състав, с доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК.

Касаторът счита, че несправедливо съдът е изключил прилагането на чл. 55 от НК. Определеният с присъдата размер на наказанието от 18 години лишаване от свобода не съответствал на събраните по делото смекчаващи обстоятелства и изложеното от подсъдимия самопризнание на досъдебното производство, с което съществено е улеснил разкриването на престъплението. Прави искане за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Л. И. Ц. и неговият защитник адв. Н. А. поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Повереникът на гражданския ищец адвокат Я. Т. оспорва основателността на касационната жалба и настоява за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт и отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 19 от 01.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 315/ 2023 г. Монтанският окръжен съд признал подсъдимия Л. И. Ц. за виновен в това, че на 23.12.2022 г., около 21.00 ч., в с. Г., област Монтана, в дома си на ул. "Г.", № 1 умишлено умъртвил Н. Е. Р., на 63 годишна възраст, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като пострадалият е бил в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. ІІ и ІІІ във вр. с чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 23.12.2022 г. до влизане на присъдата в сила, в негова тежест възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Окръжният съд осъдил подсъдимия Ц. да заплати на гражданския ищец И. В. Р., племенница на починалия, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, заедно със законовата лихва, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 120 000 лева като неоснователен. Присъдил на гражданския ищец направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

С решение № 224 от 28.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2024 г. Софийският апелативен съд, І.въззивен наказателен състав изменил присъдата, като оправдал подсъдимия да е извършил убийството по особено мъчителен начин за убития, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. ІІ от НК и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част. Осъдил подсъдимия да заплати деловодните разноски и възнаграждението на повереника на гражданския ищец.

Касационната жалба на подсъдимия Ц. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Доводи за нарушението на материалния закон не са посочени от касатора, поради което наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не може да бъде разгледано.

При определяне на наказанието въззивният съд е взел предвид всички индивидуализиращи предпоставки, разкрити в наказателното производство. Изведени са немалко на брой отегчаващи обстоятелства – проявената от подсъдимия престъпна упоритост за постигане на престъпната цел, броят на по-тежко квалифициращите признаци, нанесените множество удари, алкохолното повлияване на подсъдимия, както и липсата на реална причина за извършване на убийството. Не е пренебрегнато значението на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъд. Ц., изразеното от него съжаление и разкаяние за стореното. Неоснователно жалбоподателят упреква апелативния съд, че е игнорирал важността на направените от дееца самопризнания още на досъдебното производство. Същите са оценени според тяхната значимост и обществена роля за разкриване на престъплението и неговото авторство. Но това смекчаващо обстоятелство не е изключително по своя характер и не способства за преоценка на санкцията, на основание чл. 55 от НК, каквото твърдение се съдържа в касационната жалба. Решаващите съдилища правилно са отбелязали, че разкритите по случая смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито имат значим превес над отегчаващите. Тъкмо обратното, обществената опасност на деянието е много висока. Индивидуалните особености на подсъдимия, макар и да не го правят твърде опасен за обществото, разкриват личност, склонен към агресивно поведение, гняв и лесна избухливост след злоупотреба с алкохол. Вещите лица са го определили като акцентуирана личност с емоционални и поведенчески реакции, които се различават от общоприетите в обществото, защото са свръхмерни на определената ситуация, а поведението му се възприема за необмислено и импулсивно, при недостатъчно отчитане на възможните последици от него.

Затова и правилно въззивният съд е отказал да приложи чл. 55 от НК, тъй като не са налице предпоставките за това. Касационният съдебен състав също не установи основания за намаляване на наказанието, а други обстоятелства, освен описаните, не се сочат и от касатора. Преценката на въззивния съд за справедливостта на наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода за убийство с особена жестокост и спрямо пострадал в безпомощно състояние е правилна, защото съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, както и на разкритите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК е неоснователно.

При така изложените мотиви касационният съд намери обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъда потвърдена.

Искането на повереника на гражданския ищец за присъждане на разходите за касационното производство е основателно.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 224 от 28.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2024 г., по описа на Софийски апелативен съд, І.въззивен наказателен състав.

ОСЪЖДА подсъдимия Л. И. Ц. да заплати на гражданския ищец И. В. Р. направените от нея в хода на касационното производство разноски за повереник в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.