Намаляване на наказание за отвличане заради забавен процес и смекчаващи вината факти

Текстът на акта

Ключови фрази

Отвличане по чл. 142, ал.3 НК * липса на мотиви * изменение на обвинението * многобройни смекчаващи вината обстоятелства * разумен срок на наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е № 477

гр. София, 08.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №593/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.М.Г. от САК – служебен защитник на подсъдимия Г. А. Б. срещу Решение №77/14.03.2024 год. по описа на Софийски апелативен съд(САС), X с-в по ВНОХД№1435/23 год., с което е потвърдена Присъда №36/06.10.2023 год. по НОХД№443/2022 год. по описа на СОС.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на подсъдимия за виновен или алтернативно за намаляване на наказанието.

В хода на съдебното производство пред ВКС адв.Г. от името на подзащитния си поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена.

Представителят на ВП предлага да бъде оставена без уважение касационната жалба, тъй като въззивната инстанция е обсъдила фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. Счита, че в дейността на въззивния съд не могат да се намерят причини и основания за изменение или отмяна на въззивното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

В лична защита подсъдимият Б. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума предоставя на съда.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Софийски окръжен съд(СОС), НО - IV състав с Присъда №36/06.10.2023 г. по НОХД №443/2022г. е признал подсъдимия Г. А. Б. за виновен в извършено престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК и на основание чл.54, ал.1 НК го е осъдил на 10 години „лишаване от свобода“. Със същата присъда Б. е бил признат за виновен и за извършени престъпления по чл.150, ал.1 НК и чл.346, ал.5 вр. ал.1 НК като на основание чл.54, ал.1 НК за всяко едно от тях го е осъдил на по 4 години „лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 НК е определил едно общо наказание от 10 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим.

С Решение №77/14.03.2024 год. по ВНОХД№1435/2023 год. САС, НО-X състав е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

Твърди се, че мотивите в обжалваното решение на САС са неясни и неточни, което представлявало липса на мотиви. Сочи се още, че не са посочени от съда установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са констатирани, какви са правните съображения и защо едни доказателства се приемат, а други не.

Настоящият състав на ВКС не може да се съгласи с горното твърдение поради обстоятелството, че видно от мотивите към обжалвания акт е, че същият отговаря на всички законови стандарти визирани в чл.339 НПК. Факт е, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧОС, но в случая разглежданият съдебен акт се отличава с точна оценка на фактите и правилно прилагане на законовите правила в процес отговарящ на изискванията на НПК.

От друга страна, разглежданото решение е видно, че е с достатъчни, пълни и ясни мотиви, които не пречат на настоящата инстанция да изпълни своята контролна функция. В мотивите си съдът е изложил кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. По този начин чрез своите аргументи е дал ясна представа за констатациите си относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. Именно поради тази причина не може да се приеме отбелязаното от служебния защитник, че съдът не е изложил съображения защо приема едни, а отхвърля други доказателства. Напротив, решението е мотивирано по начин, от който се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи, което е видно от л.9 до л.15 от същото. В този смисъл се явяват и голословни твърденията в касационната жалба, че не са обсъдени гласните доказателствени средства. Именно поради тази причина се явяват и неоснователни твърденията за наличието на неясна воля, което рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия и оттам към нарушение на материалния закон. В решението са разгледани поотделно всички въпроси по чл.339 НПК, като са изложени съображения и е даден отговор по становищата на страните относно фактите (включително и за допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото, видно от л.12, л.14 както и в други части от съдебния акт, където при анализа на доказателствата и от правна страна е даден отговор на спорните въпроси.

По отношение на отбелязаното в жалбата от защитника, че не е налице съставомерност за повдигнатото обвинение по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 НК и погрешен анализ на показанията на св.Б. е въпрос по обосноваността, което е обстоятелство излизащо извън компетенциите на настоящата инстанция. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че за тези обстоятелства апелативната инстанция е взела становище на л.15-17 от решението и на л.11-12 по отношение на св.Б..

По отношението на възражението за наличието на предубеденост от страна на съда за това, че в съдебното заседание от 24.03.2023 год. е зададен въпрос на св.Б. – „...вие принудително пътувахте с него, така ли?“ следва да се има предвид следното, че видно от л.79-80 по НОХД №443/22 г. на СОС при разпита в съдебното заседание на св.Б. след поставянето от Председателя на състава на въпрос свързан с това дали е пътувала свидетелката доброволно или не след отговора допълнително е зададен уточняващ въпрос - цитираният от защитника и който по никакъв начин не показва предубеденост нарушаваща правото на защита на подсъдимия.

Този състав не приема и възражението на защитата, че при отказа от съда на 05.06.2023 г. да допусне изменение на обвинението е осъществено съществено процесуално нарушение(СПН) и показвало предварително определена сила на окончателния съдебен акт.

Както нееднократно ВКС е имал възможност да отбележи, институтът на изменение на обвинението визиран в чл.287 НПК се реализира само в два случая: ако има основание да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и/или ако съществува основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. При това положение и с оглед отбелязаното законодателно решение с аргумент за противното, изменение на обвинението не се извършва, когато следва да бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без промяна в обстоятелствената част на обвинението. Настоящата хипотеза е именно такава, а и самият представител на окръжната прокуратура заявява в съдебно заседание пред СОС, че няма промяна по фактите в обвинителния акт и моли единствено за приложението на по-леката квалификация, а именно да се премине от чл.142 НК в такава по чл.143 НК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на последното следва да се даде и обстоятелството, че по силата на чл.337, ал.1, т.2 НПК въззивният съд разполага с правомощията сам да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но без да изменя съществено обстоятелствената част на обвинението. В допълнение е необходимо да се каже и това, че според Тълкувателно решение №57 от 1984 г. на ОСНК на ВС, изменението на обвинението е съществено, когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието описано в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защитавал. В този смисъл е и практиката на ВКС, че „съществена" е онази промяна в първоначалното обвинение, срещу която подсъдимият не се е защитавал – Решение №542/2010 на І Н.О., Решение №334/2012 на ІІ Н.О. В случая първоинстанционният съд щеше да осъществи СПН, ако бе допуснал това изменение на обвинението, тъй като прокурорът не е конкретизирал в какво се състои същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението като дори той сам заявява, че няма такова, тъй като фактите били както е по обвинителен акт – Решение №45/2012 на ІІІ Н.О.

Изменението на обвинението по чл.287 НПК, задължително е свързано с повдигане и предявяване на новото обвинение, но в случая представителят на държавното обвинение предлага да се допусне това изменение единствено поради обстоятелството, че същото е по-леко такова. Както вече бе споменато, анализирайки нормата на чл.287, ал.1 НПК per argumentum a contrario се прави извод, че когато трябва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, в съдебното следствие не се повдига ново обвинение, като това освен в практиката е застъпено като становище и в теорията. Последното е така поради обстоятелството, че макар и подсъдимият да се запознава за първи път с измененото обвинение с постановяването на присъдата в съдебна зала, това по никакъв начин не нарушава неговото право на защита поради факта, че има право на институционален контрол. В този смисъл е и практиката на ВКС, че съдът може да постанови осъдителна присъда по по-леко наказуем състав без да е необходимо предварително изпълнение на процедурата по чл.287, ал.1 НПК за изменение на обвинението - Решение №81/2009 на ІІ Н.О. Ще бъде допуснато СПН само тогава, когато подсъдимият би бил лишен от възможността да се защити, а това ще стане единствено при наличието на съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, когато се признават за установени различни съставомерни факти или се приложи по-тежко наказуем материален закон. В този смисъл, когато в съдебната фаза фактите останат същите, такива, каквито прокурорът ги е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както е в процесния случай, съдът винаги може да измени правната квалификация на престъплението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко престъпление, без да е необходима каквато и да е активност от страна на прокурора. Като цяло преквалификацията на престъплението, без промяна на фактологията, не изисква повдигане и предявяване на обвинение по новия по-леко наказуем състав - Решение №56/2012 на ІІІ Н.О.

От друга страна, видно от „граматическото тълкуване на правилото на чл.287, ал.1 НПК следва, че в хода на съдебното следствие се има предвид изменение на обстоятелствената част или на правната квалификация, но само на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Именно затова и заглавието на разпоредбата на чл.287 НПК е не „изменение на обвинение”, а „изменение на обвинението”, като думата обвинение е членувана“ (Проф.Чинова „Изменение на обвинението. Преглед на съдебната практика“). Именно по тази причина на съдебното следствие е допустимо изменение, но само на обвинението за деянието, което е инкриминирано с обвинителния акт. Когато в него е описано и е повдигнато обвинение за едно престъпно деяние, а се установят факти за друго, това не е „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението”, каквато е формулировката на чл.287, ал.1 НПК. Именно поради тази причина СОС правилно и законосъобразно е отказал искането за изменение на обвинението по чл.287, ал.1 НПК.

С оглед на всичко това се явява неоснователно искането за констатиране на СПН с отказа за допускане на изменение на обвинението - Решение № 102 от 13.12.2021 г. по н. д. № 236/2021 г., ІІ Н. О. на ВКС, Решение № 281 от 10.05.2024г. по н. д. № 319/2024 г., І Н.О. на ВКС. Не може да се приеме и аргумента за това, че съдът с този отказ едва ли не е дал предварително определена сила на присъдата си поради обстоятелството, че СОС с определението си за отказ отбелязва причините за същия, които са фиксирани в самия чл.287 НПК и процесуалните възможности, които са налице.

По отношение на възражението за явна несправедливост на наказанието настоящият състав на ВКС се солидаризира със защитата, че същото е завишено като не са взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на трите обвинения съдилищата правилно са приели, че смекчаващи отговорността обстоятелства са краткотрайната продължителност на отвличането, невисокият интензитет на принудата, признаването на вината за едно от престъпленията.

От друга страна, съдът не е съобразил и още няколко смекчаващи отговорността обстоятелства като изтеклия период време от извършване на деянието - август месец 2019 год. с образувано досъдебното производство на 29.08.2019 год. С оглед съществуващите европейски и национални стандарти за разумност на сроковете при разглеждане на делата и наличната съдебна практика, изтеклият пет годишен период представлява смекчаващо отговорността обстоятелство поради липсата на фактическа и правна сложност на делото и фактите, които е следвало да се установяват, тъй като посоченият срок в случая надхвърля границите на разумното.

Друго смекчаващо отговорността обстоятелство е, че подсъдимият видно и от това, което казва в последната си дума, се признава за виновен не само по едно от обвиненията, но и по двете останали извън първото по чл.142, ал.3 НК. Това само по себе си е още едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което допълнително е аргумент за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. С оглед на това неправилно съдилищата са приели, че не са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК по отношение на осъждането по чл.142, ал.3 НК. Видно от гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства може да се приеме, че същите са многобройни. Съдебната практика е приела, че такива са онези обстоятелства, които са повече от обичайния брой и които оказват влияние върху вземане на решението за осъществяване на деянието. Действително всяко едно от тях взето само по себе си няма изключителен характер, но в съвкупност те значително намаляват обществената опасност на престъплението. Факт е, че е налице едно отегчаващо обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на подсъдимия, но с оглед индивидуализацията и във връзка със съпоставката между смекчаващите и отегчаващите следва да се заключи, че и най-леко предвиденото в закона наказание от 10 години „лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл настоящият състав на ВКС прецени, че едно наказание от 8 години „лишаване от свобода“ ще покрие целите визирани в чл.36 НК като справедливо ще съответства на изброените обстоятелства при индивидуализацията му. Ако не се използва тази възможност при наличие на кумулативната даденост и констатацията за несъразмерната тежест на наказание, а именно констатираното несъответствие между извършеното престъпление и предвиденото наказание, че и най-лекото е несъразмерно тежко за извършеното деяние, ще се допусне явна несправедливост – Решение 506/1975 год. на I НО на ВКС.

Същото се отнася и за другите две определени наказания за извършените престъпления по чл.150, ал.1 НК и чл.346, ал.5 вр. ал.1 НК, където следва да е налице изменение, а именно от 4 години „лишаване от свобода“ за всяко едно от тях на 3 години „лишаване от свобода“. С оглед така отбелязаната корекция ще е необходимо и при определяне на общото наказание с приложението на чл.23, ал.1 НК най-тежкото да бъде изменено от 10 на 8 години „лишаване от свобода“. В останалата част обжалваното решение на САС следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, т.4 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение №77/14.03.2024 година по ВНОХД№1435/2023 година по описа на 10 състав на Апелативен съд – София в частта относно наказанието както следва:

по отношение на осъждането за престъплението по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК на основание чл.55, ал.1, т.1 НК намалява определеното наказание от 10 „години лишаване от свобода“ на 8(осем) години „лишаване от свобода“,

по отношение на осъждането за престъплението по 150, ал.1 НК на основание чл.54, ал.1 НК намалява определеното наказание от 4 години „лишаване от свобода“ на 3(три) години „лишаване от свобода“,

по отношение на осъждането за престъпление по чл.346, ал.5 вр. ал.1 НК на основание чл.54, ал.1 НК намалява определеното наказание от 4 години „лишаване от свобода“ на 3(три) години „лишаване от свобода“.

На основание чл.23, ал.1 НК определя едно общо наказание, най-тежкото от така определените, а именно 8(осем) години „лишаване от свобода“.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.