Придобиване на имот по давност и прекъсване на владението при изземване от община

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3689/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 323 от 19.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 754 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 1610/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, е потвърдено решение № 145/11.04.2018 г. по гр. д. № 612/2016 г. на Районен съд - Смолян, с което е отхвърлен предявения от В. Р. Ф., починал и заместен в процеса от наследниците си Р. В. Ф. и Д. В. Ф. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Община Баните, област Смолян, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1 545 кв. м., при описани граници, идентичен с УПИ * в кв.102 по регулационния план на [населено място] – О., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.1996 г., наследствено правоприемство от Ф. Ф. и придобивна давност, считано от 1996 г.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора за уважаване на установителните искове.

Ответникът по касация – община Баните, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед преценка наличието на формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 07.11.2008 г. решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС – Смолян, с което претендираното от ответника – община Баните право на собственост върху процесния имот е отречено със сила на пресъдено нещо и дали същата съставлява пречка за разглеждане и решаване на настоящия спор.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. Р. Ф. срещу община Баните иск за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба е изложил твърдения, че на 11.03.1996 г. е сключил договор с правоимащите по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „Свобода“, с. Давидково, с който е закупил „административна сграда и гаражни клетки“ в [населено място] и прилежащата към тях незастроена площ от 1 370 кв. м., в парцел * в кв.102 по ЗРП на [населено място]-О., при описани граници. Считано от 18.03.1996 г. е започнал да упражнява фактическа власт, като след изтичане на десетгодишен давностен срок е придобил правото на собственост по давност. Въведено е и твърдение, че с влязло в сила на 07.11.2008 г. решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС - Смолян е признато за установено по отношение на него, че община Баните не е собственик на парцел X-316 в кв.102 по плана на с.Баните-Оряховец. При изготвяне на кадастралната карта от 2010 г. имотът е записан в кадастралния регистър на името на общината, като е съставен и акт за частна общинска собственост № 1050/15.03.2012 г. Исковата молба е предявена на 11.03.2014 г.

Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че е придобил правото на собственост на основание безвъзмездното му прехвърляне с решения от 15.12.1992 г. и 25.11.1993 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС по чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Уважаването на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск, предявен от този ответник против ищеца, с тази особеност, че при уважаване на отрицателния установителен иск се отрича със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника не само на противопоставеното от него придобивно основание, а и на тези, на които е могъл да се позове, но не го е сторил /решение № 329/18.10.2012 г. по гр. д. № 305/2012 г. на ВКС, първо г. о./. Формираната СПН с решението, с което е уважен отрицателният установителен иск за собственост против ответника, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане и решаване на положителен установителен иск за собственост, предявен от него. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС – Смолян, с което претендираното от ответника – община Баните право на собственост върху процесния имот е отречено, не съставлява пречка за разглеждане и решаване на настоящия спор, който е образуван по иск на ищеца в предходното производство. По тези съображения следва да се приеме, че атакуваният въззивен акт е допустим и касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на касационната жалба.

По правилността на въззивното решение:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 11.03.1996 г. е сключен договор за продажба на „основно средство – недвижим имот“, между правоимащите по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „Свобода“, с. Давидково, като продавач, и В. Р. Ф., като купувач, за „административна сграда и гаражни клетки“ в [населено място] и прилежащата към тях незастроена площ от 1 370 кв. м., в парцел * в кв.102 по ЗРП на [населено място]-О., при описани граници /анекс от 18.03.1996 г./. Според скица от 27.10.1999 г. описаната площ е цялата площ на парцела, включваща незастроена част от 1 014 кв. м. и застроена от 356 кв. м. В протокол от 06.03.1996 г. е обективирано решение на тричленната комисия при ОС на правоимащите на заличеното стопанство, с което е одобрена офертата на ищеца единствено за покупката на административната сграда. Между страните е уговорено, че владението ще бъде предадено на купувача 6 години след сключването на договора /т.4/. В тежест на продавача е възникнало задължение да представи необходимите документи за сключване на сделката в нотариална форма /т.6/. Видно от приложеното гр. д. № 1083/2001 г. на РС – Смолян е отхвърлен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД на В. Ф. за обявяване на предварителния договор от 11.03.1996 г. за окончателен. Решението е било обезсилено поради заявен отказ от иска на ищеца в касационното производство /гр. д. № 819 от 2002 г. на ВКС/.

По делото е установено, че на 10.03.1994 г. е бил съставен акт за държавна собственост, на основание чл.6, т.5 ЗС и чл.77 НДИ /отм./ по отношение на административната сграда и дворното място, в което е построена, съставляващо парцел *, с посочен бивш собственик – ТКЗС – с.Давидково, предоставен на община Баните с цитирани протоколи на ЛС на ТКЗС. Със заповед от 13.08.2002 г. на областния управител имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост. На 04.12.2003 г. е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.6 ЗС във вр. с чл.2, ал.1, т.6 и чл.6, ал.1 ЗОС за сградите и дворното място и на 15.03.2012 г. - на основание чл.59, ал.1 ЗОС за поземлен имот с идентификатор *** и на построените в него административна сграда и склад – гаражи.

С решение № 48/11.07.2016 г. по гр. д. № 3495/2015 г. на ВКС, Второ г. о., е обезсилено въззивно решение № 144/21.03.2015 г. по в. гр. д. № 35/2015 г. на Окръжен съд – Смолян и потвърденото с него решение № 569/23.10.2014 г. по гр. д. № 271/2014 г. на РС – Смолян и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск за собственост. С обезсиленото решение е признато за установено на основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/ по отношение на община Баните, че към момента на одобряване на кадастралната карта е налице кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно записване на общината като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, вместо на действителния собственик В. Р. Ф.. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че в исковата молба са изложени обстоятелства, свидетелстващи за съществуването на същински спор за собственост между страните по делото. Ищецът се е позовал на придобивна давност, сочейки за начало на упражнявано давностно владение 18.03.1996 г. /след сключването на писмен договор от 11.03.1996 г./. С оглед така изложените обстоятелства районният съд следва да съобрази, че при новото разглеждане на спора трябва да бъдат дадени указания на ищеца за прецизиране петитума на исковата молба чрез привеждане на заявеното искане в съответствие с обстоятелствената част – предвид съдържащите се в петитума изрази, относно установяване на права към минал момент и искане за отстраняване на непълнота в кадастралната карта и регистър, некореспондиращи с твърденията за съществуващ понастоящем спор за собственост, чието разрешаване се търси.

При новото разглеждане на делото исковата молба е била оставена без движение за привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената й част. С уточняваща молба от 29.08.2016 г. ищецът е посочил, че претендира установяване на правото си на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение, считано от 18.03.1996 г., продължило необезпокоявано повече от 10 години.

Видно от приложените граждански дела, с влязло в сила решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС - Смолян /решение по въззивно дело № 233 от 2007 г. на ОС – Смолян и решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 6174 от 2007 г. на ВКС, трето г. о./ е признато за установено по предявения от ищеца в настоящото производство срещу община Баните отрицателен установителен иск, че общината не е собственик на прилежащия терен към сградите, с площ 1 370 кв. м., съставляващ парцел X-316. По отношение на терена е прието, че правото на собственост на общината върху него не е доказано – безвъзмездното му прехвърляне заедно със сградите не е установено от протоколите на ЛС на ТКЗС, поради което отрицателният установителен иск за него е уважен. В това производство, образувано по искова молба от 15.12.2003 г., ищецът В. Р. Ф. е поддържал наличието на собствено право, а общината се е легитимирала като собственик с решения от 15.12.1992 г. и 25.11.1993 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС по чл.48, ал.4 ППЗСПЗЗ за безвъзмездното прехвърляне на сградите и прилежащия терен. Отхвърлен е искът по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на В. Ф. за установяване по отношение на общината, че същата не притежава право на собственост върху триетажна административна сграда с гаражни клетки към нея, със застроена площ за сградата 176 кв. м. и 76 кв. м. за гаражите, в парцел * в кв.102 по ПУП на с.Баните.

Видно от приложеното гр. д. № 865/2011 г. на РС – Смолян, същото е било образувано по предявена на 22.06.2011 г. искова молба на В. Р. Ф. срещу община Баните с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване на нарушеното му владение въз основа на заповед от 16.06.2011 г. на кмета на общината за изземване на процесния имот. Ищецът е изложил твърдения за упражнявано владение върху същия от 13.08.2002 г., когато той е деактуван като държавна собственост със заповед на областния управител, както и че владението му е продължило до издаване на горната заповед и извършеното въз основа на нея изземване. Искът е отхвърлен с влязло в сила на 28.01.2013 г. решение /видно от приложеното гр. д. № 796 от 2012 г. на ВКС, по което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционния акт/. Преди издаване на горецитираната заповед за изземване е била издадена заповед № 255/11.12.2003 г. на кмета на общината за изземване на имота. Видно от протоколи от 16.01.2004 г. комисия от общината е осъществила отваряне на порталната врата на заградения с желязна ограда имот, както и на административната сграда, като същите са били запечатани. Тази заповед е била отменена с влязло в сила на 23.06.2010 г. решение по адм. д. № 14/2005 г. на ОС – Смолян, в частта относно прилежащата незастроена площ към сградите.

В събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К., К. и М. се възпроизвеждат противоречиви факти относно началния момент на владение. Първият свидетел сочи, че ищецът е ползвал имота от 1996 г., като в него е складирал строителни материали, както и че го ползва понастоящем /към 2014 г./. Според втория свидетел наследниците на В. Ф. /починал през 2017 г./ имат достъп до имота и ключове от вратите. От показанията на свидетелката М. се установява, че началото на упражняваната фактическа власт от ищеца е 2002 г.-2003 г.

С обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба от 1996 г. е нищожен /не е сключен в предвидената от закона нотариална форма/. По отношение на придобивната давност, въведена като придобивно основание, е посочено, че не е установено упражняването на фактическа власт от 1996 г. С договора предаването на владението е било отложено за срок от 6 години /т.4 от него/. По безспорен начин се установява, че началният момент на упражняваната фактическа власт е 2002 г. Обсъдени са и свидетелските показания, които не са кредитирани по отношение възпроизведения по-ранен момент на владение. На 16.06.2011 г. владението на ищеца е било отнето от общината /той е предявил иск по чл.75 от ЗС за възстановяване на нарушено владение, въз основа на който е било образувано гр. д. № 865 от 2011 г. на РС – Смолян/. В исковата молба ищецът е твърдял упражнявано владение от 13.08.2002 г., когато имотът е деактуван като държавна собственост със заповед на областния управител, както и че владението е продължило до посочената по- горе дата. Искът е бил отхвърлен. Направено е заключение, че от 2002 г. до 2011 г. не е изтекъл изискуемия се давностен срок. Разгледано е като самостоятелно придобивно основание /въведено след връщането на делото за ново разглеждане/ и възстановяването на собствеността с решение № 129/20.10.1999 г. на ПК – с. Баните в полза на наследниците на Ф. Ф. върху нива от 0,310 дка, представляваща реална част от парцел *. Прието е, че административният акт е нищожен.

Въз основа на така обсъдените доказателства, не може да се направи заключение, че е доказано въведеното от ищеца придобивно основание. Съображенията за това са следните:

Придобивното основание, въведено от ищеца, е придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в продължение на десет години, считано от 18.03.1996 г. Същият не се е легитимирал като собственик с договора за продажба от 1996 г., независимо от изложените в касационната жалба доводи в тази насока, а е посочил, че е придобил фактическата власт на основание цитирания договор.

Съгласно действащата нормативна уредба за условията за разпореждане с имуществата на бившите кооперативни организации по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ТКЗС, ДЗС, МТС и др./, прекратени по силата на изричните разпоредби на ЗСПЗЗ, а именно - право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи /параграф 48 ППЗСПЗЗ/ същите могат да бъдат предоставени на член-кооператорите вместо ликвидационен дял /чл.52 ППЗСПЗЗ/ или да бъдат продадени на трети лица чрез търг по реда на Наредба за търговете, приета с ПМС № 105 от 15.06.1992 г. /чл.48, ал.8 във вр. с чл.43 ал.2-отм. ППЗСПЗЗ/.

Договорът за продажба от 1996 г. е сключен при действието на чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ /в ред. на ДВ, бр.48 от 1995 г./, според която придобиването на собствеността върху застроената и незастроената част от земята в нормативно определените размери при условията на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ се извършва въз основа на договор, сключен при условията на чл.18 ЗС между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице и лицето, придобило правото на собственост върху сградата. Договорът не е произвел вещно-правно действие. Независимо дали същият ще бъде разгледан като предварителен договор за покупко-продажба или нищожен окончателен договор /поради противоречие със закона/, той съставлява основание за установяване на недобросъвестно владение, каквото именно е и твърдението на ищеца.

За начален момент на упражняваната фактическа власт от В. Ф. следва да се приеме 13.08.2002 г. Този извод е обоснован след анализ на писмените доказателства, признанието на този факт от ищеца, обективирано в исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 865/2011 г. на РС – Смолян, както и на събраните гласни доказателства.

Давността е била прекъсната с изгубване на владението от ищеца през 2011 г. Трябва да се посочи, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в негова полза придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са доведели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. В настоящата хипотеза владението е било изгубено от ищеца с изземването на процесния имот от общината на 16.06.2011 г. Действия по изземването на имота са били осъществени и през 2004 г. /протоколи от 16.01.2004 г./, но по делото няма данни дали същите са довели до отстраняване на владелеца за повече от шест месеца.

Не се установява по безспорен начин ищецът да е упражнявал фактическа власт след изземването на процесния имот от общината през 2011 г., както и към момента на предявяване на исковата молба. В събраните гласни доказателства не е проведено ясно разграничение по отношение упражняваното владение върху терена и сградите, поради което не може да се приеме, че след този момент ищецът е продължил да упражнява фактическа власт върху терена. Именно в тази насока са и неговите твърдения при защитата на владението, осъществено с предявения иск по чл.75 ЗС. Владението на В. Ф. е било изгубено преди изтичане на давностния срок. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е осъществен елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС – изтичане на изискуемия десетгодишен период от време.

Не следва да се разглежда въведеното след връщане на делото за ново разглеждане придобивно основание – възстановяване на собствеността с акт на органа по земеделска реституция, тъй като със същото недопустимо се изменя основанието на иска.

В обобщение следва да се приеме, че не е доказано въведеното придобивно основание за възникване на право на собственост в полза на ищеца. Правилен е изводът на съда, че упражняваното от ищеца владение в периода от 2002 г. до 2011 г. не е довело до възникване на правните последици на придобивната давност и съответно до пораждане на правото на собственост в полза на владелеца. Положителните установителни искове за собственост са неоснователни.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил правилно решение. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни.

С оглед изхода на делото касаторите дължат заплащане на ответника по касация на направените разноски в касационото производство в размер на 1 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 754 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1610/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Осъжда Р. В. Ф. и Д. В. Ф. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Д. К., да заплатят на община Баните, сумата 1 200 лв., представляваща направени по делото разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: