Отказ за отмяна на влязло в сила решение за задължения към топлофикация

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 301

гр.София,

21.05.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 884 описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по молба от 07.07.2022 г. на Л. Д. Т. в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на дъщеря ѝ М. Л. Е. за отмяна на влязлото в сила решение от 17.05.2022 г. по в. гр. д. № 15313/2019г. на ГС – София, на основание чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Молителите Л. Д. Т. в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на дъщеря ѝ М. Л. Е.,чрез процесуалния си представител поддържат, че молбата за отмяна е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл.303, ал.1,т.5 ГПК.
Ответникът „Топлофикация София” ЕАД поддържа, че молбата е неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач- ДФР “Термокомплект“ ООД не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено, решение № 175788/25.07.2019 г. по гр.д. № 67149/2018 г. по описа на РС – София, в частта с която е признато за установено по отношение на ответницата Л. Т., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1. пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 740.26 лева, представляваща главница за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот – ап.140, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 130.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 37.63 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8.60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на ответницата М. Е., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1. пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 740.26 лева, представляваща главница за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот – ап.140 находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл. 410 ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 130.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 37.63 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8.60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г., за които суми е издадена на 26.07.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39534 по описа за 2018 г. на РС – София.

Съдът, като е съобразил приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, е приел, че в топлоснабдения имот - ап.140, находящ се в [населено място], не се доставя топлинна енергия за отопление, а само такава за сградна инсталация и битово горещо водоподаване и за процесния период абонатът е осигурил реален достъп за отчет на уредите за търговско измерване, а главните отчети на фирмата за дялово разпределение са подписани от абоната към датите на проверките на 28.04.2015 г., 12.05.2016 г. и 17.05.2017г. Вещото лице е констатирало, че стойността на реално потребената енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е в общ размер на 1480.51 лева, по фактурирани от ищеца суми и коригирана с резултата от изравнителните сметки, която сума не е заплатена.

От приложеното заповедно дело съдът е установил, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД длъжниците да му заплатят в условията на разделна отговорност по равно стойността на потребена топлинна енергия и цена на дяловото й разпределение за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, обезщетения за забава върху отделните главници, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, като възраженията срещу заповедта са депозирани в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.

Възивния съд е счел за неоснователни възраженията на ищцата за нищожност и недопустимост на първоинстанционното производство и на заповедното такова. Приел е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба по чл.422 ГПК не са нередовни – налице са надлежни основание и петитум на исковете и между тях няма противоречия.

Съдът е приел за установено, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ (отм) и между страните е налице облигационна връзка за доставка на топлинна енергия по договор за покупко-продажба при Общи условия, тъй като видно от приет по делото нотариален акт за дарение молителките са съсобственици на топлоснабдения имот. Изложил е съображения за това, че по аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощнос

Въззивната инстанция е счела, че релевираните възражения във въззивната жалба , включително и възражението за изтекла погасителна давност, поддържано и в писменото становище на служебния защитник - адв. П. от първоинстанционното производство, са преклудирани доколкото не са били заявени своевременно в депозираните по делото писмени отговори на исковата молба по чл.131 ГПК.

При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че молителките дължат процесните суми по отношение на които дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение.

В молбата за отмяна се поддържа, че молителките и техния адвокат са били лишени от възможност за надлежно участие в производството по делото и да изложат своите искания поради нарушаване на съществени процесуални правила от съда. Молителките,чрез процесуалния си представител, поддържат че производството е проведено от незаконно формиран състав, тъй като е нарушен е случайния избор на съди , започнало е от нередовно заявление в заповедното производство,приетите по делото доказателства не са представени в оригинал, по делото не е представен договор между дружеството и потребителите на топлинна енергия, съдът се е позовал на незаконосъобразни общи условия и заключения на недопустими експертизи по делото, приетите по делото счетоводни документи не отговарят на изискванията на ЗСч, липсва като доказателства по делото издавани от дружеството на потребителя фактури за потребената енергия, взети са данни от незаконно изградена абонатна станция, съдът не е взел предвид факта, че при потребителите няма поставени годни за търговско отчитане индивидуални уреди за измерване от дружеството, не е взето предвид възражението за незаконност на дяловото разпределение, липсва на анализ на доказателствана и на възраженията на страните, съдът е отказал в противоречие с процесуалните правила да поправи протокола, както и че решението е постановено в нарушение на разпоредби от Конституцията на РБ, ЗСВ, ХОПЕС, Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политически права.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна.
Отмяната е извънреден способ, не е фаза от исковия процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство и в него не могат да се зачитат факти, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, но само на основанията, предвидени в чл. 303 от ГПК. В разпоредбата на чл.303,ал.1, т.5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството - ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Второто основание е страната да не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Третото е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени непредвидени и непреодолими обстоятелства.

От данните по делото и твърденията на страните не може да се направи извод, че молителите, в резултат на нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и надлежно представителство на страните, са били лишени от възможността да участват, лично или чрез упълномощен от тях процесуален представител, в образуваното и приключило с влязло в сила решение съдебно производство и да защитят интересите си. Същите са получили преписи от исковата молба и са били уведомени за възможността за подаване на писмен отговор в едномесечен срок, призовани са за проведените открити съдебни заседания пред първата и въззивна инстанции, представлявани са от адвокат, били са им връчвани копия от постановените по делото съдебни актове (първоинстанционно и въззивно решение), съобщения за възможността и сроковете за обжалването им, и други съдебни книжа. Имали са възможност да изразят становище по предприетите по делото, от тяхно име, действия от процесуалния им представител.
Не е налице хипотезата и на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2 ГПК – вследствие нарушаване на съответните правила страната да не е била надлежно представлявана в процеса. Както се посочи, при спазване на установените процесуални правила молителите са представлявани в производството от адвокат, а обемът и конкретният начин, по който процесуалният представител е осъществил защитата им в производството, приключило с влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, са извън възможния предмет на преценка в настоящото производство с предмет преценка само наличието или не на поддържаните от молителите основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Молителите са изложили и доводи за нищожност на въззивното решение, чиято отмяна се иска. Доколкото обаче в производството по отмяна могат да се разглеждат само изрично посочените в чл.303, ал. 1 ГПК основания, сред които не е нищожността на решението, то същата не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

В молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност на изводите на съда в решението, чиято отмяна се иска, за това че е нарушен е случайния избор на съди , започнало е от нередовно заявление в заповедното производство,приетите по делото доказателства не са представени в оригинал, по делото не е представен договор между дружеството и потребителите на топлинна енергия, съдът се е позовал на незаконосъобразни общи условия и заключения на недопустими експертизи по делото, приетите по делото счетоводни документи не отговарят на изискванията на ЗСч, липсва като доказателства по делото издавани от дружеството на потребителя фактури за потребената енергия, взети са данни от незаконно изградена абонатна станция, съдът не е взел предвид факта, че при потребителите няма поставени годни за търговско отчитане индивидуални уреди за измерване от дружеството, не е взето предвид възражението за незаконност на дяловото разпределение, липсва на анализ на доказателствата и на възраженията на страните, съдът е отказал в противоречие с процесуалните правила да поправи протокола, както и че решението е постановено в нарушение на разпоредби от Конституцията на РБ, ЗСВ, ХОПЕС, Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политически права. Тези доводи не представляват основания по смисъла на изрично предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК такива , които да могат да обосноват основателност на молбата за отмяна.
В молбата за отмяна е обективирано искане по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. С разпореждане от 08.03.2024 г. по настоящото дело на молителите е указано в едноседмичен срок да представят доказателства, че по специалната сметка ВКС , всяка една от тях е внесла сумата в размер на 916, 40 лв. В срока за изпълнение на указанията е депозирано искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията обективирани в разпореждането от 08.03.2024 г. и с определение от 28.03.2024г. съдът го е продължил с един месец. Обезпечение не е внесено от молителките, включително до постановяване на настоящето решение, поради което настоящия състав намира, че не следва да се произнася по същото, поради отпадане на нуждата от спиране изпълнението на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от Л. Д. Т. в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на дъщеря ѝ М. Л. Е. , на влязлото в сила решение от 17.05.2022 г. по в. гр. д. № 15313/2019 г. на ГС – София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: