Режим на лични отношения между баба, дядо и внуци

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 563
гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 4618 по описа за 2023г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А., подадена чрез процесуален представител адв. Ч. В. против решение № 215/18.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 237/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционно решение № 220/02.11.2022г. по гр.д. № 1199/2021г. по описа на Районен съд – Сандански, по предявения от М. Д. Я. с ЕГН [ЕГН] и Д. И. Я. с ЕГН [ЕГН] срещу А. С. А. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 128 от СК, съдът е определил режим на лични отношения на ищците – баба и дядо с децата и техни внучки Е. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Д. А. А. с ЕГН [ЕГН], както следва:

- в продължение на 12 месеца от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А. С. А. и на психолог;

- след изтичане на този дванадесет месечен период М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. в продължение на 6 месеца всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А. С. А.;

- след изтичане на една година и половина от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат и взимат при себе си децата Е. и Д. А. всеки втори съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10:00 часа на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден, с преспиване на децата при бабата и дядото, както и една седмица през лятото – в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, който следва да уведоми до 30.04. писмено бабата и дядото на децата кога ще ползва този му вид отпуск, а ако до този срок бащата не уведоми бабата и дядото, те имат право да определят седмицата, през която ще вземат децата при себе си, като уведомят бащата писмено до 30.05. Децата се взимат от дома на бащата и се връщат обратно там от М. и Д. Я., освен ако не се споразумеят предварително с бащата за друго.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, взе предвид следното:

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, по следния правен въпрос:

В производство по спорна съдебна администрация по чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между баба и дядо и ненавършили пълнолетие техни внуци, задължен ли е съдът да извърши преценка за най-добрия интерес на всяко от децата по отделно, както и да събере служебно доказателства, необходими за формиране на тази преценка?

В практиката си ВКС приема и настоящият състав споделя, че разпоредбата на чл. 128 от СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено в закона условие е това да е в интерес на детето. Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга, са ценни и важни и за двете страни, поради което следва да се почитат във всяко семейство. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата по майчина и бащина линия не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. При определяне на мерките на лични отношения с близки, за съда съществува задължение във всеки отделен случай въз основа на данните по делото и ангажираните доказателства, да изгради обективна и обоснована преценка на конкретния висш и най-добър интерес на детето /решение по гр.д. № 4085/2018г., III ГО/. Интересът на всяко дете, така както е дефиниран във вътрешното право - § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт и изяснен в практиката на ВКС и в международното право /решение по гр.д. № 3356/2014г., ІV ГО; по гр. д. № 4889/2021г., IV ГО и др./ е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност, а човечеството дължи на децата най-доброто /Декларация за правата на детето приета от Общата асамблея на ООН от 1959г./. В случаите, в които в семейството децата са повече от едно, тази преценка е необходимо да се основе на индивидуален подход, да се извърши по отделно за всяко дете, съобразявайки индивидуалните специфични характерни особености на всяко дете – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, отличителни потребности и др. Всяко дете е отделно човешко същество, отделна личност, самостоятелен член на човешкото семейство и всяко е носител на всички провъзгласени от международното право човешки права и свободи – на хармонично израстване и благосъстояние; на необходимата защита и съдействие, така че да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото; на право да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство; на специални грижи и правна закрила. Ето защо задължение на съда във всеки конкретен случай е служебно да прецени и обоснове най-добрият интерес на всяко дете по отделно.

При осъществяване на тази дейност въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, включени в съдържанието на „най-добрия интерес на всяко дете“, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. При осъществяване на основната си функция да осигури прилагането на закона в производство, в което законът е възложил на съда да следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца, проявление на основното начало на законност /чл. 5 от ГПК/ и на служебното начало /чл. 7 от ГПК/ в процеса е още съдът да съдейства и изисква от всяка от страните да изразят и пояснят позициите си; да посочат гледната си точка и изявят кое е най-важното за всяка от тях по спора, с цел редуциране на спорните моменти в отношенията им с оглед изясняване и закрила на най-добрия интерес на детето/всяко дете /чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК/. На тази плоскост до приключване на съдебното дирене в процеса за страните и за съда не настъпва преклузия за навеждане на твърдения и за посочване/събиране на нови доказателства, когато те касаят установяване на най-доброто за детето и неговия висш интерес в конкретното производство, в което се засягат негови права /т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение по гр.д. № 1901/2023г., III ГО/.

По касационната жалба:

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия – събиране на актуален социален доклад от ДСП – Г. Д., както и провеждане на комплексна СППЕ, респ. делото да бъде решено по същество и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е пренебрегнал влязлата в сила присъда за извършено престъпление от Д. Я. срещу бащата на децата А. А.; в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е допуснал нови доказателства – изготвяне на нов социален доклад от ДСП, [населено място]; не е отчел, че бабата и дядото на децата въвличат детето Е. в конфликтите с баща й, както са го правили приживе и с майка й, поставяйки под заплаха психичното и емоционално здраве на детето; не е съобразено, че детето Е. категорично отказва да се вижда с баба си и дядо си по майчина линия, а детето Д. дори не ги познава; определил общ режим на лични отношения на бабата и дядото с двете деца, без да отчете индивидуалните нужди, потребности, желания и минало, различна възраст и психо-емоционална зрялост на всяко.

Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран от ответниците по касация М. Д. Я. и Д. И. Я..

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа изразената по спора позиция, а ответниците и ДСП – [населено място] не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: ищците са баба и дядо по майчина линия на малолетните деца Е. /на 11 години/ и Д. /на 4 години/, които се отглеждат от техния баща А. А., след смъртта на майка им Р. Д. Я., п. на 27.06.2020г. вследствие суицид. Семейството на Е. и Д. А. понастоящем живее в апартамент, собствен на баща им в [населено място], а ищците живеят в [населено място]. До кончината на дъщеря им ищците са поддържали отношения с детето Е.. След раждането на Д. А., дъщерята на ищците е изпаднала в тежка следродилна депресия, имала нужда от помощ в грижите за децата. М. Я. отказала за дълъг период от време да се грижи за бебето, като се редува със св. Е. Иванова /майка на ответника/. Идвала за кратко да помага на дъщеря си. Ищците не харесвали ответника и не одобрявали връзката му с тяхната дъщеря, както и не били съгласни в закупеното от тях жилище майката на ответника да полага грижи за малката им внучка. След смъртта на Р. Я. отношенията между страните и между ищците и майката на ответника, която помага в отглеждането на децата, се изострили. Детето Е. започнала да споделя с баща си и баба си по бащина линия /св. Иванова/ неприятни събития от миналото, на които е била свидетел при посещенията си в [населено място]; не желае да се среща със своите баба и дядо, изпитва притеснения и се страхува от срещите с тях. Ето защо ответникът не позволява на ищците да осъществяват контакт с децата Е. и Д., в резултат на което Д. не ги познава.

От около шестгодишната си възраст Е. А. има тикови изяви – двигателни и вокални, за лечението на които е била настанена в болнично заведение през м. май на 2021г. и е посещавала психолог. След смъртта на майката с детето Е. А. е работил психолог ежеседмично, впоследствие – един път месечно, а понастоящем работата с психолог е прекратена, тъй като детето е в добро психо-емоционално състояние. От социалния доклад на ДСП-С. от 21.02.2022г. установил още, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети от техния баща, подпомаган от своята майка, като са осигурени добри условия на живот. Децата са интегрирани в семейната среда, като осъществяват контакти с роднините по бащина линия. Спокойни са, в добро здравословно състояние, с нормално за възрастта си нервно-психическо развитие, нямат нарушения в поведението си, с изградена емоционална връзка помежду си, а Е. демонстрира стабилно емоционално състояние. Относно контактите на двете деца Е. и Д. с бабата и дядото по майчина линия не е настъпила промяна – малолетната Е. отказва да контактува с роднините си по майчина линия, а по – малката Д. изобщо не ги познава. Възстановяването на контактите на двете с техните баба и дядо по майчина линия е в интерес на децата, но е необходимо провеждане на продължителна психологическа работа, както с децата за промяна на нагласите им, така и с ищците, с цел усвояване на приемливо поведение за възстановяване на контактите им с двете деца по начин най-добър за тях, с цел гарантиране на емоционалния и психически комфорт на децата.

От социален доклад изготвен от ДСП – Г. Д. от 11.05.2022г. приел за установено, че ищците са пенсионери, живеещи сами в собствен апартамент в [населено място]; имат желание да поддържат контакт с внучките си, както и желание за съдействие при необходимост срещите между тях и децата да се осъществяват в присъствието на психолог. Съгласно изразеното в доклада становище, в интерес на децата е връзката между тях и баба им и дядо им по майчина линия да не бъде прекъсвана.

От заключение на приета пред първата инстанция СПЕ, изготвено от специалист психиатър, извършил освидетелстване на всеки от ищците, въззивният съд приел за установено, че няма особености, които да се отразяват негативно на годностите на близките, а в базисните им психични и психологични качества не се установяват обективни данни за наследствена обремененост с психична патология; ищците са апсихотични, критични, фрустрирани, ситуативно тревожни в контекста на актуалната им житейска ситуация и спорът, предмет на настоящото дело, както и че резултатът от извършеното психологично и психиатрично изследване не установява наличието на психопатологични проблеми у тях, които биха могли да рефлектират негативно върху личността, възпитанието, здравето, живота или имуществото на децата, а също и че не са установени факти за поведението им, поставящи в реална опасност живота, здравето, възпитанието, морала и интересите на внучките им. Според експерта Я. притежават необходимия капацитет и годност да осъществяват режим на лични контакти с децата Е. и Д. А., предвид актуалното им психично състояние, личностови особености, образователна степен, възпитание, ценностна система и житейски опит. В заключението на експерта е обърнато внимание на усложнените и конфликтни взаимоотношения на двете страни в производството като е отбелязано, че съществува риск децата да бъдат натоварени осъзнато или неосъзнато с тези им емоции, което би се отразило на емоционалния им статус и би застрашило базовата им потребност от безопасност, поради което е препоръчано полагане на усилие от двете страни в процеса да работят за преодоляване на личните им противоречия, включително и с психологична помощ, в името на правилното емоционално и социално развитие на децата.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че в конкретния случай, интересът на децата и по-конкретно този на Е. изисква да бъде определен по-щадящ режим на лични отношения с бабата и дядото по майчина линия, като отчел, че Д. не познава ищците /същата е била само на 10м., когато майка й е починала и са преустановени отношенията й с ищците/, а Е. в хода на изслушването й по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт изразява категорично нежелание да осъществява контакт с ищците след смъртта на майка си. За да се формират, като пълноценни личности посочил, че децата следва да общуват и да получават грижи и обич не само от баща си, но и от своите баба и дядо по майчина линия, така и от бабата по бащина линия. С цел децата да се адаптират към промяната в начина им на живот определил режим на лични отношения в рамките на диференциран адаптивен период /една година в присъствие на бащата и на психолог по местоживеене на децата; следващите 6 месеца в присъствие само на бащата, а след година и половина – да вземат при себе си децата с преспиване в дома на ищците в събота вечер/.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, въззивното решение на Окръжен съд - Благоевград е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради нарушение на материалния закон. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото и дадените по-горе разяснения в практиката на ВКС.

Правилно въззивният съд е приел, че интересът на двете деца поначало предполага определяне на мерки на лични отношения с близки. При определяне на същите обаче е приложил общ подход за двете деца без да съобрази препоръчани от експерта – психиатър и в приет по делото социален доклад необходими мерки за преодоляване на настъпилото в отношенията между всяко от децата и прародителите отчуждение, готовността на ищците да ги приложат и поведението им в хода производството по делото. В нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила въззивният съд не е приложил индивидуален подход и не е извършил обоснована и съобразена с правилата на опита и положенията на науката преценка, изискваща в конкретния случай специални знания в областта на детската психология, за да отговори на най-добрия интерес на всяко дете по отделно, при отчитане на индивидуалните специфични характерни особености и стадия на психосоциално развитие на всяко. По делото не е събрано заключение на съдебно-психологична експертиза, която въз основа на индивидуалността и специфичното развитие на всяко от децата, да даде заключение кое е най-доброто за всяко дете с оглед данните по делото и как да се постигне баланса между претендирани лични отношения и най-добрия интерес на децата по отделно и заедно.

При данните по делото, че детето Е. /на 11 години/ е поставено в сложна житейска ситуация, с психотравма от семейната среда – преживява тежко загубата на майка си и е в крехко психоемоционално състояние; диагностицирана е с тиково разстройство с двигателни и вокални тикове и й е назначена медикаментозна терапия /тиковете след единствената й среща с ищците са се усилили според показанията на св. Иванова/; била е подложена на болнично лечение и проведена терапия с психолог; свързва образа на баба си М. Я. с неприятни спомени от миналото, пораждащи страх у детето; носи и подхранва в себе си обидата от миналото във връзка с поведенчески изяви на бабата спрямо майка й и сестра й, на които е станало свидетел и предопредилили неговото отношение към тази комуникация; изпитва притеснение от срещата с баба си и дядо си и не желае „никога повече“ да ги вижда, а детето Д. /на 4 години/ не познава баба си и дядо си по майчина линия; проведена по делото съдебно-психиатрична експертиза с участието на експерт психиатър, който е изследвал личностовите особености само на ищците и заключил, че при установените в отношенията между страните драматични отношения обичайно настъпва отчуждение и детето под страх да не загуби любовта на останалия единствен жив родител и сигурността си е способно да отказва и отрича всичко, което би го зарадвало, а съгласно становището на ДСП – С. е необходимо провеждане на продължителна психологическа работа, както с всяко от децата за промяна на нагласите им, така и с ищците, с цел усвояване на приемливо поведение за възстановяване на контактите им с двете деца и съумяване от всеки да отработи по правилен начин със специализирана помощ негативните емоции, с които са натоварени по повод кончината на дъщеря им и дисхармоничните взаимоотношения с бащата на децата за гарантиране на емоционалното и психическо добруване на всяко от децата, въззивният съд не е изслушал вещо лице – психолог /арг. чл. 59, ал. 6 от СК/, нито е изискал актуално становище от ДСП – Г. Д. за това дали и какви действия ищците са предприели по изпълнение на препоръките, дадени с доклада от ДСП – С. и заключението на СПЕ за необходимостта от провеждане на продължителна психологическа работа с всеки от тях.

Допуснатото процесуално нарушение обосновава отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК.

След връщане на делото въззивният съд, за да установи всички правнорелевантни факти относими към съдържанието на понятието най-добър интерес на всяко дете по отделно в конкретния случай, следва служебно да назначи психологична експертиза, с участието на вещо лице – клиничен психолог, което след като извърши преглед на всяко от децата, както и на всеки от възрастните, да даде заключение по какъв начин с оглед преживяното, сложилите се отношения между страните и децата, актуалното психическо състояние на всяко от децата определянето на мерки на лични отношения с близки в случая би се отразило върху развитието и живота на всяко дете; би ли навредило то и до каква степен на благосъстоянието на всяко от децата или би било полезно от гледна точка на пълноценното им израстване и възпитание; евентуално да предложи най-щадящи с оглед особеностите на случая мерки за всяко от децата за преодоляване на настъпилото отчуждение у детето Е. и непознаване на близките от детето Д., според актуалното състояние на всяко от тях поотделно; за степента на разбиране на бащата, от една страна и на бабата и дядото, от друга, на значимостта на съхраняването на тези отношения и готовността им и въобще годността на всеки от възрастните да преодолее собствените си липси и натрупани негативни чувства и да участват активно и добросъвестно в името на добруването на децата. За установяване на последния факт по отношение на ищците, съдът следва да изиска и актуална информация от ДСП – Г. Д., а при необходимост да изслуша бабата и дядото непосредствено.

Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане по същество от друг състав.

По разпределението на отговорността за съдебно деловодни разноски, сторени в настоящото произнасяне следва да се произнесе въззивният съд съобразно резултата по материалноправния спор.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 215/18.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 237/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.