Отговорност при трудова злополука с фатален край в леярен цех

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * независимо съпричиняване * индивидуализация на наказание * безопасни условия на труд

Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. София, 27 януари 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1109/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 355/30.10.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 353/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста се сочи, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и оправдаване на подсъдимия А. И. Х. по повдигнатото му обвинение по чл. 123 НК. Изразява се недоволство и от намаляване размера на наказанията, наложени на подсъдимите В. Г. К. и В. Х. П.. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в посочените части и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Постъпило е писмено възражение от защитника на подс. Х., в което се излагат доводи срещу твърденията, визирани в протеста.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа касационния протест и пледира за оставяне на въззивното решение в сила.

Защитникът на подсъдимия Х. изразява становище за неоснователност на касационния протест и прави искане същият да бъде оставен без уважение.

Защитникът на подсъдимите В. Г. К. и В. Х. П. оспорва твърдението на прокурора за несправедливост на наложените наказания и пледира за оставяне на въззивното решение в сила.

Подсъдимият А. И. Х. излага твърдения за това, че не е допуснал нарушения, които да са довели до настъпване на тежкия съставомерен резултат, поради което моли да бъде потвърдено оправдаването му.

Подсъдимите В. Г. К. и В. Х. П. в предоставената им последна дума молят за оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в касационния протест и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 260029/25.02.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5126/2019 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият А. И. Х. е признат за невиновен в това, че на 16.03.2017 г., в гр. София, ул. „Илиенско шосе“ № 8, в леярски цех на завод „****“ АД / „Л.“ АД/, в качеството си на началник леярски цех, назначен по трудов договор в същото предприятие, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в нарушение на задължения по т. 3, раздел „Основни отговорности“ от длъжностната си характеристика – „отговаря за спазването на трудовата технологична дисциплина; за безопасността на производствения процес и противопожарната безопасност; следи за спазване изискванията по безопасност на труда и здравето на своите подчинени“, както и на чл. 16, ал.1, т. 6 от Закона за безопасните и здравословни условия на труд /ЗЗБЗУТ/ - „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен…. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимите В. Г. К. и В. Х. П., като не осъществил контрол за извършване на работата по зареждане на пещите със скрап, гарантиращ безопасността на производствения процес, причинил смъртта на П. Б. К., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимите В. Г. К., като техник производствени резултати и В. Х. П., като оператор на пещи за топене на метал, назначени по трудови договори в „*****“ АД, са признати за виновни в това, че на 16.03.2017 г., в гр. София, ул. „Илиенско шосе“ № 8, в леярски цех на завод „******“ АД, при условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в нарушение на задължения по длъжностните им характеристики, както и на изискванията на т. 2 от раздел ІІІ на Инструкция по техника за безопасност на труда при работа с индукционна пещ „INDUCTOTHERM“ 5000 и на чл. 33 от Закона за безопасните и здравословни условия на труд /подробно посочени в присъдата/, като не положили грижи за здравето и безопасността на други лица, пряко засегнати от тяхната дейност, в съответствие с квалификацията им и дадените от работодателя им инструкции, причинили смъртта на П. Б. К., поради което и на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 54 НК са осъдени съответно на по три години лишаване от свобода, изпълнението на които, съобразно чл. 66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от четири години, като са оправдани по обвинението да са нарушили част от задълженията си по длъжностните си характеристики /подробно посочени в присъдата/, както и да са извършили деянието при независимо съпричиняване с подсъдимия А. И. Х..

Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест от Софийска градска прокуратура с искане за осъждане на подс. Х. по повдигнатото му обвинение. Подсъдимите К. и П. също останали недоволни от осъждането си и подали въззивна жалба с искане за оправдаването им.

По протеста и жалбата в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 353/2024 г. С въззивно решение № 355/30.10.2024 г., постановено по същото дело, предмет на настоящия касационен контрол, първоинстанционната присъда е изменена, като са намалени размерите на наложените на подсъдимите К. и П. наказания лишаване от свобода, съответно от три години на една година и девет месеца за първия от тях и една година и шест месеца за втория, като е намален и изпитателният срок от четири години на три години. Въззивният съд потвърдил присъдата на СГС в останалата й част.

Касационният протест, подаден срещу така постановеното въззивно решение, е допустим, тъй като е депозиран от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 НПК.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Приоритетно следва да бъдат проверени твърденията за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, доколкото при положителна констатация за основателност на същите, ще е безпредметна проверката за наличието на останалите касационни основания.

В касационния протест твърдението за допуснати нарушения на процесуалния закон се аргументира с довода, че при постановяване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено оправдаването на подс. Х., не са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК относно анализа и оценката на доказателствата, събрани по делото. Въззивният съд неправилно кредитирал обясненията на подс. Х. за това, че няма отношение към материалите, които се влагат в производството на чугун в предприятието, като не взел предвид показанията на св. Г., според която материалите били приемани от нея и от същия подсъдим. Неправилно приел, че подс Х. е спазил задълженията си за упражняване на контрол за носене на работно облекло и лични предпазни средства, като не съобразил показанията на св. И., според които по принцип се носят такива, както и показанията на бащата на пострадалия – св. Б. К., за това, че синът му не е разполагал с работно облекло. Въззивният съд игнорирал и заключението на съдебно – техническата експертиза, според което подс. Х. не е спазил изискванията на т. 3 от раздел „Основни отговорности“ от длъжностната си характеристика, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, както и на допълнителната комплексна техническа експертиза /ДКТЕ/ за това, че не е изпълнил своето задължение да упражнява контрол върху влаганите в производството суровини.

Така поднесените доводи в подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила, реално изразяват недоволството на касатора от необосноваността на обжалваното решение, която по принцип не подлежи на касационна проверка. На касационната инстанция не е предоставено правомощието да събира доказателства, да ги анализира и да установява фактически положения, различни от приетите от съдилищата по фактите и на тази основа да изгражда собствени правни изводи по обвинението. Тя извършва единствено проверка за това дали при извеждане на относимите факти и формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд са били спазени нормите, регламентиращи събирането, анализа и оценката на доказателствата. Прегледът на обжалваното въззивно решение установява стриктно изпълнение на тези правила от контролирания съд. Подробно и задълбочено са изследвани всички доказателствени източници, включително и сочените от касатора свидетелски показания на Г., И. И. и Б. К.. Въззивният съд е анализирал показанията на св. Г. / л. 21 - 22 от възз. реш./ като основателно не е дал вяра на твърдението й, че и подс. Х. е имал задължение да приема в предприятието скрап от доставчиците. При това правилно е констатирал, че показанията й се опровергават, не само от обясненията на подс. Х., както твърди касатора, а и от изложеното от св. Я., св. К. /показанията, дадени от него пред съда/ и св. Н. /зам. изпълнителен директор на дружеството/ и най – вече от приетата по делото като писмено доказателство Заповед № 13/08.03.2016 г. на изпълнителния директор на „Л.“ АД / т. 6, л.116 от дос. пр./, сега „****“ АД, възлагаща това задължение на М. Г., К. Я. и Л. Ч.. Неоснователно е и твърдението, изложено в протеста, че въззивният съд неправилно приел, че подс. Х. е изпълнил задълженията си по осигуряване на работно облекло и защитни средства на пострадалия, като игнорирал показанията на св. И. и Б. К.. Изводите си в тази насока /л. 23 от възз. реш./ въззивната инстанция е формирала въз основа на прецизния и по същество правилен анализ на показанията на свидетелите Н., М., П. Н., И. И., Н. Ц., категорично установяващи, че всички работещи в предприятието са били снабдени с работно облекло и предпазни средства, включително и пострадалия К., който в деня на злополуката е бил екипиран с такива. Единствено св. Б. К. е дал показания, че синът му не е имал работно облекло, което се опровергава категорично, както от тримата подсъдими, така и от свидетеля оказал първа помощ на пострадалия – Н. Ц., според показанията на когото пострадалият по време на инцидента е бил с черните си леярски дрехи. Този факт не се опровергава от св. И. И., както се твърди в протеста, тъй като същият е заявил, че е участвал в свалянето на ризата и бельото на К. в момента, в който работните му дрехи вече са липсвали, поради изгарянето им.

Не се споделя и твърдението на касатора за това, че въззивният съд не е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза, според което подс. Х. не е спазил изискванията на т. 3 от раздел „Основни отговорности“ от длъжностната си характеристика, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, както и на допълнителната комплексна техническа експертиза /ДКТЕ/ за това, че не е изпълнил своето задължение да упражнява контрол върху влагания в пещта скрап. Дали подсъдимият е изпълнил посочените задължения е правен въпрос, който е по съществото на делото и се решава единствено от съда при постановяване на присъдата, съответно съдебното решение. За отговора на този въпрос не се изискват специални знания от сферата на науката, техниката, изкуството и др. по смисъла на чл. 144, ал.1 НПК. При това положение незаконосъобразно се настоява в касационния протест, че въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с изразеното становище на експертите, изготвили посочените експертизи.

При прецизно установените по делото факти, въз основа на доказателствен анализ, осъществен изцяло в съответствие с процесуалните правила, контролираният съд е достигнал до законосъобразния извод, че подс. Х. не е допуснал инкриминираните му нарушения, които да са довели до настъпването на смъртта на пострадалия. Въззивният съд правилно е преценил / л. 32 от възз. реш./, че подс. Х. не е имал задължения, свързани с вида и качеството на скрапа, разтопяван в пещта, поради което няма отношение към основната причина за произшествието – попадането в пещта на метални детайли с кухини или затворени съдове, съдържащи газообразни или течни флуиди, което е довело при разтопяването им до изхвърляне на разтопен метал от пещта, предизвикал изгарянията по тялото на пострадалия, причинили смъртта му. Този подсъдим не е отговарял за технологичните процеси, свързани с приемането, натрошаването, нарязването, транспортирането и складирането на скрапа, с товаренето му във вибрационната количка и слагането му в пещта. Нещо повече, съгласно т. 6 от Инструкция за безопасна работа при манипулации с вибрационна количка за зареждане на индукционна пещ с шихтов материал /скрап/ е забранено присъствието на хора в работната зона на количката, неангажирани със зареждането на пещта и топилния процес. При това положение подс. Х. не само, че не е бил длъжен да следи и контролира какъв вид скрап се слага във вибрационната количка, но не е имал и право да се намира в близост до нея и до пещта. Такова задължение са имали само операторите на пещта – пострадалият К. /зареждал вибрационната количка в деня на деянието/ и подс. П., както и техникът производствени процеси /„ръководител плавка“/– подс. К.. Тези лица са били запознати с технологичните процеси и са били пряко задължени да следят за това в пещта да не попадат метални предмети /детайли/ с кухини или затворени съдове, които могат да съдържат течности, газове или флуиди. Законосъобразно въззивният съд е приел и че подс. Х. не е нарушил задължението си да осъществява контрол за спазването на безопасните и здравословни условия на труд над подчинените си, тъй като е установено, че същият регулярно е провеждал изискуемите инструктажи, следял е за ползването на работно облекло и лични предпазни средства от работещите в леярния цех, както и за пребиваването им на безопасно разстояние от съоръженията в него. Изцяло в съответствие със закона и съдебната практика е и заключението на контролирания съд, че подс. Х. не може да бъде субект на задължението по чл. 16, ал.1, т. 6 ЗЗБУТ, доколкото не е „работодател“ на пострадалия и другите двама подсъдими, както и на останалите работещи в леярния цех, а такъв, съобразно § 1, т. 1 от Кодекса на труда, е „*****“ АД, представлявано от неговия изпълнителен директор. След като подс. Х. не е адресат на задължението по чл. 16, ал.1, т. 6 ЗЗБУТ, той не следва да носи отговорност за неговото неспазване. Правните изводи на контролирания съд в изложения смисъл са законосъобразни и правилни, поради което като е потвърдил първоинстанционната присъда в оправдателната й част, същият не е допуснал нарушение на материалния закон.

Заявеното в протеста касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК се аргументира с довода, че определените от въззивната инстанция наказания на подсъдимите К. и П., са несправедливи, тъй като не съответстват на тежестта на извършеното от тях престъпление. Прегледът на санкционната част на въззивния съдебен акт не дава основание да се приеме, че при определяне на размера на наказанията на посочените подсъдими, са били нарушени правилата на чл. 36, чл. 54, чл. 66 НК. Задълбочено въззивният съд е обсъдил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имащи отношение към вида, размера и начина на изпълнение на санкцията. Преценени са всички данни, свързани със социалната, обществената и трудовата им ангажираност, определящи сравнително ниска степен на обществена опасност на всеки от двамата подсъдими. Съобразено е съпричиняването на тежкия резултат от страна на самия пострадал, който в деня на деянието е отговарял за товаренето на шихта /скрапа/ във вибрационната количка и е имал обективната възможност последен да го огледа, при което не е изпълнил задълженията си като оператор на индукционната пещ да не допуска в нея да попаднат детайли с кухини, съдържащи течности, газове или флуиди. Справедливо е отмерена и по – голямата отговорност на подс. К. като ръководител на подс. П. и пострадалия, определяща налагането на малко по – дълъг срок на индивидуалната му санкция. Правилно е отчетена в посока смекчаване на отговорността и значителната продължителност на наказателния процес – повече от седем години от извършване на деянието до постановяване на въззивното решение, причините за която са извън процесуалното поведение на двамата подсъдими. При това съобразно практиката на ЕСПЧ относно приложението на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС справедливо въззивният съд е счел, че следва да бъде намален размерът на наложените с първоинстанционната присъда наказания, както и изпитателният срок за тяхното изпълнение. С оглед на това не се констатира диспропорция от вида на визираната в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, вр. с ал.1, т. 3 НПК, която да налага корекция на определените от въззивната инстанция санкции.

В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените касационни основания обуславя оставянето на въззивния съдебен акт в сила, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 355/30.10.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 353/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.