Оправдаване за държане на марихуана поради малозначителност

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационен протест * малозначителност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

гр.София, 11 юли 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Илиян Точев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 370/2023г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, срещу въззивна присъда № 25 от 07.03.2023 г., постановена по внохд № 252/2023г. по описа на Пловдивски окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се свързва с неправилно приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието на подсъдимия не може да бъде определено като такова, което поради своята малозначителност не е общественоопасно, или като деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна. Възразява се, че оправдателната присъда се основава на неправилно тълкуване на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и неправилното подвеждане на установените факти към нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Оспорва се извода на въззивния съд за това, че първата инстанция е отхвърлила възможността за прилагането на цитираната разпоредба на база интерпретация на несъставомерни и недоказани обстоятелства. Сочи се, че не е отчетен в достатъчна степен фактът, че законодателят не е декриминализирал държането на т. нар. „еднократна доза“ за лична употреба. Според касатора, съдът не е мотивирал в достатъчна степен неприложимостта на разпоредбата, уреждаща маловажния случай. На следващо място са изложени аргументи, чрез които се оспорва малозначителността на деянието и на тази база се изразява несъгласие с извода на съда, че то не е престъпно. Такива аргументи са: все по-широката разпространеност на престъплението държане на наркотични вещества; отражението на престъпленията по този състав върху общественото здраве, отделната личност и устоите на обществения ред; че дейността на предприятието, в което подсъдимият упражнява трудова дейност, представлява източник на повишена опасност; че държаното количество наркотично вещество, макар да не е голямо, не е предназначено за еднократен прием, поради което деянието застрашава реално обекта на престъплението. Прави се искане да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане на ОС – гр. Пловдив.

В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че деянието за което подсъдимият е предаден на съд, не е престъпление, поради неговата малозначителност. Предлага присъдата на ОС – гр. Пловдив да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият Л. Д. И. и неговият защитник – адв. Р. Д., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което не вземат становище по протеста.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 41 от 23.12.2022 г., постановена по нохд № 642/2022г., Районен съд – Асеновград е признал подсъдимия Л. Д. И. за виновен това, че на 08.12.2022 г. в [населено място], обл./област/, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, а именно:

– марихуана, с нето тегло 6,046 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5 тегловни %, на стойност 36,28 лева и

– марихуана, с нето тегло 1,125 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни %, на стойност 6,75 лева, или всички наркотични вещества на обща стойност 43,03 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 5, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба размер на 1 000 (хиляда) лева в полза на Държавата. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия И., пред ОС – [населено място] е било образувано внохд № 252/2023г., приключило с нова въззивна присъда №25 от 07.03.2023 г., с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен в осъдителната му част, като подсъдимият Л. И. е бил признат за невиновен и оправдан в извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 9, ал. 2, пр.2 от НК. С въззивната присъда, съдът се е произнесъл по разноските по делото, като ги е оставил за сметка на органа, който ги е направил. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ВКС намира, че не е налице претендираното в касационния протест нарушение на материалния закон. Въззивният съд законосъобразно е преценил, че деянието, извършено от подсъдимия макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.354а ал.3 от НК, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Следва да се отбележи, че приложението на чл.9 ал.2 от НК не е ограничено само до някои престъпления, като за да бъде приложена тази разпоредба е нужна преценка на степента на обществената опасност на конкретното престъпление. В този смисъл не се споделят изложените съображения в протеста за неприложение на чл.9 ал.2 от НК, поради завишената степен на обществена опасност на престъплението по чл.354а ал.3 от НК, предвид обществените отношения, защитени с него, значителното му разпространение на територията на Р.България, засягащо все по-широк кръг лица и пораженията, които употребата на наркотици нанася върху физическото и психично им здраве. На първо място е необходимо да се посочи, че повдигнатото на подсъдимия обвинение не е за разпространение на наркотични вещества, нито за държане с цел разпространение. Освен това степента на обществената опасност на престъплението е намерила законодателно разрешение в предвидената по чл.354а ал.3 от НК санкция, като съобразно разпоредбата на чл.93 т.7 от НК, то дори не е тежко. Напълно допустимо е и при престъпление по чл.354а ал.3 от НК да се приеме, че липсва обществена опасност, или че същата е явно незначителна. Съдебната практика и правната доктрина приемат, че „малозначителността“ може да варира: 1/ малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно. 2/ малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената опасност на деянието да обосновава една нейна явна незначителност- т.е такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. /Н., И. Наказателно право на НРБ, Обща част. 1972. стр.294/.

По настоящото дело е установено, че инкриминираните наркотични вещества марихуана са в малко количество- общо 7,171 грама, на ниска стойност- 43,03 лв. и с ниско съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 12,5%, съответно 9,2%. Въпросът дали те представляват еднократна доза или не, не е изследван по делото, поради което доводът на прокурора в тази насока, почива на предположение. По-нататък, не без значение е и поведението на подсъдимия във връзка с процеснато деяние, който още при първоначалния си контакт са полицейските служители, на улицата, пред дома си е съобщил, че притежава наркотични вещества, като е посочил мястото, където те се намират и които са били открити именно там. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е престъпно, не следва да бъдат пренебрегвани. Подсъдимият е неосъждан, упражняващ обществено полезен труд, без каквито и да е противообществени и криминални прояви до настоящия момент. Същият е изказал съжаление и разкаяние за извършеното, признал се е за виновен / извън направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК/ и максимално е съдействал за разкриване на престъплението и неговия автор.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност дават основание да се приеме за законосъобразен извода на ОС- гр. Пловдив, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, в неговата втора хипотеза.

ВКС не възприема изложената в касационния протест теза, че е ноторно известно, че дейността, в предприятието, в което подсъдимият работи /Комбинат за цветни метали/ е източник на повишена опасност, поради което и най-малкото невнимание или немарливо изпълнение /вкл. породено от употреба на наркотични вещества/ би създало опасност за живота и здравето на други лица. Този довод е бил правен и пред въззивната инстанция, която подробно го е обсъдила и убедително отхвърлила като неоснователен. На първо място, посоченият от прокурора факт не е ноторно известен, а и сред признатите от подсъдимия обстоятелства по обвинителния акт липсват такива за закупуване или употреба на наркотични вещества на територията на комбината или на конкретното му работно място. Освен това, липсват и каквито и да е било доказателства в кориците на делото, от които да може да се направи посоченото по-горе заключение, поради което довода на прокуратурата, тъй като представлява недопустимо предположение, не може да бъде взет под внимание.

По изложените съображения, ВКС намери за неоснователен протеста на ОП-Пловдив, поради което счете, че следва да бъде оставен без уважение, а новата въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №25 от 07.03.2023 г., постановена по внохд №252/2023 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/