Намаляване на наказание при използване на чужда банкова карта за дребни покупки

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * малозначителност на деянието * многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

гр. София, 20 юни 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 378/25 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на служебния защитник на подс. П. А. К. срещу решение № 81/25.02.25г. по внохд № 1569/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата се претендират касационнитге основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Изтъкват се доводи в подкрепа на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, както и неправилно приложение на материалния закон, поради отказа на съда да приложи чл. 9, ал. 2 от НК.

При условията на алтернативност се правят искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане.

В съдебно заседание на касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли за уважаването й. Допълнително посочва, че подсъдимият е бил със зависимост към наркотични вещества, от която се е лекувал, като моли, в случай, че производството бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, въпросът за психолого-психиатричното му състояние да бъде изследван. Поставя акцент на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият К. се присъединява към заявеното от защитника му. В последна дума моли наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при „общ“ режим и да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК.

Прокурорът намира касационната жалба за неоснователна, а решението - предмет на касационна проверка - за правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 75/26.04.2024г., постановена по нохд № 786/2024г. на Софийски градски съд, подсъдимият П. А. К. е признат за виновен в това, че за времето от 03.34 ч. на 16.12.2022г. до 03.46 ч. на 16.12.2022г. в гр. София, в ж.к. "Дружба-1", при условията на продължавано престъпление, с пет отделни изпълнителни деяния, е използвал платежен инструмент - банкова карта, издадена от „У. Б.“АД, без съгласието на титуляра В. Д. Н., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, в резултат на което е получил сумата от общо 20,38 (двадесет лева и тридесет и осем ст.), поради което на основание чл. 249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1НК вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на 3 (три) години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 (четиридесет) лева.

На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23 ал.1НК, съдът е определил по отношение на подс. К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по нохд №12024/22г. на СРС, НО, 111-ти състав и по нохд №786/2024г. по описа на СГС, НО, 40-ти състав, а именно 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 23, ал.3 НК присъединил наложеното по нохд №12024/202г. на СРС, НО, 111-ти състав наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1г. и 6 м.(една година и шест месеца) и наказанието „глоба“ в размер на 40 (четиридесет) лева, наложено по нохд №786/2024г. на СГС.

На осн. чл. 25, ал. 2 НК, съдът приспаднал изтърпяната част от наложеното наказание на подс. К. „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1г. и 6 м. (една година и шест месеца), както и на осн. чл. 59, ал. 4 от НК, времето през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. К. наказание по нохд № 10825/2022г. на СРС, НО, 93-ти състав „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНС постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.

Съдът се произнесъл по разноските по делото, като ги възложил в тежест на подсъдимия.

По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 1569/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение, апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 337 ал.1, т.1 и чл. 338 от НПК, като изменил първоинстанционната присъда и намалил размера на наложеното наказание от 3 (три) на 2 (две) години лишаване от свобода и намалил размера на на определеното по чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК наказание от 3 (три) на 2 (две) години лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15 - дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

І. Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия са неоснователни.

На първо място, жалбоподателят неоснователно претендира, че незаконосъобразно е бил лишен от възможност да сключи споразумение за решаване на делото поради отказа на съда да пристъпи към тази диференцирана процедура предвид отсъствието на документ за възстановяване на вредите на пострадалия. Според защитата, по този начин той е бил поставен пред алтернативата да изберат друг вид диференцирана процедура - тази по гл. 27 от НПК, при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, разчитайки, че съдът ще възприеме защитната теза за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Известно е, че сключването на споразумение представлява правна възможност за решаване на делото, но не и право на обвиняемия/подсъдимия, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо повторното разглеждане на делото от съдилищата на вече решените въпроси.

На следващо място, в касационната жалба се твърди, че след приключване на производството пред въззивния съд, защитата е получила информация за това, че подсъдимият е бил зависим към наркотични вещества по време на извършване на деянието, като в хода на наказателното производство не е било изследвано по експертен път бил ли е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Възражението не може да се сподели, тъй като не държи сметка за правомощията на касационната инстанция в упражнявания от нея редовен инстанционен контрол. То се основава на твърдение за неизвестен за страните, а и за съдилищата факт, за който отсъстват каквито и да било данни в кориците на настоящето наказателно производство. За разлика от правомощията на ВКС в производството по възобновяване на делото на осн. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК (когато чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни за съда), правомощията на ВКС, очертани в чл. 354 от НПК се упражняват във връзка с контрола за правилното приложение на процесуалния и материалния закон на основата на установената от въззивния съд фактология, но само по повод съдържащото се в кориците на делото с оглед правилното решаване на основните въпроси по него. Следователно, при отсъствието на данни за твърдяната от защитата зависимост на подсъдимия от наркотични вещества, не може да се приеме, че съдът е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените с неназначаването на съдебно психиатрична и психологична експертиза, която да изследва въпроса за психичното му състояние по време на извършване на деянието.

На последно място, в жалбата се сочи, че подсъдимият е бил осъден и по друго наказателно производство за „присвояване на навигация от автомобил“ (за което в кориците на делото също отсъстват данни), като се сочи че „..незнайно по какви причини производството е разделено…“ и се иска от ВКС да прецени дали това също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Като се остави липсата на каквато и да е конкретика в довода и отсъствието на постановление на прокурора за разделяне на наказателното производство, трудно може да се разбере смисъла на отправеното възражение, както и в какъв контекст то се развива, поради което същото следва да се остави без коментар.

Предвид тези съображения ВКС не намери да е налице твърдяното в касационната жалба на защитника на подсъдимия нарушение, което да може да се субсумира под разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и да доведе до отмяна на съдебния акт на Софийския апелативен съд.

ІІ. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, подкрепено с довод за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Възражението не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да се сподели. То е било развито по идентичен начин пред въззивния съд, който е изтъкнал подробни съображения за неговата неоснователност. Без да е необходимо да се разясняват подробно възприетите в теорията и съдебната практика положения относно това кога едно деяние отговаря на критериите за малозначителност, изведени в нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, е достатъчно да се посочи, че в настоящия случай извършеното от подс. К. деяние е засегнало защитения кръг обществени отношения в такава степен, че обществената му опасност неминуемо обуславя престъпния му характер. На тази плоскост правилно въззивният съд е поставил акцент на формалния характер на престъплението, като стойността на причинената вреда не е обективен признак от състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК, спецификата на накърнените обществени отношения, броя на отделните деяния в продължаваното престъпление ( 5 ), както и личната обществена опасност на дееца предвид данните за предходните му осъждания. Начинът на престъпното посегателство и личната обществена опасност на дееца не са пренебрежително незначителни в сравнение с останалите случаи от този вид. Освен това, както стойността на транзакциите и възстановяването им на титуляра на платежния инструмент биха могли да бъдат преценявани при индивидуализацията на наложеното наказание.

ІІІ. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички обстоятелствата, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда, но е подценена относителната тежест на фактите, свързани със стойността на транзакциите ( 20, 38 лв.), обстоятелствата за какви покупки те са били осъществени (закупуване на цигари, бира, чипс, запалка) и краткия период на осъществяването им (от 03,36ч. до 03,46 ч. на 16.12.2022г.), което налага корекция на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и намаляването му на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, както и отмяна на наложеното кумулативно наказание глоба в размер на 40 ( четиридесет) лева. С относителна тежест се явява и срокът на наказателното производство ( над 2 –годишен), което не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема, че наложеното наказание следва да се намали под предвидения минимум в санкцията на чл. 249, ал.1 от НК, а именно в размер на 6 (шест) месеца, като се отмени и кумулативно определеното при условията на чл. 54, ал.1 от НК наказание глоба в размер на 40 (четиридесет) лева. Така определената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието.

С оглед необходимостта от извършване на корекция на въззивното решение в частта относно наказанието за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, следва да бъде коригирано и определеното на основание чл. 25 от НК общо най-тежко наказание по настоящето производство и по нохд № 12024/22г. на СРС, НО, 111-ти състав (с влязло в сила определение на 29.12.2022г. за извършено на 26.05.22г. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца), а именно – на 11 месеца лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал.3 от НК се присъедини и наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.

Така определеното общо наказание следва да се изтърпи при общ режим, доколкото не са налице предпоставките по чл. 57, т.2, б.“б“ и б.“в“ от ЗИНЗС, в който смисъл въззивното решение също подлежи на изменение. Действително престъплението, предмет на настоящето производство е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по нохд № 10825/22г. на СРС, НК, 93-ти състав (с което на подсъдимия е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода), но сборът от двете наказания не надвишава установеният в чл. 57, т. 2, б.“в“ от ЗИНЗС размер от 2 (две) години.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 81/25.02.2025г., постановено по внохд № 1569/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, като:

НАМАЛЯВА при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложеното на подсъдимия П. А. К. наказание на 6 (шест) месеца лишаване от свобода и ОТМЕНЯ наложеното кумулативно наказание глоба в размер на 40 (четиридесет) лева.

НАМАЛЯВА определеното на осн. чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание по настоящето производство и по нохд № 12024/22г. на СРС, НК, 111-ти състав на 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода, като ПОСТАНОВЯВА същото да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: