Неприложимост на малозначителност при държане на антични монети

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 278, ал. 6 НК * малозначителност на деянието * отмяна на въззивна оправдателна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 04 март 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 121 по описа за 2026 г

Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 29 от 27.10.2025 г, по ВНОХД № 1015/25, насочен към произнасянето по чл. 9, ал. 2 НК.

С въззивната присъда е отменена присъда на Благоевградски окръжен съд № 10 от 12.03.2025 г, по НОХД № 1073/23, в наказателноосъдителната й част, както и в частта относно дължимите разноски, и вместо това подсъдимият Г. А. А. е признат за невиновен в това, че на 4.06.2022 г в [населено място], е държал повече от три археологически обекта по чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство / ЗКН /, представляващи движими културни ценности по чл. 7, ал. 1 и 3 ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно: общо 421 броя археологически обекта, на обща стойност 1 646 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК и чл. 9, ал. 2 НК, е оправдан по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 НК, като присъдата е потвърдена в частта относно приложението на чл. 278, ал. 7 НК.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият Г. А. А. е признат за виновен в това, че на 4.06.2022 г в [населено място], е държал повече от три археологически обекта по чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство / ЗКН /, представляващи движими културни ценности по чл. 7, ал. 1 и 3 ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно: общо 421 броя археологически обекта, на обща стойност 1 646 лв, с оглед на което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 и чл. 54 НК, е осъден на девет месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 5 000 лв, а, на основание чл. 278, ал. 7 НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Със същата присъда, на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски, както и са му върнати 54 банкноти, с номинал 50 лв, на обща стойност 2 700 лв.

С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че съдът незаконосъобразно е приложил чл. 9, ал. 2 НК относно държането на 8 бр. монети, а именно: сребърни денари, Римско централно сребърно монетосечене I-III век, с единична стойност 60 лв, на обща стойност 480 лв, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 НК. Изтъква се, че по своята степен на обществена опасност, деянието не се отличава с малозначителност или явна незначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Не е съобразено и съдебното минало на подсъдимия, което е обременено.

С протеста се прави искане да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за неговото уважаване.

Защитата счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение.

Подсъдимият не участва лично в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Протестът е основателен.

ВКС не споделя съображенията на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, поради следните съображения:

В чл. 9, ал. 2 НК е предвидено, че деянието не е престъпно, когато макар формално и да осъществява признаците на състав на престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Държането на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, е съставомерно по чл. 278, ал. 6 НК. Законът е предвидил по-тежко наказание за случаите, когато се държат повече от три археологически обекта. В случая, деецът е държал общо 421 археологически обекта, за 413 от които е установено, че липсва признак от обективната страна на състава / задължението за идентификация и регистрация по установения ред /, което е довело до оправдаване на подсъдимия по тази част на обвинението поради несъставомерност на деянието. Стои въпросът за степента на обществена опасност на деянието, с предмет 8 бр. археологически обекти / старинни сребърни монети /. Следва да се съобрази, че се касае за повече от три движими културни ценности, които са в добро състояние, датират от римско време, и възлизат на обща стойност 480 лв. Тази стойност само по себе си също не е незначителна, а преценена в контекста на държаните още 413 обекта, насочва съм завишена степен на обществена опасност на деянието. При това положение, ВКС счита, че степента на обществена опасност на деянието, за което е приложен чл. 9, ал. 2 НК, не покрива критерия „малозначителност“ или „явна незначителност“, а напротив, сочи на типичната степен на обществена опасност, отчетена от законодателя при очертаване състава на чл. 278, ал. 6 НК. От друга страна, обстоятелството, че деецът е държал значително количество културни ценности, част от които са осемте броя обекти, сочи на завишена степен на обществена опасност и на дееца. Що се отнася до съдебното минало на подсъдимия, към момента на деянието то е необременено, поради което същият се счита неосъждан. Постановената спрямо него присъда на Окръжен съд, Благоевград, по НОХД № 851/21, е влязла в сила на 5.05.2023 г, тоест, след извършване на инкриминираното деяние / 4.06.2022 г /.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че Софийският апелативен съд незаконосъобразно е приложил чл. 9, ал. 2 НК, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За отстраняване на нарушението е необходимо да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, в хода на което следва да бъде пререшен въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че за останалата част от предмета на престъплението, извън чл. 9, ал. 2 НК, важи правилото „reformatio in peius“, тоест, в тази част на присъдата въпросът за правилното приложение на материалния закон не подлежи на пререшаване.

По тези съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 29 от 27.10.2025 г, по ВНОХД № 1015/25.

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: