Отмяна на въззивна присъда заради непроизнасяне по всички обвинения за издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Неплащане на издръжка * нова присъда * съществени процесуални нарушения * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

София 07 май 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 149/2025 година

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители К. В. Н. и П.-М. В. Н. чрез законния им представител В. П. Н. срещу присъда № 161/11.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 5177/2024 г. от Софийския градски съд.

В касационната жалба се заявява, че въззивната присъда е незаконосъобразна и подсъдимият В. Н. е бил неправилно оправдан. Изтъкват се доводи за необсъждане на прието по делото удостоверение за размера на дълга, издадено от Камарата на частните съдебни изпълнители, показващи, че Н. и към този момент продължава да осъществява състава на престъпленията по чл. 183, ал.1 от НК. Касаторът излага аргументи, свързани с приложението на чл. 242, ал.1 от ГПК, както и че по отношение на издръжката решението винаги подлежи на предварително изпълнение, поради което и подсъдимият Н. следва да бъде привлечен под наказателна отговорност, а не да носи само гражданска такава, тъй като за посочения в обвинителния акт времеви период издръжката е била дължима въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт. Отправеното искане е за отмяна въззивната присъда и да се потвърди тази, постановена от Софийския районен съд, с която подсъдимият е бил осъден по предявеното му обвинение за извършени от него две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК.

В съдебното заседание законният представител на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея доводи и искания.

Подсъдимият В. К. Н., редовно призован, не се явява. Защитникът му оспорва жалбата, считайки я за неоснователна.

Представителят на Върховната прокуратура също счита жалбата за неоснователна и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският районен съд с присъда №266/25.04.2024 г., постановена по НОХД № 11986/ 2022 г., признал подсъдимия В. К. Н. за виновен, както следва :

-в това, че гр. София, след като е бил осъден с влязло в сила решение № 20098093 от 17.04.2021 г. по гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС, по което с определение 20110654/07.05.2021 г. е допуснато предварително изпълнение в частта, в която е осъден да издържа свой низходящ - К. В. Н., като заплаща месечна издръжка в размер на 1050 лева, влязло в сила на 21.07.2021 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири пълни месечни вноски по 1050 лева всяка за периода м. септември до м. декември 2021 г. и едно частично задължение за м. август 2021 г. в размер на 385 лева, общо 4585 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;

- в гр. София, след като е бил осъден с влязло в сила решение № 20098093 от 17.04.2021 г. по гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС, по което с определение 20110654/07.05.2021 г. е допуснато предварително изпълнение в частта, в която е осъден да издържа свой низходящ – П.-М. В. Н., като заплаща месечна издръжка в размер на 1050 лева , влязло в сила на 21.07.2021 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири пълни месечни вноски по 1050 лева всяка за периода м. септември до м. декември 2021 г. и едно частично задължение за м. август 2021 г. в размер на 385 лева, общо 4585 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание измежду така наложените, а именно четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е бил осъден да заплати сторените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия Н. чрез неговия защитник срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 5177/2024 г. С атакуваната сега нова присъда Софийският градски съд отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия В. Н. за невиновен в това, че след като е бил осъден с влязло в сила решение № 20098093 от 17.04.2021 г. по гр. д. № 12842/2018 г. по описа на СРС, по което с определение 20110654/07.05.2021 г. е допуснато предварително изпълнение в частта, в която е осъден да издържа свой низходящ - К. В. Н., като заплаща месечна издръжка в размер на 1050, влязло в сила на 21.07.2021 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири пълни месечни вноски по 1050 лева всяка за периода м. септември до м. декември 2021 г. и едно частично задължение за м. август 2021 г. в размер на 385 лева, общо 4585 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Върховният касационен съд намира, че обжалваната нова въззивна присъда подлежи на отмяна, като постановена при съществено процесуално нарушение, макар и не по изложените в жалбата доводи, както и че липсва необходимост основателността на тези доводи да бъде обсъждана сега.

В рамките на своите правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК касационният съд проверява атакуваните пред него присъда или решение само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, както и по отношение наведените със сезиращите документи касационни поводи. Намесата на върховната съдебна инстанция извън обсега на основанията, сочени от страните, е допустима при констатирани нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 3, т. т. 2- 4 от НПК, за наличието на които тя следи служебно и без да е сезирана изрично. Основание за това е задължението на ВКС да „осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“ (чл. 124 от Конституцията на Р България).

По разглежданото дело Софийският градски съд е постановил нова присъда. Уреденото в процесуалния закон правомощие на въззивната инстанция по чл. 336 от НПК по своя характер е контролно-решаващо. При осъществяване контрола върху атакувания първоинстанционен съдебен акт в тази хипотеза делото се разглежда по същество и с новата присъда се решават отново въпросите, свързани с вината и отговорността на подсъдимия. В съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК приложими са предписаните в чл. 305 , ал. 4 от НПК изисквания и решаващият орган е длъжен в диспозитива на съдебния си акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301, ал. 1 от НПК въпроси. Когато подсъдимият е обвинен в извършването на няколко престъпления, съдът обсъжда и решава тези въпроси за всяко престъпление поотделно (чл. 301, ал. 2 от НПК).

Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява, че въззивната инстанция не се е съобразила с цитираните законови изисквания. В обвинителния акт, поставил началото на съдебния процес по делото, прокурорът е развил обвинителна теза пред решаващия съдебен орган за осъществени в съвкупност от подсъдимия две отделни престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на дължима издръжка на малолетните си деца - К. В. Н. и П.-М. В. Н.. Следвайки конструкцията на обвинителния документ, районният съд е осъдил подсъдимия Н. за две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК и приложил разпоредбата на чл. 23 от НК, както бе посочено по-горе. Упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, градският съд е дължал произнасяне по пълния обем на повдигнатото обвинение, в рамките на което се е произнесла и първата инстанция с подлежащата на въззивна проверка осъдителна присъда. Начинът, по който е конструирана новата присъда разкрива, че въззивният съд първо е отменил първостепенния съдебен акт, с който Н. е бил осъден за две отделни престъпления по чл. 183, ал.1 от НК. След това го е оправдал по повдигнатото му обвинение за неплащане на дължимата издръжка само по отношение на детето К. В. Н., пропускайки обаче произнасяне по второто обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, относимо към издръжката на П.-М. В. Н.. Процедирайки така, съдът е пренебрегнал изискванията на чл. 301, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 305, ал. 4 от НПК. В диспозитива на новата присъда не е изложил своето решението по коментираното второ обвинение. Същевременно в мотивите към присъдата второинстанционният съдебен състав е отразил, че Н. е бил осъден за две отделни престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, като в заключение е направил извод за оправдаване „изцяло на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, доколкото същите се явяват несъставомерни такива“ (виж, стр. 1, стр.3, съответно стр. 7). Тоест, съдът е излагал аргументи за оправдаване на подсъдимия по целия обем на повдигнатото обвинение, състоящ се от две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, но това не е намерило отражение в диспозитивната част на присъдата. Констатираната непълнота в диспозитива на новата оправдателна присъда не само указва, че едно от обвиненията за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК практически е останало висящо и по него няма произнасяне, но създава и противоречие между тази част на съдебния акт и мотивите към него. В съдебната практика е разяснявано многократно, че присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви. Диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тези две части на присъдата не следва да има противоречие. Съществуването на такова противоречие винаги препятства възможността да се разбере ясно и точно какво се приема от решаващия съд, което ограничава и процесуалните права на страните за пълноценно участие в процеса.

Така разкритите нарушения при постановяване на въззивната присъда не могат да се третират като формален пропуск, а са от категорията на съществените. Съдът е нарушил реда и изискванията на процесуалния закон при обективиране на окончателното съдийско решение и това неизбежно рефлектира върху редовността на съдебния акт, който предвид съдържанието си не представлява логическо единство между диспозитив и мотиви.

Обобщено, при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което препятства преценката относно основателността на депозираната касационна жалба от частното обвинение. За поправяне на посочените недостатъци, които касационната инстанция не може да отстрани, е наложително на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато на Софийския градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 161/11.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 5177/2024 г. от Софийския градски съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.