Дължимост на сметка за ток при манипулиран електромер и скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.8 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50255
София, 06.02. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3734 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 552 /04.07.2022 г. по касационната жалба на „Енерго-Про-продажби“ АД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 124 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. № 271 /2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 260221 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 5050 /2020 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено друго, с което „Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на В. А. М. сумата 10 273.07 лева, недължимо платена по фактура от 05.04.2018 г. за начислена електроенергия за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2020 г. и 617 лева разноски за двете инстанции.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Има ли електроразпределителното дружество - доставчик на електроенергия право едностранно да коригира сметките на потребителите (възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество) за минал период от време след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385 /2016 г. от петчленен състав на ВАС, ако поради софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай(?), който е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя разрешение в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160 /2018 г. на ВКС, III г.о., с което е даден положителен отговор на поставения въпрос.
По повдигнатия материалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посоченото от жалбоподателя решение № 150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г., на ВКС, ІII г.о., по изложените в него съображения, както и по съображенията, изложени в други решения на ВКС:
Според приетото с решението по гр.д. № 4160 /2018 г.: чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Сходно е и разрешението в решението № 124 /18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 /2018 г. на ВКС, ІII г.о.: Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на I т.о. на ВКС/.
Ответникът по касационната жалба В. А. М. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. А. М. е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД за доставка на електроенергия за битови нужди за процесния имот в [населено място], област Русе (че страните са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочения обект).
От констативен протокол от 08.03.2018 г., съставен при извършена проверка на електромера и от извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел [населено място], при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема – наличие на преминала електроенергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея . В съставения протокол е отразено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия . Въз основа на този протокол „Енерго - Про Продажби” АД е извършил корекция на сметката на В. А. М. за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г. общо за сумата 10 273.07 лева, за която е издадена фактура, която В. А. М. е заплатил.
От заключението на вещото лице се установява, че тарифа 1.8.3 не следва да се ползва при битови абонати и данните не се визуализират на дисплея. Не е отчетена ел. енергия в посоченото количество 58782 кВтч, регистрирана в регистър 1.8.3 (тарифа ТЗ), на стойност в размер на исковата сума . След като през средството за техническо измерване (СТИ) е преминала електроенергия, която не е визуализирана и съответно не е отчетена , то според експерта измервателното средство не съответства на техническите изисквания, тъй като функционалността му е нарушена. Касае се за умишлено действие – препрограмиране на електромера, което е довело до невъзможност да се отчита цялата консумирана от абоната електроенергия . Няма данни за момента на настъпване на съответната софтуерна намеса.
Страните спорят по наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да коригира служебно за минал период от време сметката за ел. енергия, както и дали отчетената ел. енергия по тарифа 1.8.3 е реално потребена от абоната и за какъв период от време.
Съгласно чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/ на КЕВР, които имат характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500/6.ІІ.2017 г. на петчленен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр.15/14.ІІ.2017 г., а с решение по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС в сила от 8.ХІ.2018 г. /обн.ДВ бр.97 от 23.ХІ.2018 г./ са отменени разпоредбите на чл.48-51ПИКЕЕ. Нормата на чл.50 ПИКЕЕ, послужила като основание за извършената корекция, предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещи до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между отчетеното и преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съдът е приел, че в представения протокол за монтаж/демонтаж на електромер, съставен в присъствието на ищеца В. М., са записани нулеви показания на видимите дневна и нощни тарифи, но не е удостоверен монтажът при нулеви показания на тарифа 1.8.3., за да бъде направен извод, че електроенергията в невизуализирания дисплей е била натрупана след монтажа.
Съдът е приел, че процесното СТИ не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съгласно чл.662,ал.1 на която електромерът трябва да има показващо устройство, което когато е възможно да е видимо за потребителя.
Операторът има задължение да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. Отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на това правило. След като невизуализираната тарифа по 1.8.3. подлежи на разчитане само със специален софтуер, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Отделно от това липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 не обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ.
Липсват доказателства, че отчетената в регистър 1.8.3 енергия е действително потребена от абоната, както и че това е станало в процесния едногодишен период. Този въпрос е от съществено значение, защото дори да се приеме, че отчетеното количество електроенергия е реално преминало, цената на електроенергията в този период е различна и не е ясно как операторът е преценил каква част от нея се отнася към отделните времеви периоди.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав на ВКС намира за основателен довода на касационния жалбоподател, че е неправилен изводът на въззивния съд, че отмяната на посочените разпоредби от Правилата за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/ на КЕВР, представляваща липса на специална подзаконова нормативна уредба, е пречка за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие.
Задължението за заплащане на действително доставеното и потребено количество електрическа енергия от потребителя произтича от договора за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен по занятие от крайния снабдител – електроразпределителното дружество с крайния клиент – потребителя за лично потребление (чл.183 ЗЗД), дори да липсва специална уредба. Това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, а е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, което поражда парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
От дадения отговор на правния въпрос следва, че са неправилни изводите на въззивния съд, че при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено; че общите правила за доказване на определени факти са неприложими и че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка, са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Настоящият състав приема, че основание за дължимостта на цената на действително потребената от ищеца електроенергия не са констатации, установени при проверка, извършена по реда и при действието на чл.47 ПИКЕЕ.
Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства. Събраните по делото доказателства са такива.
Основателен е доводът, че изводът на въззивния съд, че потреблението не е доказано, тъй като в протокола за монтаж на СТИ не са удостоверени нулевите показания в регистър 1.8.3., е необоснован и неправилен.
От протокола за монтаж/демонтаж и от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, включително техническата документация за процесното СТИ, която включва посочения протокол за монтаж/ демонтаж и констативния протокол от 08.03.2018 г., съставен при извършена проверка на електромера и от извършена метрологична проверка в БИМ, който както посочва жалбоподателят е официален документ, се установява, че СТИ е произведено през 2015 г. и е монтирано при абоната през същата година като ново – с нулеви показатели по фабричните тарифни регистри 1.8.1. и 1.8.2..
Както приема вещото лице, тъй като процесният електромер е двутарифен, съгласно тарифния план регистрацията на потреблението е само по активните регистри 1.8.1. и 1.8.2. (дневна и нощна) и затова само за тях има показатели на дисплея. Тарифният регистър 1.8.3. не се визуализира на дисплея, защото не следва да е активен.
Тарифният регистър 1.8.3. не е активиран (създаден) фабрично, а в резултат на неправомерното софтуерно въздействие – външна намеса в тарифната схема на електромера, извършено след монтажа на електромера. В резултат на активирането му част от потребената електрическа енергия е останала скрита и затова неотчетена преди датата на проверката и демонтирането на СТИ, макар и да е преминала през електромера (потребена е). Отразената в скрития регистър електроенергия е била действително доставена и потребена от абоната, т.к. СТИ е измервало точно цялата преминала през него електроенергия.
Отразяването на част от реално потребената електроенергия в скрит регистър 1.8.3. (невизулизиран, т.е. невидим върху дисплея на електромера, защото фабрично електромерът не е произведен да отчита в друга тарифа, освен в дневна и нощна, които обхващат целия период от денонощието) е било заварено при проверката и демонтажа на електромера (т.е. към този момент нерегламентираната софтуерна намеса е била извършена, скритото нерегламентирано потребление е било заварено да продължава при проверката и в резултат на това е било потребено определено количество електроенергия, което не е било визуализирано и начислено на абоната преди проверката).
От изложеното съдът следва да приеме, че нерегламентираното потребление е извършвано към момента на проверката и през периода от време преди това, за който е начислена претендираната сума (защото установеното количество е значително и следователно е потребено не в един отделен момент, а през период от време). Т.е. неотчетената електроенергия е била доставяна и потребявана през периода, за който е начислена в оспорената фактура. Според вещото лице реално потребената, но неотчетена във видимите регистри електроенергия, е могла да бъде пренесена към абоната за периода от време, за който е претендирана и потребена чрез неговата електрическа мрежа. Ищецът не твърди и не доказва да я е потребил в предходен период от време (преди посочения във фактурата период от време).
С оглед изложеното по-горе за съдържанието на заключението на вещото лице изготвено въз основа на преценка на представените по делото доказателства за технически измервания, настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд необосновано е приел, че по делото не е доказано, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия.
И че този извод е довел до неправилния извод, че за ищеца (абоната) В. А. М. не е възникнало задължение да заплати потребената електрическа енергия.
Или: доводите на касационния жалбоподател за установено неотчетено потребление, чието заплащане се дължи на основание договор за продажба на електроенергия (чл.183 ЗЗД) и за количеството на потребената неотчетена електроенергия, които са по съществото на спора, са основателни.
От изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което касационната жалба е основателна и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен, тъй като от обсъденото по-горе следва извод, че ответникът по иска „Енерго-Про Продажби“ АД е доказал вземането си за начислената продажна цена за потребената от ищеца В. А. М. електроенергия.
С оглед изхода от касационното производство В. А. М. следва да бъде осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД направените разноски за трите съдебни инстанции. Поисканите разноски са в размер на сумата 6 547.46 лева, посочени в списък за разноски, за които са представени доказателства, че са направени.
В. А. М. иска намаляването на сумата поради прекомерност. Искането за намаляване се отнася до адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, които са в размер на по 2 004 лева за всяка една инстанция, сумите включват ДДС. Останалите суми са за държавни такси и възнаграждение на вещо лице, които не подлежат на намаляване.
Предвид цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ в приложимата и редакция към момента на подаване на касационната жалба и отговора, е в размер на 838.20 лева. Настоящият състав приема, че делото се отличава с правна сложност, което е видно и от съдържанието на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване и от отговора, представени в настоящата инстанция. Поради което намира искането по чл.78,ал.5 ГПК за основателно до размера 1 000 лева, към които след добавяне на ДДС се получава сумата 1 200 лева. Пред ВКС жалбоподателят е бил представляван от адвокат, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по чл.9 от Наредбата. Така се получава сумата 3 600 за адвокатски възнаграждения и общо сумата 4 135.46 лева, за които искането за присъждане е основателно.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 124 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. № 271 /2021 г. на Русенския окръжен съд. Вместо това постановява:
Отхвърля предявения от В. А. М. срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск за заплащане на сумата 10 273.07 лева по фактура от 05.04.2018 г. за начислена електроенергия за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2020 г., като недължимо платена.
Осъжда В. А. М. да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 4 135.46 лева (четири хиляди сто тридесет и пет лева и 46 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.