Дължимост на суми за корекция на ток към мрежовия оператор

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50074

гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурора…………………...

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1099 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт И. К., срещу въззивно решение № 679/08.12.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1275/19.10.2022 г., постановени по възз. гр. д. № 2194/2021 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 260958/ 25.03.2021 г. по гр. д. № 20402/2019 г. на Пловдивския районен съд и вместо това е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А. С. Ч. не дължи на жалбоподателя сумата 6 561,04 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 05.04.2019 г. – 02.10.2019 г. по издадена корекционна фактура № [ЕГН]/22.10.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.

С определение № 50030/26.01.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – има ли право операторът на електроразпределителната мрежа да получи от крайния битов клиент заплащане на количеството електрическа енергия, начислено в резултат на извършена корекция - чл. 56 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/2019 г.), вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

По този въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 137/12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г., IV г.о., решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., решение № 77/ 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., III г.о., решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/ 2021 г., III г. о. и др.), че дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното лицензиране, са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката. На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 44, ал. 4 ЗЕ). Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (§ 1, т. 28а, б. „а” ДРЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (§ 1, т. 27 ДРЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97, ал. 1, т.2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото в чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия, носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а” ДРЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Тази уредба е в рамките на законовата делегация (чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконовото възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да начисли и получи вземането, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите. Предвид изложеното, крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б, б. „а” от ДР на ЗЕ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери въззивното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект в [населено място], както и че с фактура № [ЕГН]/22.10.2019 г. дружеството е начислило за допълнително заплащане стойността на неотчетена ел.енергия в размер на сумата 6 561,04 лв. за периода 05.04.2019 г. - 02.10.2019 г. Безспорно е, че с констативен протокол № 569033/02.10.2019 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване е установено, че към захранващ предпазител на електромера е присъединен кабел, който захранва част от сградата, като консумираната ел. енергия по този кабел не се отчита от електромера.

Окръжният съд е посочил, че основният спорен въпрос по делото касае възможността ответното дружество, лицензирано за извършване на разпределяне, а не за снабдяване с електрическа енергия, да получи плащане от крайния битов клиент на количеството енергия, начислено в резултат на извършена корекция. Приел е, че с чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и „б“ ЗЕ е предвидено, че единствено в полза на крайния снабдител на електрическа енергия или клиента на потребената енергия е възможно извършването на корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и съответните разпоредби от ПИКЕЕ. Правният субект, продаващ (доставящ) електрическа енергия на крайните клиенти по чл. 92 - чл. 96 ЗЕ, е крайният снабдител, като само той може да продава електрическа енергия на потребителите, поради което само този правен субект може да извършва корекция на сметката в своя полза по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Съобразно ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), титуляр на правото да извърши корекция на сметката на потребителя не са доставчиците на ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа - чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ операторът на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители, тъй като той осъществява разпределението на ел.енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането, нейната поддръжка и развитието й, както и за връзката с другите мрежи. Предвид това въззивният съд е приел, че е налице противоречие между разпоредбите на ЗЕ и тези на ПИКЕЕ относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Посочено е, че на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен се прилага нормативният акт от по-висока степен. В заключение, позовавайки се на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, съдът е приел, че няма предвидено основание, на което дружеството да извърши корекция на сметката на абоната, поради което последният не му дължи плащане на сумата по издадената фактура.

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията са формирани в нарушение на материалния закон и са необосновани.

Както се посочи, подзаконовата уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на норма в ЗЕ, или на друг закон, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена. Приложимите в случая ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр. 57/2021 г.), при действието на които се е развила процесната корекционна процедура, са синхронизирани с измененията в законовата уредба. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г.) и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС. Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената и потребена електроенергия се подчинява на действащата уредба и носител на вземането е операторът на мрежата. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. Подзаконовото възлагане на вземането по корекцията на оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на норма от по-висок ранг, нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение, тъй като регулираната цена при корекция по ПИКЕЕ е занижена спрямо нормираната цена за крайния доставчик на ел. енергия за битови нужди.

Основателно е и оплакването на касатора за необоснованост на въззивното решение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при осъществената на 02.10.2019 г. проверка е съставен констативен протокол с участието на представители на ответника и един свидетел (който не е служител на ответното дружество), поради отсъствие на собственика на обекта и отказа на намиращите се на място негови служители да съдействат и участват в проверката. По този начин са спазени изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Подписалите КП лица са разпитани като свидетели, като от показанията им и от приетото по делото експертно заключение се потвърждават констатациите на проверяващите - че към захранващия предпазител на процесния електромер неправомерно е присъединен меден кабел 2х15 мм, който захранва част от обекта на ищеца и по този начин потребената ел.енергия, преминаваща по допълнително поставения кабел, не се отчита от СТИ. Кабелът е бил поставен преди електромера, поради което в случая не се касае за измерване с грешка, а за пълно неотчитане на консумираната ел. енергия, тъй като схемата на свързване изобщо не позволява преминаващата през кабела електрическа енергия да бъде отчитана от СТИ. След проверката техниците са възстановили правилната схема на свързване (чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ), капачката на електромера е пломбирана и са уведомени органите на МВР (чл. 58 ПИКЕЕ). При така установеното неправомерно присъединяване, на основание чл. 51 ПИКЕЕ дружеството е извършило корекция на сметката на абоната за 180 дни назад, считано от 02.10.2019 г., като е издадена фактура № [ЕГН]/22.10.2019 г. за заплащане на сумата 6 561,04 лв., представляваща стойност на 34 776 kWh неизмерена ел.енергия за периода 05.04.2019 г. - 02.10.2019 г. При тези данни, изцяло неоснователни са възраженията на ищеца за неспазена процедура при извършването на проверката и съставянето на констативния протокол. Същевременно, от приетата по делото експертиза безспорно се установява, че манипулацията на СТИ с извършеното нерегламентирано присъединяване е станало през м.февруари или м.март 2019 г., както и че корекцията на сметката на абоната със сумата 6 561,04 лв. е правилно изчислена от ответното дружество по методиката, указана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Предвид всичко изложено, обжалваното решение, с което въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск, е неправилно и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия и спорът трябва да се разреши по същество от касационната инстанция. Съобразно приетото по-горе, следва да бъде постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск за недължимост на сумата 6 561,04 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора, на касатора се дължат направените разноски за производството във всички инстанции. Съгласно приложените документи за платени такси и разноски и списъци по чл. 80 ГПК, на дружеството се дължат разноски общо в размер на сумата 1 073,17 лв., от която – 473,17 лв. заплатени държавни такси и разноски; и 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции (чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 679/08.12.2021 г., поправено с решение № 1275/19.10.2022 г., постановено по възз.гр. д. № 2194/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. С. Ч., с ЕГН – [ЕГН], срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 6 561,04 лв., представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия в обект с адрес – [населено място], [улица], по издадена фактура № [ЕГН]/22.10.2019 г. за периода 05.04.2019 г. – 02.10.2019 г.

ОСЪЖДА А. С. Ч., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 1 073,17 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.