Изискване за живеене в делбения имот при възлагане на неподеляемо жилище

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София, 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1851 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С касационна жалба, подадената в срока по чл. 283 ГПК чрез адвокат К. П. от АК – К., в качеството му на служебен адвокат на М. А. И., се атакува въззивно Решение № 65 от 08.04.2020 г. по в.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил по извършване на делбата на недвижим имот. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи в подкрепа на искането процесния имот да бъде възложен на касаторката.

Ответниците по касация С. И. Г., Р. Г. Г. и Е. Г. А., представлявани от адвокат И. Д. и от адвокат Д. Д. (и двамата от АК – К.), поддържат, че жалбата е неоснователна. Молят въззивното решение да бъде потвърдено.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № 215 от 18.03.2019 г. по гр.д.№ 553/2016 г. на Районен съд – Кюстендил в частта, с която е оставена без уважение възлагателната претенция на М. А. И. по отношение на допуснатия до съдебна делба УПИ **, кв. 62 по плана на [населено място], общ. К., целият с площ 646 кв.м. празно и застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв.м., състояща се от етаж със застроена площ от 78 кв.м., мазе с площ от 44 кв.м. и таван с площ от 56 кв.м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., както и паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв.м., при граници и съседи на имота: от юг УПИ ** и **, от север - улица, от изток – УПИ **, от запад УПИ **, всички в кв. 62 по плана на [населено място], общ. К., като описаният недвижим имот е изнесен на публична продан и е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, съобразно установените квоти за всеки от тях: за С. И. Г., Р. Г. Г. и Е. Г. А. – по 1/6 ид.ч., а за М. А. И. – 3/6 ид.ч.

Въззивният съд е съобразил, че с решение № 608 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 553/2016 г. на РС – Кюстендил, постановено в първата фаза на производството, между страните по делото и при посочените по-горе квоти е допусната съдебна делба по отношение на селищния имот в [населено място], както и по отношение на шест земеделски имота. Съсобствеността е възникнала при условията на наследствено правоприемство от А. Г. К. (починал на 20.03.1997 г.), като М. А. И. е дъщеря на наследодателя, а останалите съделители са наследници (преживяла съпруга и деца) на починалия на 18.09.2008 г., т.е. след общия наследодател, негов син Г. А. Г.. От заключенията по назначените във втората фаза на делбата съдебно-технически експертизи – единична, изпълнена от в.л. Е. Т., и комплексна, изпълнена от в.л. Д. М. и В. П., е прието за установено, че недвижимият имот – дворно място с жилищна сграда и описани подробно сгради от допълващо застрояване в [населено място], е изцяло неподеляем. За доказване на направените искания за възлагане (от всяка от страните) са събрани гласни доказателства, анализът на които е обосновал извод, че към правно релевантния момент не е установено ответницата по иска за делба (сега – касатор) М. А. И. да е живеела при наследодателя А. Г. К.. По тази причина е прието, че възлагателната претенция на М. А. И., макар и заявена в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, не може да бъде уважена. Обстоятелството, че впоследствие (в момент, значително отдалечен от релевантния) И. се е установила да живее със семейството си в описания делбен имот, не обективира изследваната предпоставка - към момента на откриване на наследството страната да е живяла в делбения имот. Въззивният съд е изложил съображения, че в случая не е възможно поставянето на спорния жилищен имот в някой от дяловете на страните, тъй като няма други имоти в регулация и други жилищни имоти, които да бъдат поставени в другите дялове (респ. - в друг дял при общо възлагане или разпределение) и това би нарушило основния принцип за равнопоставеност на съделителите и разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки от тях попаднат равностойни имоти. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Въззивният съд е приел, че в случая липсва изразено съгласие за получаване от останалите съделители в общ дял на земеделските земи при евентуално разпределение, като дори е била налице конкуренция на предявена от тях възлагателна претенция по отношение на същия застроен УПИ. Отбелязано е, че извън обжалваната с въззивната жалба част (по отхвърлената възлагателна претенция и изнасяне на селищния имот на публична продан), т.е. в частта, с която първоинстанционният съд е постановил изнасяне на публична продан на останалите сънаследствени имоти (шест земеделски земи), първоинстанционното решение е влязло в сила. Указано е, че интересите на съделителите (в частност - на М. А. И.), могат да бъдат защитени с възможността за участие при наддаването и изкупуване на делбения селищен имот, заплащайки суми за уравнение на признатите права на останалите участници в делбата.

Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В настоящия случай касаторката е заявила оплакване за необоснованост на въззивния акт при формиране на извод по въпроса дали М. А. И. се явява съделител, който при откриване на наследството е живял в процесния делбен имот, която е резултат от липсата на обсъждане на всички представени по делото доказателства. Оплакването е неоснователно. На първо място, видно от обосновката в касационната жалба, касаторката неправилно приравнява полагането на грижи за болния й баща (наследодателят А. Г. К.) с удовлетворяване на изискването по чл. 349, ал. 2 ГПК съделителят да е живял с наследодателя в процесния имот към момента на откриване на наследството – в случая към 20.03.1997 г. Това изискване се явява удовлетворено, когато съответният съделител е ползвал делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към релевантния момент на откриване на наследството, какъвто факт в случая не се установява от събраните по делото доказателства. Въззивният съд стриктно е спазил установените с процесуалния закон правила, в резултат от което е формирал обоснован извод, че, макар М. А. И. да е полагала грижи за общия наследодател, то е ставало при нейните периодични посещения в дома му (идвала в петък и си отивала в неделя), без да е променила своето местоживеене, което към 20.03.1997 г. е в [населено място]. Изслушана по реда на чл. 176 ГПК, самата М. А. И. изрично е заявила пред въззивния съд, че към момента на смъртта на баща си е работила и живяла на квартира в София и едва по-късно (13-14 години преди изслушването й, т.е. около 2006 г.), се е преместила със семейството си в [населено място]. При тези изявления единственият обоснован извод е, че касаторката не отговаря на изискването по чл. 349, ал. 2 ГПК да е „съделител, който при откриване на наследството е живял в процесния делбен имот”, поради което възлагателната й претенция правилно е отхвърлена.

Правилно е решението и в частта, с която е постановено, че при отсъствието на основание за възлагане на селищния имот в [населено място] по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, единствено възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасянето му на публична продан. Предвид внесеното уточнение в обхвата на въззивното обжалване, заявено от адвокат К. П. в качеството му на служебен адвокат на М. А. И. в откритото съдебно заседание на 23.01.2020 г., въззивният съд обосновано е приел, че първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на останалите сънаследствени имоти (шест земеделски земи). В тази ситуация предметът на произнасяне на въззивния съд се е ограничил единствено и само до преценка относно законосъобразния способ за извършване на делбата на процесния УПИ **, кв. 62 по плана на [населено място] и сградите в него. В този смисъл селищният имот в [населено място] се явява единствен предмет на производството за делба пред въззивния съд и по отношение на него не е възможно да се приложи друг способ освен изнасянето му на публична продан. Тъй като в резултат от процесуалните действия на страната, не е запазена висящността на спора по целия предмет, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, не е налице никакво основание ВКС да подлага на обсъждане въпроса възможно ли е страните по делото да получат реален дял посредством извършването на разпределение по реда на чл. 353 ГПК, макар и при отсъствие на еднородност (еднакви по вид и предназначение) на сънаследствените имоти. В разглеждания случай за страните остава регламентираната с чл. 348, изр. 2 ГПК възможност да участват при наддаването в публичната продан.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 65 от 08.04.2020 г. по в.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: