Отхвърляне на иск за възстановяване на нарушено владение при преместена ограда

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 92

Гр. София, 10.02.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4864/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. С. М., чрез процесуалния си представител адв.К. Д., срещу решение № 3858 от 27.06.2024г. по в.гр.д.№ 4033/2023г. на Софийския градски съд .

Състав на Софийския градски съд е потвърдил решение № 20074265 от 12.01.2023г. по гр.д. №23888/2021г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против А. Й. И. и Б. Й. М. владелчески иск с правна квалификация чл. 76 ЗС - за осъждане на ответниците да възстановят отнетото по скрит начин владение на ищеца върху част от поземлен имот с идентификатор ***, представляваща около 100кв.м., заключени между улица от западната посока с дължина около 1.5 метра, от северна посока - новоизградената от ответниците ограда с дължина около 30 метра и нейното продължение към оградата на съседния имот с идентификатор ***с дължина около 41 метра, от западна посока - ограда на поземлен имот с идентификатор ***с дължина около 4.5 метра и от южна посока - самоволно премахната от ответниците ограда с дължина около 40 м.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация А. Й. И. и Б. Й. М., чрез процесуалния си представител адвокат Ю. С., изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
С постановеното определение №4008/22.08.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите за задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и дали препращането към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК освобождава въззивният съд от задължението да обсъди всички доказателства, възраженията на страните и да постанови свои мотиви, като изложи в решението си фактическите и правните изводи по същество на спора, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други - за недоказани.
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 32 по нотариално дело № 688/1968 г. на III нотариус при Софийския народен съд, В. Й. С. е призната за собственик на дворно място с жилищна сграда с площ от 1 454 кв. м. при съседи В. Г., наследници на Я. Ш., Д. М. и улица съставляващ имот с планоснимачен № ***, за части от който са отредени парцели *** и ***от квартал ***по плана на [населено място], който парцел бил с неуредени сметки по регулация.
С Нотариален акт № 190 по нотариално дело № 2235/1969 г. по описа на първи нотариус при Софийски народен съд, В. С. е дарила на сина си Й. И. парцел, съставляващ ***от квартал ***с площ 645 кв.м.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 31 по нот. дело № 1823/1982 г., издаден от нотариус при СРС, В. С. и М. С. са прехвърлили на А. Д. и С. А. дворно място с площ 576 кв. м., съставляващ парцел *** от квартал ***по плана на [населено място], местност К..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81 по нотариално дело № 9468/1997 г. на нотариус към Софийски районен съд, С. М. А., В. Б. А., А. М. Д. и Г. М. са продали на ищцата Х. М. дворно място с площ 576 кв. м., представляващо парцел *** за имот с планоснимачен № ***от кв. ***по плана на [населено място], местност К.. Установено е от удостоверение за наследници, че Б. Й. М. и А. Й. И. са наследници на починалия на 01.04.2003 г. Й. И..
Констатирано е, че със споразумение от 21.08.2008 г., Б. М. и А. И. от една страна и Х. М. от друга, са се споразумели, в качеството им на съседи и собственици на непосредствено граничещи имоти, да бъде извършено частично изменение на разделителната регулационна линия между двата имота, която граница да се изправи от улицата по цялото протежение на тогава съществуващата ограда до долния край на дворните места, във връзка, с което да се извършат съответните фактически действия по проект на „Геокад“ ЕООД като споразумението е с нотариално заверени подписи на същата дата.
Посочено е, че съгласно приетата по делото СТЕ, при направен оглед от вещото лице е установено, че съществуващата между двата имота ограда не съвпадала с имотната граница между тях, съгласно действащата кадастрална карта, тя не съвпадала и с границата между двата имота, отразена в мотивираното предложение за изменение на регулационния план, изготвено от „Геокад“ ЕООД, през месец март 2010г.Не можело да се определи кога новата ограда е изградена.Единствената следа от по-стара ограда е бетонов кол, който съвпада с границата между парцелите по регулационния план от 1967 г.
По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят П. Г., е посочил, че по повод познанството си с ищцата е посещавал многократно имота.Там е виждал и ответниците, като Б. познавал по-добре.Имал представа от двата имота, тъй като често ходел там.Помнил старата ограда, която била на разстояние от къщата на ищцата, а не както сега по- близо.Не знаел кой е преместил оградата, но в края на 2020 г. /м. ноември или декември/ отишъл на място, за да почисти растителност с цел трасирането на оградата от геодезична фирма, съседът бил опънал найлонов трансперант за обозначаване на границата, а през април 2021г. оградата била възстановена, но чувствително навлизала в имота на ищцата.
Свидетелят Д. И. - съсед на двата имота, живеещ срещу тях от 2007 г., е заявил, че имотът на ищцата бил обрасъл и необитаем.През януари 2021 г. се появили непознати за него хора и започнали да почистват имота на ищцата, съборили и съществуващата до тогава ограда. Конкретизирал е, че оградата била съборена от представители на ищцата. Ответникът Б. повикал геодезисти, които трасирали с колчета оградата.Той я изградил почти на същото място.Самата тя била пообрасла, но не както преди.
Съдът е приел, че е сезиран с иск за възстановяване на отнето по скрит начин владение, който е отхвърлен като неоснователен от първата инстанция и като е достигнал до същите правни и фактически изводи е препратил към първоинстанционните мотиви по реда на чл. 272 ГПК.
Изложени са съображения, че владелческата защита представлява уредено от закона средство за възстановяване на владението като фактическо състояние. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид /владение или държане/, без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта.
Прието е, че владението на ищцата върху процесния имот е започнало на 25.04.1997 г., когато тя е придобила собствеността върху него.Вторият елемент от фактическия състав на предявения иск е датата на отнемане на владението, която не може да бъде повече от шест месеца преди завеждането му.Прието е, че процесните събития са се развили в края на 2020 г. и началото на 2021 г., а исковата молба е с дата 27.04.2021 г.Посочено е, че отнемането е по скрит начин, когато е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца.По делото е установено, че между двата имота е съществувала ограда, без да е ясно точното й местоположение и дали то е отговаряло на споразумението сключено между страните през 2008г.Свидетелят Г. е посочил, че той е премахнал по поръчение на ищцата оградата, което станало през м. декември 2020г.За същото свидетелства и Д. И. - непосредствен съсед на двата имота.Прието е, че ищцата е следвало да има предвид, че съседът й може да възстанови ограда си и не би могло да се касае за отнемане на владението по скрит начин, тъй като тя е следвало да посещава имота, за да следи ситуацията, която по нейно възлагане е създадена.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е налице трайна практика на ВКС, в която се приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.

Формално при формиране на своите изводи въззивният съд се е съобразил с ясната по съдържание разпоредба на чл.357 от ГПК, която предвижда, че по дела за защита и възстановяване на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.Въз основа на представените по делото доказателства е приел, че владението на ищцата върху процесния имот е започнало на 25.04.1997г., когато тя е придобила собствеността върху него, а владението и е било отнето по скрит начин в края на 2020г. и началото на 2021г.Прието е още, че искът е предявен в рамките на установения от закона шестмесечен срок - исковата молба е подадена на 27.04.2021г.
Въззивното решение е постановено при неправилно определена правна квалификация на спорното право :
В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че считано от 25.04.1997г. ищцата е установила владение върху недвижим имот с идентификатор ***, който се намира в [населено място], Столична община. Ответниците по делото са собственици на съседен имот, който е с идентификатор ***.Твърди се още, че ищцата ползва този имот като вилен от края на пролетта до ранна есен.В края на 2020г. ответниците без нейно съгласие и в нейно отсъствие са премахнали оградата между двата имота, а в началото на 2021г. са поставили нова ограда, ползвайки материалите от старата/метални колове и мрежа/.Тази нова ограда навлиза навътре в имота и, като по този начин ответниците са и отнели владението върху реална част, която е с площ от около 100кв.м. При тези твърдения следва да се приеме, че ответниците са отнели владението върху имота не по скрит, а по явен начин, тъй като са обективирали по несъмнен начин действията си, с които са премахнали съществуващата стара ограда, и са изградили нова/използвайки материалите от старата/, навлизайки в дворното място на ищцата и отнемайки владението върху реална част от вещта.Нарушението е извършено по скрит начин не когато владелецът отсъства или не знае, а когато по начин или време на извършването на нарушението не може или трудно може да стане негово достояние.Горното означава, че предявеният иск е с правно основание чл.75 от ЗС, която разпоредба дава защита на нарушеното владение, в обхвата на която се включва и пълното или частично отстраняване на фактическата власт на владелеца.И по двата иска предмета на доказване е идентичен/различни са само предпоставките за предявяването им/ - факта на владение и нарушението му, по които въззивният съд се е произнесъл, поради което следва да се приеме, че решението му е допустимо.
Разпоредбата на чл.75 от Закона за собствеността предвижда, че владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Предпоставка за предявяване на този иск е владението да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца.Ищец по този иск е владелецът, а ответник е лицето, което е извършило нарушението.Нарушението в случая се изразява в отнемане на фактическата власт на вещта от владелеца или създаване на пречки и смущения на владението без неговото отнемане.Не е необходимо досегашният владелец да е лишен от фактическо господство върху целия недвижим имот.И частичното отнемане на фактическата власт върху вещта може да бъде предмет на иска по чл.75 от ЗС.
Не е спорно по делото, че ищцата е собственик по продажба на дворно място с площ от 576кв.м., съставляващо парцел ***, кв.*** по план ана [населено място], м-ст „К.“, представляващ ПИ с идентификатор №***, а ответниците са собственици на съседен имот - ПИ с идентификатор №***.Не се спори и относно това, че от момента на неговото закупуване /25.04.1997г./ ищцата е установила владение върху имота, което не е било прекъсвано до м.12.2020г. – м.01.2021г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че действията по изграждането на оградата от ответниците, с които по твърдение на ищцата е било отнето владението върху част от ПИ с идентификатор №***са били извършени в периода м.01-м.02.2021г., а ищцата е узнала за тях в началото на месец април 2021г. Исковата молба е била подадена на 27.04.2021г., поради което следва да се приеме, че е спазен предвиденият от закона шестмесечен срок за предявяване на иска.
Необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства се явява извода на въззивния съд, че по делото не се установява ответниците с действията си да са нарушили владението на ищцата, тъй като „старата ограда е премахната по нейно поръчение, което означава, че тя е следвало да има предвид, че съседът й може да възстанови ограда си и не би могло да се касае за отнемане на владението по скрит начин, тъй като ищцата е следвало да посещава имота, за да следи ситуацията, която по нейно възлагане е създадена“.Безспорно е по делото, че е премахната съществуващата между двата имота стара ограда и изградена нова, която не е разположена на имотната граница, а навлиза в имота на ищцата/ с площ на навлизането от около 98кв.м./.Не се доказва по делото къде се е намирала старата ограда, както и твърдението на ищцата, че е упражнявала владение върху тази част реална част от имота, която попада между съборената и новоизградената ограда.Изложеното е формално основание да се отхвърли предявения посесорен иск, тъй като в настоящото производство се установяват само факти, а не и права на страните.Неоснователността на предявения от ищцата владелчески иск не препятства възможността да защити правото си на собственост по исков ред.
От изложеното следва да се направи извода, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3858 от 27.06.2024г. по в.гр.д.№ 4033/2023г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Х. С. М. да заплати на А. Й. И. и Б. Й. М. сумата от общо 800/осемстотин/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :