Условия за отмяна на съдебно решение поради противоречие с друг съдебен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 733
гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 3380 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по молба на С. П. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 555/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 195/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260008/04.09.2023г. по гр.д. № 1459/2018г. по описа на Районен съд – Карлово.

С последното решение са отхвърлени предявените от С. П. Б. с ЕГН [ЕГН] против „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 286 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2340.61 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 50 дни /20 дни за 2015г. и 30 дни за 2016г./ и сумата от 252.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху последната сума за периода от 19.01.2017г. до 12.02.2018г., както и сумата от 3575.94 лева, представляваща обезщетение за неспазен договорен срок на предизвестие от 3 месеца, съгласно пункт VI, чл. 13, т. 4 от сключен между страните на 16.09.2015г. договор за управление на „Общински стол“, [населено място], прекратен със Заповед № К-207/02.02.2017г. на Кмета на община Карлово, всяка от главниците ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.10.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Молбата е основана на твърдения, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение в описаната част по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него влязло в сила решение по гр.д. № 193/2015г. по описа на РС-Карлово, което му противоречи. С решението по последното дело „Общински стол“ ЕООД е осъдено да заплати на бившия управител обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Поддържа, че обезщетенията, предмет на предявените искове са признати от Община Карлово и начислени като дължими и в полза на молителката, както и установени от заключение на ССчЕ. Твърди, че спорът между страните е трудов, а не друг съобразно уговореното в договора за управление, че за неуредените в него въпроси се прилага КТ.

Отправя искане молбата за отмяна да се уважи.

В отговор на молбата, ответникът по нея „Общински стол“ ЕООД, [населено място] изразява становище за недопустимост на сезирането поради липса на надлежно твърдение за наличие на основание за отмяна по чл. 303 от ГПК. Евентуално оспорва молбата по основание с довод, че липсва субективен и обективен идентитет между двете решения. Отправя искане молбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.

В съдебно заседание молителката чрез процесуален представител, поддържа изразената позиция по делото, а ответникът не се представлява.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

С. П. Б. е предявила против „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 286 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумите от 2340.61 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 50 дни /20 дни за 2015г. и 30 дни за 2016г./ и сумата от 252.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху последната сума за периода от 19.01.2017г. до 12.02.2018г., както и сумата от 3575.94 лева, представляваща обезщетение за неспазен договорен срок на предизвестие от 3 месеца, съгласно пункт VI, чл. 13, т. 4 от сключен между страните на 16.09.2015г. договор за управление на „Общински стол“, [населено място] на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ вр. чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, прекратен със Заповед № К-207/02.02.2017г. на Кмета на община Карлово, всяка от главниците ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.10.2018г. до окончателното плащане на задължението.

С решение № 260008 от 04.09.2023г. по гр.д. № 1459/2018г. по описа на Районен съд – Карлово предявените в горния смисъл искове са отхвърлени, като в тази част с решението на Окръжен съд – Пловдив, чиято отмяна е предмет на предявената молба, първоинстанционното решение е потвърдено. В мотивите си въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало правоотношение по чл. 141, ал. 7 от ТЗ въз основа на сключен между тях 16.09.2015г. договор за управление, в съдържанието на който не са уговорили заплащане на неползвани от управителя неприсъствени дни след прекратяване на договора. Обосновал е поради това липса на договорно или друго основание за дължимост на претендираните суми.

С решение от 07.08.2015г. по гр.д. № 193/2015г. по описа на Районен съд – Карлово са разгледани и уважени предявени от Р. Х. С. с ЕГН [ЕГН] против „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750 обективно съединени искове, сред които и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. В мотивите на това решение съдът въз основа на приетите по делото доказателства е приел за установено, че съгласно клаузата на чл. 17 от сключен между страните по това дело договор за възлагане на управлението на 04.05.2007г., страните изрично уговорили, че при прекратяване на договора на управителя се дължи парично обезщетение в размер на неизползвания отпуск за годината, на което договорно основание претендираните суми са дължими.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

За да е осъществено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК законът изисква да са налице две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат, т.е. когато между двете дела има пълен обективен и субективен идентитет, или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977г. на Пленума на Върховния съд на Република България.

Противоречието между влязло в сила решение по гражданско дело с един предмет между едни страни и влязло в сила решение по гражданско дело с друг предмет между други страни не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК: предмет на гражданското дело е съществуването или несъществуването на спорното субективно материално право, индивидуализирано със страни, правопораждащ факт и петитум. Съдебните решения имат обвързваща сила само в отношенията между насрещните страни по спора, съответно техните частни или универсални правоприемници и трети лица, спрямо които материална норма определя, че са задължени наравно със страните по делото /т.нар. случаи на необходимо другарство/. В случая, безспорно, по двете дела – това, чиято отмяна се иска и по посоченото от молителката, насрещните страни са различни; основанието на исковете са различни, както са различни претенциите по размер и период. В единия случай ищец е С. П. Б., а в другия – Р. Х. С.. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че и двете лица са предявили искове основани на твърдения, че са били страна по договор за управление на „Общински стол“ ЕООД, [населено място] и всяка е престирала труд съобразно уговореното и претендира парично вземане произтичащо от различни договори.

Или, решенията, на чието противоречие се позовава молителката са постановени между други страни, по друго искане и на различно основание. Предметът на делата е различен по основание и период, ищци по всяко от тях са различни лица, независимо че и по двете ответника е един и същ. Ето защо липсва изискуемият от закона пълен обективен и субективен идентитет между спора, разрешен от Районен съд – Карлово и този, по който се е произнесъл състав на Окръжен съд – Пловдив. Не е налице и разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза разрешаването на спора по единия иск имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск. В случая изискуемата идентичност, нито такава връзка между делата не би могла изобщо да съществува, тъй като имат различен предмет и страните по тях са различни.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решенията на РС – Карлово и на ОС – Пловдив не влизат в противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради липсата на две противоречиви съдебни решения по един и същи спор молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по молбата има право на поискани разноски, които в доказан размер и под формата на платено адвокатско възнаграждение възлизат на сумата от 1000 лева. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на молителката.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на С. П. Б. с ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязло в сила решение № 555/24.04.2024г. постановено по гр.д. № 195/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260008/04.09.2023г. по гр.д. № 1459/2018г. по описа на Районен съд – Карлово по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 286 от ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. П. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750 сумата от 1000 лева представляваща съдебни разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.