Прекъсване на погасителната давност при прекратено изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50008

гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Н. Иванов гражданско дело № 3865 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД [населено място] срещу въззивно решение № 1085/08.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3344/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 14333/2016 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК в отношенията между Г. В. М. и „Юробанк България“АД /като правоприемник на „Алфа банк – клон България“ АД/, че задълженията на Г. В. М. за сумите: 18 206,83 лв.- главница; 1241,60 лв. -договорна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; 9,30 лв. - наказателна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; и 1156,14 лв.- съдебни разноски и законната лихва от 17.05.2010 г., като погасени по давност, не се дължат.

В касационната жалба са изложени доводи и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В същата са наведени твърдения от касатора /взискател в изпълнителното производство по изп. д №3483/2010 г. на ЧСИ М. Б., с рег. №838 с РД- СГС/, че всяка година, считано от образуване на изпълнителното делото против ищеца, е правил искания за извършване на изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, в т.ч. и през 2013 г., 2014 г. и 2016 г.

Ответникът по жалбата Г. В. М. е депозирал отговор на касационната жалба в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 50015/07.10.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса касаещ погасителната давност при принудително изпълнение и момента от който поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По поставения въпрос: Според Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Даденото задължително тълкуване на разпоредбите е доразвито в съдебната практика на ВКС, която приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.е. до 26.06.2015г,, по отношение на които са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Висящността на изпълнителното производство спира давността до 26.06.2015 г., а за неприключилите производства към тази дата, 5-годишната погасителна давност започва да тече от 26.06.2015 г. и се прекъсва многократно с предприемането на действия за принудително изпълнение чрез съответния изпълнителен способ по искане на взискателя. По отношение на изпълнителните дела, които вече са били прекратени към 26.06.2015 г. в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването им, а не от последното предприето изпълнително действие, в съответствие с възприетото тълкуване в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, в което се възприема извод, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС. В т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС пък е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че по издадения въз основа на заповед по чл. 417 ГПК изпълнителен лист за процесните суми, на 05.07.2010 г. е било образувано изп. д №3483/2010 г. на ЧСИ М. Б., с рег. №838 с РД- СГС с длъжник ищеца Г. В. М. и взискател „Алфа банк – клон България“ АД /чийто правоприемник понастоящем е касатора „Юробанк България“ АД [населено място]/. След образуване на делото на 15.07.2010 г. били изпратени запорни съобщения за налагане на запори от ЧСИ. В периода 15.07.2010 г.- 01.07.2013 г. не били извършвани изпълнителни действия. Такива били предприети, по молба на взискателя от 27.06.2013 г., от ЧСИ на 01.07.2013 г - наложен запор. С молба от 19.07.2013 г. взискателят поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника; с молба от 10.11.2014 г. е поискано налагане на възбрана върху апартамент на длъжника в [населено място]; а с молба от 10.03.2016 г. взискателят поискал налагане на запор върху движими вещи и налагане на възбрана на имот в [населено място], като с последваща молба от 18.10.2016 г. поискал делото да се изпрати на ЧСИ- Ст. Л. с РД- СОС за извършване на опис на имота в [населено място].

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане на запорни съобщения в продължение на две години от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. взискателят не е правил искания за извършване на изпълнителни действия и по делото не са били извършвани изпълнителни действия до 01.07.2013 г. Съдът правилно е приел, че от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. е изтекъл предвидения в чл. 433, ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на 15.10.2012 г. и е без значение, дали съдебният изпълнител е издал нарочен акт за това. Въззивният съд обаче неправилно е приложил чл. 116, б. „в“ ЗЗД, приемайки, че при прекратен изпълнителен процес, извършените след 15.10.2012 г. по искане на взискателя изпълнителни действия, не могат да бъдат зачетени и не прекъсват давността, като извършени след настъпилата перемпция. Неправилно е и приетото от въззивния съд, че петгодишната погасителна давност е изтекла на 15.10.2015 г. /като начало на срока е приета датата 15.10.2010 г./.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Касационната инстанция е длъжна да отмени решението и да реши спора по същество. С оглед установеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав приема, че по изп. д №3483/2010 г. на ЧСИ М. Б., с рег. №838 с РД- СГС на 15.10.2012 г. е било осъществено основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към тази дата се прилага ППВС № 3/1980 г., а погасителната давност не е текла до момента на прекратяване на делото /ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС и разясненията в т. 3 Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС/. От 15.10.2012 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД, която не е изтекла до 10.03.2016 г., когато взискателят е поискал съдебният изпълнител да приложи нови изпълнителни способи – налагане на запор върху движими вещи и налагане на възбрана на имот в [населено място], собственост на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. В случая взискателят е направил искане за прилагане на нов способ, а въпреки настъпилата перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да приложи поискания нов способ. Той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Направеното искане е прекъснало давността - чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо че по него съдебният изпълнител не е образувал ново дело. От 10.03.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД, която не е изтекла, тъй като искът на Г. В. М. е предявен на 18.11.2016 г., а по образуваното гр.д. № 14333/2016 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение с определение от 24.02.2017 г., чрез спиране на изпълнението по изп. д №3483/2010 г. на ЧСИ М. Б., с рег. №838.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички направени от ответника по делото разноски. Пред първата инстанция и пред въззивната инстанция няма доказателства за извършени разноски и липсва претенция за присъждане на такива. Пред настоящата инстанция се изразяват в заплатена държавна такса в размер на 442,94 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1085/08.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3344/2018 г. по описа на Апелативен съд – София.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] срещу „Юробанк България“АД [населено място], с ЕИК-000694749 /като правоприемник на „Алфа банк – клон България“ АД/, иск с правно основание чл.124 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. Г. К. не дължи на „Юробанк България“АД [населено място], сумите: 18 206,83 лв.- главница; 1241,60 лв. -договорна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; 9,30 лв. - наказателна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; и 1156,14 лв.- съдебни разноски и законната лихва от 17.05.2010 г., като погасени по давност.

ОСЪЖДА Г. В. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Юробанк България“АД [населено място], с ЕИК-000694749 разноски по делото, в общ размер на 442,94 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.