Поправка на очевидна фактическа грешка при липсващ диспозитив

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50157

гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1923 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. и с вх. № 260593 от 01.09.2020 г. от Х. Т. Г., чрез пълномощник адв. Л. Д. от АК-С. З., против въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. и въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението, в частта, с която е оставено без уважение искането му относно материалните права на страните и в частта за разноските, постановено по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд. С въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. по делото е отменено решение № 750 от 19.11.2019 г. по гр.д. № 1044/2020 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която предявения иск за мораторни лихви в размер на 3 665 лв. с правно основание по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен изцяло, като вместо него е постановено друго с което са осъдени Г. Г. Г. и П. К. Г. да заплатят на Х. Т. Г. сумата 3665 лв./три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/, представляваща законната лихва върху главницата по частичния иск от 12 050 лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително. С въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г. по делото е допусната поправка на ОФГ в мотивите и втория диспозитив на въззивно Решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. по описа на ОС- Ст.З., като вместо „сумата 3 665 лв./три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/“ следва да се чете „сумата 752, 87 лв./седемстотин петдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки“. С въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г., в обжалваната му част, е оставена без уважение молбата на Х. Т. Г. за допълване на основание чл. 250 ГПК диспозитива на въззивно решение № 66 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по съществото на спора относно материалните права между страните, както и допълване в частта за разноските пред въззивната инстанция.

В касационните жалби са изложени доводи, че решенията в обжалваната им част са незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновани.

В отговор по чл. 287 ГПК ответниците по жалба вх. № 5207 от 27.05.2020 г. Г. Г. Г. и П. К. Г. излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. По втората касационна жалба не изразяват становище.

С определение № 17/12.01.2022 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. по гр.дело № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, по въпроса: „Когато с влязло в сила съдебно решение е уважен частичен иск на единия кредитор за парично вземане, то в исковото производство за присъждане на разликата до пълния размер на същото вземане, предявен от същия кредитор, възражението на ответниците, че дългът е разделен /както за кредиторите, така и за длъжниците/, а не е солидарен, представлява ли правоизключващо възражение по см. на ТР № 3/22.04.2019 г по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС“. Със същото определение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване и на решение № 197 от 23.07.2020 г., по гр.дело № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, по въпроса: „Решението по спора в диспозитива на решението ли се съдържа и мотивите към решението ползват ли се със сила на пресъдено нещо“ за проверка за противоречивото му разрешаване от въззивния съд с ТР № 1 от 04.01.2001 г.по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.18.

В случая произнасянето по касационна жалба с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. против въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. е обусловено от произнасянето по касационна жалба с вх. № 260593 от 01.09.2020 г. срещу въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г.

По въпроса по който е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г. е даден отговор в т.18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г.по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с които се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл.236, ал.1 т.5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК не са част от него.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата вх. № 260593 от 01.09.2020 г. и провери обжалваното с нея въззивното решение № 197 от 23.07.2020 г., с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

След постановяване на решение № 66 от 20.02.2020г., въззивния съд е бил сезиран от Х. Т. Г. с молба вх.№ 5208/27.05.2020г. с искане съдът да допълни диспозитива на въззивното си Решение по съществото на спора относно материалните права между страните, и с молба вх.№ 5628/04.06.2020г. да допълни решението си, като се произнесе и в частта за разноските. С решение № 197 от 23.07.2020 г. в обжалваната му част, е оставена без уважение молбата, квалифицирана от съда като такава за допълване на основание чл. 250 ГПК диспозитива на въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по съществото на спора относно материалните права между страните, както и молбата за допълване в частта за разноските пред въззивната инстанция. Съдът е приел, че с първата молба се иска допълване диспозитива на въззивното решение относно материалните права между страните. Констатирал е, че в същото липсва конкретно оплакване, пропуск или непълнота, наред с това не е констатирал в първоначалното решение да са налице някакви видими неточности, пропуски или непълноти, поради което това искане е оставено без уважение. Относно молбата за допълване въззивното решение в частта за разноските е установил, че действително, в мотивите на въззивното си решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. на Старозагорския окръжен съд е приел, че следва да се отмени частично атакуваното първоинстанционно решение, със законните последици от това, без да има изрично произнасяне по въпроса за разноските по делото. Предвид резултата от въззивното обжалване с постановеното решение на въззивния съд, и с оглед мотивите и диспозитивите на атакуваното решение на първоинстанционния съд, е приел, че следва да се отмени и в частта му за разноските, като вместо присъдените 253 лв. за първата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно с уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на общо 290 лв. Приел е, че пред въззивната инстанция молителят- въззивник Г. не е представил списък на свои разноски по реда на чл.80, изр.1 ГПК, поради което и на осн. чл.80, изр.2 ГПК той няма право да иска изменение на въззивното решение в частта му за разноските и е оставил това негово искане без уважение.

Въззивният съд неправилно е приел, че молбата вх.№ 5208/27.05.2020г. на ищеца- въззивник Г. съдържаща искане: съдът да допълни диспозитива на въззивното си решение по съществото на спора относно материалните права между страните, е такава с правно основание чл.250 ГПК. Предмет на въззивно обжалване по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, от страна на Х. Т. Г., според посоченото от въззивния съд е: „частично негативното за него първоинстанционното решение № 750/19.11.2019г. по гр.д.№ 2254/2019 г. по описа на РС- [населено място], с което са били отхвърлени част от облигационните му парични искови претенции против всеки един от двамата ответници“. Видно от първоинстанционното решение, със същото е бил отхвърлен и частично иска за главница, с пр. осн. чл.79, ал.1, във вр. с чл.365, ал.1 ЗЗД на Г. срещу двамата ответници в разликата над 2475 лв. до предявения размер от 12 050 лв. В мотивите на въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г., съдът е приел, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че предявеният от ищеца иск за главница се явява основателен за сумата от 2475 лв., и че решението в отхвърлителната му част, касаеща този иск следва да бъде потвърдено. Налице е пропуск обаче тази формирана от въззивния съд воля да бъде изразена в диспозитива на решението му по делото. Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението представлява явна фактическа грешка. Такава грешка е пропускът да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда личаща от мотивите му. Поправката на очевидната фактическа грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда постановил съдебния акт, както по инициатива на съда, така и по молба на страните. В случая депозираната от Х. Т. Г. вх.№ 5208/27.05.2020г. представлява молба за отстраняване на допуснатата от съда очевидна фактическа грешка. Предвид изложеното въззивното решение № 197 от 23.07.2020 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Х. Т. Г. за допълване диспозитива на въззивно решение № 66 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по съществото на спора относно материалните права между страните, следва да бъде отменено и делото изпратено на въззивния съд за отстраняване на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, тъй като тя, води до невъзможност за проверка на правилността му. След отстраняване на допуснатата в решение № 66 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. очевидна фактическа грешка, делото следва да бъде върнато на Върховния касационен съд за произнасяне по касационна жалба с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. против въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. По жалба вх. № 260593 от 01.09.2020 г. в останалата й част, касаеща решение № 197 от 23.07.2020 г. в частта за разноските пред въззивната инстанция, съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.

По отношение на производството по делото, в частта му касаеща касационна жалба с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. против въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г., съдебното дирене следва да бъде възобновено, а делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, след връщането му от Старозагорския окръжен съд, след отстраняване на констатираната във въззивното решение очевидна фактическа грешка.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 197 от 23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Х. Т. Г. за допълване диспозитива на въззивно решение № 66 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по съществото на спора относно материалните права между страните.

ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за отстраняване на допуснатата в решение № 66 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. очевидна фактическа грешка .

ВЪОЗОБНОВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ по гр.д. №1923/2021 г. по описа на ВКС, в частта му касаеща касационна жалба с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. против въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. по в.гр.д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.