Разваляне на предварителен договор с отговора на исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 507

гр. София, 21.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3233 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ответника по делото „Н.“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Н. срещу решение № 117/16.05.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 627/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение № 400/10.10.2024 г. по гр. дело № 248/2024 г. на Русенския окръжен съд, е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключеният между дружеството-касатор и ищцата по делото С. Н. М., предварителен договор от 19.08.2022 г., по силата на който ответното дружество продава на ищцата следния свой собствен недвижим имот: апартамент № ..., нa ет. ..., заедно с 5.7096 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 51.215 кв. м. идеални части от земята на сградата, намиращ ce в новострояща се сграда в поземлен имот с идентификатор .... в [населено място],[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... (имотът е подробно описан), зa сумата 70 000 евро с включен ДДС, равняваща се на 136 908.10 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищцата-купувач заплати на дружеството-продавач сумата 30 000 евро по посочена от търговеца банкова сметка в „У. Б.“ АД; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото, а в тежест на ищцата – нотариална такса и местен данък, като до заплащане на последните е наредено вписване на възбрана върху процесния имот.

С касационната жалба на ответното дружество се навеждат касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се поддържат оплакване и доводи за недопустимост на въззивното решение, а при условията на евентуалност – и за неправилност на същото, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В откритото съдебно заседание и в представена в същото писмена защита, също чрез адв. Н., се поддържат само оплакванията и доводите за неправилност на въззивното решение, заявява се становище по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, развиват се и доводи за неоснователност на иска.

Насрещната страна – ищцата С. М., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. Г. Ч., излага съображения за неоснователност на жалбата.

С постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 5900/16.12.2025 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, налице ли е волеизявление за разваляне по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и следва ли съдът да обсъди и прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.

Трайно установената практика на ВКС приема, че исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на двустранен договор поради неизпълнение от страна на ответника, имплицитно съдържа предупреждение (покана за изпълнение) и волеизявление за разваляне на договора. В тези случаи самото предявяване на иска поставя ответника-длъжник в забава от момента на връчването на преписа от исковата молба. Развалянето на договора с исковата молба се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото – до изтичането на обективно подходящ срок предвид конкретните обстоятелства, респ. – и до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция – чл. 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, дори договорът да не е бил развален с връчено на ответника-длъжник извънсъдебно изявление преди завеждането на делото, то в хода на исковото производство ищецът е упражнил потестативното си право по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 228/18.12.2023 г. по гр. д. № 587/2023 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 178/12.11.2010 г. по търг. д. № 60/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 254/06.04.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 81/03.06.2015 г. по търг. д. № 1591/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др. Настоящият съдебен състав намира, че същото разрешение следва да се приеме и в случаите, когато с отговора си на исковата молба ответникът заяви възражение и претендира последици от разваляне на процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение от страна на ищеца, като последният изпада в забава най-късно с узнаването на съдържанието на отговора чрез доклада на съда по чл. 140 от ГПК. Този извод следва и от разясненията в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 4/2020 от 09.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ответникът-продавач може да упражни правото си да развали предварителния договор поради виновно неизпълнение от страна на ищеца-купувач, както преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, така и в хода на производството по него. В същия тълкувателен акт е разяснено още и че в производството по този иск следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, като във всички случаи съдът трябва да прецени правното значение и последици на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки за съществените условия на договора, както и за изпълнението или неизпълнението на задълженията на всяка една от страните. От така приетото в практиката на ВКС, следва, че отговорът на конкретно поставения по настоящото дело правен въпрос е положителен, а именно – когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, е налице имплицитно съдържащо се в тях (исковата молба, респ. – отговора на същата) волеизявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и съдът следва да прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.

При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Оплакванията и доводите в касационната жалба за недопустимост на същото, като постановено по непредявен иск, на непредявено основание, свръхпетитум и дотолкова вътрешно противоречиви и неясни мотиви, равняващи се на липса на такива, са неоснователни, по съображенията на съда, изложени в определението по чл. 288 от ГПК – при извършената там преценка, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение; като съдът намира за ненужно да преповтаря тези свои мотиви, още повече, че в откритото съдебно заседание и в писмената си защита касаторът не поддържа оплакванията си за недопустимост на обжалвания акт. При извършената касационната проверка относно правилността на въззивното решение съдът намира следното:

За да постанови решението си, апелативният съд е приел за установени следните релевантни обстоятелства по делото:

С процесния предварителен договор от 19.08.2022 г. дружеството-ответник се е задължило да прехвърли на ищцата процесния недвижим имот за сумата 70 000 евро с ДДС, платима по следния начин и срокове: 1) 30 000 евро – в деня на подписване на договора; 2) 10 000 евро – при достигане от дружеството-продавач на етап на строителство на сградата кота + 3.50, по сметка на продавача в „П. и. Банка“ („П.“) АД; 3) 20 000 евро – при достигане от продавача на етап акт-образец 14 на сградата, по сметка в „П.“ АД; и 4) 10 000 евро – в деня на сключване на окончателния договор за продажба на имота и преди вписването му в службата по вписванията, чрез банков превод в „П.“ АД. Страните са договорили окончателното прехвърляне на собствеността на имота да стане не по-късно от 20.02.2024 г., в 10.30 ч., като са се задължили да се явяват без покана пред нотариус Л. Ш. за сключване на окончателен договор. Уговорено е също, писмената кореспонденция между тях да се осъществява на посочените в договора адреси за кореспонденция или на вписаните в него телефонни номера. Ищцата-купувач е изпълнила задължението си да заплати първите две вноски – в размер 30 000 евро и 10 000 евро в уговорните срокове.

С покана от 30.08.2023 г. ответникът е уведомил ищцата, че е в забава за изпълнение на задължението си за плащане на сумата 20 000 евро (третата вноска), дължима при достигане на етап на сградата акт-образец 14, който е приложен към поканата. На 10.10.2023 г. ответникът е отправил покана до ищцата в едноседмичен срок да сключи анекс с него, както и че в противен случай ще счита договора за развален. Нито една от тези покани от 30.08.2023 г. и от 10.10.2023 г. не съдържа изявление на ответника за предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задължението на ищцата за заплащане на третата вноска от 20 000 евро, с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. На 16.10.2023 г. ищцата е отговорила, като е заявила, че желае да бъде сключен окончателен договор, че е в процедура по получаване на кредит, след получаването на който незабавно ще направи дължимото плащане на третата вноска заедно със съответната неустойка по договора, както и че е наясно с предложението за сключване на допълнително споразумение относно продажната цена, като могат да се водят преговори, които да доведат до промяна на същата. Със становище от 18.10.2023 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че поради изразеното от нея желание за запазване действието на предварителния договор, това е възможно при следните условия: тя да подпише в 3-дневен срок приложения анекс, с който цената на имота се променя от 70 000 евро на 85 000 евро, а размерът на дължимата трета вноска се променя от 20 000 евро на 35 000 евро, както и в срок до 31.10.2023 г. да заплати просроченото задължение по третата вноска ведно с дължимата неустойка и допълнително включената сума в размер 15 000 евро. Между страните е последвала среща, на която съгласие за увеличение на продажната цена не е било постигнато, като анексът не е подписан от ищцата-купувач и тя не е извършила посочените в становището от 18.10.2023 г. плащания.

На 20.11.2023 г. ответникът е уведомил ищцата, че счита предварителния договор за развален от същата дата 20.11.2023 г., поради неизпълнение на задължението й да заплати дължимата трета вноска от 20 000 евро. На същата дата 20.11.2023 г. ищцата е депозирала сумата 20 000 евро по специална сметка на нотариус Л. Ш., като с покана от следващия ден 21.11.2023 г. е уведомила за този факт ответника, като е изтъкнала, че до този момент не й е предоставена банковата сметка на дружеството в „П.“ АД, съгласно договора; поканила го е да посочи своя банкова сметка, по която да преведе сумата. На 01.12.2023 г. ответникът отново е уведомил ищцата, че счита предварителния договор между тях за развален, този път – считано от 30.10.2023 г., поради виновно неизпълнение от нейна страна, както и че за него не съществува интерес от продължаване на договора, като я е поканил да посочи банкова сметка за връщане на платените суми по договора. Уведомление с идентично съдържание ответникът е изпратил на ищцата и на 10.01.2024 г. На 20.02.2024 г. ищцата е превела по специална сметка на нотариус Л. Ш. и последната вноска в размер 10 000 евро. На същата дата 20.02.2024 г. нотариус Л. Ш. е съставил констативен протокол, в който е удостоверил, че в посочения в процесния предварителен договор краен срок за изповядване на сделката, не се е явил представител на продавача (ответното дружество). Също на 20.02.2024 г. ищцата е изпратила до ответника покана, връчена му на 26.02.2024 г., с която го е уведомила, че е депозирала сумата 10 000 евро, представляваща окончателно плащане по договора, по специална банкова сметка на нотариуса и е поканила ответника в 7-дневен срок от връчването на поканата да се яви за сключване на окончателен договор. На 28.02.2024 г. ответното дружество отново е изпратило на ищцата писмено становище, че счита договора за развален поради виновно неизпълнение от нейна страна, както и покана да му предостави банкова сметка за връщане на платените суми.

При така приетите за установените факти по делото, въззивният съд е намерил, че не може да бъде обоснован извод за възникнало в полза на ответника-продавач потестативно право да развали договора. В тази връзка съдът е изложил съображения, че поведението на ответника след първата изпратена и получена от ищцата покана и отправените от него предложения за изменение на предварителния договор досежно продажната цена на имота, са били индиция, че той няма желание да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността; нещо повече – в становището си от 18.10.2023 г. ответникът изрично е заявил, че запазването на договорната връзка е възможно единствено при кумулативно изпълнение на поставените от него условия – подписване на анекса за увеличение на цената със сумата от 15 000 евро и заплащане в посочения срок на същата и на дължимата трета вноска от договора ведно с неустойка за забава. С оглед това въззивният съд е приел, че поведението на ищцата-купувач било продиктувано от очевидна опасност ответникът-продавач да не изпълни задължението си за прехвърляне собствеността върху имота, и не може да се приеме за неизпълнение, като то е в съответствие с разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от ЗЗД. С оглед това, съдът отново е заключил, че за ответника-продавач не е възникнало право да развали предварителния договор, като е приел, че отправените до купувача волеизявления за разваляне, освен и че не съдържат подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален, не са породили целеното действие. В заключение въззивният съд е намерил, че по делото е доказано наличието на сключен между страните предварителен договор, съставен в надлежната писмена форма, съдържащ уговорки относно съществените условия, които следва да съдържа един окончателен договор; намерил е за доказано и заплащането на сумите от страна на ищцата-купувач и настъпилия падеж – датата за сключване на окончателен договор – 20.02.2024 г., на която ответната страна не се е явила при нотариуса за сключване на окончателен договор. Ето защо е намерил, че са налице предпоставките за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, поради което е намерил и предявения иск за основателен. Приел е също, че доколкото уговорените по чл. 2.3 и чл. 2.4 от договора суми (третата и четвъртата вноска) са депозирани по сметка на нотариуса, то ищцата следва да заплати същите на ответното дружество в срока по чл. 362, ал. 1 от ГПК.

Съставът на ВКС намира така постановеното въззивно решение за неправилно по следните съображения:

Основателни са оплакванията и доводите на касатора, че изводите на въззивния съд, че ищцата не била в неизпълнение на задълженията си за плащането на третата и четвъртата вноска от продажната цена, тъй като била упражнила право на задържане по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗЗД, са необосновани и в нарушение на закона, тъй като не почиват нито на твърденията и доводите на ищцата по делото, нито на установените от доказателствата релевантни обстоятелства по делото. В тази връзка апелативният съд не е съобразил, че ищцата е била поставена в забава за плащането на третата вноска от 20 000 евро, още с първата покана на ответника от 30.08.2023 г., с която той й е изпратил и доказателството за настъпването на падежа на вноската – акт-образец 14. Със следващата покана от 10.10.2023 г. ответникът е предложил на ищцата сключване на анекс за увеличение на договорената продажна цена, което предложение за водене на преговори ищцата е приела с отговора си от 16.10.2023 г., с който е признала и забавата си, като е заявила, че е в процедура по получаване на кредит, едва след получаването на който ще направи дължимото плащане на третата вноска заедно със съответната неустойка по договора. Действително, със становището си от 18.10.2023 г. ответното дружество е действало недобросъвестно, като е обвързало запазването на действието на предварителния договор, освен с плащане от страна на ищцата в срок до 31.10.2023 г. на просрочената трета вноска от 20 000 евро ведно с дължимата договорна неустойка, още и със сключването в кратък 3-дневен срок на предложения от него анекс за съществено увеличение на размера на същата вноска и на общата продажна цена с 15 000 евро, както и с плащането на това увеличение също до 31.10.2023 г. Въззивният съд обаче не е съобразил, че след провалянето на преговорите и неподписването на анекса от страна на ищцата, и двете страни са действали недобросъвестно, а именно: На 20.11.2023 г. ответникът е уведомил ищцата, че счита предварителния договор за развален от същата дата, без да й даде нов подходящ срок за плащане на дължимата трета вноска, което предупреждение (покана) да не е обвързано с исканото от него и неосъществило се съществено увеличение размера на същата, като след това й е изпратил още три такива писмени изявления за разваляне на договора и не е изпратил представител на уговорената дата 20.02.2024 г. за сключването на окончателен договор. От своя страна ищцата не е извършила надлежно плащане на ответника както на просрочената трета вноска, така и на последната вноска от 10 000 евро при настъпването на падежа й на 20.02.2024 г., а вместо това е превела на 20.11.2023 г. и на 20.02.2024 г. по специалната сметка на нотариуса тези дължими се на ответника суми в общ размер 30 000 евро. Основателни в тази връзка са и доводите на касатора, че както при уведомяването му за извършването на тези преводи, така и в исковата си молба и в последващите си изявления по делото ищцата е навела единствено твърдения, че плащанията по специалната сметка на нотариуса са осъществени от нея поради непосочване от страна на ответника на негова банкова сметка в „П.“ АД, по която е следвало да се извършат всички плащания по договора, съгласно уговореното в него, като по делото ищцата поддържа доводи, че по този начин ответникът е изпаднал в забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД и че плащането и на четирите вноски е надлежно извършено от нея. Нито извънсъдебно, нито по делото ищцата е навела твърдения, че още при извършването на първия превод на 20.11.2023 г. по сметката на нотариуса тя е считала, че е налице опасност ответникът да не изпълни договорното си задължение за прехвърляне собствеността върху процесния имот, нито е навела довод, че по този начин тя е упражнила извънсъдебно право на задържане по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗЗД. Основателни са и доводите на касатора, че ищцата неоснователно и недобросъвестно поддържа и наличие на негова забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД за посочване на банкова сметка, тъй като също в самата искова молба ищцата изрично твърди, че е платила първата договорна вноска по неговата банкова сметка в „У. Б.“ АД, поради което тя е могла да плати по същата сметка и третата и четвъртата вноска, или да ги плати в брой, както е платила втората вноска, което също изрично се твърди в исковата молба. Основателни са и съображенията на жалбоподателя, че тъй като не е имало писмено споразумение между нотариуса и страните по чл. 25а, ал. 2 от ЗННД, то ищцата неоснователно и недобросъвестно поддържа по делото и че била извършила надлежно плащане на третата и четвъртата вноска по специалната сметка на нотариуса. Дори и да е считала, че ответникът е в забава в качеството си на кредитор, ищцата е следвало да депозира тези две вноски в общ размер 30 000 евро за пазене в банка по реда на чл. 97, ал. 1, изреч. 2 от ЗЗД, за което не е необходимо и разрешение на съда. Като не е съобразил горното неправомерно и недобросъвестно поведение и на самата ищца, въззивният съд неправилно е квалифицирал поведението и на двете насрещни страни, като попадащо в хипотезата на чл. 90, ал. 2 от ЗЗД.

От друга страна, макар и да не е изложил конкретни и ясни съображения за този свой извод, апелативният съд правилно е приел, че отправените от ответника до ищцата извънсъдебни волеизявления за разваляне на процесния предварителен договор не съдържат подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Това е така, защото както вече беше прието и по-горе, след неуспешните преговори между страните за сключване на анекс за съществено увеличение с 15 000 евро на третата вноска и на общата продажна цена по договора, ответникът в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 12 и чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, респ. – и в нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД не е отправил нова покана до ищцата за плащане в подходящ срок на просрочената трета вноска в размер 20 000 евро, което предупреждение да не е обвързано с исканото от него и неосъществило се съществено увеличение размера на същата вноска, а директно й връчил на 20.11.2023 г. изявление, че счита договора за развален, последвано от три подобни такива изявления от 01.12.2023 г., от 10.01.2024 г. и от 28.02.2024 г. Основателни са обаче оплакванията и доводите на касатора-ответник, че е неправилен и решаващият извод на въззивния съд, че за него не било възникнало потестативното право да развали процесния предварителен договор. Този решаващ извод на апелативния съд е в противоречие с дадения по-горе, възприет и в практиката на ВКС, отговор на поставения по делото правен въпрос, респ. – изводът е направен и в нарушение на процесуалния и материалния закон – чл. 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Това е така, защото както беше разяснено, макар извънсъдебните изявления на ответника до ищцата за разваляне на договора да не са произвели действие, то подаденият отговор на исковата молба, в който касаторът-ответник се позовава на такова разваляне, имплицитно съдържа ново предупреждение (покана за изпълнение) и волеизявление за разваляне на договора, като препис от отговора е връчен на ищцата на 19.06.2024 г. Също съгласно възприетото разрешение на поставения правен въпрос, след като и в хода на производството по делото – до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция на 25.02.2025 г., ищцата не е извършила надлежно плащане към ответника на третата и четвъртата договорни вноски, като не е превела, внесената от нея по специалната сметка на нотариуса обща сума в размер 30 000 евро, по известната й банкова сметка на ответника в „У. Б.“ АД, то процесният предварителен договор е бил развален, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Като не е съобразил това материалноправно действие на отговора на исковата молба, въззивният съд е достигнал и до неправилен краен извод по делото, че са налице предпоставките за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен и че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е основателен, и неправилно го е уважил при условието и срока по чл. 362, ал. 1 от ГПК, че ищцата заплати на ответното дружество дължимата сума в общ размер от 30 000 евро по банковата му сметка в „У. Б.“ АД.

В заключение, по така изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови друго, с което да отхвърли, като неоснователен иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор.

Предвид промяната на крайния резултат по материалноправния спор, съгласно чл. 81 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските и таксите. С оглед крайния изход на спора, ищцата няма право на разноски, а съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, тя дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за трите съдебни инстанции по делото, възлизащи общо на сумата 14 527.08 евро, от която: заплатени адвокатски възнаграждения в размери от по 9 000 лв. за производството пред първата и пред въззивната инстанция и в размер 10 200 лв. за производството пред касационната инстанция, както и внесени за последното производство държавни такси в размери 30 лв. и 93.31 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 117/16.05.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 627/2024 г. на Великотърновския апелативен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. М. срещу „Н.“ ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор от 19.08.2022 г. за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № .., нa ет. ..., заедно с 5.7096 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 51.215 кв. м. идеални части от земята на сградата, намиращ ce в новострояща се сграда в поземлен имот с идентификатор .... в [населено място],[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...., зa сумата 70 000 евро с ДДС.

ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Н.“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 14 527.08 евро (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и седем евро и осем стотинки), представляваща разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: