Отмяна на влязло в сила решение поради отменен акт на поземлена комисия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60131/2021 г.

гр. София, 11.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3790/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260335/07.07.2020 г., подадена от К. Г. Д., [населено място], [община], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 215/30.04.2015г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1060/27.11.2014 г. по гр. дело № 1566/2014 г. на Районен съд - Велико Търново.

Молителят поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на влязло в сила решение по друго гражданско дело, а именно № 983/2015 г. на Районен съд - Велико Търново, по заявление на К. Д. като наследник на Н. Д., ОСЗ е отменила свое решение № 2-а от 16.02.1996 г. и вместо него е постановила ново решение от 17.02.2020 г., с което е възстановено правото на собственост върху процесните имоти на Н. Д.. Налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като атакуваното решение, с което срещу молителя е уважен иск по чл. 108 ЗС относно процесните имоти, е постановено въз основа на акт на държавен орган, който впоследствие е отменен. В проведеното производство кръгът на легитимираните лица е бил определен именно на основата на отмененото вече решение на ОСЗ, от което са произтичали и собственическите претенции на ищците.

Ответниците по молбата Л. П. А., Ю. А. Х., П. Г. Х., А. Г. Х., Н. Н. Г. и В. Г. Г. не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Ответникът Т. Ж. Д. счита молбата за основателна. Ответниците Д. В. Р. и С. В. Д. също считат молбата за основателна. Ответникът В. Н. С., чрез назначения особен представител адвокат Х. И., изразява становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отм яна на влязло в сила решение страната може да иска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Тази хипотеза визира обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос. При отмяната на такива актове отпада основата, върху която се базира атакуваното решение.

В настоящия случай с решение № 1060/27.11.2014 г. по гр. дело № 1566/2014 г. на Районен съд - Велико Търново е уважен предявеният от Л. П. А., Ю. А. Х., П. Г. Х., А. Г. Х., Н. Н. Г., В. Н. С., Т. Ж. Д., Д. В. Р., С. В. Д. и В. Г. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е съдът е приел за установено по отношение на ответника К. Г. Д., че ищците са собственици на 3/4 идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община] (изоставена нива от 4.996 дка., находаща се в м. Б.; пасище, мера от 9.251 дка, в м. О. б.; лозе от 1.422 дка, в м. В. ч.; овощна градина от 1.429 дка, в м, Ш. к., както и изоставена нива от 7.221 дка, в м. Л.), като К. Г. Д. е осъден да предаде на ищците владението върху посочените 3/4 идеални части от имотите.

Първоинстанционното решение е потвърдено с влязло в сила решение № 215/30.04.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново, което е предмет на настоящото производство по чл. 307 ГПК. Въззивният съд е приел, че отказът от наследство, направен от три от дъщерите на Г. А. (наследодатели на ищците по предявения иск по чл. 108 ЗС), не следва да се взема предвид и неговите наследници са имали равноправни права върху земеделските земи, които са им възстановени с решение № 2-а от 16.02.1996 г., издадено от поземлената комисия в гр. Велико Търново. Решенията на поземлените комисии, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците възниква „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство. От момента на влизане в сила на решението между всички наследници на А. е възникнала съсобственост върху процесните недвижими имоти.

С решение № 735/18.08.2015 г. по гр. д. № 983/2015 г. на Районен съд - Велико Търново, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е прието за установено по отношение на Л. П. А., Ю. А. Х., П. Г. Х., А. Г. Х., Н. Н. Г., В. Н. С., Т. Ж. Д., Д. В. Р., С. В. Д. и В. Г. Г., че Н. Г. Д. е била собственик на земеделските земи, посочени в решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ОСЗ – Велико Търново, тъй като към момента на неправомерното им отнемане, те не са били собственост на наследниците на Г. Д. А., а собственик е била Н. Д. /праводател на молителя Д./. В преценката си за допустимостта на иска, Районен съд - Велико Търново е приел, че в случая между страните е налице спор за материално право на собственост върху процесните земеделски земи към момента на неправомерното им отнемане. Н. Д. е поискала да бъдат възстановени процесните земи и по нейно заявление е образувана преписка вх. № 125/20.02.1992 г. на ОСЗ – Велико Търново като е издадено решение № 2-а/16.02.1996 г. на ОСЗ – Велико Търново за възстановяването им съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Г. Д. А.. Решение по гр. д. № 1566/2014 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата Д., доколкото последната не е била страна в процеса.

С решение от 17.02.2020 г. на ОСЗ – Велико Търново, съобразено с решение № 735/18.08.2015 г. по гр. д. № 983/2015 г. на Районен съд - Велико Търново, е отменено решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ПК – Велико Търново за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. А., като вместо това е възстановено правото на собственост върху процесните имоти в полза на Н. Г. Д..

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС решението на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в стари реални граници представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделска земя/, така и по отношение на субектите, доколкото същото легитимира като собственици лицата, в полза на които се възстановява собствеността. В случая решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ПК – Велико Търново за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. А. (ищци в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС) е обусловило крайния правен извод на въззивния съд относно основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. В мотивите на влязлото в сила решение № 215/2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Велико Търново, предмет на настоящото производство, съдът е приел, че решението на ПК-Велико Търново легитимира ищците като собственици на 3/4 идеални части от спорния имот. Направените от наследодателите на ищците откази от наследство не засягат правата им върху процесните недвижими имоти, възстановени с решението на ПК, тъй като едва след влизането му в сила в патримониума на наследниците възниква „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ. Ищците са собственици на 3/4 идеални части от процесните земеделски земи, намиращи се във владение на ответника К. Д., поради което предявеният ревандикационен иск е основателен. В случая въззивният съд е разрешил правния спор, основавайки решението си на решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ПК – Велико Търново, отменено впоследствие с решение от 17.02.2020 г. на ОСЗ – Велико Търново. Ето защо е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 215/30.04.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Велико Търново.

Съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК, когато искането за отмяна на влязлото в сила решение е основателно, съдът отменя атакуваното решение изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва от къде да започне новото разглеждане на делото. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, при отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК делото подлежи на връщане на въззивния съд, като съд по съществото на спора, за да съобрази отпадналата сила на постановлението на съда или на индивидуалния административен акт /в случая решение - решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ПК – Велико Търново/ за повдигнатия пред него спор. Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Велико Търново за ново разглеждане на спора за собственост по същество с оглед отмяната на решение № 2-а от 16.02.1996 г. на ПК – Велико Търново.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 215/30.04.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1060/27.11.2014 г. по гр. дело № 1566/2014 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е уважен предявеният от Л. П. А., Ю. А. Х., П. Г. Х., А. Г. Х., Н. Н. Г., В. Н. С., Т. Ж. Д., Д. В. Р., С. В. Д. и В. Г. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено по отношение на ответника К. Г. Д., че ищците са собственици на 3/4 ид. ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: изоставена нива от 4.996 дка., находаща се в м. Б.; пасище, мера от 9.251 дка, в м. О. б.; лозе от 1.422 дка, в м. В. ч.; овощна градина от 1.429 дка, в м, Ш. к., както и изоставена нива от 7.221 дка, в м. Л., като К. Г. Д. е осъден да предаде на ищците владението върху посочените имоти с оглед притежаваните от тях идеални части.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Велико Търново за разглеждане от друг състав на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.