Практика · Върховен касационен съд · 05 Юли 2024
Недопустимост на двойно присъждане на лихва върху застрахователно обезщетение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Застраховател обжалва въззивно решение, с което върху присъдено застрахователно обезщетение са начислени две отделни законни лихви за съвпадащ период. Върховният касационен съд постановява, че не може да се начисляват едновременно две законни лихви за едно и също вземане. Решението на въззивния съд е отменено в тази част и е присъдена само една законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане.
Какво приема съдът
Върху едно и също обезщетение не могат да се присъждат две законни лихви за забава за съвпадащ период; дължи се една законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като след изтичане на срока за произнасяне той отговаря за собствената си забава.
Приложени разпоредби
- чл. 290 ГПК
- чл. 293 ГПК
- чл. 432 КЗ
- чл. 429, ал. 3 КЗ
- чл. 496, ал. 1 КЗ
- чл. 497 КЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
застрахователно обезщетениезаконна лихвазабаваГражданска отговорностдвойна лихва
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 451 Гр. София, 08.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 6.06.2024 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ При участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2027/23 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по гр.д. №506/22 г. само в частта, с която е присъдена законна лихва върху допълнително присъдената от въззивния съд част от обезщетението по чл.432 КЗ в размер на 4 500 лв. Обжалването е допуснато по два правни въпроса: 1.Дължи ли застрахователят едновременно лихви с покриващ период върху едно задължение за обезщетение за вреди от едно събитие като двете лихви по чл.429, ал.3 и чл.497 КЗ? 2.Може ли да се присъждат две лихви едновременно върху едно вземане за съвпадащ период?, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение по въпросите с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1191/21 г. на първо т.о. В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което върху обезщетението по чл.432 КЗ да се присъди една законна лихва. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираното при допускане на обжалването р. по т.д. №1191/21 г. на първо т.о. на ВКС е посочено, че Кодексът на застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента – „когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ – чл. 494 т.10 КЗ, чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие / в срока по чл.430 ал.1 т.2 КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Отграничаването по период и размер на двата вида лихви за забава в диспозитива на решението по прекия иск е излишно, тъй като би било от значение само при основание за регрес спрямо делинквента. В р. по т.д. №2274/22 г. на първо т.о. на ВКС също е пояснено, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ- отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ. Този състав на ВКС споделя изложеното в посочената практика. По същество на жалбата: С въззивното решение върху допълнително присъденото на ищеца Т. Т. обезщетение по чл.432 КЗ в размер на 4 500 лв. е присъдена: законна лихва от 1.07.21 г. / датата на уведомяване на ответника – застраховател/ до окончателното погасяване на главницата и законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 КЗ от 7.07.21 г. / датата на отказа на застрахователя да изплати обезщетение/ до окончателното погасяване на вземането. Такова „двойно“ присъждане според посочената по-горе практика не съответства на смисъла на закона – в случая върху допълнително присъденото обезщетение в размер на 4 500 лв., следва да се присъди законната лихва от 1.07.21 г. / датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане на главницата, като след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при отказ за плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Въззивното решение е частично неправилно – следва да се отмени в частта, с която е присъдена лихва и от 7.07.21 г. и вместо него да се постанови ново решение за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 1.07.21 г. до окончателното му изплащане. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, с която ЗД „БулИнс“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Тайфун Т. Т., законната лихва върху присъдената от въззивния съд част от обезщетението за неимуществени вреди по чл.432 КЗ в размер на 4 500 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] да заплати на Тайфун Т. Т. законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ в размер на 4500 лв., считано от 1.07.21 г., до окончателното изплащане на сумата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.