Задължително лично изслушване на родителите при спор за родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50065
София, 14.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2293 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 50028 от 19.01.2023 г. по касационна жалба на Б. С. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 309 от 10.03.2022 г. по в. гр.д. № 2731 /2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1363 /29.07.2021 г. по гр.д. № 10209 /2020 г. на Пловдивския районен съд в обжалваната му част, с която упражняването на родителските права върху малолетното дете С. В. С., [дата на раждане] , са предоставени на бащата В. П. С..
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът задължително да изслуша лично родителите при спор за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения, за който прието, че е разрешен в противоречие с решение № 116 /16.04.2014 г. по гр.д. № 5156 /2013 г., IV г.о. на ВКС, с което в отговор на правния въпрос за необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права, е приет следният отговор:
За да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, ППВС № 1 /12.11.1974 г. задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между родителите и децата. За целта задължително се изслушват родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях , а когато е уместно следва да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. Изслушването на родителите в производството има за цел охрана и възможно най-добра защита на интересите на децата, съгласуване на личния интерес на родителя с интересите на семейството и обществото. В чл.59, ал.6 СК посоченото изискване е и изрично закрепено.
Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59 ал. 6 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК редица решения на ВКС /напр. - Решение № 40 /15.02.2012 г. по гр. д. № 522 /2011 г., III г. о., Решение № 129 /19.06.2013 г. по гр. д. № 1119 /2012 г., III г. о., Решение № 21 /30.01.2014 г. по гр.д.№ 5421 /2013 г. ІV г.о. и др./.
Настоящият състав споделя разрешението в посочените решения, които отразяват установена практика на ВКС, по изложените в тях съображения.
Ответникът по касационната жалба В. П. С. оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Производството е по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 СК.
Първоинстанционното решение е обжалвано от Б. С. Б. единствено в частта, с която упражняването на родителските права върху детето С. В. С., [дата на раждане] , са предоставени на бащата В. П. С..
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която упражняването на родителските права върху детето П. В. С., [дата на раждане] , са предоставени на майката Б. С. Б..
За мотивите на въззивния съд:
Въззивният съд е обсъдил становищата на страните и събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства и е установил разделност в ежедневните ангажименти при обгрижването на двете деца от родителите – на майката (Б. Б.) с голямата дъщеря на страните П. и на бащата (В. С.) с малката дъщеря С., както и липса на достатъчно родителско сътрудничество за създаване на условия за хармонизиране на отношенията както между страните като родители, така и между самите деца, като всеки един от родителите е установил по-близки отношения с едно от децата,, а малолетното дете С. е изградило по-силна емоционална връзка с бащата, което е признато и от жалбоподателката при изготвяне на социалния доклад. Установеното от страните фактическо положение във връзка с полаганите грижи за децата рефлектира различно и в тяхната привързаност, макар и да липсва родителско отчуждение с другото дете и сочи на приоритет в обособяването на всеки един от тях и техните грижи спрямо едно от двете деца.
Не се установяват обстоятелства, сочещи на отрицателни качества у всяка от страните, която да засяга родителския им капацитет или да налага дефицит от родителски качества. Характеристиката при психологическото изследване на бащата В. С. при СПЕ сочи притежавана способност същият да оцени нуждите на детето С., неговите способности и предпочитания. При психологическото изследване на майката е установен дефицит по отношение на способността и да се справи със ситуациите поради трайното дебалансиране на взаимоотношенията. Поради това изводът на въззивния съд да предостави упражняване на родителските права по отношение на детето С. на бащата е правилен.
По основателността на касационната жалба:
При дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав намира довода на жалбоподателката Б. Б., че като не е провел изслушването на родителите в производството за предоставянето на родителските права, които не са изслушани от първоинстанционния съд, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон - на нормата на чл.59, ал.6 СК, за приложението на което съдът по същество следи и без довод на страните, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и издръжката на децата.
В случая, въззивният съд е следвало и без довод на страните да извърши проверка дали първостепенният съд е изпълнил задължението си, установено с правилото чл.59, ал.6 СК и след като установи, че не е, и без искане на страните да призове родителите и да ги изслуша лично.
Нарушението на процесуалноправната норма е съществено, защото тя е предвидена за защита на интересите на децата.
Тъй като разпоредбата на чл.59, ал.6 СК е ясна – тя изисква от съда да изслуша родителите, а въззивният съд я е нарушил, без значение за извода за допуснато процесуално нарушение е обстоятелството, че жалбоподателката Б. Б. е присъствала в съдебните заседания на двете съдебни инстанции лично и заедно с процесуалния си представител и е изразявала в писмена форма становището си по релевантните за спора обстоятелства в молби до съда (тя не е изслушана от съда, защото тя и процесуалният и представител не са поискали това), както и е изразявала становището си пред служителите на дирекция „Социално подпомагане“ отдел „Закрила на детето“ при изготвяне на социален доклад и пред вещото лице, изготвило съдебно-психиатрична експертиза за нейното психично състояние, както и че въззивният съд се е произнесъл по доводите във въззивната жалба на Б. Б. и по нейното становище по съществото на спора след преценка на събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства.
Поради изложеното дотук за допуснатото съществено нарушение на процесуалноправна норма и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено.
Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – призоваване на страните (родители на детето С.) и тяхното изслушване съгласно нормата на чл.59, ал.6 СК относно спорните въпроси при кого от родителите да живее детето С., на кого от родителите съдът следва да предостави упражняването на родителските права, какви да са мерките относно упражняването на тези права, както и какъв да бъде режимът на личните отношения между детето и родителите и каква да бъде издръжката на детето и съгласно нормата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне с призоваване на страните (родителите на детето) и тяхното изслушване на основание чл.59, ал.6 СК.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 309 от 10.03.2022 г. по в. гр.д. № 2731 /2021 г. на Пловдивския окръжен съд. Вместо това постановява:
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд съгласно дадените указания – призоваването на страните по делото и тяхното изслушване съгласно правилото на чл.59, ал.6 СК.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.