Отказ за тълкуване на решение на ВКС за отмяна на съдебен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 550

София,25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 61 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.251 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 274336 от 26.06.2024 на „Совтранс Ауто“ ЕООД за тълкуване на решение № 201 от 29.03.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Поддържа се, че в молбата на „Совтранс Ауто“ ЕООД по чл.303, ал.1, т.1 ГПК ясно са посочени фактите, въз основа на които се иска отмяна на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС и в осъдителната му част, с която дружеството е било осъдено да предаде владението на спорния имот на ищцата: че ищцата е въведена в имота и не го е напускала; че имотът никога не е владян от ответника; че имотът е бил запечатан от трето лице и печатът не е бил снет. ВКС приел, че доказателството, на което се основава молбата за отмяна, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и отказал да отмени влязлото в сила решение.

Иска се тълкуване заедно на мотивите и диспозитива на решението на ВКС, като се посочи дали произнасянето обхваща и самостоятелното искане за отмяна на осъдителния диспозитив на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС. Поддържа се, че изначалният факт на легитимация на ищцата с постановление за възлагане и протокол за нейния въвод в процесния имот лишават от изпълнителна сила осъдителния диспозитив на въззивното решение и не може да се издаде последващ изпълнителен лист въз основа на него. Това следвало и от т.13 на ППВС №1/1977 г., чрез която се създавала гаранция за правните субекти, че няма да бъде допуснато осъждането им за вече изпълнени притезания с произтичащите от това негативни правни последици.

Ответникът в производството Ц. К. П. не взема становище по молбата.

Третото лице-помагач „Обединена българска банка“ АД оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като по делото няма данни решението, чието тълкуване се иска, да е изпълнено.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по настоящото дело е образувано по молба вх. № 290885 от 17.11.2023 г. на „Совтранс Ауто“ ЕООД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл.108 ЗС молителят е бил отстранен от процесния имот – таванско жилище в [населено място], [улица].

С решение № 201 от 29.03.2024 г. по делото съставът на ВКС е оставил молбата без уважение. Обсъдени са твърденията на молителя, че на 21.07.2023 г., след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, е получил от синдика на „Т. Строй“ ЕООД /н./ удостоверение по изп. д. № 823/2018 г. на ЧСИ М. М. с изх. № 4953/19.07.2023 г., което установявало датата на запечатване на имота на 21.09.2018 г., както и че синдикът на „Т. Строй“ ЕООД /н./ не е инициирал процедура по чл.652 ТЗ по сваляне на поставените печати. Посочени са и исканията на молителя – да бъде отменено цялото решение по чл.108 ЗС, евентуално – само осъдителният диспозитив. Съставът на ВКС е изложил подробни съображения защо счита, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна. Прието е, че писменото доказателство, на което се основава тази молба, установява две обстоятелства – че въз основа на обезпечителна заповед от 17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд е наложена обезпечителна мярка, с която синдикът на „Т. Строй“ ЕООД /н./ е овластен със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и техническо лице /ключар/ да смени ключалката и заключващите механизми на външната входна врата на сградата в [населено място], [улица] на процесното таванско жилище в същата сграда, както и че на 21.09.2018 г. е постановено запечатване на основание чл.650, ал.1, вр. чл.651 ТЗ в изпълнение на обезпечителната заповед и че синдикът не е предприел действия по чл.652 ТЗ по вдигане на поставените печати. Прието е, че това писмено доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и тъй като не установява нови обстоятелства, които да не са били известни при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Прието е също, че по делото има доказателства, които съдържат данни, съответстващи на данните по „новото“ доказателство, а именно определение № 899/17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което синдикът на „Т. Строй“ ЕООД /н./ е овластен да извърши запечатване на процесното жилище в [населено място], [улица], както и протокол от 08.06.2018 г. по изп. д. № 20187860400823 на ЧСИ М. М., с което е извършено самото запечатване. Посочено е, че тези данни имат отношение единствено към обстоятелството кой осъществява фактическата власт върху процесния имот, т.е. към третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС и нямат никакво отношение към собствеността на имота и съответно – към установителната част на влязлото в сила решение. Прието е, че наличието им по делото при разглеждането му в инстанциите по същество изключва възможността това решение да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС.

С решение № 379 от 19.06.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.250 ГПК, съставът на ВКС е отказал да постанови допълване на основното си решение. Прието е, че има произнасяне по цялото искане, като съдът е изследвал кои са обстоятелствата, които се сочат в писменото доказателство, представено с молбата за отмяна; че тези обстоятелства не са нови, а са били разкрити чрез други доказателства по приключилото дело; че „новите“ обстоятелства нямат никакво отношение към установителната част на диспозитива по чл.108 ЗС и че въз основа на тях не може да се отмени влязлото в сила решение по чл.108 ЗС в осъдителната му част, тъй като данни за тях се съдържат в приключилото дело. Прието е, че чрез молбата по чл.250 ГПК се цели не допълване на постановеното решение, а неговата промяна, което е недопустим резултат.

По повод искането за тълкуване на основното съдебно решение съставът на ВКС приема следното:

На тълкуване по чл.251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен или двусмислен. Мотивите на съдебното решение не подлежат на тълкуване. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - решение № 76 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о., решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., III г. о., решение № 148 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II г. о., решение № 8 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г., II г. о., решение № 165 от 28.07.2017 г. по т. д. № 2495/2015 г., II т. о.; определение № 200 от 9.05.2014 г. по т. д. № 508/2012 г., I т. о., определение № 75 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2014 г., I г. о.

В настоящия случай отразената воля в диспозитива на основното решение № 201 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 61/2024 г. на ВКС е ясна и не се нуждае от тълкуване. Ясно е посочено, че се оставя без уважение молба вх.№ 290885/17.11.2023 г. на „Софтранс Ауто“ ЕООД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд. Доколкото това решение е по чл.108 ЗС и съдържа както установителен, така и осъдителен диспозитив, то отказът на ВКС да допусне отмяната му касае и двете части на диспозитива. Изложените в молбата за тълкуване аргументи касаят правилността на решението по чл.108 ЗС в неговата осъдителна част, но нямат никакво отношение към въпросите, които са били предмет на отмяната и по които се е произнасял ВКС – дали са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които дават основание за отмяна на влязлото решение по ревандикационния иск. Тези доводи нямат отношение и към искането за тълкуване, доколкото изразената от ВКС воля в постановения диспозитив е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 274336 от 26.06.2024 на „Совтранс Ауто“ ЕООД за тълкуване на решение № 201 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 61/2024 г. на ВКС, I-во г. о.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: