Налагане на дисциплинарно наказание „глоба“ на ЧСИ за процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 476

София, 15.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д. № 1644/2024 г.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието, [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. С., срещу решение от 12.01.2024 г. по дисц. дело № 15/2023 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането с изх. № 94-00-56/05.06.2023 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Н. Ж., рег. № 811, с район на действие Окръжен съд – Добрич.

Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място], чрез юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпило е и становище от ЧСИ Н. Ж., с което оспорва като неоснователна подадената жалба и моли за оставяне в сила на решението на дисциплинарната комисия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността ѝ, Върховният касационен съд взе предвид следното:

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е приела, че не са установени сочените нарушения на процесуалния закон, които да обусловят ангажирането на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. По отношение на твърденията по т. 1 и т. 2 от искането на Министъра на правосъдието, по което е образувано дисциплинарното дело, е прието, че е налице значителен, но не и необоснован период от време за изготвяне и връчване на дължимите по закон уведомления на правоимащите лица за предприетите срещу тях действия в изпълнителното производство. Посочено е, че процесуалният закон не съдържа изричен срок кога да се връчи ПДИ/ППИ след образуване на делото, както и че правната работа по анализ на доказателствата и предприемане на способ изискват техническо време. Във връзка с т. 3 от искането е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е изрично поискано налагането на възбрана на недвижим, поради което предприетите в последствие действия по опис и публична продан на имота са от компетентността на ЧСИ, като взискателят не е възразил срещу тях. По отношение на поддържаното нарушение по изпълнението на фактическия състав на публичната продан – бездействие за издаване на акт за нестанала продан, както и липса на обявление за проданта – съдът е приел, че се касае до канцеларски пропуск по окомплектоване на делото, отколкото за умишлено бездействие. Дисциплинарният състав е приел, че не е налице нарушение и във връзка с дължимото от ЧСИ уведомяване на присъединени по закон (обезпечени) кредитори, както и по отношение на липсата на протокол за разпределение на постъпила по делото сума от публична продан. Посочено е, че е взето предвид разпределението от 26.03.2023 г., съдържащо се в представеното заверено копие от изпълнителното дело, което доказателства не е било оспорено. Узнаването на разпределението от присъединените взискатели се установява от подадена молба от процесуалния им представител, в която е посочена банкова сметка, по която да бъдат превеждане събраните в тяхна полза суми.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

В жалбата на Министерство на правосъдието се поддържа, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ЧСИ, поради установени негови действия и бездействия, сочещи виновно неизпълнение на задълженията му по закон. Твърдят, че са установени следните нарушения: на чл. 428, ал. 1 ГПК – неизпращане на съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника в разумен срок; на чл. 428, ал. 2 и ал. 4 ГПК – необоснователно забавяне при уведомяването на длъжника за наложени запори и възбрани на имуществото му; на чл. 426, ал. 2 ГПК – предприемане на действия по принудително изпълнение без изрично искане на взискателя или възлагането им по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ; на чл. 343, ал. 2 ГПК – след насрочване на публична продан не е постановен последващ акт, от който да е видно защо публичната продан не е осъществена; на чл. 487, ал. 1 ГПК – не е изготвено обявление за публична продан, съдържащо изискуемите реквизити; на чл. 459 ГПК вр. т. 5 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС – не са изпратени съобщения до присъединените по право взискатели с учредена възбрана в тяхна полза за насрочените изпълнителни действия; на чл. 460 ГПК – не е изготвен протокол за разпределение на сумата, постъпила от проведената публична продан за периода от 12.08.2022 г. до 12.09.2022 г.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира жалбата за основателни поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

От приложеното копие от изп.д. № 146/2020 г. на ЧСИ Н. Ж. се установява, че същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от 06.08.2020 г. по молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД от същата дата. Следващите действия в производството са по проучване на имуществото на длъжника, като още на следващия ден – 07.08.2020 г. са изпратени запорни съобщения до две банки, а в рамките на по-малко от месец са възбранени и два имота на длъжницата. Към изпращане на покана за доброволно изпълнение обаче е пристъпено едва в началото на следваща година – през януари 2021 г. Противно на приетото от дисциплинарната комисия забавянето на изпращането на поканата и на уведомяването на длъжника за насочване на изпълнението срещу имуществото му е съществено и необосновано. Допуснатото нарушение е накърнило правото на навременно участие на длъжника в изпълнителното производство. Следва да се изтъкне, че редовността на действията по връчване на поканата за доброволно изпълнение осигурява процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. Надлежното уведомяване на длъжника за задължението му с предоставяне на възможност за доброволно изпълнение в законоустановения двуседмичен срок е процесуална гаранция за правото на защита срещу изпълнението – да бъде уведомен за наложените запори и възбрани, да се запознае с подлежащия на изпълнение акт, както и да се възползва от възможността доброволно да изпълни в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК и да възпрепятства принудителното изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 426, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на взискателя, в която е посочен начинът на изпълнение. Общото правило е, че съдебният изпълнител не действа служебно, а само по искане на взискателя, освен в хипотезата на овластяване по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Видно от молбата, по която е образувано изп.д. № 146/2020 г., в нея не се съдържа овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, а взискателят е помолил за извършването на справки за имуществото на длъжника, налагането на запори и възбрани върху установеното такова, както и извършване на опис на движими вещи по постоянен и настоящ адрес на длъжника, изземване на същите и организиране на публичната им продан и налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в „ИСТРА-МИ-13“ ЕООД. С оглед посоченото може да се приеме, че има изрична воля на взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо възбранените недвижими имоти, поради което няма извършено дисциплинарно нарушение.

Поддържаните в т. 4 и 5 от искането за налагане на дисциплинарно наказание твърдения представляват едно допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване правилата за провеждане на публична продан, а именно: непостановяване на акт, от който да е видно на какво основание публичната продан, насрочена за периода от 27.06.2022 г. до 27.07.2022 г., не е била осъществена, и неизготвяне на обявление за публичната продан, насрочена за периода от 12.08.2022 г. до 12.09.2022 г. Първото от посочените обстоятелства се признава и от самия съдебен изпълнител в депозираното в дисциплинарното производство становище. По отношение на второто обстоятелство настоящият състав установи, че в представеното копие от изпълнителното дело се съдържат следните документи: разпореждане за насрочване на публична продан, 6 бр. актове, удостоверяващи поставянето на обявление на сайта на ЧСИ, в кантората му, в сградата на Районен съд – Добрич, в сградата на Община Балчик, на самия имот и в сградата на Районен съд – Балчик и протокол за редовно разгласена публична продан, но не и самото обявление. Изпълнителният процес е строго формален процес, което осигурява законосъобразното му осъществяване. С оглед на това с разпоредбата на чл. 434 ГПК е предвидено задължение за съставяне от съдебния изпълнител на протокол за всяко предприето и извършено от него действие, а разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ГПК предвижда изготвянето на обявление за проданта с конкретно съдържание. Несъставянето в случая на протокол за нестаналата продан е нарушение на задълженията на ЧСИ, което не представлява незначителен пропуск, тъй като с него се свързват сроковете по чл. 494 ГПК. Във връзка с липсата на обявлението за проданта, следва да се посочи, че дори да се приеме за технически пропуск, то отново представлява нарушение на ЧСИ на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, установяващ реда за водене на съставените по изпълнителното дело книжа, което препятства проверката за законосъобразно на съставеното обявление с оглед изискванията на чл. 487, ал. 1 ГПК.

Съгласно приетото в т. 5 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с уреденото в 459 ГПК присъединяване по право на кредитор с обезпечен иск кредиторите с наложени запори и възбрани, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението. Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), защото само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи. В конкретния случай с постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 31.08.2020 г., вписана на 04.09.2020 г., съдебният изпълнител е насочил изпълнението към 1/4 ид.ч. собственост на длъжницата от недвижим имот, находящ се в [населено място], местност в.з. „С. м.“, [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор № ... със застроена площ 446,00 кв.м., ведно със сграда, намираща се в имота, със застроена площ 38 кв.м., с идентификатор № ..., сграда – гараж със застроена площ 25 кв.м. с идентификатор № ... От справка № 45329/07.08.2020 г. от Агенцията по вписванията, приложена по изпълнителното дело, се установява, че върху същия имот вече има вписвани възбрани от ЧСИ М. П. но 14.01.2014 г. по изп.д. № 32/2014 г. с кредитор Г. Л. М. и на 04.12.2015 г. по изп.д. № 3537/2015 г. с кредитор „Финанс Холд България“ ООД, които е следвало да бъдат присъединени по право с оглед гореизложеното и да бъдат уведомени за изпълнителните действия в рамките на осъществявания върху възбраненото имущество изпълнителен способ. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че кредиторите са уведомени за изготвеното разпределение след присъединяването им по реда на чл. 456 ГПК, както и че за кредитора Г. М. по посоченото в удостоверението по чл. 456 ГПК изп.д. № 146/2020 г. няма вписана възбрана върху посочения имот, поради което същата не следва да се счита за присъединена по право за вземанията по новото изпълнително дело срещу същата длъжница. Установеното нарушение е формално, като с оглед последващите действия на кредиторите и на съдебния изпълнител, не се е стигнало до накърняване на правата на кредиторите и незаконосъобразност на изпълнителното производство.

По отношение на последното поддържано в искането на министерството нарушение се установява, че по съдържащите си по делото две копия от изп.д. № 146/2020 г. – от 10.04.2023 г. и от 24.10.2023 г. – са налице разминавания и действително по първото представено копие липсват страниците от 320 до 326 включително. Същите са приложени по по-късно направеното копие и сред тях се съдържа и изготвеното от съдебния изпълнител протокол от разпределението на сумата, постъпила от осъществената публична продан. С оглед посоченото не е налице соченото от министерството нарушение на чл. 460 ГПК, но отново следва да подчертае, че действия на съдебният изпълнител са неправомерни оглед задълженията му за водене на съставените по изпълнителното дело книжа по чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ.

По изложените съображения жалбата на Министерство на правосъдието следва да бъде уважена и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ Н. Ж. да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за установените нарушения в производството по изп.д. № 146/2020 г.

Съобразно изхода на спора и направеното от страната искане, следва да се присъдят деловодни разноски на Министерство на правосъдието, [населено място], в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 12.01.2024 г. по дисц. дело № 15/2023 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на ЧСИ Н. Ж., рег. № 811, с район на действие Окръжен съд – Добрич, дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушенията, допуснати по изп.д. № 146/2020 г.

ОСЪЖДА ЧСИ Н. Ж., рег. № 811, район на действие Окръжен съд - Добрич, да заплати 100 лв. деловодни разноски на Министерство на правосъдието, [населено място].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.