Допускане на съдебна делба на гараж след публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. София, 21.12.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3636 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Е. П. Д.-П. и Д. А. П., двамата чрез процесуалния им представител адв. Н. М. от АК – Р., против въззивното решение № 192 от 26.05.2022 год. на Окръжен съд – гр. Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 498/2021 год. С него е отменено първоинстанционното решение от 15.03.2021 год. по гр. д. № 1786/2020 год. на Районен съд – гр. Велико Търново и вместо това е постановено друго решение, с което въззивният съд отхвърлил иска на касаторите за делба на гараж с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в УПИ *-*, кв. 6 по плана на града и осъдил същите да заплатят на ответника по иска направените по делото разноски.

Касаторите излагат съображения за неправилност на извода на съда за неоснователност на предявения иск за делба поради нарушение на материалния закон – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в служебно констатирана нищожност на договор, с което е нарушен принципът на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, липса на съответни указания към страните за становище по този въпрос, респ. представяне на доказателства и необсъждане всички доводи и възражения на страните. Позовават се и на необоснованост на въззивното решение с искане същото да се отмени и вместо това се допусне делба на съсобствения имот.

В представеното от пълномощника на касаторите адв. Н. М. писмено становище допълнително се излагат аргументи за основателността на предявения иск за делба. Претендира се присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, както и разноски съгласно представен списък, а по отношение разноските на насрещната страна се релевира възражение за прекомерност.

Ответницата по касация В. Г. И. в представения писмен отговор, чрез пълномощника й адв. Н. К. от АК-В. Т., и лично в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1984 от 05.07.2023 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантните за спора процесуалноправни въпроси за това, дали съдът е възможно да открие служебно нищожността на правна сделка при хипотезата на липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните. Тези въпроси са разрешени по задължителен тълкувателен път с постановеното решение № 1 от 27.04.2022 год. по тълк. д. № 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. При нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна. Когато нищожността се констатира за пръв път от въззивния съд, той процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В разглежданата хипотеза ищците Е. и Д. П. обосновават претенцията си с твърдението, че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид. част от описания имот на основание влязло в сила постановление за възлагане от 16.09.2019 год. по изп. дело № 20167280400730 на ЧСИ с рег. № * и район на действие Окръжен съд – гр. Велико Търново. Сочат, че останалата 1/2 ид. част от имота е индивидуална собственост на ответницата В. Г. И. в резултат на прекратената с принудителното изпълнение съпружеска имуществена общност с длъжника по изпълнителното дело Н. И. – неин съпруг.

В отговора на исковата молба В. И. е оспорила претенцията с довода, че длъжникът по изпълнителното дело никога не е притежавал собственост върху процесния гараж, респективно купувачът по публичната продан също не е могъл да придобие права. Тя придобила имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 88 от 15.05.2020 год., към който момент бракът ѝ с длъжника по изпълнителното дело бил прекратен с бракоразводно решение от 2014 год. на Първоинстанционен и следствен съд номер 2 в гр. Торокс, Испания. Праводателката ѝ Н. П. от своя страна се легитимирала като собственик съгласно договор за доброволна делба с И. Б. от 15.05.2020 год. Без да сочи причините за това е изразила становище още, че описаният в исковата молба гараж не е обект на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 370 от 09.04.2003 год.

При така очертания предмет на спора и с оглед възприетия отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, за въззивния съд е липсвало основание да разглежда хипотезата по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за нищожност на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 370 от 09.04.2003 год. Ответницата, като заинтересована страна, не се е позовавала на липса на съгласие /опорочаване на волята/ за придобиване на описаните имоти в договора от 09.04.2003 год. Произнасянето в този смисъл в обжалваното решение е в нарушение на диспозитивното начало. Неправилно е също така изведеното в него становище по отношение тълкуването на разпоредбата на чл. 183 ЗЗД в смисъл, че съществува пречка страните по договор да уговорят една обща /глобална/ цена за всички вещи/имоти – предмет на сделката. Такава императивна забрана не следва от действащата редакция на закона и не може да се приеме, че на това основание страните са излезли извън обхвата на договорната автономия по смисъла на чл. 9 ЗЗД.

След анализ и оценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав възприема за правилни достигнатите от първоинстанционния съд фактически констатации, а именно:

По силата на извършени прехвърлителни сделки от 13.07.1983 год. и 05.12.1983 год., обективирани съответно в нотариален акт № 195, том 2, дело № 890/1983 год. и нотариален акт № 89, том 4, дело № 1579/1983 год., както и въз основа на учредено право на строеж през 1975 год. от родителите си, И. С. Б. и Н. С. П. станали съсобственици при равни права на поземления имот, в който е изграден процесният гараж и на по един самостоятелен етаж от построената в него сграда.

На 02.04.1984 год. по отношение на всеки от съсобствениците са издадени разрешения за строеж, съответно с № 59 и № 60, за построяване на съседни гаражи в поземления имот.

На 18.11.1998 год. в полза на Н. С. П. е издаден констативен нотариален акт № 63, том 1, дело 63/1998 год., с който същата е призната за собственик на прехвърлената ѝ през 1983 год. идеална част от дворното място, изградения етаж от жилищна сграда въз основа на отстъпеното ѝ през 1975 год. право на строеж, както и на построения гараж съгласно разрешение за строеж № 59 от 02.04.1984 год.

По смисъла на приложената на л. 141 и сл. от първоинстанционното дело обяснителна записка към искане за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри по възложение на Н. П. и И. Б., Н. П. е собственик на източния гараж в [населено място], [улица] въз основа на нотариален акт № 89 от 05.12.1983 год. и разрешение за строеж № 59 от 02.04.1984 год. Именно вследствие това искане гаражът е нанесен в кадастралната карта на [населено място] в сграда с идентификатор **** под идентификатор *****. В исковата молба, а както и в постановлението за възлагане, влязло в сила на 28.05.2020 год. и вписано в Служба по вписванията под вх. рег. № 3854 от 11.06.2020 год., имотът е индивидуализиран съобразно това изменение на кадастралната карта от март 2020 год. като: гараж, находящ се в [населено място], [улица], 18 кв. м., построен в урегулиран поземлен имот – дворно място, целият с площ от 454 кв. м., представляващ парцел * – *, в строителен квартал 6 по ПУП на [населено място], а съгласно скица от АГКК: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, на същия административен адрес, етаж 1, предназначение: хангар, депо, гараж, с посочена в документа площ от 20 кв. м. и съседен самостоятелен обект в сградата на същият етаж с идентификатор *****.

По смисъла на договора за продажба от 09.04.2003 год., обективиран в нотариален акт № 370, том II, дело № 178/2003 год., Н. П. продава на В. И. /към този момент в брак с длъжника по изпълнителното дело Н. И./ своя недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], етаж 3, а именно: 1/4 ид. част от урегулиран поземлен имот – дворно място, целият с площ от 454 кв. м., представляващ парцел * – *, в строителен квартал 6 по ПУП на [населено място], заедно с целия трети жилищен етаж от жилищната сграда и гараж – застроени в същия парцел. При тълкуване на договора и на база вече изложените по-горе констатации следва изводът, че изразеното съгласие е включително за продажба на притежавания от Н. П. гараж – изграден на основание разрешение за строеж № 59 от 02.04.1984 год. и нанесен по-късно по нейно искане в АГКК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. За прехвърлянето на собствеността върху гаража още с договора от 2003 год. свидетелства и обстоятелството, че същият е бил деклариран като съпружеска имуществена общност от В. И. и тогавашния ѝ съпруг Н. И. с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 1673/05.06.2003 год. – виж удостоверение за декларирани данни изх. № 5401001503/11.07.2016 год. – л. 25 от приложеното изп. д. № 20167280400730 по описа на ЧСИ с рег. № * на Камарата.

Мотивиран от изведените констатации, настоящият съдебен състав споделя достигнатите изводи от първоинстанционния съд за неоснователност на въведените от ответницата В. И. възражения за това, че имотът не бил обект на договора за покупко-продажба от 09.04.2003 год. Същият е придобит от нея и съпруга ѝ в режим на съпружеска имуществена общност към тази дата и следователно проведената през 2019-2020 год. публична продан е породила търсения вещнопрехвърлителен ефект – 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния гараж е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от ищците Д. и Е. П.. Очевидно е, че сделките от 2020 год. – договор за доброволна делба 15.05.2020 год. между И. Б. и Н. П. и договор за покупко-продажба от 15.05.2020 год. на същия този гараж, отново между Н. П. и В. И., са осъществени в опит да се осуети протичащата към същия този момент публична продан.

Ето защо делбата следва да се допусне при квоти: 1/2 за Д. А. П. и Е. П. Д.-П. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/2 за В. Г. И..

С оглед изхода на делото, в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски във въззивното и касационното производства в общ размер 670 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 17.11.2021 год. Пред касационното производство адв. Н. М. е осъществила защита в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. /представен договор от 28.07.2022 год./, поради което съдът ѝ определя възнаграждение в размер на 1 200 лв. /чл. 9, ал. 3 НМРАВ/.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 192 от 26.05.2022 год. по в. гр. д. № 498/2021 год. на Окръжен съд – гр. Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д. А. П. с ЕГН [ЕГН], Е. П. Д.-П. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. И. с ЕГН [ЕГН], на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-86 от 19.09.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени на 19.06.2020 год., с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 1, който обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – хангар, депо, гараж, на едно ниво, с площ от 20 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж - имот с идентификатор *****, под и над обекта - няма, при квоти:

- 1/2 ид. част за Д. А. П. и Е. П. Д.-П. в режим на съпружеска имуществена общност;

- 1/2 ид. част за В. Г. И..

Осъжда В. Г. И. да заплати на Д. А. П. и Е. П. Д.-П. направените по делото разноски в размер на 670 /шестстотин и седемдесет/ лева.

Осъжда В. Г. И. да заплати на адв. Н. Х. М. от АК – Р. сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева за осъществена от нея безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38 ЗАдв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: