Отмяна на нотариален акт и определяне на разноски при негаторен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3841 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.247, чл.250 и чл.248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 4779/17.06.2020 г. на И. С. Б. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 42 от 08.06.2020 г. по настоящото дело, евентуално за допълването му, както и за изменение на решението в частта за разноските.

Молителят сочи, че в мотивите на решението ВКС е изразил воля въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е отменен нотариалният акт на ответниците по реда на чл.537, ал.2 ГПК, но в диспозитива тази воля не била отразена. Липсвал изричен диспозитив за отхвърляне на иска за отмяна на констативния нотариален акт. Не били присъдени и разноски на ищците по този иск. Затова иска поправка на решението или допълването му с диспозитив по този иск и за определяне на разноските по делото съобразно изхода му по иска.

Ответниците А. С. Б. и А. А.-М. Л. Б. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Молбата по чл.247 ГПК за поправка на основното решение по делото е неоснователна, тъй като постановеният диспозитив изцяло съответства на изложените мотиви. Въззивното решение е отменено изцяло, включително и в частта, с която въззивният съд е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт на ответниците. Този резултат изцяло съответства на изложените от ВКС мотиви, че констативните нотариални актове се отменят от съда по реда на чл.537, ал.2 ГПК само при уважаване на искове за собственост, но не и при уважаване на искове по чл.109 ЗС, които имат различен предмет. ВКС е постановил изцяло нов диспозитив, с който искът по чл.109 ЗС е уважен частично, при което не е постановил отмяна на констативния нотариален акт на ответниците, в съответствие с изложените мотиви.

Не е налице и непълнота на решението на ВКС, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, който се изчерпва с предявения иск по чл.109 ЗС. Не съществува самостоятелен иск по чл.537, ал.2 ГПК, затова съдът не дължи постановяване на диспозитив по този текст, когато отхвърля иск за собственост. Не се дължи такъв диспозитив и когато в рамките на предявен иск по чл.109 ЗС ищецът е поискал отмяна на констативния нотариален акт на ответника.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Не съществува самостоятелен иск по чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК е последица от уважаването на иск за собственост. Затова разноските по делото се определят в зависимост от изхода на делото по иска за собственост и се присъждат по този иск, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл.537, ал.2 ГПК. В настоящия случай нотариалният акт на ответниците не е отменен, тъй като разгледаният от съда иск е по чл.109 ЗС, а не установителен или осъдителен иск за собственост. Разноските по делото са определени съобразно изхода на спора по чл.109 ЗС и не зависят изобщо от правилото на чл.537, ал.2 ГПК, което в случая е и неприложимо.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4779/17.06.2020 г. на И. С. Б. за отстраняване на очевидна фактическа грешка или допълване на решение № 42 от 08.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, I-во г.о., както и за изменение на решението в частта за разноските.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: