Отмяна на оправдателна присъда за домашно насилие поради грешки при анализа на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Лека телесна повреда без разстройство на здравето * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * съществени процесуални нарушения * необоснованост

Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
гр. София, 30 октомври 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП С. М. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 541/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Окръжна прокуратура - Враца, срещу въззивна присъда № 1/09.01.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 479/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца. В протеста се твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до неправилното оправдаване на подсъдимия А. П. М. по обвинението по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 2 НК. В писмено допълнение към протеста се излагат подробни аргументи в подкрепа на заявените основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Срещу въззивната присъда е постъпила и касационна жалба от повереника (особения представител) на частния обвинител и граждански ищец Ю. О. Г., в която се твърди наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като в писмено допълнение се сочат конкретни доводи в тяхна подкрепа. Претендира се за отмяна на обжалвания съдебен акт, признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и уважаване на предявения срещу него граждански иск.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест и пледира за уважаването му по изложените в него съображения.

Повереникът и частният обвинител Ю. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. От повереника е постъпило писмено становище, с което се претендира за уважаване на касационната им жалба.

Защитникът на подсъдимия А. М. изразява становище за неоснователност на касационните жалба и протест и прави искане да бъдат оставени без уважение.

Подсъдимият А. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 29/06.06.2024 год., постановена по н.о.х.д. №198/2024 г., по описа на Районен съд – Враца, подсъдимият А. П. М. е признат за виновен в това, че на 07.11.2023 г., около 23, 00 часа в [населено място], в частен дом, находящ се на [улица], в условията на домашно насилие, причинил на непълнолетния Ю. О. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, определен на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ю. Г. обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати в полза на държавата 400 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът с присъдата се разпоредил и по отношение на веществените доказателства и разноските по делото, като присъдил последните в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият и неговият защитник останали недоволни от присъдата и я обжалвали пред Окръжен съд – Враца, с алтернативни искания за пълно оправдаване на М. или за намаляване размера на наложеното му наказание и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

След проведено въззивно съдебно следствие, въззивният съд постановил въззивна присъда № 1/09.01.2025 г. по в.н.о.х.д. № 479/2024 г., с която отменил първоинстанционната присъда, признал подс. М. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение, като отхвърлил и гражданския иск, предявен от пострадалия.

Касационните жалба и протест, подадени срещу въззивната присъда, са процесуално допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалба и протест са основателни.

Доколкото и в двата процесуални документа, въз основа на които е образувано настоящото касационно производство, се твърди наличието на едни и същи касационни основания, няма пречка те да бъдат обсъдени съвместно.

Основното твърдение на касаторите е, че при постановяване на въззивната присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентиращи процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, което като последица довело до неправилното приложение на материалния закон и съответно до оправдаването на подсъдимия. Конкретно са възразява срещу пълното кредитиране на показанията на разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели Г. Л. и Д. Н. и игнорирането на показанията на пострадалия, на неговата майка – св. М. М., на косвените доказателства, извлечени от показанията на свидетелите Г. и К. и преди всичко на заключенията на СМЕ, включително и на тази, допусната и приета от въззивния съд, обосноваващи обвинителната теза. Възразява се срещу начина по който са интерпретирани събраните по делото доказателства и тяхната оценка.

Възраженията срещу кредитирането на едни от доказателствата и отхвърляне на други, при което е достигнато до постановяване на присъда, която не се подкрепя от доказателствената съвкупност, са израз на недоволството на касаторите от обосноваността на присъдата. Въззивният съд е суверенен в правомощието си да основе постановения от него съдебен акт, като даде вяра на една част и отхвърли друга част от доказателствените източници, поради което касационният съд няма право (с изключение в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице в настоящия случай) да променя вътрешното му убеждение, приемайки различни фактически положения от приетите от контролирания съд и на тази база да достига до други правни изводи. Поради това и оплакването за необоснованост на съдебния акт не е включено в посочените в разпоредбата на чл. 348, ал.1 НПК касационни основания. В този смисъл искането на частното обвинение за отмяна на въззивната присъда и осъждането на подсъдимия принципно излиза извън правомощията на касационната инстанция и не може да бъде уважено. В същото време няма пречка да бъде извършена касационна проверка на начина, по който е формирано вътрешното убеждение на контролирания съд, т. е. дали при неговото изграждане са спазени изискванията на процесуалния закон за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствата, гарантиращи верността на приетите за установени фактически положения.

Прегледът на въззивната присъда установява основателност на оплакванията на държавното и частното обвинение за това, че съществено са били нарушени тези правила. Въззивният съд е извършил незадълбочен, едностранен и повърхностен анализ на доказателствените източници, далеч под изискуемия стандарт, заложен в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като гаранция за разкриване на обективната истина и правилно приложение на материалния закон.

В мотивите на присъдата въззивният съд е посочил, че при много от престъпленията, основен, а често и единствен източник на доказателства, са показанията на пострадалото лице, поради което същите следва внимателно да бъдат проверени, за да се установи тяхната достоверност. Въпреки това, контролираният съд е отхвърлил показанията на пострадалия непълнолетен в основната и най – относимата им към предмета на делото част, а именно относно начина и механизма на причиняване на телесните повреди и техния автор, без да извърши задълбочен, всестранен и подробен анализ на същите. Не е осъществил самостоятелна оценка на този доказателствен източник от гледна точка на последователност, непротиворечивост и логичност, като не е съобразил, че при всички разпити (два разпита на досъдебното производство, единият от които пред съдия, както и пред първоинстанционния съд) пострадалият е описал една и съща обстановка и поведение на подсъдимия спрямо него, като липсва каквото и да било разминаване между информацията, която е дал по отношение на фактите, включени в предмета на делото. От мотивите на въззивната присъда отсъства и анализ на заключението на СППЕ, изготвена по отношение на непълнолетния, относно интелектуалния му капацитет, психичното му състояние в момента на деянието, отчетените при изследването ниски стойности на „скалата на лъжата“ и на агресивността. Посоченото заключение изобщо не е обсъждано, въпреки неговата относимост към основни въпроси, свързани със свидетелската годност на пострадалия непълнолетен. Въззивният съд не е осъществил каквато и да било съпоставка между показанията на пострадалия и заключенията на СМЕ, както на тази, изготвена на досъдебното производство, така и на допуснатата и приета в хода на въззивното съдебно следствие. Декларативно е заявил, че кредитира установеното в тези заключения, но не е посочил доводите си, поради които не дава вяра на показанията на пострадалия, въпреки че и двете експертни заключения потвърждават, че обективно установените увреждания, изцяло съответстват на дадената от него информация за механизма на тяхното причиняване. По отношение на този механизъм показанията на пострадалия не са съпоставени и с тези на свидетелите К. К. и Л. К., при които пострадалият е потърсил помощ веднага след инцидента с подсъдимия, както и с показанията на полицейския служители – свидетелите Л. Н. и Х. Х., разговаряли непосредствено след деянието с него. При това извън вниманието на контролираният съд е останал факта, че и пред четиримата свидетели пострадалият е дал едни и същи сведения за това, че подсъдимият се е опитал да го души, факт, който кореспондира с установените при прегледа му находки по шията му. Въззивният съд е кредитирал показанията на майката на пострадалия за това, че е видяла на другия ден „синини по окото и гушата му“, но не е посочил какво е тяхното значение за установяване на достоверността на показанията на детето й. Сведенията, дадени от тази свидетелка, също не са подложени на задълбочен анализ, въпреки че тя е била единственият очевидец на случилото се между подсъдимия и пострадалия и поради това информацията, която излага е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Контролираният съд се е задоволил да посочи общо в мотивите, че не кредитира част от показанията й, защото противоречат на експертизите и другите доказателства, без да конкретизира по отношение на кои факти са налични противоречия, в какво се изразяват те и т. н. Достоверността на показанията на пострадалия свидетел не е проверена от контролирания съд и чрез съпоставянето им с дадените от св. Т. А. (негов вуйчо) за предхождащи деянието конфликти в семейството на подсъдимия и упражняваното от него насилие над съпругата му и доведения му син. В същата насока не са ценени и показанията на класния ръководител на пострадалия – св. И. Г., който свидетелства за споделените му от детето проблеми с втория му баща. На следващо място въззивният съд е приел, че показанията на пострадалия относно авторството на получените от него наранявания се опровергават от показанията на свидетелите Г. М., Г. Л. и Д. Н.. Посочените свидетели са допуснати и разпитани за пръв път в хода на въззивното съдебно следствие, като от мотивите на въззивната присъда отсъства какъвто и да било анализ на същите. Не са обсъдени поотделно, не са съпоставени помежду им, както и с останалите, събрани по делото доказателства, като не става ясно дали изцяло или отчасти са кредитирани тези гласни доказателствени източници и по какви съображения. Не е отчетена връзката и отношенията на тези свидетели с подсъдимия и пострадалия, за да се прецени тяхната обективност. Не е извършен анализ на достоверността на показанията им, като не са съпоставени с показанията на св. К. К., според който от 18,00 часа до 22,30 часа той е бил заедно с пострадалия и други техни общи приятели, след което от центъра на селото са се прибрали по домовете си, като св. Г. не се е качвал в никаква кола и не е комуникирал с други хора извън компанията им (л. 58 от н.о.х.д. №198/2024 г.), което е в колизия с твърденията на Н., М. и Л. за предхождащ деянието инцидент, същата вечер, между пострадалия и други неустановени лица. Това обстоятелство не е съобразено от контролирания съд и изобщо не е обсъждано в мотивите на присъдата. Не са подложени на анализ показанията на св. М. за това, че при гостуването му същата вечер в дома на подсъдимия последният не пил алкохол, като не са съпоставени: с показанията на свидетелите Л. Н., Х. Х. за това, че подсъдимият е лъхал на алкохол; с показанията на св. М., че тримата заедно с М. са пили ракия, както и с обясненията на самия подсъдим, който потвърждава този факт. В тази връзка изолирани са останали и показанията на св. А. Б., фелдшер от екипа на „Спешно помощ“ за агресивното поведение на подсъдимия по време на извършване на прегледа му. Иначе казано, контролираният съд се е позовал на показанията на свидетеля М., без да отчете обстоятелството, че в голямата си част те противоречат на посочените гласни доказателствени източници. От друга страна, въззивната инстанция само декларативно е посочила, че изложеното от пострадалия се опровергава от свидетелите М., Л. и Н., без да изложи съображения кои са опроверганите факти, както и какви по - различни фактически положения се установяват от техните показания и какво е значението им за повдигнатото обвинение.

Изложеното налага извода, че при постановяване на въззивната присъда контролираният съд не е изпълнил предписанията на процесуалния закон, визирани в нормите на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Проверяваният съд не е анализирал задълбочено, всестранно, обективно и пълно доказателствената съвкупност, като изцяло е игнорирал част от гласните доказателствени източници, фаворизирайки други, без да провери тяхната обективност, непротиворечивост и достоверност. Нарушенията са съществени, тъй като са довели до ограничаване на правата на държавното и частното обвинение и в този смисъл е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т.1, вр. с ал.1, т. 2 НПК.

Всичко изложено налага намесата на касационната инстанция, чрез реализиране на правомощието й по чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 НПК - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което да бъдат изпълнени указанията за извършване на задълбочен, подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, като се изложат ясни и непротиворечиви фактически изводи и правни съображения за взетото решение.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1/09.01.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 479/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Враца от стадия на въззивното съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.