Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. София, 07.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 362/2020 година.

Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ e обжалвала решение № 76 от 11.10.2019 година по гр. дело № 224/2019 г. на БАС /Бургаски апелативен съд/.

Подадена е и частна касационна жалба вх. № 9563/14.11.2019 г. по регистъра на Апелативен съд - Бургас от Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. против същото решение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение жалба на частните жалбоподатели против първоинстанционно определение № 828 от 09.05.2019 г. по гр. дело № 864/2015 г. на Бургаски окръжен съд за оставяне без разглеждане молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК.

Ответниците - Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. чрез пълномощницата си адвокат Л. А. оспорват жалбата и поддържат частната си жалба.

КПКОНПИ оспорва частната жалба.

Прокуратурата на Република България чрез прокурор Румяна Арнаудова е заявила становище за присъединяване към становището на касатора – КПКОНПИ за поддържане на касационната жалба.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

БАС е потвърдил решение № 162 от 12.04.2019 г. по гр. дело № 864/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иск, предавен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, сега КПКОНПИ против Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4462603.97 лв. и са присъдени разноски в полза на отетниците в размер на сумата 1000 лв.

С определение № 585 от 29.06.2020 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение по въпросът - „Длъжен ли е съдът, при разглеждане на спора, да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“, поставен във връзка с довода на страната за необсъждане от въззивния съд на възражението за получени плащания по предварителен договор за строителство и продажба на жилища. По приетия за обуславящ процесуалноправен въпрос е формирана задължителна практика /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. /. Съгласно разрешенията й, мотивите на съдебното решение трябва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните, както и приложението на закона. В т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че въззивният съд провежда процесуалната дейност, аналогична по своя характер на дейността на първата инстанция, поради което следва да даде собствено разрешение по предмета на делото, налагащо самостоятелна преценка на доказателствата, извеждане на самостоятелни фактически и правни изводи. Тези правни разрешения се споделят и в практиката на състави на ВКС /решение № 206/31.07.2015 г. на ІV г.о., решение № 75/20.06.2016 г., на ІІ т.о., решение № 161/04.10.2016 г. на ІІ т.о., решение № 157/08.11.2011 г. на ІІ т.о., решение № 134/30.12.2013 г. ІІ т.о., решение № 324/22.04.2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др./ и са актуални и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. В този смисъл се приема, че чл. 272 ГПК не изключва изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК по отношение на въззивните решения и въззивната инстанция е задължена да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, съобразно въведените с въззивната жалба оплаквания, а при нарушение на императивна материалноправна норма и когато нарушението не е въведено като основание за обжалване /съгласно разрешението по т. 1 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 година по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените съображения са възприети в цитираната практика, очертават единно и безпротиворечиво разбиране относно съдържанието на мотивите на въззивното решение, възприемат се от настоящия състав и дават отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.

Предвид тези правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

За да отхвърли иска по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4462603.97 лв., съдът е приел следното: за безспорни факти са обявени уведомлението от 13.06.2013 г. на Районна прокуратура Бургас за привличане на Н. А. като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, изразяващо се в това, че на 22.05.2013 г. на митнически пункт – „Летище Бургас“, при пресичане на границата, нарушил разпоредбите относно пренасянето и декларирането на парични средства, като не бил декларирал пред митническите органи носената от него валута на стойност 250000 евро; издаването на постановление на 03.04.2014 г. от Районна прокуратура Бургас, влязло в сила на 15.04.2014 г. за прекратяване на наказателното производство; постановяване на решение по НАХД № 3034/2014 г. на Бургаски районен съд, съгласно което, посоченото деяние не съставлява административно нарушение; постановяване на решение № 62 от 11.02.2015 година по чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./, с което е прието за установено несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и семейството му в размер на сумата 1307380.92 лв. при придобито имущество на стойност 2338949.80 лв. и нетен доход – 1031568.24 лв.; предявяване на иск на 19.05.2015 г.; през релевантния период стойността на придобитите от ответниците дружествени дялове възлиза на сумата 10550 лв., стойността на недвижимо имущество е в размер на сумата 872233 лв., стойността на движимото имущество /автомобили и моторна лодка/ е в размер общо на сумата 186332.32 лв. или общо придобито от ответниците през проверявания период имущество е в размер на сумата 1069115.32 лв.; по отношение на закупеното от А. право на строеж за построяване на триетажна жилищна сграда с два подземни етажа и с два терасовидни етажа, като релевантна е приета стойността на строителството на въпросната сграда, а не пазарната стойност на вече изградената постройка, което разрешение е мотивирано с обстоятелството, че А. не е закупил готова сграда, а е вложил средства за изграждането й; относно придобитите от малолетната към този момент А. А. /дъщеря на Н. А./ недвижими имоти по силата на договори за покупко-продажба са кредитирани показанията на бабата на А. и майка на Н. А., съгласно които, тя е осигурила средствата за закупуването им, поради което е изключена стойността на придобитото имущество /30 000 лева/ от сбора на направените разходи от ответниците за процесния период; неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски по банкови сметки и лизингови вноски, както и преводи по банкови сметки, лихви по банкови сметки, изтеглени суми на каса са определени като неотносими към „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т.1 от закона. Въз основа разпоредбата на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ /отм./, определяща размера на „значително несъответствие“, като несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период, съдът е приел, че ответниците са имали нетен доход от 1032545.38 лв. Съпоставяйки го с придобитото имущество от 1069115.32 лв., съставът е определил, че разликата е 36569.94 лв., т.е. под предвидените в закона 250 000 лв. Размерът на нетния доход - 1032545.38 лв. е приет, без да са изложени мотиви за неговото формиране, като разлика между приходите и разходите на ответниците по иска през проверявания период. Не са изложени мотиви за приходите на ответниците през процесния период, съответно не са обсъдени констатациите на комплексната съдебно – икономическа експертиза. Лаконично е посочено, че размерът на нетния доход е отразения във въззивната жалба размер, без да се обосноват самостоятелни фактически и правни изводи за възприемане на този размер. По този начин не е изпълнено процесуалното задължение, възникващо за съда да извърши преценка на дадените от вещото лице варианти, в случая два варианта, за определяне размера на приходите и разходите, чието точно установяване е предпоставка за констатиране наличието или липсата на несъответствие между придобитото имуществото и нетния доход на ответниците, респективно за обосноваване на извод за произхода на придобитото имущество, като законно или незаконно. В мотивите, съставът е изследвал единствено придобиването на имуществото през процесния период, не е разгледал формирането на нетния доход, чийто размер е приет въз основа търдение на страната, без анализ на доказателствата и експертизата.

Не са обсъдени доказателства, доводи и възражения, съответно не са изготвени мотиви и по следните съществени за изхода на спора обстоятелства. Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилни изводи на първоинстанционния съд във връзка с твърдения в отговора на исковата молба относно получени от Н. А. плащания по предварителен договор за строителство и продажба на жилища от обещателя А. на купувача А. М.. Направено е възражение, че тези суми в общ размер 1000848 лв. по първи вариант от комплексната съдебно – икономическа експертиза и 1201018 лв. по втория вариант от същата експертиза обуславят различен размер на приходите, респективно различни изводи относно несъответствието, в зависимост от това, дали твърдението за изплащането им е доказано, съответно в зависимост от преценката, следва ли да се включат в кръга на приходите, да се съпоставят с разходите, за да се установи нетния доход и той да се приспадне от придобитото имущество. Както се посочи по – горе, съставът на въззивната инстанция не е мотивирал, как е формиран нетния доход, образуван като разлика между приходи и разходи, не е обсъдил констатациите на комплексната съдебно – икономическа експертиза. Поради това не е разгледан и въпроса за общия размер на приходите и включването в него на отделни вземания, респективно на плащанията по процесния предварителен договор. Необходимо е да се отбележи още и следното. Оспорването на предварителния договор от 10.04.2007 г. в първоинстанционното производство от ищеца е довело до възлагане тежестта за доказване истинността на документа върху ответниците. Последните са ангажирали доказателства – писмени и гласни, бил е разпитан купувачът по процесния договор А. М.. В обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение, съставът не е изложил мотиви по поддържаните с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на закона, като не е взел отношение по доводите на страните, респективно по доказателствата относно тази част от спора. Липсват мотиви, от които да се установява, какви са фактическите и правни изводи на състава относно плащанията, направени от купувача А. М. на продавача Н. А. по процесния предварителен договор. Липсата на мотиви по посочения въпрос рефлектира върху законосъобразността на крайния извод на съда за действителния размер на несъответствието между имуществото на проверяваните лица и нетния доход за целия проверяван период. Затова оплакванията в касационната жалба във връзка с посочените нарушения са основателни.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение не съдържа мотиви, отразяващи решаващата дейност на въззивната инстанция, която повторно разглежда материалноправния спор, предмет на делото. Във връзка с възраженията на въззивника за неправилно включване на плащанията по предварителен договор за строителство и продажба на жилища от купувача А. М., е следвало да се обсъдят доказателствата, да се изясни от комплексната съдебно – икономическа експертиза размерът на приходите, респективно размерът на нетния доход.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакването на касаторите за нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК е основателно, приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствия материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради необходимостта за изпълнение на процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

По частната касационна жалба вх. № по регистъра на БАС – 9563/14.11.2019 г. против решение № 76 от 11.10.2019 г. по гр. дело № 224/2019 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. против определение № 828 от 09.05.2019 г. по гр. дело № 864/2015 г. на Бургаски окръжен съд, ВКС намира следното:

С оглед изхода на делото, образувано по касационна жалба вх. № 9930/27.11.2019 г. по регистъра на Апелативен съд - Бургас на КПКОНПИ, при който се отменя решение № 76 от 11.10.2019 г. по гр. дело № 224/2019 г. на Бургаски апелативен съд и делото се връща за ново разглеждане, се отменя съответно и актът, с който съдът се е произнесъл по частната жалба на Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. против определение № 828 от 09.05.2019 г. по гр. дело № 864/2015 г. на Бургаски окръжен съд. Спорът за присъждането на разноски, включително направените при първоинстанционното разглеждане на спора, ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото. По същия ред ще следва да се разреши и спора за присъждане на разноски пред ВКС.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 76 от 11.10.2019 година по гр. дело № 224/2019 година на Бургаски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: