Потвърждаване на 20 години затвор за убийство с особена жестокост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * правилно приложение на материалния закон * индивидуализация на наказание * справедливост на наказание * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 580

Гр.София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НАНАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, 2025 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВП ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д 1009/25 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №83/11.12.24 г.,постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.925/24 г., подсъдимият Ю. М. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6 вр.чл.115 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18 години, търпимо при първоначален строг режим.

С решение №101/09.09.25 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/, Втори състав, по В.Н.Д.169/25 г., присъдата е изменена, като наложеното на С. наказание е увеличено на 20 години лишаване от свобода. В останалата част същата е потвърдена.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник релевира основанията по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца да е извършил убийството с особена жестокост и 1.0 особено мъчителен за пострадалата начин или намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат единствено оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Молят да се измени решението,като се намали определеното наказание, включително и с прилагане разпоредбата на чл.55 НК.

Прокурорът настоява съдебният акт да бъде оставен в сила.

Същото е становището и на особения представител на частните обвинители малолетните А. и Е. М. и Я. С..

Частните обвинители С. Я., Ю. С., М. С., Ю. Я., С. С., Е. Я. и Й. К. и техният повереник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват мнение по жалбата.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и аргументите и исканията по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

В касационната жалба на подсъдимия са релевирани и трите повода по чл.348, ал.1 НПК, но в съдебно заседание пред ВКС се настоява за произнасяне само за явна несправедливост на наложеното наказание. Е го защо върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще заяви най-общо, че не е налице присъствие на основанията по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, в контекста на развитите в сезиращия документ съображения в тази връзка.

Внимателният прочит на атакувания съдебен акт не установява твърдяната в жалбата липса на мотиви, включително и що се касае до въздигнатите пред ВнАС възражения- минималистични в писмената жалба и такива в открито съдебно заседание пред втората инстанция. Взето е отношение по всички важими обстоятелства и са изписани аргументи по тяхното приемане или отхвърляне. Като се оставят настрана доводите по жалбата за липса на доказателства за извършване на престъплението при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.116,ал.1, т.6 НПК поради спор по недоказаност, която не е касационно основание, този съд ще отбележи, че доказателствено внимателно и мотивиращо пълноценно ВнАС е разисквал въпросите за наличие на признаците „особено мъчителен за пострадалата начин и особена жестокост“.

Не може да бъде подминато възражението по жалбата, свързано с приетия от съдилищата по същество пряк умисъл за извършване на престъплението. „Моля да се произнесете в съдебния си акт и за формата на умисъл, дотолкова доколкото и решаващата и проверяващата инстанция са приели, че той е пряк, а според защитата има множество доказателства, че може да е всяка друга форма, включително инцидентен или внезапен, но не и пряк умисъл.“ /л.7 от касационното дело, първи абзац/. При липсата на допълнително развитие на тази мисъл, ВКС, без да затъва в дълбоки теоретични разсъждения, ще заяви, че изложеното съждение би могло да бъде обсъждано на плоскостта на „предумисъл“, който би се противопоставил на инцидентния или внезапен такъв, но не и на пряк умисъл, какъвто вид са цитираните в жалбата форми. По отношение на неприсъствието на предумисъл, ВнАС се е произнесъл изрично.

Озадачаващо е по-нататък и твърдението, че „не съществува нито едно пряко, косвено или експертно доказателство, че ИМЕННО Ю. С. е имал умисъл към извършване на престъплението по особено мъчителен начин.“ /л.8 от касационното досие, първи абзац/. Като пренебрегнем въпроса какво точно доказателство защитата би претендирала да присъства, особено пък експертно, няма никакво съмнение,че ИМЕННО подсъдимият е извършител на процесното деяние и не е нужно да се изследва форма на вината на някой друг. А дали е действал ИМЕННО при умисъл, при това пряк относно соченото квалифициращо обстоятелство, каквото е по-вероятно да е посланието на довода, макар и да не е заявено по този начин, е взето съответно мотивно отношение от контролирания съд, ангажиращо и настоящата инстанция.

Както вече бе казано, единственото поддържано пред ВКС възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид неговото завишаване. В този ред на мисли, независимо че претенцията за необходимост от прилагане на разпоредбата на чл.55 НК при индивидуализиране на дължимата санкция, е относима към нарушение на материалния закон, както дълготрайно е изяснявано от съдебната практика, ВКС дължи произнасяне и по нея, не само защото се настоява в съдебно заседание, но и защото сама по себе си действително реферира към дълготрайността на отмереното наказание лишаване от свобода за С..

Подробно, задълбочено и с добър юридически усет въззивната инстанция е разисквала въпроса с отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и тяхното съотнасяне, в светлината на въздигнатите пред нея съображения. Този въпрос стои в основата на определяне на вида на дължимото наказание и отмерване дълготрайността на наложеното такова лишаване от свобода. ВнАС е имал предвид съображенията за възрастта на подсъдимия, за психическия му статус /най-общо предвид здравословно състояние/, за това доколко е оказал съдействие за разкриване на обективната истина, макар и не точно в посоката, която е зададена в касационната жалба. Поради липса на развиване на аргументация, която да се противопоставя на съдебните мотиви, този съд залага вероятност на посоката, изхождайки от направеното финално искане. Приема изложеното от ВнАС и не намира за нужно да обсъжда повече подробности, включително за намаляване на наложеното наказание, без значение дали на плоскостта на приложение на чл.54 или чл.55 НК. Единствено желае да отбележи, че тежката обида, каквато се претендира в жалбата да бъде отчетена като облекчаващ отговорността фактор за дееца, не е намерена за доказателствено налична, поради което и няма как да бъде обмисляна.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №101/09.09.25 г.,постановено от АС-Варна, Вгори състав, по В.Н.Д. 169/25 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.