Доказване на абсолютна симулация от наследник със свидетели

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50052
София, 12.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове : БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2802 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В. М. Б., чрез адв. Д. Т., срещу решение № 17 от 07.03.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 56 от 31.05.2022 г по в.гр.д.№ 6/2022 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 498 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 1073/2020 г. на Районен съд-Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника В. М. Б. срещу ищеца К. М. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – апартамент № 3, намиращ с в [населено място], в многофамилна жилищна сграда на [улица], на 1 етаж, с площ от 58 кв.м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 3 с площ от 3.31 кв.м., както и 2.27% от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 165 ГПК , изразяващо се в обсъждане на събрани недопустими гласни доказателства за установяване привидност на договора за продажба, посочен като придобивно основание от ищеца по насрещния иск. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 235 и 236 ГПК – необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения насрещен иск по чл. 108 ЗС.

Ответникът по касационната жалба К. М. Б., в депозиран чрез адвокат Д. М. отговор, излага становище за липса на правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 50006 от 13. 01. 2023 г. по гр. д. № 2802/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса приложимо ли е изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, ако оспорващият действителността на договор за продажба, с твърдения за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, е законен наследник, с право на запазена част, на прехвърлителите по сделката; дали в този случай оспорващият е трето лице или наследник, срещу когото сделката е насочена по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК.

По така поставения въпрос настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато една от страните по сделката се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Изискването за начало на писмено доказателство важи както за страните по сделката, така и за техните частни и универсални правоприемници.

Това ограничение не се отнася за третите лица и за наследниците на страната, когато сделката е насочена срещу тях, тъй като същите не биха могли да се снабдят с обратно писмо или с начало на писмено доказателство. Нормата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК приравнява наследниците на страните по сделката с третите лица само тогава, когато сделката е насочена срещу тях, а сделката би била насочена срещу наследниците тогава, когато засяга техни законно защитени права, които наследодателят няма право да накърни. Наследодателят няма право да се разпорежда безвъзмездно, чрез дарение или завещание, с частта от имуществото си, представляваща запазена част на неговите наследници с право на запазена част (низходящи, родители или съпруг), а ако направи това, наследниците му с право на запазена част имат право да искат намаляване на завещанията или даренията до размера, необходим за допълване на запазената им част (чл. 28 и чл. 30 ЗН). Затова прехвърлителната сделка ще е насочена срещу наследника, ако същият има право на запазена част и ако препятства възможността му да упражни правата си по чл. 30 ЗН - например симулативен договор за продажба, прикриващ договор за дарение (относителна симулация по смисъла на чл. 17 ЗЗД).

При абсолютната симулация наследодателят си запазва собствеността върху прехвърленото имущество, сделката не може да бъде насочена срещу наследниците и последните разполагат със същата възможност за разкриване на симулацията, каквато е имал и наследодателят им – страна по договора, а изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложимо.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложимо, ако оспорващият действителността на договор за продажба, с твърдения за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, е наследник с право на запазена част на прехвърлителите по сделката. В този случай оспорващият не е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, а е универсален правоприемник на страна по сделката. Не е и наследник, срещу когото сделката е насочена, тъй като при сключването на абсолютно симулативната прехвърлителна сделка наследодателят не губи собствеността върху прехвърленото имущество.

В този смисъл са становищата, изразени в решение № 26 от 01. 02. 1967 г. по гр. д. № 138/1966 г. на ОСГК на ВС, решение № 142 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 3732/2018 г. на ВКС, І г.о., определение № 285 от 15. 05. 2017 г. по гр. д. № 4013/2016 г. на ВКС, 1 г.о. и др., които настоящият състав споделя.

По основателността на касационната жалба:

Производството по делото е висящо в частта по предявения от ответника В. М. Б. срещу ищеца К. М. Б. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху процесния апартамент, основан на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № *** г., с който родителите на страните М. и Л. Ч. са продали апартамента на сина си В. Б..

Ответникът по насрещния иск К. Б. е направил възражение за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, на договора за покупко-продажба, с твърдения, че същият е абсолютно симулативен и е сключен с цел да се уреди статута на ищеца в САЩ, като се създаде привидност пред американските власти, че същият притежава жилище.

Въззивният съд, възприемайки изводите на първоинстанционния от фактическа и правна страна и излагайки и собствени такива, е достигнал до извода за неоснователност на насрещния иск по чл. 108 ЗС, като е приел, че ищецът по насрещния иск В. М. Б. не е собственик на процесния имот, тъй като договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 136 от 23. 05. 1995 г., е нищожен - привиден, в хипотезата на абсолютна симулация. Привидността на договора за покупко-продажба е приета за доказана въз основа на събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Е. Й., Й. В., които са кредитирани като последователни, обективни и непротиворечиви). Прието е, че е налице изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК и няма пречка привидността на договора да се доказва със свидетели и при липса на начало на писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, въззивното решение е неправилно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение - на чл. 165, ал. 2 ГПК. Възражението за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** г., посочен като придобивно основание от ищеца по насрещния иск В. М. Б., е недоказано. Оспорващият договора К. Б. не е нито трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК (същият е универсален правоприемник на продавачите по договора), нито сделката е насочена срещу него, като законен наследник на продавачите с право на запазена част. При абсолютната симулация наследодателят си запазва собствеността върху прехвърленото имущество, сделката не може да бъде насочена срещу наследниците и последните разполагат със същата възможност за разкриване на симулацията, каквато е имал и наследодателят им – страна по договора, а изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложимо. Допустимостта на свидетелските показания е обусловена от наличието на начало на писмено доказателство – документ, изхождащ от В. Б. или удостоверяващ негови изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на К. Б. за привидност на договора. В случая такъв документ не е представен, поради което е недопустимо привидността да се установява с гласни доказателства. Възражението за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, на договора за покупко-продажба, посочен като придобивно основание от ищеца по насрещния иск, се явява недоказано. Договорът е действителен, породил е прехвърлително действие, В. Б. е изключителен собственик на процесния апартамент. Ответникът по насрещния иск К. Б. не е придобил по наследство собствеността върху 1/2 ид.ч. от жилището, нито е придобил собствеността върху апартамента по давност (предявеният от К. Б. срещу В. Б. установителен иск за собственост върху процесния апартамент, основан на придобивна давност, е отхвърлен с влязло в сила решение – първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта по този иск) и няма право да упражнява фактическа власт върху същия.

Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъде постановено друго, с което предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС бъде уважен.

При този изход на делото ответникът по касационната жалба и по насрещния иск К. М. Б. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца по насрещния иск В. М. Б. разноските по делото, направени пред трите инстанции във връзка с насрещния иск, възлизащи на 442, 80 лв. - платени държавни такси, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв. Д. Т. П., АК – Р., сумата 1991, 98 лв. адвокатски възнаграждения за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищеца по насрещния иск пред трите инстанции (по 587.97 лв. – за първата и въззивна инстанции и 815, 94 лв. за касационната инстанция).

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 17 от 07.03.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 56 от 31.05.2022 г по в.гр.д.№ 6/2022 г. на Окръжен съд-Търговище, потвърждаващо решение № 498 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 1073/2020 г. на Районен съд-Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Б. срещу К. М. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от В. М. Б. срещу К. М. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС, че В. М. Б. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** г. по описа на РС-Търговище, на недвижим имот - апартамент № 3, намиращ с в [населено място], в многофамилна жилищна сграда на [улица], на 1 етаж, с площ от 58 кв.м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 3 с площ от 3.31 кв.м., както и 2.27% от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК, и ОСЪЖДА К. М. Б. да предаде на В. М. Б. владението върху описания имот.

ОСЪЖДА К. М. Б. да заплати на В. М. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 442, 80 лв. разноски за трите инстанции, направени във връзка с насрещния иск, а на адв. Д. Т. П., АК – Р., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - сумата 1991, 98 лв. адвокатски възнаграждения за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищеца по насрещния иск пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: