Защита на трети лица при публична продан на отнет от държавата имот

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 652

Гр. София, 04.11.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д.Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№80/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на С. М. Л., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., срещу решение № 165 от 09.10.2023г. по в.гр.д.№ 266/2023 г. на Варненския апелативен съд.

Състав на Варненския апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение № 61 от 21.04.2023г. по гр.д. № 12/2022г. на Разградския окръжен съд, с което е уважен предявеният от касатора против Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството на РБ, отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.239, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че държавата не е била собственик на следния апартамент, продаден на публична продан с тайно наддаване № 17/2020/Вн : ап. 11, [населено място], [улица], ет. 4, с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, като производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде уважен със законните последици.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област Шумен, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради настъпилата преклузия предвид незаявяването на самостоятелни права от ищеца и неговата наследодателка по отношение на имота в производството, проведено по реда на ЗОПДИППД/отм./. Изложени са съображения, че предвид спецификата на производството по отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност с разпоредбите на чл.28 и чл.29 ЗОПДИППД/отм./ е уредена възможност за третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имущество, предмет на искането по ЗОПДИППД /отм./ да заявят претенциите си в рамките на специалното производство, с оглед едновременното и безпротиворечиво разрешаване на въпроса за собствеността на подлежащото на отнемане имущество и принадлежността му към патримониума на ответника по иска.В разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗОПДИППД е предвидено, че за образуване на делото съдът обнародва в ДВ обявление, съдържащо опис на имуществото и указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят претенциите си спрямо него.Прието е, че посочените правни норми уреждат възможност за третите лица да предявят самостоятелни претенции върху съответното имущество само в рамките на исковото производството по специалния конфискационен закон, а не в рамките на друго производство.Ако не са се възползвали от това право третите лица губят възможност да търсят защита на имуществените си права срещу страните по делото в друго производство, особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане в полза на държавата на спорното имущество, което по силата на чл.297 ГПК е задължително.По делото е установено, че обява за образуване на гр.д. № 108/2008г. на ШОС е публикувана в ДВ, като ищецът или неговата наследодателка не са заявили претенции в производството по това дело.Изложени са допълнителни мотиви, че с влизане в сила на 13.01.2012г. на решение № 279/20.11.2009г., постановено по гр.д. № 108/2008г. на ШОС, процесния недвижим имот е отнет в полза на държавата от Р. А. Р. и Д. И. Р. по предявен срещу тях иск с правно основание чл.4 ЗОПДИППД/отм./, като е настъпил конститутивния ефект на решението и държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот.Правното основание за придобиването на собствеността е проведен успешно иск по ЗОПДИППД/отм./, с който държавата е упражнила своето потестативно право.С уважаването на иска е настъпил и транслативния ефект на гражданската конфискация и имотът е станал държавна собственост. Действително упълномощителната сделка от 1999г. и разпоредителната сделка от 2000г. с която наследодателката на ищеца е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на праводателите на лицата, от които имотът е отнет, са прогласени за нищожни с влязло в сила решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС.Нищожната правна сделка няма вещно- транслативен ефект и не поражда правни последици, т.е. собствеността не е преминала върху ответниците по иска на държавата по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ - Р. Р. и Д. Р., но постановеното решение по гр.д. № 1605/2007г. не я обвързва, тъй като тя не е участвала като страна в производството и то й е непротивопоставимо.Прието е, че в проведеното производство по чл.28 ЗОПДИППД наследодателката на ищеца е имала качеството на трето лице, което претендира самостоятелни права върху имота и е следвало да предяви правата си в това производство и да ги заяви на основание чл.29 ЗОПДИППД/отм./.Незаявяването на самостоятелни права по отношение на имота в производството проведено по реда на ЗОИППД/отм./ преклудира правото същите да бъдат заявени по -късно.

След като наследодателката на ищеца не е встъпила в производството по чл.29 ЗОПДИППД/отм./ и не е заявила правата си по отношение на процесния имот, същата е загубила правото си на иск по отношение на собствеността върху имота спрямо държавата, поради което такова право не е налице и за нейния наследник - ищец в производството, а предявеният от него иск е недопустим.

С постановеното определение №2471/21.05.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да се прецени неговото съответствие с т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Преди да бъде даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение касационната инстанция следва да се произнесе дали в полза на ищеца съществува правото на иск за защита на накърненото му имуществено право/право на собственост върху недвижим имот/, или то се е погасило, тъй като наследодателят му не го е упражнил в исковото производство, което държавата е образувала за неговото отнемане.

По делото е безспорно установено, че майката на ищеца М. С., чрез пълномощника си И. Й. е продала на последния по време на брака му с Й. Й. собствения си недвижим имот, който представлява апартамент №11, ет.4, вх.1 в жилищна сграда, построена върху държавна земя, парцел ***, в кв.***по плана на [населено място], [улица].Впоследствие купувачите И. Й. и Й. Й. са продали имота на Д. И. Р., която към този момент е имала сключен брака с лицето Р. А. Р..Сделката е сключена на 26.01.2001г.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 1605/2007г. на ШРС по предявен от М. С. иск е прогласена нищожността на пълномощно рег.№1452/15.04.1999г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №144, т.ІІІ, рег.№8195, д.582/2000г.

С влязло в сила на 13.01.2012г. решение, постановено по гр.д. № 108/2008г. на ШОС, по предявен от КУИППД иск по реда на ЗОПДИППД /отм./ от Р. А. Р. и Д. И. Р. е отнет процесния недвижим имот.Не е спорно, че обявата по чл.28, ал.2 от закона за образуване на делото е публикувана в ДВ на 28.03.2008г., както и това, че наследодателката на ищеца не е взела участие в това производство.

В разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е предвидено, че след като бъде образувано производство по този закон за отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност, съответният окръжен съд обнародва в „Държавен вестник“ обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото.Третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция/чл.29 от с.з./.Независимо че в закона е употребен израза „съответния иск“, то следва да се приеме, че се касае за хипотезата на т.нар „главно встъпване“, в която наред с вече предявения от Комисията конститутивен иск главно встъпилото лице ще предяви срещу страните своите искове, с които претендира изцяло или отчасти същото материално право, което е предмет на първоначалния иск.Ако спорът е за титулярството на правото на собственост върху недвижим имот, главно встъпилото лице ще предяви положителен установителен иск срещу Комисията, с искане да се признае, че то е собственик на имота, чието отнемане се иска, а срещу ответника установителен/положителен или отрицателен/ или ревандикационен иск, което зависи от естеството на накърненото право и обема на защита, която третото лице иска.Пропускът му да встъпи главно в този процес няма правопогасяващо правото му на иск действие, тъй като това е една възможност за правоимащия, която той не е длъжен да използва.На общо основание е допустима защита на накърненото му право срещу страните по делото, която може да се осъществи чрез предявяването на самостоятелни искове в последващ процес.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът разполага с право на иск за защита правото си на собственост върху недвижимия имот, който е придобил по наследяване от своята майка.

Защитата на трето лице със самостоятелни права върху недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК , е уредена в разпоредбите на чл.266, ал.4, чл.269 и чл.239, ал.2 от ДОПК. Първата от тях предвижда възможността това трето лице да обжалва действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот пред директора на компетентната териториална дирекция.Ако жалбата му бъде отхвърлена, решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК .В тази хипотеза третото лице може да предяви иск за установяване на правото си собственост по общия исков ред, което процесуално действие следва да се осъществи в 30-дневен срок. Ако искът не бъде предявен в посочения срок и изпълнителните действия продължат, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан.

В глава ХХVІІ на ДОПК е уредена защита срещу принудителното изпълнение, която се прилага при изпълнение на парични притезания/публични вземания/.Продажбата на имоти, които са били отнети в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./, се реализира по реда на чл.246 и сл. от ДОПК.Въпреки обстоятелството, че не се касае за типичен пример на публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение, а продан, която има за цел да осребри отнетата от държавата вещ, следва да се приеме, че засегнатите от това действие трети лица имат на разположение исковата защита, която е уредена в разпоредбите на чл.269 и чл.239, ал.2 от ДОПК.В случая страна в изпълнителния процес е само държавата, тъй като няма участие на длъжник по изпълнението и взискател, поради което единствено тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения по реда на чл.269 от ГПК иск.Когато третото лице е пропуснало възможността да защити правата си по този ред, който предполага висящо изпълнително производство, то разполага с възможността да предяви иска по чл.239, ал.2 от ГПК.В тази хипотеза надлежни ответници по иска са държавата и купувачът по публичната продан, в полза на който е издадено постановлението за възлагане.Между ответниците е налице необходимо задължително другарство, което е предпоставка за допустимост на процеса.

В настоящия случай се установява, че след решение на МС процесния имот е изнесен на публично продан №17/2020ВН и с постановление №61/11.09.2020г. на директора на НАП Варна, е възложен на „Форъс“ООД като постановлението е вписано в СВ на 14.09.2020г, а ищецът е изведен от имота на 03.12.2020г.Посоченото дружество е узнало за процеса, но фактически не е взело участие, като с молба вх.№1349 /29.03.2023г. е представил договор за продажба по н.а.№152/23.08.2021г. на нотариус А.А., от съдържанието на който се установява, че е прехвърлило правото на собственост на лицето Г. М. Д..Производството по настоящото дело е било образувано по искова молба от 13.03.2020г., която ищецът С. Л. е предявил пред Административен съд – гр. Варна.Производството е било прекратено и препратено на общия исков съд, тъй като е прието, че спорът е за материално право и не е подведомствен на административните съдилища. Първоначално исковата молба е била нередовна, но с оглед дадените от съда указания нередовностите са били отстранени.В този случай исковата молба е била редовно подадена, и то с обратна сила/чл.129, ал.5 от ГПК/. Това означава, че надлежни ответници по иска /в качеството им на задължителни другари/ са държавата и „Форъс“ООД.Без значение е обстоятелството, че исковата молба, предмет на която е иск по чл.239, ал. от ДОПК, е била вписана в Службата по вписвания на 16.06.2022г., т.е. след прехвърляне на собствеността от страна на купувачът на публична продан.Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие - да даде гласност на спора по отношение на трети лица, за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие.Поради това вписването или невписването на исковата молба, предмет на която е иск по чл.239, ал.2 от ДОПК/установителен за собственост по своето естество/ няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.Приобретателят Г. М. Д. може да участва в производството като допълнително встъпила или привлечена страна, респ. да замести в процеса своя праводател със съгласието на двете страни.

Според т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, мотиви, общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо.Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК .Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира.Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.Ако това не е сторено, решението на въззивния съд също се явява недопустимо.Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение.Тъй като порокът на исковата молба е неотстраним пред въззивния съд, обжалваното решение на тази инстанция, както и това на първоинстанционния съд трябва да бъдат обезсилени, а производството следва да се върне на Разградския окръжен съд за предприемане на действия по конституиране като съответник на „Форъс“ООД, производството по отношение на когото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК .

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 165 от 09.10.2023г. по в.гр.д.№ 266/2023 г. на Варненския апелативен съд и решение № 61 от 21.04.2023г. по гр.д. № 12/2022г. на Разградския окръжен съд

ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за предприемане на действия по конституиране като съответник на „Форъс“ООД, производството по отношение на когото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: