Недопустимост на скрито споделено родителство без съгласие на родителите

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. София, 16.01. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 368 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на касационна жалба на Д. М. К., чрез адвокат Г. К. от ХАК, против въззивно решение № 218/27.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 209/2023 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта му относно определения режим на лични контакти на бащата И. Й. И. с детето Й. И. И..

В жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от СК, тъй като съдът е постановил съвместно равновременно фактическо упражняване на родителските права, определяйки детето Й. да бъде непосредствено отглеждан и възпитаван и от двамата спорещи родители, чрез редуване на периоди от по една седмица. Сочи, че между страните не е постигнато съгласие за взаимно споделяне или разпределяне на родителските права и отговорности. Поддържа, че в обжалваното решение формално упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на неговата майка, а времето, през което то да прекарва с баща си е окачествено като „режим на лични отношения”, но по съдържание съдът постановил режим на съвместно упражняване на родителските права, въпреки липсата на съответно споразумение между страните. Твърди се, че постановеното от въззивния съд е в противоречи е с ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато липсва съгласие между родителите и с цел защита интересите на детето, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му. Наред с изложеното се твърди, че въззивният съд не е посочил ясно и точно предписаните личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител по време на ваканциите на детето и празниците.

Ответникът по жалбата И. Й. И., чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира потвърждаване на въззивното решение в обжалваната му част, както и присъждане на разноски по делото.

С определение № 3488/08.07.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно възможността съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителските права за периоди с равна продължителност с другия родител, на когото са предоставени родителските права в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство“.

По така поставения въпрос, съдът приема следното: В т. 2 от ТР № 1 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Посочва се, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК, намира приложение само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г. – съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ /с оглед интересите на детето/ родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Съгласно приетото в ППВС №1/74 г., съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна по следните съображения:

С решението си в обжалваната му част, за да определи режима на лични контакти на бащата И. Й. И. с детето Й., след като родителските права са били предоставени на майката, въззивния съд е обсъдил представените пред първата инстанция социални доклади на ДСП- Димитровград и ДСП-Хасково, писмените и гласни доказателства /в т.ч. изслушаните пред въззивната инстанция свидетели/, становищата на двамата родители изслушани пред въззивната инстанция, и заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза. Въз основа на тях е достигнал до правилен и обоснован извод, че страните имат равен родителски капацитет, включително родителска отговорност и възпитателски качества, като и двамата в еднаква степен силно обичат свой син, привързани към него, разбират нуждите му, подкрепят го и знаят как да задоволят потребностите му. Установено е, че родителите имат различни нагласи по отношение на възпитанието на детето – майката била по-изискваща и дисциплинираща, а бащата бил готов да осигури на детето безгрижно, щастливо детство, пълно с душевна топлина, като тези качества били еднакво важни при отглеждането на дете. Детето било еднакво привързано към двамата си родители и имало еднакво силна емоционална връзка с всеки от тях. Копнеело да бъде с баща си и тъгувало за него, но това според съда можело да се преодолее с помощта на значително повече време, което то ще прекарва с баща си. Съдът се е позовал на заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза и на становището на вещото лице, че за детето в момента било най-важно да бъде еднакво време с двамата си родители. Посочил е, че за детето няма бъде неудобно да посещава училище в Д., пребивавайки част от времето в дома на баща си в Х. /поради близостта на градовете и добре развита междуградска инфраструктура, и възможностите на бащата да го транспортира до училището/. Предвид възрастта на детето, констатираната от вещото лице тъга за това, че не може да бъде с баща си, и привързаността му към дома в [населено място] /където е живяло до раздялата между родителите/, съдът е приел, че на бащата следва да бъде осигурен максимално широк режим на контакти с детето. Направен е извод, че режимът на лични контакти на бащата с детето, следва да бъде определен така, че времето, което детето ще прекарва при всеки от родителите да бъде приблизително равно. Като подходящ и отговарящ на интересите на детето е определен следният режим: бащата има право да взема детето: 1) от първо до седмо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа; 2) от петнадесето до двадесет и първо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа; 3) през четните години на коледните празници и коледната ваканция от 10.00 часа на 24.12. до 19.00 часа на 30.12.; 4) през нечетните години на новогодишните празници и ваканция от 10.00 часа на 31.12. до 19.00 часа на 03.01.; 5) през четните години на великденските празници от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на третия ден; 6) през четните години за рождения ден на детето – 15 декември, от 17.00 часа до 20.00 часа, а ако този ден е неработен – от 10.00 часа до 19.00 часа; 7) през нечетните години за именния ден на детето – Йордановден, от 17.00 часа до 20.00 часа, а ако този ден е неработен – от 10.00 часа до 19.00 часа; 8) през нечетните години – за дните на есенната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 9) през нечетните години – за дните на междусрочната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 10) през четните години – за дните на пролетната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 11) 30 дни през лятото – наведнъж или на два пъти, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката - като във всички тези случаи бащата има задължение след изтичането на срока на свижданията да върне детето на майката.

При така определеният от въззивния съд режим /след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част/, като продължителност времето, което детето ще прекарва с бащата, на когото не е било предоставено упражняването на родителските права, почти съвпада с времето, което е определено на майката, на която е възложено упражняването на родителските права. С определения режим на лични контакти на детето с бащата като времева продължителност въззивният съд фактически е постановил съвместно упражняване на родителските права от двамата родители - без споразумение между родителите детето да живее и при двамата почти по равно, а не да е преимуществено установено при единия от тях за ежедневното осъществяване на упражняването на родителските права. Разрешението на спора между родителите от въззивния съд е в нарушение на материалния закон – чл. 59, ал. 2 СК, при задължителното му тълкуване с ТР № 1/2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК /дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 59, ал. 2 СК, следва да важат и в споровете по чл. 127, ал. 2 СК /според изричното препращане на закона в тази хипотеза към чл. 59 СК//. Действително в интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и бащата, но не и такъв, който е еднакъв по време с това, което е определено за майката, на която съдът е възложил упражняването на родителските права.

Предвид изложеното и с оглед конкретно установените в случая обстоятелства, за да се създадат нормални предпоставки за упражняването на родителските права от майката, определеният от въззивния съд ежемесечен режим на лични отношения с бащата следва да се ограничи, за да се осигури преобладаващо живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права, но при запазване възможността детето пълноценно да контактуват с бащата. Следва да се съобрази и обстоятелството, че според трайната практика на ВКС в производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Това обуславя правото съдът да определи най-подходящият режим на лични контакти между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, след като споразумение между родителите не е постигнато.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

С оглед на горепосоченото ВКС намира, че на бащата следва да се определи режим на ежемесечни лични отношения с детето: всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата и всяка четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в понеделник /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 12.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата. Този режим ще способства да не се прекъсват пълноценните емоционални връзки между бащата и детето, които са необходими за правилното му развитие и възпитание, а същевременно ще внесе повече яснота, установеност и сигурност в ежедневието на детето, съобразно неговата възраст, ангажименти и интереси. В останалата част, относно режима за лични отношения през ваканциите, през лятото и по време на общите и индивидуалните за детето и родителите празници, постановените от въззивния съд мерки са ясни, подробни и подходящи и не следва да се изменят. Редувайки четни и нечетни години при регламентиране на личните отношения по време на празници и ваканции, въззивният съд е постигнал необходимата равнопоставеност между двамата родители, а определеният период през лятото, не препятства по никакъв начин майката да организира лятната си почивка с детето. Като неоснователни се преценят и твърденията в касационната жалба, че постановения от съда режим е неясен и неточен. Следва да се посочи, че определеният режим на ежемесечни лични отношения на бащата с детето не се прилага по време на платения годишен отпуск на майката за тридесет дни през лятото /ползван наведнъж или на два пъти по 15 дни/, както и по време на изрично посочените периоди и дати /в точки: от т.3 до т. 10 от въззивното решение/, касаещи ваканциите на детето и посочените празници. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище и когато има ангажимент да го заведе на училище.

Определените от съда мерки в тяхната цялост следва да се изпълняват от родителите с отговорност и щадящо отношение към психиката на детето, чрез взаимни отстъпки и компромиси, без да се търсят поводи за противоречия, конфликти и неразбирателство.

При така приетото, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта за ежемесечния режим на лични контакти на бащата с детето, като вместо него се постанови ново, с посоченото по-горе съдържание. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноските за настоящата инстанция следва да останат за сметка на страните, така както са направени, предвид крайния изход на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 218/27.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 209/2023 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта му с която в рамките на режима на лични отношения на бащата И. Й. И. с детето Й. И. И., са определени ежемесечни контакти, както следва: 1) от първо до седмо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа; и 2) от петнадесето до двадесет и първо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ ежемесечен режим на лични отношения на бащата И. Й. И., с ЕГН [ЕГН], с детето Й. И. И., с ЕГН [ЕГН], както следва: всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата и всяка четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в понеделник /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 12.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.