Обявяване на кредит за предсрочно изискуем с исковата молба срещу наследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * факти, настъпили след предявяване на иска * наследяване по закон

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 1568 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 237/26.06.2023 г. по в.гр.д. № 531/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, 1 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 212/10.05.2022 г. по гр.д. № 1132/2021 г. на Районен съд – Дупница са отхвърлени предявените от банката против Б. Х. Б., в качеството му на наследник на Т. Х. Ч., осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл.1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за дължими суми по договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД и кредитополучателите Х. Б. Ч. и Т. Х. Ч., а именно: главница за разликата над 3 155,84 лева до 12 629,30 лева, и 159,68 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т. 20.1. от общите условия към договора за периода от 14.05.2015 г. до 12.12.2019 г.

Въззивното решение в останалата част, потвърждаваща частичното уважително решение на районния съд против ответника Б., не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението на въззивната инстанция в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че правилно е установено от съда сключването на договора за кредит, предоставянето на кредитополучателите на заемната сума, както и качеството на ответниците Б. Б. и Л. Б. на наследници по закон на наследодателя кредитополучател Т. Х. Ч., приели наследството по силата на чл. 49, ал. 2 ЗН. Релевира се, че на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН двамата ответници отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно получените равни наследствени дялове (по Ѕ ). Акцентира се, че с нотариални покани от 12.08.2019 г. “БАНКА ДСК” АД е поканила наследниците на кредитополучателката Ч., в частност Б. Б. (получил поканата на 01.10.2019 г.), да изпълнят задължението по процесния договор за кредит. Добавя се, че от приложената кореспонденция между страните в периода м. 10-11.2019 г. е видно, че ответниците са обсъждали с банката размера на дължимите суми. Навеждат се аргументи, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на задължението с исковата молба поради забава в плащанията над 90 дни, като последното се установява от заключенията на съдебната експертиза. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, че липсват доказателства ответникът да е уведомен какво дължи, да е бил поканен да плати и да е бил уведомен за падежа и размера на вноските по кредита, както и че няма доказателства изпратените писма да са връчени, но същите и не съдържали подобна информация. Оспорва се и направеният от окръжния съд извод, че не е налице обективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга. Според касатора, с писма от 08.08.2019 г., в които са индивидуализирани кредитните задължения, наследниците на Т. Ч. са поканени в подходящ 7-дневен срок да ги платят и са информирани, че при непогасяване на просрочието ще се пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Излагат се аргументи, че от заключението на ССчЕ се установява, че към датата на подаване на исковата молба просрочени вноски са 125,07 броя. Считат се за противоречиви съображенията на въззивната инстанция, че исковата молба играе ролята на покана за изпълнение, но ще се дължат само вноските с настъпили падежи към датата на подаването й. Подчертава се, че окръжният съд не уточнява какво налага за падежиралите вноски да се обяви изискуемост, доколкото те се дължат поради настъпилия падеж, без необходимост от допълнително изявление от страна на банката. Обосновава се, че исковата молба съдържа изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което с получаването й от длъжника или негов процесуален представител същият е надлежно уведомен. Поддържа се, че при тези данни Б. Б. следва да бъде осъден да заплати Ѕ от цялото задължение по кредита, а не само Ѕ от падежиралите вноски, а направеният от въззивната инстанция извод в обратния смисъл се оспорва като неправилен и противоречащ на константната практика на ВКС. Излагат се доводи, че лихвата за просрочие е уговорена в т. 20.1. от общите условия към договора за кредит в размер на 3% върху просрочената главница и размерът й се установява от експертното заключение по делото, като ответникът Б. отговаря към банката и за Ѕ от това задължение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Х. Б. не е подал отговор на касационната жалба.

В съдебно заседание същият оспорва жалбата като неоснователна.

С Определение № 776/28.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационен контрол въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния правен въпрос: “При предявен осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ може ли обявяване на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи изявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост, и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в частта за горницата за главница и за обезщетението за забава и да отхвърли частично ищцовите претенции, е приел за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на решението на районния съд, а именно: че на 01.09.2006 г. между “БАНКА ДСК” ЕАД, от една страна, и от друга - кредитополучателите Х. Б. Ч. и Т. Х. Ч. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 32 000 лева, а последните са се задължили да издължат същия за срок от 240 месеца (20 години) – до 01.09.2026 г.; че на 14.09.2010 г. е починала Т. Х. Ч., оставяйки за свои наследници – другия кредитополучател и неин преживял съпруг Х. Б. Ч., както и трима низходящи – Б. Х. Б., Л. Х. Б. и И. Х. Б., като последният е починал на 18.03.2011 г. и е бил наследен от своя низходящ Р. И. Х.; че на 05.06.2015 г. е починал и кредитополучателят Х. Б. Ч., оставяйки за наследници своите низходящи – Б. Б. и Л. Б. – низходящи от първа степен, и сина на И. Б. – низходящ от втора степен по право на заместване на починалия преди наследодателя негов син. Съобразил е, че в производство по чл. 51 ЗН, инициирано от банката кредитор, е постановено решение от 05.11.2015 г. по гр.д. № 1214/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е било постановено да се впише в особената книга, водена от съда, че Б. Х. Б. и Л. Х. Б. са приели наследството на Т. Ч., както и че Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството, оставено от Т. Ч. и Х. Ч.; че Б. Х. Б. и Л. Х. Б. са се отказали от наследството на своя баща Х. Ч., като отказите им са били вписани на 16.06.2015 г. Въззивният съд е отбелязал, че с нотариални покани от 12.08.2019 г., връчени на приелите наследството на Т. Ч. лица – Б. Б. и Л. Б., “БАНКА ДСК” АД ги е поканила в 7-дневен срок от получаването им да се явят в банката и да изпълнят задължението по процесния договор поради допусната забава в погасяването му, като в поканите не е посочен размерът на задълженията. С оглед подадена от ответника Б. Б. молба от 09.10.2019 г., с писма от 15.11.2019 г. банката е информирала двамата наследници за общото задължение по договора – падежирали вноски и предсрочно изискуеми, като не са представени доказателства дали и кога тези писма са били получени от адресатите. В първоинстанционното производство са изслушани заключенията на първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, с които са установени задълженията по договора за ипотечен кредит, включително при първоначално договорения между страните лихвен процент от 8,99 %.

Въззивната инстанция е намерила, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но отчасти неправилно. За несъстоятелни са счетени оплакванията на жалбоподателя Б. Б., че двамата наследници на Т. Ч., отговаряйки за задълженията й до размера на наследствения им дял, следва да отговарят за по-малки части. Решаващият състав е съобразил, че починалата кредитополучателка е отговаряла при условията на солидарност с другия кредитополучател, т.е. за погасяване на целия дълг и съответно двамата ответници и нейни наследници отговарят за цялото задължение при условията на разделност, т.е. всеки за по Ѕ идеална част. Посочил е, че банката ищец твърди, че след като са починали и двамата кредитополучатели по договора и след като е проведено производството по реда на чл. 51 ЗН, в което Б. Б. и другият ответник са заявили, че приемат наследството на кредитополучателката Т. Ч., е било допуснато неизпълнение на договора за кредит – неплащане на 57 месечни вноски, както и че с подаването на исковата молба банката е обявила цялото вземане за предсрочно изискуемо. Изтъкнато е, че доколкото наследникът на кредитополучателката Ч. не е страна по договора за кредит и за него не е съществувало задължение да заплаща месечните погасителни вноски на падежните им дати до момента, в който кредиторът, установявайки кои са наследниците на неговия длъжник, не го уведоми за задължението, както и че ако след уведомяването същият допусне просрочие, той ще може да търпи неблагоприятните последици от собствената си забава, в това число и за кредитора би могло да възникне правото да трансформира задължението в предсрочно изискуемо. Съобразно гореизложеното и предвид данните по делото, въззивният съд е достигнал до заключение, че за ищеца към датата на подаване на исковата молба – 12.12.2019 г., не е възникнало правото да трансформира цялото вземане в предсрочно изискуемо, тъй като липсват доказателства ответникът да е бил уведомен какво дължи, да е бил поканен да плати и да е бил информиран за падежа и размера на вноските по кредита. Добавил е, че изпратените до ответниците писма не се установява да са връчени, но те и не съдържат подобна информация. Изложил е съображения, че след като липсва обективната предпоставка за обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо и доколкото исковата молба играе ролята на покана за изпълнение, то се дължат само вноските с настъпил падеж към датата на подаване на същата. Преценил е, че съгласно заключението на вещото лице, размерът на просрочената главница към исковата молба, изчислен при приспадане на надплащанията в резултат на едностранната промяна от страна на банката на лихвения процент, възлиза на 6 311,68 лева. При същия подход на изчисленията вещото лице е обосновало извод, че договорната лихва върху падежиралата главница за исковия период (от 15.03.2015 г. до 12.12.2019 г.) е в размер на 7 210,49 лева, а при отчитане на първоначалния лихвен процент и на надплащанията и при съобразяване на тригодишен давностен срок, т.е. договорната лихва върху падежиралата главница за времето от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г., този размер е 5 504,20 лева, който съдът е приел за дължим. Въззивната инстанция е посочила, че наказателна лихва за период, предхождащ датата на предявяване на иска, не следва да се дължи, доколкото няма забава нито на кредитополучателите (последната погасителна вноска преди смъртта на Х. Ч. е била заплатена), нито от наследниците им, които не са изпаднали в такава. Приел е, че претендираните такса за управление и разноски за подновяване на договорна ипотека представляват част от задълженията по договора към датата на подаване на исковата молба.

Окръжният съд е дал отговор, че с оглед спецификата в отношенията между кредитор и длъжник вземането на банката спрямо наследника на кредитополучателя, става изискуемо след покана, поради което приложение намира правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Изтъкнал е, че задължението на Б. Б. е възникнало най-рано с приемането на наследството на Т. Ч., което е станало с вписването в нарочната книга съгласно влязлото в сила на 03.11.2015 г. решение по гр.д. № 1214/2015г. по описа на Районен съд – Дупница. Акцентирал е, че именно от този момент за кредитора са започнали да текат давностните срокове – 5-годишен за главницата и 3-годишен за договорната лихва. Съобразявайки, че исковата молба, която играе ролята на покана, е подадена на 12.12.2019 г., решаващият състав е преценил, че към тази дата вземането за просрочена главница не е било погасено по давност, дори само на базата на неизтеклия срок от време. Вземанията за договорна лихва, такси и разноски, както са присъдени от районния съд, обхващат само периода от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г., поради което същите не са били погасени по давност.

При тези данни въззивният съд е намерил, че решението на първата инстанция следва да бъде отменено в частта, с която Б. е осъден да заплати на банката главница по процесния договор в размера над 3 155,84 лева (1/2 от 6 311,68 лева) до присъдените 12 629,30 лева, както и обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т. 20.1. от общите условия към договора в размер на 159,68 лева за периода от 14.05.2015 г. до 12.12.2019 г., като за тези суми исковете са отхвърлени, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 39/30.06.2022 г. по т.д. № 56/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50068/05.07.2023 г. по т.д. № 718/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 86/27.10.2020 г. по т.д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т.о. – последните три в хипотеза на връчване на особен представител на ответника). Приема се, че без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен за заплащане на суми по договор за кредит, обективираното в исковата молба или в отделен приложен към нея документ изявление на банката кредитор за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки за това, стига до длъжника кредитополучател с връчването на преписа от исковата молба с приложенията към нея, като това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото произвоство представлява настъпил след предявяване на иска правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

По касационната жалба:

В настоящия случай въззивният състав в нарушение на чл. 269 и чл.236, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички релевантни по делото доказателства относно доводите на банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредитното задължение. Още в исковата молба се съдържа изявление на банката ищец за обявяване за предсрочно изискуем на целия остатък от вземането по процесния договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г., сключен с кредитополучателите Т. Х. Ч. (починала на 14.09.2010 г.) и Х. Б. Ч. (починал на 05.06.2015 г.). С оглед уваженото искане на ответника по чл. 192 ГПК от банката са представени допълнителни документи във връзка с кредита, сред които се съдържат и писма до наследниците на Т. Ч., в т.ч. до ответника по касация Б. Б.. На 01.10.2019 г. същият лично е получил поканата на кредитора (л. 44-45 от първоинстанционното дело), с която в качеството му на наследник е изрично уведомен за допуснатата забава в погасяването на задължението по кредита, както и е поканен в седмодневен срок от връчването й да изпълни задължението по кредита. От изслушаните в първоинстанционното производство заключения на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът Б. е извършвал плащания за погасяване на задължението по кредита (за кредитополучателя Х. Ч.) в общ размер на 5 408,20 лева в периода 07.10.2013 г. – 14.05.2015 г., вкл. последната направена вноска по кредита - на 14.05.2015 г. По делото е приложено и писмо, изпратено от Б. Б. и адресирано до “ОТП Факторинг България” ЕАД (дъщерно дружество на “БАНКА ДСК” АД), в което ответникът е поискал да му бъде предоставена информация за актуалния размер на дълга, последното извършено плащане, наличието на застраховка “Живот” на кредитополучателите, което представлява извънсъдебно признание на ответника, че на него му е известно кредитното задължение на наследодателката Т. Ч.. От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се налага извод за наличие на знание у ответника Б. за тази обязаност.

В решение № 63/29.07.2019 г. по т.д. № 1528/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Същият запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр.2 ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, за които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на конкретния падеж съгласно договорните клаузи. Даденото разрешение намира приложение в настоящия случай, тъй като на наследника Б. е било известно задължението по процесния договор за ипотечен кредит, същият е извършвал и погашения по него в горепосочения период и с връченото му на 01.10.2019 г. писмо е поканен да заплати забавените вноски. Според вещото лице, при преизчисляване на задължението при условията на първоначално договорения лихвен процент от 8,99% последно погашение е с дата 04.01.2016 г. на 115-та вноска по първоначално подписания погасителен план. След тази дата не са извършвани плащания по дълга, като към подаването на исковата молба в съда – на 12.12.2019 г., при този вариант е изчислено, че падежиралите непогасени вноски са 47 броя – от 116-та до 162-ра, възлизащи общо на 13 522,37 лева, т.е. забавата по кредита е над 90 дни. При тези данни неправилно е заключението на въззивния съд, че към датата на исковата молба за ищеца липсва основание за упражняване на потестативното му право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При наличие на знание у ответника Б., както е установено от събраните по делото доказателства, същият е дължал погасяване на месечните вноски на съответния падеж съгласно клаузите на действащия договор за кредит, сключен от неговата наследодателка Т. Ч., за плащането на които е изпаднал в забава преди подаване на исковата молба. Поради това към 12.12.2019 г. е налице обективната предпоставка за обявяване от банката на кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо ответника Б., което е направено с обективираното в исковата молба изявление. С връчването на преписа от същата лично на ответника на 06.07.2021 г., изявлението на кредитора е стигнало до него и от тази дата са възникнали последиците на обявената предсрочна изискуемост спрямо Б.. Ето защо този настъпил в хода на исковото производство факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това неправилен е изводът на въззивната инстанция за присъждане само на падежиралите вноски по кредита до датата на подаване на исковата молба.

В случая всеки от двамата кредитополучатели - Т. Ч. и Х. Ч., е отговарял към банката кредитор за цялото задължение на основание чл. 122 ЗЗД вр. с чл.23, изр. 2 от общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, неразделна част от процесния договор. Макар от предходните инстанции да не е обсъден въпросът за незаетото наследство, оставено от преживелия съпруг Х. Ч., то доколкото в касационната инстанция не е пренесен спорът за квотата, при която ответникът Б. отговаря при режим на разделност за кредитното задължение на наследодателката Т. Ч., се отчита приетата такава от въззивната инстанция - Ѕ идеална част. При това положение и съгласно изчисляването на кредитното задължение при първоначално договорените условия (с оглед на установената от първата инстанция на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожна неравноправна клауза на т. 8.1., изр. 2 от горепосочените общи условия, който спор не е релевиран пред въззивната и съответно касационната инстанция) от заключението на експерта се установява, че към датата на исковата молба дължимата и незаплатена главница по кредита е в размер на 25 258,59 лева (падежирала от 6 311,68 лева и предсрочно изискуема главница от 18 946,91 лева), т.е. при условията на разделност ответникът Б. дължи 1/2 от установеното задължение или 12 629,30 лева. Отчитайки присъдената с въззивното решение в необжалваната част главница от 3 155,84 лева, визирана от окръжния съд като падежирали вноски до датата на исковата молба, ответникът Б. следва да бъде осъден и за дължимия остатък от предсрочно изискуемата главница от 9 473,46 лева.

При първоначално договорените условия на кредита вещото лице е е дало заключение, че задължението за обезщетение за забава по т. 20.1. от общите условия към договора за периода от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г. е в размер на 319,35 лева, като предвид констатираната забава на наследника Б., същият дължи при условията на разделност 1/2 част или 159,68 лева, която сума е предмет на въззивното и съответно касационното производство. Посоченият от въззивния съд по-дълъг период, за който е отнесена така изчислената сума, не кореспондира с установеното от вещото лице в отговора на задача 6 от експертизата, депозирана на 21.03.2022 г., като за периода преди 12.12.2016 г. претенцията е неоснователна.

Ответникът Б. не е ангажирал доказателства по делото, че дължимите суми са платени на ищеца. За предсрочно изискуемата главница, обявена в хода на исковия процес, погасителна давност не е започнала да тече на основание чл. 115, б. “ж” ЗЗД, а за обезщението за забава се установява релевираният размер за период, който не надвишава три години, поради което въпросът за давността не стои.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Окръжен съд - Кюстендил в обжалваната отхвърлителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По разноските:

Касаторът претендира направените в настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от юрисконсулта процесуални действия, настоящият състав определя в размер на 350 лева. С оглед изхода на спора и предвид горното на същия следва бъдат присъдени разноски пред ВКС в размер на 572,66 лева и за първата инстанция още от 228,83 лева. Като се съобрази присъденото от въззивния съд юрисконсултско възнаграждение на банката, допълнителни разноски за въззивното производство не й се дължат.

При този изход на спора на ответника не се дължат присъдените с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция допълнително от 414,88 лева и за държавна такса за въззивната инстанция от 186,27 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 237/26.06.2023 г. по в.гр.д. № 531/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, 1 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 212/10.05.2022 г. по гр.д. № 1132/2021 г. на Районен съд – Дупница са отхвърлени предявените от “БАНКА ДСК” АД против Б. Х. Б. искове за дължими суми по договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г., а именно: за горницата над 3 155,84 лева до 12 629,30 лева - главница, за 159,68 лева - обезщетение за забава съгласно т. 20.1. от общите условия към договора за периода от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г., и за присъдените в полза на Б. Х. Б. разноски – за адвокатско възнаграждение за първата инстанция допълнително от 414,88 лева и за държавна такса за въззивната инстанция от 186,27 лева, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Б. Х. Б. , ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], в качеството му на наследник на Т. Х. Ч., да заплати на “БАНКА ДСК” АД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Оборище”, [улица], на основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 9 473,46 лева (девет хиляди четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) , представляваща предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД и кредитополучателите Т. Х. Ч. и Х. Б. Ч., и сумата от 159,68 лева (сто петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава съгласно т. 20.1. от общите условия към договора за периода от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 237/26.06.2023 г. по в.гр.д. № 531/ 2022 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Х. Б. , ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на “БАНКА ДСК” АД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Оборище”, [улица], сумата от 801,49 лева (осемстотин и един лева и четиридесет и девет стотинки) – разноски за производството пред ВКС и допълнителни такива за първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.