Увеличаване на обезщетение за прекратено производство за шофиране след наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

София 31.01.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на прокурор Димитров за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 242 по описа за 2024г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 4580 от 14.10.2024г. по касационната жалба на К. Д. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 291 от 27.10.2023г. по в.гр.д. № 572/2023г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 126 от 7.07.2023г. по гр.д.№ 193/2023г. на Районен съд Свиленград в частта, с която е отхвърлен иска му за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума над присъдените 600лв. до претендираните 5 001лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, във връзка с което е образувано ДП № 325/2022г.на РУ МВР [населено място], пр.пр.№ 3569/2022г.на РП Хасково, което е било прекратено. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт в тази част и уважаване на иска в пълен размер. Счита,че не са отчетен в пълна степен интензитетът на настъпилите отрицателни последици в живота на обвиненото лице. Претендира направените разноски, за които представя списък.
Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост, с актуалната практика по аналогични случаи, както и със съответната икономическа обстановка и стандарт на живот към момента на увреждането.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ приложението на общественият критерий за справедливост и необходимата преценка на всички релевантни обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. По същия, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№ 2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г. , но и съобразяване на тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането.
В случая спор по установените факти не е имало.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем за деяние по чл. 343б, ал.3 НК, за това че на 5.08.2022г. в [населено място] е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /амфетамин/, установено по надлежния ред с техническо средство „Dreger Drug Check 5000“. Извършени са както личен обиск, така и проверка на автомобила, като не са намерени вещи и предмети, забранени от закона.
Първоначално е било образувано бързо производство, което с Постановление от 11.08.2022г.е преобразувано в досъдебно. По бързото производство е назначена комплексна съдебно-медицинска и фармакологична експертиза. Същата е изготвена на 18.11.2022г. Заключението е, че : „от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети на лицето К. Д. Й., не се установи наличие на наркотични вещества“. На 2.12.2022г.е изготвено Заключително мнение от разследващия полицай за прекратяване на образуваното производство. Наказателното производство е прекратено с Постановление от 6.01.2023г., което е влязло в сила на 18.01.2023г. Продължителността му е шест месеца.
Ищецът е бил е задържан за 24часа, въз основа на издадена заповед от 5.08.2022г. на полицейски орган. Не се спори, че срещу него са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка – с № 22-0351-000129 за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и с № 22-0351-000130 за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Б. /майка на ищеца/ и П. Б. /негова баба/. Двете единно и непротиворечиво установяват следното: След задържането му К. Й. бил изключително разстроен – бил е отчаян, депресиран, не е искал да се храни, не е можел да спи, наложило се е да употребява на успокоителни /„Валидол“/. Резултатът от теста бил изключително стресиращ за него, защото е знаел, че не е употребил наркотици. Отделно, част от приятелите му са се отдръпнали от него, получавал е и подигравки. Имало е проблем и в отношенията с неговата приятелка, като нейните родители са изразили несъгласие за връзката им, заради уличаването му в употреба на наркотици. Свалянето на номерата на колата и отнемането на шофьорската му книжка са му се отразили негативно, включително и заради невъзможност да започне работа.
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение е 600лв., доколкото от ангажираните гласни доказателства не се установява „ищецът да е претърпял много силно и/или продължително емоционално разстройство, което да е довело до по-дълбоко засягане на неговото психично здраве или да е предизвикало трайни негативни последици“, като причинените му неимуществени вреди се изразяват във “временен стрес, безсъние и нервност“. Съдът е отчел краткият период на производството, фактите че срещу ищецът не е взета мярка за неотклонение, че случаят няма медиен отзвук и не е установено наличие на влошаване на здравословното му състояние /доколкото с експертиза не е потвърдено твърдението на свидетели за депресия/, както и обстоятелството, че след отчета на техническото средство, компетентните органи са били длъжни да предприемат действия по разследване. За недоказани въззивният съд е приел твърденията на свидетелите за отражение на воденото наказателно производство върху възможността ищеца да си намери работа като „шофьор“.
Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай въззивният съд не е осъществил в пълна степен изискуемата се преценка на конкретното отражение върху живота на засегнатото лице на правилно установените от него релевантните факти. Не е оценено въздействието върху личността на следните обстоятелства:

Ищецът е търпял различни по вид ограничения в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Било е ограничено правото му на свобода и сигурност за срок от 24 часа, извършен му е личен обиск и проверка на колата му. Били са му наложени две принудителни административни мерки и – без значение дали те са се отразили на възможността му да намери работа или не – той е следвало да понесе последиците им в продължение на шест месеца, без да е налице законно основание за това.

Не са съобразени - в съответната степен - видът и характерът на воденото производство по чл.343б, ал.1 НК. Съставът на посоченото деяние изисква да е „установено по надлежния ред“, че е налице „управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда“. В случая - компетентните органи са приели, че проверката, извършена с техническо средство „Dreger Drug Check 5000“ покрива стандарта на изискването на чл.343б, ал.1 НК да е „установено по надлежния ред“, без да сигурни, че посоченото техническо средство покрива изискуемата се сериозна степен на надежност /и по този начин са допуснали прекомерна намеса в правата на уличеното лице/.

Не са съобразени в съответната степен и установените с гласни доказателства данни за причиненото въздействие на воденото наказателно производство върху личния живот на незаконно обвиненото лице. Касае се за неосъждано лице, което е на 20 години /към момента на образуване на наказателното производство/, за което е логично воденото производство до е довело до сериозен стрес и безпокойство, още повече че е установена и настъпила промяна в отношението към него на част от неговите приятели и познати.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира,че в конкретния случай справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на 2 500лв.

Пред вид изхода на делото, направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. В случая заплатените от страната такси са 50лв./10лв.пред първата инстанция, по 5лв.пред въззивната и касационната и 30лв.пред касационната/. Заплатеното адвокатско възнаграждение е 2 800лв. /по 1 000лв.пред първата и касационните инстанции и 800лв.за въззивната, съгласно представените договори за правна помощ и съдействие, във всеки един от които е посочено, че сумата е заплатена в брой/. От тях следва се присъдят 1 624лв. /включващи 28лв. държавни такси и 1596лв. адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 291 от 27.10.2023г. по в.гр.д. № 572/2023г. на Окръжен съд Хасково и потвърденото с него решение № 126 от 7.07.2023г. по гр.д.№ 193/2023г. на Районен съд Свиленград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 600лв. до 2 500лв. и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Д. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително и сумата от 1 900лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, във връзка с което е образувано ДП № 325/2022г.на РУ МВР [населено място] ведно със законната лихва от 19.01.2023г. /с което заедно с вече присъдените 600лв., общият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2 500лв./, както и сумата от 1 624лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири лева/, направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 291 от 27.10.2023г. по в.гр.д. № 572/2023г. на Окръжен съд Хасково в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :