Обезщетение за негодност за работа по море след трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 492

София, 08.08.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 3969 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. Н. С., чрез адвокат М. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №790/28.06.2023г. по в.гр.д.№1227/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3793/29.07.2024г. по правните въпроси обобщени и уточнени от съда (съобразно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: 1/ кога настъпва преклузията за възражението за погасяване на предявените искове по давност и 2/ длъжен ли е съдът да вземе предвид настъпилите в хода на процеса обстоятелства, за които са представени доказателства.

По въпроса за момента на настъпване на преклузията за възражението за погасяване на предявените искове по давност е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава – т. 4 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г. на II т. о.; решение №106/12.10.2023г. по гр.д.№367/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 236/20.01.2020 г. по гр.д.№ 4551/15 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Според дадените в същата разяснения, срокът, в който ответникът може да подаде отговор на исковата молба и да въведе възражения, е изрично определен в чл. 131 ГПК и е едномесечен, считано от датата на първото му по ред редовно уведомяване, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, и указания за задължителното съдържание на отговора, последиците от неподаване на такъв, както и последиците при неупражняването на права. С изтичането на този срок се преклудира възможността на ответника да противопоставя възражения, основани на факти, осъществени и узнати към този момент. Той не може да поправи в по-късен момент пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснал. Само, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства (чл. 133 ГПК) или на нарушаване на съдопроизводствените правила, страната може да го стори по-късно, включително и пред въззивна инстанция (в този смисъл и ТР 1/13 ОСГТК на ВКС). Казаното се отнася и до възражението за изтекла погасителна давност. Както е изяснено изрично в цитирания тълкувателен акт, това възражение не може да се основава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва.

По вторият поставен въпрос за задължението на съда да вземе предвид настъпилите в хода на процеса обстоятелства, за които са представени доказателства, също е налице установена практика на ВКС, част от която са решение № 60327/28.06.2022 г. по гр.д.№ № 911/2021 г. на ІV г.о.; решение № 222/10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/199 г. на II г.о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. дело № 263/2011 г. , IV г.о. и др. В същата е прието, че силата на пресъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене и, поради това, съдът, в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.

В жалбата си касаторът Е. Н. С., чрез адвокат М. П., излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, свързани с необсъждане на всички твърдения на ищеца относно: преклудиране на възражението за погасяване на иска по давност; приложимото малтийско право и предвидените в същото основания за спиране и прекъсване на давността; липсата на пречки за предявяване на иск пред съда и установяване в исковото производство на твърдяната нетрудоспособност на работника. Излага още, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост, като не е зачел обвързващата доказателствена сила на издаденото на ищеца свидетелство за медицинска годност от 22.01.2020г., доказателствата за свързани със спиране и прекъсване на давностния срок и за направените от ищеца възражения по изготвените медицински заключения за здравословното му състояние. Навежда довод за необоснованост на решението, като постановено въз основа на непълен анализ на доказателствата, довело до формиране на неправилни изводи по същество на спора. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за всички инстанции по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът „Параходство БМФ“ АД, чрез юрисконсулт П. К., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е валидно, допустимо и постановено след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, при правилно приложение на материалния и процесуален закон. По същество отправя искане за неговото потвърждаване и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Meritime Ltd), чрез адвокат Х. Д., оспорва жалбата. Твърди, че решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски за разглеждане на делото от касационната инстанция.

Ответникът „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън (Люксембург)“, чрез адвокат И. Т., оспорва жалбата. Изразява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на въззивното решение, като постановено въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след решение №79/30.05.2022г. по гр.д.№3184/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е обезсилено решението на въззивния съд по в.гр.д.№3337/2020г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав с указания за определяне на приложимото право, при съобразяване и на обстоятелството, че писмото от ответника/застрахователна компания до ищеца, в което е уговорено предоставяне на застрахователна гаранция, не се прилага в отношенията между работника и ответника/работодател, и няма правно значение на постигната договореност относно приложимото право, при спор свързан с трудовото правоотношение и породените от него права и задължения.

Със същото въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените искове от Е. Н. С. срещу „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ за солидарното им осъждане да му заплатят сумите, както следва: от 93 154 щатски долара, представляваща обезщетение за настъпила трайна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 27 946 щатски долара натрупана за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019 г., както и след тази дата в размер на законната лихва, до окончателното погасяване на главницата.

В условие на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, Е. Н. С. е предявил иск за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ да му заплатят сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Въз основа на сключен на 04.08.2016г. трудов договор между Е. Н. С. (моряк) и „Богдан Меритайм“ ЛТД (корабособственик и работодател), с оператор „Параходство БМФ“ АД, ищецът изпълнявал длъжността „моряк –стюард“ на борда на кораб „Богдан“, IMO 9132492, с пристанище на регистрация Valletta, плаващ под флага на Малта за периода от 12.08.2016г. до 24.12.2016г., при уговорено между страните основно месечно възнаграждение 531 USD. В договора било предвидено приложение между страните на КТД, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., а по отношение на условията на договора – законодателството на Република Малта.

По време на изпълнение на трудовите му функции, на 24.12.2016г. (докато бил на смяна), ищецът претърпял злополука – паднал от голяма височина и получил фрактури на дясно коляно и лява пета. На 24.12.2016г. бил приет по спешност в болница в Англия, където (на 28.12.2016г.) бил опериран с поставяне на метална остеосинтеза на дясното латерно тибиално платно и извършена гипсова имобилизация на лява петна кост.

Вследствие на инцидента, ищецът Е. Н. С. бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции за работа по море, като работодателят бил своевременно уведомен за инцидента. Същият заплащал обезщетение за временна неработоспособност на Е. С. за периода от датата на злополуката до месец януари 2018г.

По отношение нетрудоспособността на ищеца, съдът установил следното: В Рапорт на д-р Р. П. от 04.04.2017 г., по отношение на получените от Е. С. травматични увреждания, било посочено, че: колянното счупване било лекувано оперативно, а счупването на петата с гипсова имобилизация. Гипсът бил снет на 15.03.2017 г. Пациентът се придвижвал с две патерици, продължавал да ползва шарнирна колянна ортеза. Оплаквал се от болки в лява пета. Проведените рентгенографии на 15.03.2017 г. установили консолидирана фрактура на латерален тибиален кондил в дясно – стабилна остеосинтеза, таламична фрактура на лява пета, консолидирана в умерена плановалгустна дислокация, инактивитетна остеопороза. Направен бил извод, че лечението следва да продължи при щадящо натоварване с две патерици, ортопедични стелки и ЛФК, като било предвидено постепенно прогресиращо натоварване за следващите три месеца. Заключението било, че към момента на рапорта пациентът е временно нетрудоспособен.

С Експертно решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ работоспособността на ищеца била оценена на 55% за срок до 01.07.2018г., което състояние било причинено от фрактура на дясна подбедрица след метална синтеза на дясна тибия при вътреставна фрактура на медиалния кондил и ляв калканеус. В мотивите на експертното решение било посочено, че е установена контрактура на дясна колянна става при вътреставна фактура на десен крус. Спадане на свода на ходилото. Намаление на слуха на ляво ухо.

С писмо от писмо от 24.08.2017г. работодателят Богдан Меритайм уведомил ищеца Е. С., че не приема представения от него документ за извършен преглед от ТЕЛК, удостоверяващ твърдяната от него нетрудоспособност и в съответствие КТД, го поканил да се яви на 05.09.2017г. за преглед и оценка на естеството и степента на увреждането му, при доктор Н. З. в ДКЦ „Св. Екатерина“ [населено място]. Писмото било получено от Е. С. на 25.08.2017г.

В изготвената на 05.09.2017г. етапна епикриза от 05.09.2017 г. от ДКЦ Варна била поставена диагноза – счупване на горния край на тибията, счупване на петната кост. Направен бил извод, че лечението не е приключило, предвид наличието на метална остеосинтеза от една страна и локална остеопороза заедно с ригидност на околоставните мускули. Остеопорозата и ригидността на мускулатурата се дължали основно на продължителната имобилизация. Преди отстраняването на остеосинтезния материал и лечението на ригидността на мускулите и остеопорозата, било невъзможно да се отчетат късните последици от травмата, меродавни за трайната неработоспособност. Било препоръчано да се направи нова ъглометрия след три месеца, за да се установи обемът на движения в засегнатите стави предвид възстановяването на мускулните контръктури и на костната плътност.

Съдът установил, че с писмо от Богдан Меритайм (поради заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с клауза 23.2 от КТД) ищецът бил поканен да се яви на 12.12.2017г. за извършване на оценка на естеството и степента на увреждането му, пред ново посочен от дружеството лекар – доктор Ч. М.. В изготвената от него етапна епикриза за периода от 15.12.2016г. до 15.12.2017г. и амбулаторен лист №003252 от 15.12.2017г. било посочено, че обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца били възстановени, режимът им на движение бил свободен, без помощни средства. Към този момент нямало данни за остеопороза. Препоръчани били изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата.

За насрочения на 11.01.2018г. текущ преглед, работодателят Богдан Меритайм отново определил доктор Ч. М. като компетентен лекар за извършването му. Писмото било получено от Е. С. на 10.01.2018г. В съставената при прегледа етапна епикриза за периода от 11.01.2017г. до 11.01.2018г. и амбулаторен лист №00126 от 11.01.2018г. било посочено, че обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца бил възстановен, режимът им на движение бил свободен, без помощни средства. Към този момент нямало данни за остеопороза. Препоръчани били изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата. Посочено било, че констатираното състояние на ищеца не налага последващо лечение.

Съдът констатирал, че с експертно решение 1721 от 25.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Анна“ била установена 22,5 % трайно намалена работоспособност на Е. С. за срок до 01.06.2019 г. В съставения на 29.07.2019г. амбулаторен лист от д-р М. М. били направени следните заключения: дясно коляно спокоен постоперативен цикатрикс. Спонтанна и палпаторна болка в областта на пателарното сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази. Лява пета с палпаторна болезненост. Препоръчва се отстраняване на МО по преценка на пациента.

С писмо от 23.04.2018г., изпратено от адвокат М. П. до работодателя, било заявено несъгласието на Е. С. с твърдението на корабособственика, че медицинското заключение от 11.01.2018г. означавало пълно възстановяване на пострадалия работник, послужило като основание за спиране на плащанията на следващите му се обезщетения.

Съдът констатирал, че в представения пред първостепенния съд медицински рапорт от 22.01.2020г. от МЦ „Морска медицина Трансмед“ било посочено, че състоянието на пациента Е. С. не позволява същият да изпълнява трудовите си задължения като моряк. Направен бил извод, че същият е негоден за работа по море.

Въз основа на така установеното въззивнитя съд посочил, че приложимото към процесното правоотношение материално право е: Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г., чл. 158 от ЗТК вр. чл.24.3 вр. чл.24.4 от Колективния трудов договор от 16.05.2016 г. респективно Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г.,чл. 158 от ЗТК вр.чл. 22.3 от Колективния трудов договор от 16.05.2016 г.

Посочил, че спорните по делото въпроси са сведени до: наличието на пасивна легитимация по предявения иск от ответниците, респ. солидарната им отговорност; погасяване на предявените искове по давност и основателността на същите.

По отношение на отговорността на ответниците съдът установил следното: Страни по трудовия договор, по смисъла на Стандарт А2.1.1.б (с) от МТК, били корабособственикът „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД, Малта и морякът. По силата на Стандартен договор за корабен мениджмънт, сключен на 01.01.2012г. в [населено място], между регистрирания корабособственик „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД и ответника „Параходство БМФ“ АД, последният бил назначен като мениджър на кораба, поел в цялост управленските услуги на кораба, в т.ч. управлението и застраховането на екипажа за срок от 60 месеца. С оглед на това направил извод, че ответникът „Параходство БМФ" АД, в качеството си на корабен мениджър сключил трудовия договор с ищеца за работа на процесния кораб от името на корабособственика, има качеството корабособственик и работодател по моряшкия договор от 04.08.2016г., по смисъла на чл. 2, § 1 от Закона за трудовите права на моряците на Република Малта и чл. II 1 ./j/ от Морската трудова конвенция. В качеството си на корабен мениджър, „Параходство БМФ“ АД поело отговорността за опериране на кораба от собственика и задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците от Закона за трудовите права на моряците на Република Малта и от МТК. В тази връзка отбелязал и обстоятелството, че „Параходство БМФ“ АД в качеството на оператор на м/к „Богдан“, собственост на „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД е страна по КТД от 16.05.2016г., като е връчил срещу подпис (на 31.07.2014г.) длъжностната характеристика на ищеца Е. С.. Въззивният съд намерил за основателно възражението на ответника „Уест ъф Ингланд“ за липса на легитимация по предявените искове. В тази връзка посочил, че съгласно ГК на Малта солидарната отговорност не се презюмира, а по делото не е представено Удостоверение за финансова гаранция във връзка с отговорността на корабособственика съгласно изискванията на правило 4.2, стандарт А4.2.1., параграф 1 (б) от МТК. Приел, че основание за това не е и представеното по делото писмо за поетия от дружеството ангажимент във връзка с освобождаване от арест на МК „Богдан“. Същото създавало задължение за издателя му „Уест ъв Ингланд“ да изплати на ищеца посочената в писмото сума (в размер до 92 337.33 евро) в следните случаи: 1) при наличие на споразумение между корабособственика „Богдан Меритайм Лимитед“ и Е. Н. или 2) при наличие на влязло в сила окончателно решение на българския съд в негова полза срещу корабособственика „Богдан Меритайм Лимитед“. В заключение направил извод, че ответникът „Уест ъв Ингланд“ не е солидарно отговорен по предявените от ищеца искове, поради което същите такива следва да бъдат отхвърлени.

Въззивният съд направил извод за основателност на своевременно направеното възражение за погасяване на исковете по давност. Приел, че приложими към процесните отношения са разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта, вр. чл. 2153, които предвиждали, че вземанията за вреди се погасяват с двугодишна давност. С оглед на това, заключил, че правото на иск на ищеца Е. С. било упражнено след изтичане на този двугодишен преклузивен давностен срок, считано от датата на инцидента – 24.12.2016г., тъй като исковата молба била подадена на 23.12.2019г. Този срок не бил прекъснат със съдебно писмо, съгласно Гражданския кодекс на Малта.

Независимо от изложеното, съдът посочил, че предявените искове са неоснователни и разгледани по същество. В тази връзка отбелязал, че съгласно постигната между страните договореност (чл. 24.2. от КТД), нетрудоспособността на работниците се определяла от лекар, посочен от компанията корабособственик. В случай, че лекар посочен от моряка не е съгласен с оценката, трети лекар избран съвместно от двете страни, следва да изготви нова и окончателна оценка на нетрудоспособността. С оглед на тези правила, съдът направил извод, че преценката за възстановяване на ищеца била направена от посочен от корабособственика лекар. Отбелязал, че по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства ищецът да е оспорил дадената оценката на здравословното му състояние, по предвидената в чл. 24.2. от КТД процедура. Приел, че за такова не може да се приеме писмото от 23.04.2018г. в което Е. С. заявил, че не приема това заключение и не е съгласен, че е напълно здрав, тъй като същото не било подкрепено от представена оценка на трудоспособността му към този момент, извършена от избран от него лекар. Обосновал, че такова оспорване не представлявало и Решение № 02786 на ТЕЛК от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“, т.к. същото не било изготвено от определен от страните трети независим лекар, чието заключение би било задължително за тях. Още повече, че в същото неработоспособността на ищеца била оценена на 55%, за срок до 01.07.2018г. Съдът намерил за ирелевантен представения по делото медицински рапорт от 22.01.2020 г. от МЦ „Морска медицина Трансмед“, тъй като при съставянето му не била спазена договорената между страните процедура по установяване на трайната нетрудоспособност на лицето, нито установявала връзка на между здравословното му състояние към датата на съставянето му и инцидента настъпил през 2016г. Изложеното обосновало крайния извод на съда за неоснователност на предявените искове.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Преди разглеждане спора по същество, съдът следва да се произнесе по въпроса за международната си компетентност за разглеждане на исковете и приложимото материално право:

Предявените в условие на евентуалност искове са за заплащане на обезщетения за претърпените от ищеца вреди, резултат от настъпила трудова злополука, поради което спорът е трудов. Ищецът Е. С. е български гражданин с местоживеене в Република България, а ответниците/юридически лица – „Богдан Меритайм“ ЛТД (корабособственик и работодател), „Параходство БМФ“ (оператор на кораба) и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън са със седалища, съответно в Малта, Република България, и Люксембург.

С оглед на изложеното, компетентният да разгледа исковете съд следва да бъде определен по реда на Регламент № 1215/2012 (ЕС), приложим, когато ответникът има местоживеене на територията на държава членка (чл. 4), както и в хипотезите на изключителна компетентност (чл. 25), мълчаливо учредена компетентност (чл. 26), споразумение за избор на съд (чл. 25) и когато ищецът е потребител или работник/ служител (чл. 18, пар. 1 и чл. 21, пар. 2), без оглед местоживеенето на ответника. Извън посочените случаи, когато ответникът има местоживеене в трета държава, международната компетентност на сезирания съд се определя от правото на тази държава членка (чл. 6).

Предвид характера на спора, за определяне на компетентния съд са приложими правилата на Раздел 5 от Регламент 1215/2012г. (ЕС) (Компетентност по трудови спорове) и по-конкретно разпоредбата на чл.21, пар.1, според която искът срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене. Според чл. 63 от Регламент „Брюксел Iа“, местоживеенето при юридическите лица е седалището по устав, централното управление, или основното място на стопанска дейност. Когато исковете са насочени срещу няколко ответника, те могат да бъдат предявени в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че са в такава тясна връзка, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства (чл.8, пар.1).

С оглед на посочената правна регламентация и обстоятелството, че предявените искове са за солидарното осъждане на ответниците/юридически лица и едно от тях е със седалище в Република България, българските съдилища са международно компетентни да разгледат предявените искове. Приложимото процесуално право е това на съда разглеждащ спора.

Приложимото към процесното правоотношение материално право следва да бъде определено по реда на Регламент “Рим I“, приложим за всички договори сключени след 17.12.2009 г. Съгласно чл.8, пар.1 от него (Индивидуални трудови договори), всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3, като изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Ако приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора (пар.2 на чл.8).

В конкретния случай, в подписаният между Е. Н. С. (моряк) и „Богдан Меритайм“ ЛТД (корабособственик и работодател), с оператор „Параходство БМФ“ АД, трудов договор е посочено, че същият е сключен съобразно законодателството на Малта, под чието знаме плава корабът, на който ищецът обичайно е полагал своя труд по изпълнение на договора.

С оглед на изложеното, правилен е крайният извод на въззивния съд, че приложимото материално право по предявените в производството искове е това на Република Малта, както следва: Законът за търговското корабоплаване и подзаконови нормативни актове 234.51 Правила за търговско корабоплаване (Морска трудова конвенция); 234.50 Регламент за търговското корабоплаване (застраховка за морски искове); 234.16 Ограничаване отговорността по морски искове; Граждански процесуален и функционален кодекс, глава 12 от законите на Малта; Закон за трудовите и индустриалните отношения, глава 452 от законите на Малта, Закон за органите за здраве и безопасност при работа, глава 424 от законите на Малта, Морска трудова конвенция. Посочената нормативна уредба е приложима в частите, с които същата регламентира правилата за наемане на моряци, сключване на трудови договори, условията на работа, отчитането на часовете, заплащането на труда, срока на договорите, условията за сключване на колективен трудов договор; неработоспособността в резултат на трудова злополука; отговорността на корабопритежателя и оператора на работодателя; предпоставките за ангажирането ѝ, начина на определяне размера на обезщетенията при настъпила неработоспособност; погасителната давност по иска за обезщетение от трудова злополука (невъзможност да изпълнява трудовите си задължения за работа по море), начало, на срока, спиране и прекъсване.

Основателно е касационното оплакване за постановяване на въззивното решение в противоречие с правилата на ГПК за изтичане на преклузивните срокове, в рамките на които в производството може да бъде въведено възражението за погасяване на предявените искове по давност. В депозираните от ответниците писмени отговори на исковата молба и до изтичане срока за подаването им, същите не са направили такова възражение. То е въведено едва с отговорите на въззивната жалба от „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД. В исковата молба (уточнена с молби от 14.01.2020г. и 29.01.2020г.) ищецът е изложил фактическите твърдения, на които е основал предявените искове и е обосновал доводите си за твърдяната солидарна отговорност на ответниците. Същият няма задължение да посочва правната квалификация на претенциите си и приложимото към същите материално право, което е задължение на съда разглеждащ делото. Към момента на подаване на исковата молба, факта на изтеклия давностен срок е съществувал и е бил известен на ответниците, поради което те е следвало да го заявят и включат в предмета на спора в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. В този смисъл са и разясненията дадени в т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като не са сторили това, не поради пропуск на съда, а поради собствения си пропуск и неизвинително поведение, същите следва да понесат неблагоприятните последици от настъпилата преклузия по чл. 133 ГПК. В противоречие с изложеното и отговора на поставения въпрос е изводът на въззивния съд, че възражението за погасяване по давност на исковете е своевременно въведено. Същото е преклудирано и не може да бъде разглеждано в настоящия исков процес. Още повече, че съгласно правилото на чл.2108, ал.2 от Гражданския кодекс на Малта е допустим отказ от вече придобита давност, който може да бъде изричен или мълчалив, като мълчаливият се извежда от факт, който предполага придобито право (чл.2109). Следва да бъде съобразена и императивната забрана за служебно произнасяне на съда по давността, когато възражението не е направено от заинтересованата страна (в какъвто смисъл е и правилото на чл.2111 от Гражданския кодекс на Малта).

Основателен е касационният довод, че въззивното решение е постановено при неизпълнение на задълженията на съда да обсъди в цялост установените по делото и относими към предмета на спора обстоятелства, както и тези настъпили в хода на производството (чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК). При обосноваване на изводите си съдът не е съобразил: отправените от работника изявления до работодателя във връзка с извършените прегледи и заключенията за неговата работоспособност; представената по делото медицинска документация, както и настъпилите в хода на производството факти имащи отношение към нетрудоспособността на пострадалия моряк. Неправилни, поради изложеното, се явяват съображенията на въззивния съд, че ищецът не се е позовал и не е представил доказателства за упражняване на правото си да оспори оценката на здравословното му състояние, съобразно предвидената в чл.24.2 от КТД процедура, изводите, че няма да цени представеното от ищеца писмо от 23.04.2018г., както и издаденото в хода на производството медицинско заключение за годността на ищеца да изпълнява работа по море. В противоречие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК обсъдените от съда доказателства не са ценени в тяхната съвкупност, като въззивният съд на практика е приел, че пълно главно доказване може да се осъществи само с преки доказателства, без да извърши необходимата оценка на косвените доказателства и страничните обстоятелства, които, преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт. Не обсъдил в цялост кореспонденцията между страните, обстоятелствата и начина, по който е бил определян компетентния за прегледа лекар; издадените на ищеца медицински заключения, съдържащи данни за необходимите последващи интервенции и рехабилитации за възстановяването му и състоянието на пострадалите му крайници, които са от значение за установяване на здравословното състояние на ищеца.

Допуснатите нарушения на процесуалния закон са довели до неправилност на въззивното решение, поради което същото трябва да се касира. Допуснатите процесуални нарушения не изискват повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК).

Съдът установи, че на 04.08.2016г. между Е. Н. С. (моряк) и „Богдан Меритайм“ ЛТД (корабособственик и работодател), с оператор „Параходство БМФ“ АД, е сключен трудов договор, въз основа на който ищецът изпълнявал длъжността „моряк –стюард“ на борда на кораб „Богдан“, IMO 9132492, с пристанище на регистрация Valletta, плаващ под флага на Малта, за периода от 12.08.2016г. до 24.12.2016г. Договорът е сключен съгласно законодателството на Република Малта, като в него е направено изрично позоваване и е предвидено приложение на Колективния трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г. Трудовият договорът е сключен чрез „Параходство БМФ“ АД, в качеството му на оператор на м/к „Богдан“, собственост на „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД, страна по КТД от 16.05.2016г., връчил срещу подпис (на 31.07.2014г.) длъжностната характеристика на ищеца Е. С..

На 24.12.2016г., по време на изпълнение на трудовите му функции (докато бил на смяна), ищецът е претърпял злополука – паднал от голяма височина и получил фрактури на дясно коляно и лява пета. На 24.12.2016г. е приет по спешност в болница в Англия, където (на 28.12.2016г.) е опериран с поставяне на метална остеосинтеза на дясното латерно тибиално платно и извършена гипсова имобилизация на лява петна кост. Работодателят е своевременно уведомен за инцидента, вследствие на който Е. Н. С. е в невъзможност да изпълнява трудовите си функции за работа по море. До 10.01.2018г. работодателят е заплащал обезщетение за временна неработоспособност в размер на основната работна заплата.

Според установената в законодателството на Република Малта правна регламентация, с колективни трудови договори могат да се предвиждат по-благоприятни условия на труд, възнаграждения и дължими при нетрудоспособност обезщетения на във връзка с трудовите правоотношения на морските лица. За да са приложими уговорките на съответния колективен трудов договор, е необходимо позоваване на същия да бъде направено в самия трудов договор и копие от него да се съхранява на борда на кораба. При настъпила трудова злополука, от която моряк е претърпял вреди (нараняване или заболяване, което не се дължи на собственото му умишлено или лошо поведение), собственикът на кораба следва да покрие разходите за предоставяне на необходимите хирургически и медицински съвети, обслужване и лекарства, както и разходите за издръжка на пострадалия, докато бъде излекуван, умре или бъде върнат в подходящо пристанище за връщане, включително всеки период, през който е безработен, след като е бил излекуван и преди да бъде върнат в подходящо пристанище; при смърт – разходите за неговото погребение (чл.158 от ЗТК). Предвидено е още, че без да се засягат предходните правила, в случай на заболяване, болест или нараняване претърпяно от който и да е моряк, собственикът на кораба, следва да осигури за своя сметка изхранването и квартирата на този моряк; да изплати възнаграждение за времето, през което морякът е останал на борда или е репатриран в съответствие с приетите правила, а когато не е на борда – парична сума равна на заплатите (с изключение на бонусите), които ако не беше болестта, заболяването или нараняването, биха се натрупали в негова полза по време на неговото заболяване, болест или нараняване, или за период от 16 седмици, според това кой период е по-кратък.

Когато между страните не е постигнато споразумение, пострадалият може да образува исково производство, в рамките на което следва да представи доказателства за установяване отговорност според причинно-следствената връзка. Паричните обезщетения съобразно приложимото материално право обхващат действителните щети – действително причинена загуба и загуба на бъдещи доходи, произтичаща от неработоспособност. Обезщетенията се изчисляват по формула, развита от практиката на малтийските съдилища, отчитаща заплатата на лицето, оставащите трудови години до пенсионна възраст на лицето и процента на увреждане понесен от лицето, които се умножават и се определя сума за компенсация. Обезщетението може да бъде намалено, ако съдът установи съпричастна небрежност от страна на пострадалото лице.

В конкретния случай, доколкото в сключения между страните трудов договор е направено позоваване и препращане към Колективния трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., то същият е приложим в отношенията между страните по възникналото трудово правоотношение. В него е предвидено, че при нетрудоспособност, дължаща се на инцидент, основната заплата на моряка ще бъде заплащана докато той не бъде излекуван или докато не бъде освидетелстван в съответствие с чл.24.2 за трайна нетрудоспособност (чл.22.3). За установяване продължаващото право на обезщетение за временна нетрудоспособност е предвидено представяне на медицински доклади, заверени, когато е необходимо, от определен от компанията лекар. Предвидено е, че ако лекар, посочен от моряка, не е съгласен с оценката, трети лекар следва да бъде определен съвместно от компанията и моряка, като неговото решение е окончателно и обвързващо за двете страни.

По отношение на трайната нетрудоспособност, настъпила следствие на инцидент по време на действието на трудов договор, независимо от вината, довел до намаляване способността пострадалият да работи като моряк, е предвидено заплащане, в допълнение към обезщетението за временна нетрудоспособност, на обезщетение в съответствие с предвиденото в чл.24.3 от КТД. Според правилото на чл.24.4, моряк, чиято нетрудоспособност е оценена на 50% или повече, ще бъде считан да трайно негоден за по-нататъшна служба и ще има право на 100% обезщетение; всеки моряк, оценен с по-малко от 50% нетрудоспособност, но удостоверен като трайно негоден за по-нататъшна служба на каквато и да е длъжност, ще има право на 100% обезщетение (определените с договора размери). Трайната негодност за работа по море, според колективния договор, се установява от лекар, посочен от компанията. Ако лекар, посочен от моряка, не е съгласен с оценката, трети лекар следва да бъде определен съвместно от компанията и моряка, чието решение е окончателно и обвързващо за двете страни.

Спорът между страните за степента на възстановяване на ищеца Е. Н. С., съответно продължаващата му временна нетрудоспособност и твърденията за негодност да изпълнява моряшка служба, е възникнал след извършения преглед на пострадалия през месец януари 2018г. Същият е проведен от доктор Ч. М. в ДКЦ „Света Клементина“, определен от работодателя с писмо, получено от Е. С. на 10.01.2018г. В съставената при прегледа етапна епикриза за периода от 11.01.2017г. до 11.01.2018г. и амбулаторен лист №00126 от 11.01.2018г. е посочено, че обемът на движение на дясна коленна и лява глезена стави на ищеца е възстановен, режимът им на движение есвободен, без помощни средства. Препоръчани са изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата и ползване на ортопедични подложки за ходилата. Направено е заключение за липса на данни за остеопороза и че констатираното състояние на ищеца не налага последващо лечение. В съставения за прегледа амбулаторен лист доктор М. е посочил допълнително, че е налице посттравматичното плоско стъпало в ляво с намален плантарен ъгъл, което е дефинитивно и не подлежи на корекция.

С писмо от 16.03.2018г. пострадалият моряк Е. С., чрез пълномощника си адвокат П., е поискал от корабособственика „Богдан Меритайм“ ЛТД, чрез „Параходство БМФ“ АД, да му бъде заплатено дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност до датата на писмото в размер на основната работна заплата; да продължи регулярното изплащане на същата до пълното му възстановяване, както и да му се предостави писмо за потвърждаване на трудовата злополука, което да му послужи за явяване пред ТЕЛК и удостоверяване степента на работоспособност.

С писмо от 30.03.2018г. корабособственикът „Богдан Меритайм Лтд.“ е отказал да изпълни отправените искания, тъй като съобразно медицинското заключение от 11.01.2018г. пострадалият моряк е възстановен от уврежданията получени на 24.12.2016г. и отношенията между страните са приключени. Със същото работодателят е изискал оригиналното гаранционно писмо и е поканил ищеца да му заплати сторените разноски за издаване на гаранцията.

С писмо от 23.04.2018г. Е. С., чрез адвокат П., е оспорил медицинското заключение от 11.01.2018г., тъй като при изготвянето му не е съобразено обстоятелството, че са му поставени метални планки, които не са отстранени и е освидетелстван с 55% намалена работоспособност от Трудово-експертна лекарска комисия.

Намалената работоспособност е определена с решения на ТЕЛК, както следва: 1/ Решение №02786 от проведено заседание №114:04.07.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място], с което на Е. Н. С. е определена 55% неработоспособност, за срок от една година до 01.07.2018г., от които: 50% от контроктура на дясна коленна става при вътреставна фрактура на десен курс и 10% от спадане свода на ходилото при фрактура на ляв калканеус. Със същото е определена 15% нетрудоспособност поради намаляване слуха на лявото ухо. 2/ Решение №1721 от проведено заседание №90/25.06.2018г., на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, [населено място], с което на Е. Н. С. е определена 22.5% неработоспособност, за срок от една година до 01.06.2019г., от които: 20% от фрактура на дясна тибия метална стабилизация и 10% от фрактура на лява петна кост, травматично плоскостъпие. Със същото е определена 15% нетрудоспособност поради двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка за дясно ухо и в степен практическа глухота за лявото ухо. В решението е посочено още, че травмите, обусловили намалената трудоспособност на лицето, са получени при падане от височина и счупване на дясна подбедрица и лява петна кост. Към датата на прегледа е установено добро общо състояние на Е. Н. С., самостоятелна походка с ортопедична стелка; клек – пълен, монопод. реализира, дясна коленна става КС S-0-5-145; лява глезенна става S-15-0-40, инверсия 30, еверсия 10, плоскостъпие в ляво.

Решението на ТЕЛК от 2017г. е изпратено на работодателя „Богдан Меритайм Лимитед“, който с писмо от 24.08.2017г. е отказал да го приеме и е поканил работника да се яви на 05.09.2017г. за преглед и оценка на естеството и степента на увреждането му, при доктор Н. З. в ДКЦ „Св. Екатерина“ [населено място].

При проведения на ищеца регулярен преглед на 01.08.2019г. преглеждащият лекар също е установил спонтанна и палпаторна болка в областта на пателарното сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази, лява пета с палпаторна болезненост. Направил е препоръка за отстраняване на металната остеосинтеза, по преценка на пациента.

В изготвения на 22.01.2020г. медицински рапорт от МЦ „Морска медицина Трансмед“, след извършена консултация с ортопед и лекар уши нос гърло, са дадени следните заключения: От прегледа при ортопеда е установена ограничена и болезнена в крайна фаза флексия на коляното и непълно възстановени движения в лява глезенна става, накуцваща походка, въз основа на които е прието, че лицето е негодно да изпълнява трудовите си задължения като моряк. От прегледа извършен от лекар със специалност УНГ е установен двустранен неврит на слуховия нерв (дясно ухо 77.5%, ляво ухо – 83,5%) – практическа глухота. Въз основа на тези констатации, лекарят изготвил рапорта констатира, че Е. Н. С. е негоден за работа на море.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че вследствие на претърпяната трудова злополука Е. С. е получил две счупвания – фрактура на дясна тибия и фрактура на лява петна кост. При проведеното оперативно лечение в Англия е поставена метална остеосинтеза на тибиалното плато, а травмата на петната кост е лекувана с гипсова имобилизация. От съвкупния анализ на доказателствата следва да се приеме, че не е настъпило пълното възстановяване на Е. С. от получените увреждания, като в този смисъл са заключенията на всички лекари извършили преглед на ищеца, включително тези определени от работодателя. Независимо, че в крайното си заключение от 11.01.2018г. доктор Ч. М. сочи, че обемът на движение на двете стави е възстановен, лицето има свободен режим на движение, без помощни средства и състоянието му не налага последващо лечение, в изготвения от него амбулаторен лист той прави отбелязване, че е установено ограничено движение на ставите, като посочените ъгли на движение са почти идентични с тези по решението на ТЕЛК от 25.06.2018г. Изводът за завършило лечение е опроверган от решението на ТЕЛК от 2018г., издадено след заключението на доктор М. от 11.01.2018г., прегледа на ищеца на 01.08.2019г. и заключението на трудовата медицина от 22.01.2020г., в които е посочено, че металната остеосинтеза на тибиалното плато не е премахната и подлежи на оперативно отстраняване; установени са продължаващи инцидентни болки в увредените стави, както и ограничено движение на лявото стъпало. Установено е от посочената медицинска документация, че при определяне степента нетрудоспособност на Е. С. преобладаващия процент е даден именно за травматичните увреждания на ставите, резултат от трудовата злополука, и по-малък процент за констатираната практическа глухота, съществувала и към решението на ТЕЛК от 2018г.

Неоснователен е доводът за изключване отговорността на работодателя, поради неспазване на предвидената в Колективния трудов договор процедура за установяване неработоспособността на Е. С., по следните съображения: Предвидената в Колективния трудов договор процедура за определяне както на временната, така и на трайната неработоспособност на пострадалите моряци по естеството си представлява доброволен способ за уреждане на възникналите между страните спорове за наличието или липсата на пълно възстановяване вследствие на получените увреждания при изпълнение на възложените на моряците трудови функции. Липсата на постигнато споразумение по предвидения в Колективния трудов договор ред, не изключва правото на пострадалите да образуват исково производство, включително и да водят преки искове срещу застрахователите по издадените финансови гаранции (чл.113А от Правила за търговско корабоплаване (Морска трудова конвенция) на Република Малта), в рамките на което да представят доказателства за установяване отговорност според причинно-следствената връзка.

В конкретния случай, процедурата по КТД е спазвана от страните до проведения през месец януари 2018г. преглед на Е. С., приключил със заключение за пълното му възстановяване. От описаната по-горе хронология на отношенията между страните по трудовото правоотношение е видно, че през 2017г. работодателят е уведомен за издаденото решение на ТЕЛК и определеният процент нетрудоспособност на ищеца, който е оспорен поради неспазване на предвидената в КТД процедура; през месец март 2018г. пострадалият С. е поискал работодателят да му заплати следващите му се обезщетения в размер на основната заплата за периода на лечението му и да му предостави документи за извършване на освидетелстването му от ТЕЛК. След полученият отказ, същият е оспорил заключението на лекаря пред работодателя (писмо от 23.04.2018г.). От писмото за отказ на работодателя да заплаща следващото се на Е. С. обезщетение за временна нетрудоспособност от 30.03.2018г. е видно, че работникът/моряк не е бил в състояние да изпълни предвидената в КТД процедура за преглеждането му, доколкото липсва необходимото съдействие от работодателя за съвместното определяне на лекар, чието заключение да е окончателно за страните. Работодателят е отказал изпълнение на последващите стъпки, като е изискал оригиналното гаранционно писмо и заплащане на сторените разноски за издаване на гаранцията. С оглед на това, съдът намира, че за пострадалото лице са настъпили предвидените и в законодателството на Република Малта предпоставки за предявяване на иск, в рамките на който да установи твърдените и изгодни за него факти с всички допустими доказателства.

По делото е установено и обстоятелството, че Е. С. е негоден да изпълнява длъжността „моряк“. Заключението е направено от надлежно квалифициран практикуващ лекар, съгласно Правило 1.2, Стандарт А1.2 от Морската трудова конвенция, поради което са налице условията на чл.24.4 от КТД и на пострадалия моряк се дължи заплащане на предвиденото 100% обезщетение в размер на 93 154 щатски долара.

Главницата следва да бъде присъдена ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва считано от 22.01.2020г. – датата на установяване негодността на ищеца да изпълнява работа по море до окончателното й плащане.

Не са налице основания за присъждане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 27 946 щатски долара натрупано за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019г., тъй като към този период не са налице предвидените в КТД предпоставки за заплащане на главницата: нетрудоспособността на ищеца е била временна, съобразно решенията на ТЕЛК, а негодността му за работа по море е установена в хода на производството – на 22.01.2020г.

Ответниците „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), собственик на кораба и „Параходство Български морски флот“ АД отговарят солидарно за заплащане на обезщетенията по КТД. „Параходство БМФ" АД, в качеството си на корабен мениджър сключил трудовия договор с ищеца за работа на процесния кораб от името на корабособственика, има качеството корабособственик и работодател по моряшкия договор от 04.08.2016г., по смисъла на чл. 2, § 1 от Закона за трудовите права на моряците на Република Малта, чл. II 1 ./j/ от Морската трудова конвенция и А.2.1 4(б) от МТК. Предявеният срещу тях иск е основателен.

Неоснователен е касационният довод за неправилност на извода на въззивния съд за липса на солидарна отговорност на „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън за обезщетяване на претърпените от Е. Н. вреди, резултат от настъпила трудова злополука. Представеното по делото писмо – гаранция, изходящо от този ответник, на което се позовава ищеца, е издадено във връзка с образуваното от него обезпечително производство и наложената мярка арест на кораб „Богдан“. Със същото дружеството издател е поело задължение за заплащане на приетата за дължима между страните сума по обезпечения иск или която е присъдена с влязло в сила решение, до размер на 92 337,37 евро. Това писмо не представлява финансова гаранция по смисъла на чл.113А от подзаконов нормативен акт 234.5, осигуряваща изплащането на всички обхванати от нея договорни вземания през периода, за който е валиден документът. По делото не са представени доказателства, че дружеството е застраховател, спрямо когото пострадалото лице може да предяви пряк иск, поради което предявените срещу „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън искове (главен и евентуален) са неоснователни.

С оглед на изложеното, предявеният иск за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД да заплатят сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на ищеца Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл.24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва считано от 22.01.2020г. до окончателното плащане на главницата е основателен.

На основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД са присъдени направените по делото разноски.

Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“(Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД да му заплатят сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, поради липса на процесуалното условие за разглеждането му.

Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалите обжалвани части, с които: са отхвърлени исковете на Е. Н. С. за солидарното осъждане на „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън, заедно с „Богдан Меритайм“ ЛТД и „Параходство БМФ“ АД, да заплати сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на ищеца Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл.24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане на главницата; в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Н. С. за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 27 946 щатски долара натрупано за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019г. върху главницата от 93 154 щатски долара, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. срещу „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ иск за заплащане на сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат М. П. възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 11 000лв. (от които сумите от по 2 000лв. за разглеждане на делото пред първостепенния и при всяко разглеждане на делото от въззивния съд, както и в размер от по 2500лв. за всяко разглеждане на делото пред касационната инстанция). Определените размери на възнагражденията за всяка една от инстанциите поделото, са съобразени високата фактическа и правна сложност на предявените искове, броя проведени открити съдебни заседания, обема от извършени процесуални действия, както и цената на предявените искове.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане Е. Н. С. следва да бъде осъден да заплати на „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ сумата от 8410 лв. адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №790/28.06.2023г. на Окръжен съд – Варна постановено по в.гр.д.№1227/2022г. в частите, с които: е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД да заплатят сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на ищеца Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл.24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва считано от 22.01.2020г. до окончателното плащане на главницата, както и в частите, с които Е. Н. С. е осъден да заплати на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД разноски за разглеждане на делото, както следва: по гр.д.№21037/2019г. на Районен съд – Варна, в.гр.д.№3337/2020г. на Окръжен съд – Варна, в.гр.д.№1227/2022г. на Окръжен съд – Варна, гр.д.№3184/2021г. на ВКС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД да заплатят солидарно на Е. Н. С. сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на ищеца Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл.24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва считано от 22.01.2020г. до окончателното плащане на главницата.

ОБЕЗСИЛВА решение №790/28.06.2023г. на Окръжен съд – Варна постановено по в.гр.д.№1227/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) и „Параходство Български морски флот“ АД да му заплатят сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №790/28.06.2023г. на Окръжен съд – Варна постановено по в.гр.д.№1227/2022г. в частите, с които: е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за солидарното осъждане на „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън, заедно с „Богдан Меритайм“ ЛТД и „Параходство БМФ“ АД, да заплати сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на ищеца Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл.24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане на главницата; е отхвърлен искът на Е. Н. С. за солидарното осъждане на „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 27 946 щатски долара натрупано за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019г. върху главницата от 93 154 щатски долара, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. срещу „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ иск за заплащане на сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД да заплатят на адвокат М. П. от ВАК, с адрес [населено място], [улица], ет.2 сумата от 11 000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, по чл.38 от ЗА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. Н. С. да заплати на „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ сумата от 8410 лв. адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: