Недопустимост на спиране на наказателно дело заради чуждо преюдициално запитване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

гр. София,20.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през 2026 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Ася Петрова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 16 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 346, т. 4 НПК по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Русе срещу определение от 27.11.2025 г. на състав на Русенския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 667/2025 г.

В протеста се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, като е постановен в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Според прокурора разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е достатъчно ясна, за да бъде прилагана от съдилищата в страната, като в този смисъл се е произнесъл вече и Конституционният съд на Република България. Подчертава, че прилагайки я, първата инстанция се е съобразила с установения по делото факт, че автомобилът не е изключителна собственост на С. и поради това той е осъден да заплати именно равностойността му в полза на държавата. Оспорва процесуалната възможност на въззивния съд да спре наказателното производство на осн. чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК в конкретния случай. Като допълнителен аргумент изтъква забавянето на наказателно-процесуалното развитие по делото в резултат на постановеното негово спиране и злепоставянето по този начин на интересите на подсъдимия от гледище на реалната възможност за фактическо надхвърляне на определения от първата инстанция срок на лишаването му от правоуправление. Направено е искане за отмяна на оспореното определение и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, изложените в него съображения и направеното искане.

Подсъдимият, редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, не се явява и не взема отношение по протеста.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 66 от 04.06.2025 г., постановена по НОХД № 758/2025 г., състав на Русенския районен съд е признал подсъдимия С. С. С. за виновен в това, че на 03.02.2025 г. в [населено място] управлявал моторно превозно средство – влекач „Ивеко“ с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке с [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,78 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 58а и чл. 54 НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието, свързано с лишаване от свобода, за срок от три години.

С присъдата и на осн. чл. 343г НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Със същата присъда е приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, като подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 70 000 лева, представляваща паричната равностойност на превозното средство.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия.

С депозирана в срока по чл. 319, ал. 1 НПК жалба подсъдимият е инициирал въззивна проверка на така постановената присъда, в резултат на което пред второинстанционния Русенски окръжен съд е било образувано ВНОХД № 667/2025 г. В проведеното на 27.11.2025 г. заседание въззивният съд е констатирал, че пред СЕС е образувано дело № С-655/2024 г. с предмет отправено от районния съд в гр. Велики Преслав преюдициално запитване във връзка с идентичен правен казус. От този факт въззивният съд е извел основание за спиране на образуваното пред него контролно производство и позовавайки се на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК в същото съдебно заседание е постановил спиране на наказателното производство по ВНОХД № 667/2025 г., за да се избегне риск от възможно решаване на делото в разрез с очакваното решение на СЕС.

Протестът срещу този акт е основателен.

Спирането на наказателното производство забавя процесуалния развой и съответно, своевременната реализация на стоящите пред това производство задачи, очертани в чл. 1, ал. 1 НПК. Затова именно основанията за постановяването му са изрично и изчерпателно посочени в закона.

Понастоящем и в съгласие с чл. 23 (1) от Статута на СЕС разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК въвежда като основание за спиране на наказателното производство отправянето на преюдициално запитване до Съда. Разпоредбата не оставя съмнение, че има предвид единствено и само спиране на наказателното производство, по което е отправено преюдициалното запитване. Нито в посочената, нито в останалите, нормиращи спирането на наказателното производство разпоредби от НПК, не е предвидена обаче възможност за съда временно да преустанови процесуалния ход по разглеждано от него дело поради констатация, че СЕС вече е сезиран от друг съд (друга юрисдикция) или по друго дело със запитване, въпросите по което имат връзка с предмета на делото, което разглежда и са с преюдициално значение за неговото решаване. Начинът, по който следва да процедира националният съдия при направена такава констатация не е уреден от съюзното право. При това положение и съобразно с принципа за процесуална автономия проблемът предполага уреждането му от националното законодателство. А както вече бе посочено, НПК не предвижда възможност за съда да спре производството по възложено му за разглеждане и решаване наказателно дело, ако сам не е отправил преюдициално запитване до СЕС.

Това законодателно решение не създава риск от решаване на делото по несъобразен с правото на ЕС начин, доколкото съдът разполага с неограничена възможност сам да отправи преюдициално запитване до СЕС, ако има съмнения дали приложим по разглежданото от него дело национален закон е в съответствие със съюзното право или при съмнения относно тълкуването или валидността на приложим съюзен акт. Евентуални съображения за процесуална икономия поради налично вече сезиране на СЕС не биха могли да надделеят над установения и действащ процесуален регламент, който не съдържа норми с отношение към подобна процесуална ситуация. По-конкретно, не е предвидено спиране на наказателното производство в случаите на образувано пред ВКС тълкувателно дело по въпрос с обуславящо за делото значение, нито е предвидено спиране на наказателното производство, когато Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане, с което е оспорена конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Отделно от изложеното, определението, с което е постановено отправяне на преюдициално запитване до СЕС не подлежи на инстанционен контрол. В чл. 488, ал. 1 НПК изрично е указано единствено, че определението за спиране не подлежи на обжалване и протестиране. Липсва такова изрично указание (за неатакуемост) по отношение и на онази част от определението, с която е постановено отправяне на преюдициалното запитване (доколкото актът, с който се постановява сезиране на СЕС и този, с който временно се преустановява процесуалния развой е единен). Въпреки това, от цялостната процесуална регламентация на оспорването на съдебните определения пред по-горна инстанция се налага заключение, че коментираното съдебно определение не подлежи на инстанционен контрол и в частта, с която е постановено отправяне на запитването. Когато обаче въззивен съд не се обръща сам с преюдициален въпрос към СЕС, а се позовава на факта, че това вече е сторено от друг съд (от друга юрисдикция) или по друго дело, както е в настоящия случай, определението му за спиране на наказателното производство без съмнение подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. В рамките на този контрол преценката на ВКС би трябвало да е относно връзката между предмета на конкретното наказателно производство и въпросите, поставени по вече образуваното пред СЕС дело. Тази преценка обаче не би могло да бъде дистанцирана от проблема за релевантността на тези въпроси към конкретния казус, а от тук и за потребността от преюдициален отговор от СЕС – все въпроси, на които суверенен да даде отговор в конкретния процесуален етап е единствено решаващият въззивен съд. От тази гледна точка неуместно е позоваването на цитираното от въззивния съд определение по к.н.д. № 930/2022 г. на ВКС, ІІ н.о.

Доколкото с постановяването на оспореното определение не е реализирана хипотеза на абсолютна пречка за по-нататъшно участие в разглеждането на делото на членовете на постановилият го съдебен състав, делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него от същия състав на Русенския окръжен съд.

Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ определение от 27.11.2025 г. за спиране на наказателното производство по ВНОХД № 667/2025 г. на Русенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.