Връщане на средства при прекратяване на гражданско дружество

Текстът на акта

Ключови фрази

Прекратяване на дружеството * гражданско дружество * указания на съда * задължения на въззивния съд

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

[населено място], 08.07.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 32 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1308 от 17.05.2024г. по делото по касационна жалба на „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД е допуснато касационно обжалване на решение № 260007 от 17.08.2022г. по в.т.д. № 753/2019г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 261 от 24.06.2019г. по т.д. № 84/2017г. на Окръжен съд – Смолян, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Тексима Трейдинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 000 евро, внесена и подлежаща на връщане дялова вноска при прекратяване на гражданското дружество, възникнало по сключен между страните през месец ноември 2013г. договор за сътрудничество и съвместна дейност.

Допуснатото касационно обжалване е по въпроса дали противоречи на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД уговорка, че след прекратяване на договор за гражданско дружество подлежат на връщане дадени в изпълнение на договора парични средства , за проверка на съответствието на въззивното решение с възприетото в решение № 76 от 10.02.2011г. по гр.д. № 648/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 119 от 20.10.2011г. по т.д. № 711/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Касационно обжалване е допуснато и по въпроса относно задължението на въззивния съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото и се произнесе по доводите и възраженията на страните , също при допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба на „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през месец ноември 2013г. между „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД и „Тексима Трейдинг“ ЕООД е бил сключен писмено договор за сътрудничество и съвместна дейност с характер на договор за дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД. Съгласно договора е било уговорено страните да обединят усилия за осъществяване на сътрудничество и съвместна дейност в областта на изкупуване, угояване и продажба на живи животни – агнета и телета, предназначени за всички пазари, и производство на концентрирани фуражи за собствени нужди и продажба на трети страни. Страните са участвали с финансови средства, материална база и/или труд (чл. 3, ал. 1). Поучените в резултат на съвместната дейност печалби и загуби са се разпределяли по равно (чл. 3, ал. 2). „Тексима Трейдинг“ ЕООД се е задължило да изкупува живи животни, да отглежда и угоява животните до момента на продажбата, да осигури депо за отглеждането им, да произвежда и продава концентриран фураж, да закупи влекач (автомобил за превоз на животни) на стойност 130 000 евро, да предостави дълготрайни материални активи (ДМА), необходими за отглеждане на животните, да осигури работна ръка, проучи вътрешния пазар и осигури транспорт, да гарантира качеството на съответните партиди, да отговаря за целия процес до износ, да осигури прозрачност на документацията – приходни и разходни фактури в процеса на извършваната търговска дейност (чл. 4, ал. 1). Касаторът „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД е дължал да осигури оборотни средства за дейността в размер на 1 000 000 евро, платими на вноски, средства с инвестиционен характер в размер на 200 000 евро за дооборудване на фуражния цех (гранул преса за фураж), закупуване на електронен кантар и на транспортно средство за живи животни, както и да извършва необходимата маркетингова дейност за осигуряване на пазари за реализация на животните (чл. 4, ал. 2). Договорът е бил сключен за срок от три години (чл. 2). В клаузата на чл. 11 са били уговорени условията за прекратяването му. При прекратяване на договора оборотните средства са се връщали на притежателя след балансово приключване на дейността (чл. 12, ал. 2). Инвестиционните средства, вложени в ДМА, са се връщали след приспадане на амортизационните отчисления по остатъчна стойност, освен ако друго не е било уговорено между страните (чл. 12, ал. 3). ДМА, внесени от страните в общата дейност, са се разпределяли на съответния вносител (чл. 12, ал. 4). По отношение на всички неуредени въпроси се е прилагал ЗЗД и цялото действащо българско законодателство. В приложение към договора е било посочено, че ответното дружеството ще предостави машини и съоръжения, закупения с инвестиционните средства автомобил за превоз на животни, инвентар за поене и хранене на животните, трайни насаждения с люцерна, пшеница и ечемик, наличен фураж и животни, с обща стойност на внесените вещи 1 247 859 лева, а само автомобилът за превоз на животни - 254 258 лева, съответно на посочените в договора 130 000 евро.

Също съгласно възприетото от въззивния съд при така уговореното разпределение на поетите от всеки от съдружниците задължения, насочени към постигане на общата стопанска цел, ответникът „Тексима Трейдинг“ ЕООД е трябвало да организира и оперативно за осигури целия процес по придобиване и отглеждане на животните до „износ“, а ищецът – да осигури финансирането на дейността до посочения размер от 1 200 000 евро, както и да осигури следващия завършващ етап – износ на животните и реализацията им на арабския пазар. Задължението за финансиране е било изпълнено. Сумата от 1 200 000 евро е била преведена по сметка на съдружника „Тексима Трейдинг“ ЕООД.

Въззивният съд е счел, че гражданското дружество е прекратено с изтичане на уговорения срок. Според разпоредбата на чл. 363, б.“б“ от ЗЗД дружеството се прекратява с изтичане на времето, за което е било образувано. Изтичането на срока е юридически факт, чието действие е прекратително и след настъпването му дружеството не съществува. Процесният договор е бил сключен през месец ноември 2013г. за срок от 3 години и с изтичане на този срок дружеството е било прекратено на настъпилото законово основание по чл. 363, б.“б“ от ЗЗД.

За да отхвърли иска на „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД срещу „Тексима Трейдинг“ ЕООД за заплащане на сумата от 1 200 000 евро, въззивният съд е тълкувал клаузите на чл. 12 от договора. Според съда те са били в смисъл, че след балансово приключване на дейността касаторът има право да иска връщане на 1 000 000 евро, а в случай, че вече внесените инвестиционни средства в размер на 200 000 евро са били използвани за придобиване на ДМА, да иска и тяхното връщане, макар след приспадане на амортизационните отчисления. Според въззивния съд, съгласно ЗЗД, няма парична вноска, за която би могло да съществува уговорка, че подлежи на връщане. Такова съглашение би било пряко насочено към изключване на вносителя на вноската от участие в загубите на дружеството и съответно към гарантиране на печалбата за сметка на другия съдружник, поради което е недействително (чл. 361, ал. 2 от ЗЗД). Възможно е самата парична вноска номинално да се трансформира в структурен елемент от съответния дял от общата собственост, който би бил дължим на всеки от съдружниците при прекратяване на дружеството, но иск за връщане на вноската на основанието по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД е поначало несъстоятелен.

Същевременно от въззивния съд е било отречено твърдението на касатора - ищец, че ответникът не е извършал никакви действия, не е осъществявал никаква дейност за постигане на стопанската цел на дружеството и липсват резултати от дейността, при което направената вноска да подлежи на връщане. Въззивният съд се е позовал на допуснатата във въззивното производство зоотехническа и счетоводна експертиза като установяващи, на база ползвания материал, на материалните предпоставки за формиране на „дялове от обща собственост“ по смисъла на чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. Вещото лице П. М. А. по допуснатата зоотехническа експертиза, въз основа на анализ на задължителните регистрации в информационната система на БАБХ, е дал заключение за налични в базите на ответника 508 бр. агнета, закупени 10 401 бр. агнета, продадени 10 272 бр. агнета, и в края на периода (07.11.2016г.) - налични 637 агнета (494 агнета, 139 овце и 4 коча). Към 07.11.2013г. налични са били 91 бр. телета, закупени са били 481 броя, продадени 553 бр. телета и към 07.11.2016г. в базата са били 19 бр. телета. Закупените, отглеждани и реализирани на пазара животни са били обща собственост на съдружниците, а движението на тези активи е формирало евентуална бъдеща стойност на дяловете им, при отчитане на направените от ответника разходи по отглеждане на животните – заплащане на работниците и осигуряване на фуражи. Съдебно-счетоводната експертиза (вещото лице М. Х. М.) е установила, че за изпълнение на общата цел съдружникът „Текстима Трейдинг“ е внесъл машини и съоръжения, инвентар, трайни насаждения, фураж, налични животни. Закупен е бил влекач, предоставен за общо ползване, предоставени за ползване са били и собствените животновъдни бази. След анализ на вещото лице на текущата стопанска дейност за периода на действие на договора крайният извод е, че общият размер на изходящите парични потоци е 5 640 000 лева, общият размер на наличните към 07.11.2016г. активи е 500 580 лева, а задълженията са 2 037 823 лева. Непокритата натрупана загуба по договора е 996 366. 21 лева. Т.е. стопанският резултат от съвместната дейност е бил отрицателен, поради което няма дял от общата собственост, идентичен с направената вноска, който да е дължим на касатора – ищец, както и независимо от причините, щом резултатът от общата стопанска дейност е загуба, какъвто и да е било дял от общата собственост като измерима в пари и подлежаща на присъждане положителна величина е технически невъзможен. В процеса не е било установено, че към датата на прекратяване на дружеството рекапитулацията на печалбите и загубите е положителна величина. Експертизите са били допуснати от въззивния съд в открито съдебно заседание на 11.03.2020г. Допускането на тези доказателства е било обосновано с процесуални нарушения на първоинстанционния съд – още с отговора на исковата молба ответникът е поискал експертизи с участието на такива вещи лица и по формулираните въпроси.

Допусната и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза (изготвена от вещото лице Д.-М.) не е била съобразявана от въззивния съд. Съставът на Апелативен съд – Пловдив е посочил, че експертизата се е задоволила да изследва единствено публично обявените от ответника отчети и въпреки извода за водене на счетоводството с нелогични пропуски, не е бил направен задълбочен и категорично належащ в случая анализ на първичната счетоводна документация, отнасяща се както към неговата собствена дейност, така и съм дейността, извършвана в изпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1 от процесния договор.

Точно обратното във връзка с иска по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, и на основание съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Д.-М., е приел първоинстанционният съд . Той е счел иска (във връзка с клаузите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД от договора за съвместна дейност) доказан. Според съда съгласно чл. 3, ал. 3 от договора разходите на всяка страна във връзка с дейността са се доказвали с разходно оправдателни документи съгласно действащото законодателство. Поради лошо воденото счетоводство и липсата на първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ал. 3 от ЗСч не е можело да се установи, че съвместна дейност на дружеството е осъществявана. По същество от Окръжен съд – Смолян са били съобразени изводите на вещото лице Д.-М., съгласно които гражданското дружество не е водило отделно счетоводство по общите правила на счетоводното законодателство и стандарти, нито са били съставяни финансови отчети. Същевременно сключеният договор за съвместна дейност не е бил оповестен в годишните финансови отчети на никоя от страните и не е имало отразени счетоводни записи. Не са били извършвани счетоводни аналитични отчитания, позволяващи разграничаването на съвместната дейност от текущата, респективно за разграничаване на приходите и разходите от съвместната дейност от тези по текущата икономическа дейност. Не е била водена счетоводна отчетност, съдържаща различима информация за дейността на гражданското дружество, нито е бил различим финансовият резултат от дейността на гражданското дружество.

С оглед мотивите на въззивния съд, отменил първоинстанционното решение, оплакванията на касатора в подадената касационна жалба са , че въззивното решение в частта относно иска по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД е неправилно. Въззивният съд е приел, че ищецът основава твърденията си на чл. 12 от договора за дружество. Договорната воля на страните е била правилно установена от въззивния съд. При прекратяване на договора оборотните средства да се върнат на притежателя след балансово приключване на дейността, а инвестиционните средства, които са вложени в ДМА, да се върнат след приспадане на амортизационните отчисления по остатъчна стойност. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че такива уговорки противоречат на императивна норма от закона (чл. 361, ал. 2 от ЗЗД). Уговореното, че внесените от съдружника оборотни и инвестиционни средства подлежат на връщане след прекратяване на дружеството, е в отклонение от общото правило, че дяловете на съдружниците се считат равни и представляват „уговаряне на друго“ в съответствие с диспозитивната норма на чл. 359, ал. 2 от ЗЗД. В случая договорът е останал нереализиран. Дружеството не е осъществявало дейност, не е завело и водило отделно счетоводство в нарушение на закона, ответникът не е дал отчет за изразходване на средствата, използвал е всички пари, за да придобие само за себе си вещи на значителна стойност. Въззивният съд се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, но, според касатора, тя не е направила задълбочен и категорично належащ в случая анализ на първичната счетоводна документация, отнасяща се както към дейността на ответника, така и към дейността, извършвана в изпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1 от договора за сътрудничество и съвместна дейност. Заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза М. Х. М. и по зоотехническата експертиза П. М. А. не са основани на събраните по делото доказателства, а изцяло ги игнорират и им противоречат. Съдът не се произнесъл по доказателствената стойност на първичните счетоводни документи. На тези документи, без от съдържанието на решението да се установява кои са те и и как се отразяват на финансовия резултат, е отдадено необосновано и решаващо значение. Съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца. Не е бил обсъден доводът, че ответникът е изразходвал получените средства (инвестиционни средства в размер на 200 000 евро и оборотни средства в размер на 1 000 000 евро) изцяло за придобиване на недвижими и движими вещи само на свое име. Не е бил изследван въпросът за това какви вещи са придобили съдружниците в дружеството, каква е тяхната стойност и с какви средства са придобити. В исковата молба е било посочено и последователно поддържано, че ответникът е придобил само за себе си недвижим имот в [населено място], [община], телескопичен товарач Bobcat T35120SL, трактор John Deer 5125M, балировачка John Deer F440M Roto Flow, фолираща машина Kuhn RW 1600, плуг Kuhn Challenger, влекач DAF, модел FT XF 1005460 SC и полуремарке за транспорт на животни Pezzaioli, колесен трактор Versatile модел 2375, ремарке за разхвърляне на сух тор марка Jeantil, модел EPR 27-20.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск – уважен в пълния претендиран размер.

С подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Тексима Трейдинг“ ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна . Предявеният от ищеца иск е за връщане на дялова вноска, а не за дял от прекратената имуществена общност на гражданско дружество след рекапитулация. Такъв иск е изначално неоснователен, а клаузата на чл. 12 от договора между страните е нищожна (чл. 361, ал. 2 от ЗЗД). По договора за съвместна дейност е бил изготвен баланс и той сочи, че вложените оборотни средства са изразходвани с резултат от дейността загуба и задлъжнялост. Няма законово изискване едно експертно заключение да се основава само на писмени доказателства, приложени към делото. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (М.) е работила по всички оригинални счетоводни документи. Опровергани са били твърденията на ищеца, че дружеството не е функционирало. За периода на действие на договора са били закупени 10 401 броя агнета на цена 1 576 630 лева и 481 броя телета на цена 643 608 лева. През 2014г. са извършени износи на живи животни в Либия, в които са вложени предоставените от ищеца оборотни средства. Поради неизпълнение на задължението на касатора за извършване на маркетингова дейност за осигуряване на пазари за реализация на животните, в базите на ответника да оставали непродадени животни. Това е довело до загуби вследствие на направените разходи за изхранване и грижа да животните, като и поради тяхното прорастване и обезценка. Отрицателният резултат от съвместната дейност не може да се вмени във вина на ответника.

Изложените съображения са поддържани и в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция.

Дружеството иска въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, да бъде потвърдено.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно трайната практика на ВКС при договора за гражданско дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, а обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на страните. За постигането на общата цел съдружниците могат да уговарят вноски в пари (чл. 358, ал. 1 от ЗЗД). Внесените пари са обща тяхна собственост (чл. 358, ал. 2 от ЗЗД). Тези пари не могат да бъдат поделени докато съществува дружеството. Това може да бъде направено при уреждане на имуществените отношения между съдружниците (чл. 359, ал. 3 от ЗЗД) след цялостна рекапитулация на приходите и разходите от извършената дейност (решение № 78 от 17.06.2009г. по т.д. № 756/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 118 от 21.10.2020г. по т.д. № 2027/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60166 от 21.12.2021г. по т.д. № 1803/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Уговорка за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите е недействителна (чл. 361, ал. 2 от ЗЗД), но е действителна уговорка, съгласно която парични средства, които не са били вложени в общата дейност, подлежат на връщане на предоставилия ги съдружник при прекратяване на дружеството (решение № 76 от 10.02.2011г. по гр.д. № 648/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 119 от 20.10.2011г. по т.д. № 711/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.). Аналогично, не може да бъде отречена действителността и на уговорка, съгласно която ако паричните средства са били вложени в общата дейност и при разпределение на печалбата и погасяване на дългосрочните задължения, съгласно балансовото приключване на дейността, се установи наличието на нетен оборотен капитал (положителна разлика между текущите краткотрайни активи и текущите краткосрочни задължения), тази разлика да се върне на съдружника. В този случай разходите от дейността (евентуална загуба) биха намалили размера на краткотрайните активи, а при наличието на краткосрочни задължения би се намалил размерът на нетния оборотен капитал. Не е недействителна и уговорка, която предвижда да бъде върната равностойността на закупени за общата дейност вещи със средства на съдружника (при отчитане на амортизации), щом печалбите и загубите са разпределени, съответно са погасени краткосрочните и дългосрочните задължения на дружеството. Само ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни (чл. 359, ал. 2 от ЗЗД).

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Този съд е длъжен да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практиката на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на този съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК и чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния и процесуалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК).

Изводът на въззивния съд, че при договор за гражданско дружество няма внесени парични средства, за които би могло да съществува уговорка, че подлежат на връщане на съдружника, е в противоречие със ЗЗД. Както се посочи, такава уговорка е допустима и прилагането й предполага паричните средства не са били вложени в общата дейност или връщането им да е обусловено от рекапитулация на печалбите и загубите, резултат на осъществената съвместна дейност. В този смисъл са и уговорките на страните по сключения между тях договор за сътрудничество и съвместна дейност. Касаторът се е задължил да осигури оборотни средства за дейността в размер на 1 000 000 евро, както и средства с инвестиционен характер в размер на 200 000 евро за дооборудване на фуражния цех (гранул преса за фураж), закупуване на електронен кантар и на транспортно средство за живи животни. Оборотните средства са се връщали при прекратяване на договора след балансово приключване на дейността (клаузата на чл. 12, ал. 2), т.е. след съпоставяне на активите и пасивите от осъществяваната дейност и реализираната печалба, ако такава парична сума е налична. Това е било по отношение и на инвестиционните средства, вложени в ДМА – те са се връщали след приспадане на амортизационните отчисления по остатъчна стойност (клаузата на чл. 12, ал. 3), щом задълженията от осъществяваната дейност са покрити и печалбата е разпределена. В този смисъл относно съдържанието на сключения договор са и твърденията на страните по делото, но касаторът – ищец е поддържал, че съвместна дейност изобщо не е била осъществявана, а ответникът – че при тази дейност е била реализирана загуба. Изрично в договора е било уговорено, че получените в резултат на съвместната дейност печалби и загуби се разпределят по равно.

От въззивния съд е бил направен извод за непокрита натрупана загуба по договора за гражданско дружество от 996 366. 21 лева, но в тази връзка не са били обсъдени всички твърдения на касатора и събрани доказателства. Още с исковата си молба касаторът – ищец е изложил твърдения, че в срока на договора (на 13.02.2014г.) „Тексима Трейдинг“ ЕООД е придобило недвижими имоти (стопански двор) в [населено място], [община], на стойност 797 520. 94 лева с ДДС (в последствие продадени на 16.03.2016г.), както и земеделска техника на значителна стойност. Не са били придобивани гранул преса за фураж и електронен кантар, но, също съгласно твърденията на касатора – ищец, по договор с „Турботракс България“ ООД от 23.10.2014г. ответникът е закупил влекач и полуремарке за транспорт на животни на обща стойност 189 966 евро. Придобити са били още телескопичен товарач, трактори, балировачка, фолираща машина, плуг, ремарке за разхвърляне на сух тор. Всички тези твърдения на касатора са били в насока, че оборотните средства, предоставени от „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД, не са били разходвани за общата дейност или за покриване на загуби от тази дейност, а за придобиване на имущество от ответника. Това е било и относно средствата с инвестиционнен характер – че са били вложени според уговореното, но допълнително от ответника са закупувани и други вещи.

Липсата на синтетично и аналитично отчитане на съвместната дейност, за което е бил задължен ответникът, не е давала възможност да се разграничат приходите, разходите и финансовият резултат на дружеството по договора за съвместна дейност, както и придобитото имущество. Относно гражданското дружество не е било завеждано отделно счетоводство (чл. 4, т. 2 от ЗСч), нито са отчитани дялове в смесени предприятия по НСС № 31. Поради това от въззивния съд са били допуснати експертизи с участието на вещо лице счетоводител (М. Х. М.), зооинженер (П. М. А.) и оценител (Л. А. Б.). Задачите към вещото лице счетоводител са се свеждали до завеждане на счетоводството за няколко години по представени първични счетоводни документи (но и съобразяване на заключенията на останалите вещи лица) относно цялостния технологичен процес по развъждане, отглеждане, угояване и реализация на животни, както и производството на концентрирани фуражи.

При този правилен подход за установяване на действителните отношения на страните в заключението на вещото лице е следвало да има и аналитична част (счетоводни аналитични отчитания) – съпоставяне на конкретните разходи при осъществената от страните съвместна дейност (за изкупуване на животни, транспорт, средства за храна, лечение, заплати на работниците при отглеждането, материални разходи за поддържане на базата, прорастване извън търсенето на пазара и обезценяване на животните, зарази и смърт, разходи за производството на фуражи и др.) с получените приходи (от продажбата на животни в страната и чужбина, от производството на фуражи и др). Само при установяване на тези обстоятелства е можело да бъде преценено как са били вложени паричните средства на ищеца и има ли подлежащи на връщане нетни оборотни средства, съответно закупени ли са ДМА и каква е тяхната остатъчна стойност, ако задълженията от осъществяваната дейност са покрити. В този смисъл са оплакванията на „България-Катар селскостопанска компания“ ЕООД – че в заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза не е направен задълбочен и категорично належащ в случая анализ на първичната счетоводна документация. Тези доводи въззивният съд също е трябвало да обсъди.

Неправилното приложение на материалния закон и необсъждането от страна на въззивния съд на всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства, посочени по-горе, обуславят неправилността на въззивното решение, което следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив на основание чл. 293, ал. 3 ГПК от фазата на подготвителното заседание във въззивната инстанция, респективно от първото открито заседание в случай, че съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и становищата на страните.

При новото разглеждане на делото следва да бъде допусната допълнителна задача на вещото лице – счетоводител, което да направи рекапитулация на осъществената дейност по сключения между страните договор за сътрудничество и съвместна дейност чрез завеждане на повторно счетоводство, но и да посочи аналитично приходите и разходите при тази дейност въз основа на първичните счетоводни документи и заключенията на вещите лица зооинженер и оценител.

Вещото лице следва да проследи дали и по какъв начин предоставените 1 200 000 евро са вложени в дейността на дружеството, съответно да отговори: 1.) каква част от средствата са използвани за придобиване на ДМА, съответно какви ДМА са закупени и на каква стойност; 2.) какви по вид и стойност са наличните ДМА към датата на прекратяване на гражданското дружество; 3.) начислена ли е амортизация и в какъв размер; ако не е начислена, да се начисли амортизация съобразно НСС и вида на активите и да се определи остатъчната им стойност към датата на прекратяване на дружеството; 4.) каква част от средствата са се трансформирали в оборотни средства и какви по вид и стойност са; 5.) какви текущи активи и краткосрочни пасиви има от дейността към датата на прекратяване на гражданското дружество; 6.) какъв е размерът на нетния оборотен капитал към датата на прекратяване на дружеството; 7.) какви приходи и разходи по пера и какъв финансов резултат е реализирало дружеството за периода от образуването му до прекратяването му; 8.) има ли дългосрочни задължения и в какъв размер са те.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК разноските по делото, включително и тези, направени пред настоящата касационна инстанция, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от крайния изход на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260007 от 17.08.2022г. по в.т.д. № 753/2019г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 261 от 24.06.2019г. по т.д. № 84/2017г. на Окръжен съд – Смолян, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Тексима Трейдинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 000 евро, внесена и подлежаща на връщане дялова вноска при прекратяване на гражданското дружество, възникнало по сключен между страните през месец ноември 2013г. договор за сътрудничество и съвместна дейност.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.

2.

В съответствие с ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС:

Председателят на състава удостоверява обстоятелството,че съдебният акт не носи подпис на член – съдия Ивайло Младенов, починал след произнасянето, но преди изготвянето му.

Председател: