Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2026
Изисквания за точно описание на имот при предявяване на иск за собственост
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищци претендират връщане на владението върху части от имоти по 200 кв.м., но не са описали точно техните граници и местонахождение според актуалния регулационен план. Съдилищата са се произнесли по същество и са отхвърлили исковете, без да изискат отстраняване на неяснотите в исковата молба. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение като недопустимо и връща делото за ново разглеждане, за да се дадат указания за точно индивидуализиране на имотите.
Какво приема съдът
При иск за собственост върху реална част от поземлен имот ищецът е длъжен да индивидуализира както целия имот по актуалния му регулационен статут, така и спорната част чрез точни граници и площ. Произнасянето на съда по нередовна искова молба без отстраняване на тези неясноти води до недопустимост на съдебното решение.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ревандикационен искиндивидуализация на имотнередовна искова молбареална частобезсилване на решение
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр.София, 06.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 4892/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от името на С. Г. К. чрез адв.Б. касационна жалба с вх.№ 5650 от 17.09.2024 г. срещу решение № 272 от 08.08.2024 г. на Окръжен съд – Перник, постановено по гр.д. № 270/2024 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 233 от 06.12.2023 г. и решение № 19 от 26.01.2024 г., постановени по гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир, с които са отхвърлени предявените от ищците ревандикационни искове за признаване правото им на собственост върху имот с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал в населената част на [населено място], при граници на частта: улица, от две страни - общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ *, *, която част от имота попада в УПИ *, *, и за осъждане на С. С. Р. и С. В. Н. да предадат владението на процесната част; както и за признаване правото на ищците на собственост върху недвижим имот с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал 18 в населената част на [населено място], при граници на частта: общински имот, С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ *, *, УПИ * и УПИ * в кв.18 по плана на селото, и за осъждане на К. К. Д. и Ц. З. З. да предадат на ищците владението върху посочената част. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация И. Р., К. Д., Ц. З., С. Н., С. Р. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол. Ц. Д., Ю. С., К. К., Ю. К., М. К. и К. А. изразяват становище за основателност на жалбата. С определение от № 4631 от 16.10.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното: Ищците са предявили ревандикационен иск срещу С. С. Р. и С. В. Н. за предаване владението на двеста квадратни метра от собствения им имот планоснимачен номер * в квартал 18 на [населено място], при граници на частта от този поземлен имот по скица: улица, от две страни - общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с урегулиран поземлен имот /парцел/ *, *, която част от имота попада в урегулиран поземлен имот /парцел/ *, * по плана на селото. Срещу К. Д. и Ц. З. е предявен ревандикационен иск за предаване владението на собствения на ищците имот с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал 18 на [населено място], при граници на частта: общински имот, С. Р. и С. Н. с УПИ *, *, УПИ * и УПИ *. В исковата молба ищците твърдят, че техните наследодатели Е. К. и Б. К. притежавали дворни места в землището на [населено място], от които процесните имоти били част. В исковата и уточняващата молба твърдения за точното местонахождение на процесните части не са изложени, като в изпълнение на дадените указания ищците са посочили граници, чрез които не може да се индивидуализира къде върху земната повърхност, респективно върху скиците, които я отразяват, се намират процесните площи от по 200 кв.м., за които се иска осъждане на ответниците да ги предадат. От приложените към исковата молба скици и от заключенията на вещото лице е видно, че имот за пл.№ *, от който се претендират 200 кв.м. срещу ответниците К. К. Д. и Ц. З. З., по регулационния план на селото са отредени парцел * и парцел *,* (съсобствен). Следователно индивидуализацията на претендираната срещу ответниците К. К. Д. и Ц. З. З. част не е направена по актуалния регулационен план. Описанието на спорните части от имоти е повторено по същия начин и във въззивната жалба, като същевременно е цитирана част от заключението по съдебно-техническата експертиза, че спорното място е с площ 175 кв.м. и е обозначено с цифри на приложена към заключението скица. Същевременно на скици към заключенията на вещото лице инж.С. към приетите заключения на СТЕ пред първата и въззивната инстанция посоченото от ищцата претендирано място е в границите на УПИ * (приложение № 3 към заключението по гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир и приложение № 9 към заключението по гр.д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник). От въззивното решение не може да се направи извод къде в рамките на УПИ *, * е ситуирана частта, за която съдът се е произнесъл по отношение на ответниците С. С. Р. и С. В. Н., както и къде в рамките на имот планоснимачен номер * в квартал 18 по плана на [населено място] е ситуирана частта, за която съдът се е произнесъл по отношение на ответниците К. К. Д. и Ц. З. З.. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, при предявяване на петиторен иск описанието на недвижимия имот съгласно актуалния му регулационен статут е изискване за редовността на исковата молба, за което съдът следи служебно. При иск за защита на реална част от поземлен имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема чрез описване на границите и площта й. Това изискване следва от обстоятелството, че частта се обособява от цялото по границите си. Реална част от имот означава определена чрез границите си част от имот. В случая ищците не са описали по посочения начин претендираните от тях части, поради което исковата молба е била нередовна. Тази нередовност е останала неотстранена и пред въззивната инстанция поради неизпълнение задължението на въззивния съд, който е следвало да я констатира и на основание чл. 129, ал.4, вр. ал.2 ГПК да даде срок за отстраняването й, което не е сторено. Постановеното по нередовна искова молба решение на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не може да се възприеме становището на ответниците Д. и З., че ищците са индивидуализирали в достатъчна степен претендираната от тях част с позоваване във въззивната им жалба на скицата на вещото лице към приетата от районния съд експертиза. Това е така, защото самата въззивна жалба съдържа противоречие в описанието на спорните имоти – на стр.7 описанието е идентично с това по исковата молба, а на стр.8 се цитира заключението на вещото лице, че процесното място е с площ 175 кв.м. и е обозначено с цифри на скица към заключението. От това позоваване обаче не става ясно дали ищците твърдят посочената от вещото лице площ да е завладяната от ответниците. Обстоятелството, че вещото лице сочи обозначеното място да му е показано от ответницата, не променя този извод. Предметът на делото се определя от ищеца и липсата на конкретност в искането му не може да бъде заменена от доказателствата по делото. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе относно нередовността на исковата молба, следва да даде указания на ищцата С. К. да обозначи ясно точното местонахождение на реалните части от собствените й имоти, които твърди, че ответниците са завладели, като посочи индивидуализацията на имотите по актуалния им статут и обозначи върху скиците на тези имоти конкретните части, завладени от ответниците. В случай, че претенцията й е относно посоченото от вещото лице място от 175 кв.м., обозначено на приложените от него скици, да потвърди това изрично. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 272 от 08.08.2024 г. на Окръжен съд – Перник, постановено по гр.д. № 270/2024 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.