Отказ за отмяна на решение при липса на новооткрити доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

София, 26.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 3901 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 502521/15.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 1939/15.08.2023 г. и молба вх. № 6980/17.08.2023 г. от ищеца С. М. Й., чрез адв. Г. К., за отмяна на влязло в сила решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 5/11.03.2021 г. по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Й. срещу А. Д. Т. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. по отношение на УПИ . –*** с площ от 245 к.м., застроен и незастроен в кв.155 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа и потвърденото с него решение по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково, както и на определение № 50181/29.03.2023 г. по гр.дело № 2853/2022 г. на ВКС, IV г.о. по чл.288 ГПК в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД. В молбата за отмяна, уточнена с последващи молби са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд Пловдив в посочената част и потвърденото с него решение на Окръжен съд Хасково на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не е могъл да се снабди своевременно, а именно: уведомление за разваляне на договор от 21.02.2023 г., удостоверение изх. № 327/15.08.2019 г. на Банка ДСК ЕАД, удостоверение за погасяване на ипотека, действителна данъчна оценка на имота, квитанция за платени данъци на имота, писмо от КОНПИ София, обяснения от 19.05.2015г.; нотариален акт № 97/2005 г.

В открито съдебно заседание молителят С. М. Й. поддържа подадената от него молба за отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна А. Д. Т., чрез адв. А. Г., в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 2644 от 20.09.2023г., постановено по настоящото дело.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира следното:

С решение № 5/11.03.2021 г., постановено по гр.дело № 728/2020г. на Окръжен съд - Хасково е отхвърлен предявеният от С. М. Й. срещу А. Д. Т. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. по отношение на УПИ *** с площ от 245 к.м., застроен и незастроен в кв.155 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и застроена площ от 88 кв.м. на втория етаж, с административен адрес [населено място], [улица], № 2 за сумата 23600 лв., платима на три равни месечни вноски, всяка от по 7866.66 лв., платими до всяко десето число на текущия месец, със срок за сключване на окончателен договор до 30.12.2005 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. М. Й. от [населено място] срещу А. Д. Т. от [населено място] иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за връщане на дадената сума от 23 600 лв., поради отпадане на основанието за даване, както и за законни лихви върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив е отменено решението по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в отхвърлената част на иска по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и този иск е уважен, като в полза на ищеца е присъдена сумата от 23 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение на ПАС е потвърдено решението на Окръжен съд - Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.

С определение № 50181/29.03.2023 г. по гр.дело № 2853/2022 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.д.№ 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Представеното от молителя уведомление за разваляне на договор от 21.02.2023 г. не представлява новооткрито писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба, а е новосъздадено такова. Освен това приложеното уведомление не е от съществено значение за крайния изход от спора, предвид направения от въззивния съд решаващ извод за неоснователност на иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, поради погасяването му по давност. Началният момент, от който започва да тече срокът за предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е от момента, в който е следвало да се сключи окончателният договор и в този смисъл уведомлението от 21.02.2023г. по никакъв начин не променя постигнатото от страните по договора съгласие за датата, на която е следвало да се сключи окончателният договор.

Приложените от молителя обяснения от 19.02.2015г. по преписка с вх. № 513000-1485/2016 г. на СДВР, нотариален акт № 97/2005 г. и удостоверение изх. № 327/15.08.2019 г. на Банка ДСК ЕАД са били представени по приключилото дело, по което са постановени решенията, чиято отмяна се иска, и съответно не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Представеното писмо от КОНПИ София с изх. № ЦУ 01/105 от 12.05.2016г. е адресирано до молителя С. М. Й. и последният не твърди да го е получил след постановяване на решението на въззивния съд и поради това да е бил в невъзможност да го представи по приключилото дело. Следва да се има предвид, че дори и хипотетично да се приеме, че писмото е връчено в момента, в който вече не е било възможно да се представи по делото, то имайки предвид, че същото е изготвено по повод жалба, подадена от молителя Й., следва извод, че последният при полагане на дължима грижа за водене на делото е могъл своевременно да се снабди с писмото и да го представи по делото. Не на последно място писмото не е от значение и за крайния изход от спора по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

По горните съображения и по отношение на останалите документи, представени от молителя не може да се направи извод, че са нови писмени доказателства - молителят е могъл да се снабди с тях и да ги представи до приключване на делото, като наред с това те са и неотносими към предмета на делото, образувано по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.

С оглед на изложеното съдът преценява, че в настоящият случай не се установяват основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него решение по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частите по предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 2 650 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 502521/15.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 1939/15.08.2023 г. и молба вх. № 6980/17.08.2023 г., подадена от ищеца С. М. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], №2, чрез адв. Г. К., съдебен адрес [населено място], [улица], № 35, офис 2 за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50181/29.03.2023 г. по гр.дело № 2853/2022 г. на ВКС, IV г.о., и потвърденото с него решение № 5/11.03.2021 г. по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Й., ЕГН [ЕГН] срещу А. Д. Т., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. по отношение на УПИ *** с площ от 245 к.м., застроен и незастроен в кв.155 по плана на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], № 2, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и застроена площ от 88 кв.м. на втория етаж.

ОСЪЖДА С. М. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], №2 да заплати на А. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], № 24 на основание чл. 78 ГПК сумата 2 650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: