Недопустимост на иск за собственост върху имот в ЖСК при липса на нотариален акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 656

София,04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2065 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. И. срещу решение № 578 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 590/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а също и неправилно поради това, че е постановено при невярно възприета фактическа обстановка, неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд неправилно прехвърлил на жалбоподателката доказателствената тежест по възраженията и твърденията на насрещната страна, а сам не се съобразил с указаната доказателствена тежест. Поддържа, че по делото не е установено ЖСК да е прекратена по предвидения в закона ред; че не са представени доказателства да са издадени от ЖСК необходимите документи за снабдяването на членовете на ЖСК с нотариални актове по чл.35, ал.2, изр.2 ЗЖСК. Сочи се, че няма пречка обектите в ЖСК да бъдат придобити по давност, но в отношенията между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост, давност не тече докато обектите са собственост на юридическото лице ЖСК.

Ответницата Е. И. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 2006 от 23.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел проверка на неговата допустимост. Прието е, че следва да се прецени дали твърденията в исковата молба / че ищцата и ответницата са член-кооператори в ЖСК „Строител“ за един общ обект, че ЖСК не е прекратена и не им е издаден по предвидения в чл.35 и сл. ЗЖСК ред нотариален акт за собственост; че ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, въпреки че не е могла да придобие по давност идеалната част на ищцата, тъй като не е отблъснала владението й / съответстват на заявения петитум, с който ищцата иска да бъде призната за собственик на имота.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:

С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е отменил решение № 906970 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 3300/2017 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлил предявения от Б. И. И. срещу Е. И. Д. положителен установителен иск за собственост на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с посочена по документ площ от 92. 37 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор [№], под обекта - имот с идентификатор [№] и над обекта - обект с идентификатор [№], ведно с мазе № 8, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и искането за отмяна на нотариален акт за собственост № 180, т. I, pег. № 2737, дело № 172/2017 г. на нотариус М. К. с peг. № 493 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Б..

Въззивният съд е приел, че страните по делото Б. И. И. и Е. И. Д. са били член-кооператори на вписаната през 1982 г. ЖСК „Строител“ в [населено място], като с първоначалния разделителен протокол от 07.12.1982 г. за тях е определено едно общо жилище № 7, етаж 4, секция „А“. С последващ протокол от 13.07.1983 г. са определени цените на бъдещите жилища.

Прието е, че страните не твърдят и не представят доказателства да е приет от ОС на ЖСК окончателен разделителен протокол.

През 2017 г. ответницата Е. Д. се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия апартамент № 7, за който членствено правоотношение е имала и ищцата Б. И.. В нотариалната преписка не се съдържат доказателства, че обектът е в сграда на ЖСК. От свидетелските показания в исковото производство се установява, че сградата е строена около 20 години, както и че участие с пари и труд за изграждането на апартамента са имали Е. Д. и нейното семейство, а също бащата на страните, а само с труд – нейният брат Р. И.. Според всички свидетели в апартамента е живяла само ответницата Е. и семейството й. От показанията на свидетеля С. Д. се установява, че процесната жилищна сграда не е въведена в експлоатация и ЖСК не е прекратена, но половината член-кооператори са си взели документи от съда и са се снабдили с нотариални актове. Свидетелите установяват и обстоятелството, че страните са имали спорове за таванските стаи към апартамента, тъй като според уговорка в семейството на родителите им те е следвало да са на ищцата, но ответницата е направила СМР в тях и ги е обособила като малко жилище.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала придобивното си основание. Елементите от фактическия състав на придобивното основание включват членуване в ЖСК, изграждане на жилищния обект и сградата, в която той се намира, приемане от общото събрание на разпределителен протокол по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК, решение на ОС на ЖСК за прием на окончателната цена на имотите и определяне на припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, и снабдяване с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобиват с издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. В случая ищцата не е доказала, че са налице изброените елементи от фактическия състав на придобивното й основание.

За пълнота на изложеното въззивният съд се е позовал на т.1 от ТР № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, според което забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. /обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г. /, отменен със Закона за кооперациите от 1999 г. /обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г. /, не се отнася за ЖСК и правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна на кооперация, може да се придобие по давност.

Прието е също, че придобивната давност върху обект в новострояща се сграда започва да тече от момента на завършване на грубия строеж - т. 1 на ТР № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. Според възприетото в това решение липсата на официални документи относно степента на завършеност, забраната за ползване и моментът на въвеждане в експлоатация са ирелевантни за годността на строежа като обект на правото на собственост. Именно от тази правна възможност се е възползвала ответницата, която се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която има противоречие между обстоятелствена част и петитум.

В първоначалната искова молба са посочени две групи обстоятелства – на първо място: че както ищцата, така и ответницата са носители на общо членствено правоотношение с ЖСК „Строител“ по отношение на един обект – жилище с идентификатор [№] по КККР на [населено място]; че ЖСК не е прекратена по предвидения ред, че за обекта все още не е издаден нотариален акт според процедурата по чл.35 и сл. ЗЖСК, че липсва решение на общото събрание за прекратяване на ЖСК и на второ място – че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност на целия апартамент, макар да не са били налице предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като в нито един момент след построяване на сградата ищцата не се е отказвала от правата си, не е предавала владението на ответницата и тя не й го е отнемала явно или по друг предвиден в закона начин, както и че за ответницата липсва субективен елемент на владението – държане на имота като свой и това намерение да е манифестирано явно пред ищцата, „за да сме били изправени пред хипотезата – необходимост от отблъскване на владението на всички или на някой от тях“. При тези твърдения са формулирани две искания до съда: да признае за установено по отношение на ответницата, че същата не е едноличен собственик на процесния апартамент и да бъде отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка, издаден в нейна полза, както и съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че като член-кооператор на ЖСК „Строител“ ищцата е собственик на Ѕ ид. част от апартамента и нотариалният акт на ответницата да бъде отменен до размер на 1/2 ид. част.

С разпореждане № 3625/17.04.2018 г. Благоевградският районен съд е оставил исковата молба без движение с указание за отстраняване на нейните недостатъци. Прието е, че по отношение на предявения положителен установителен иск липсват изцяло изложени обстоятелства, а за отрицателния установителен иск не е обоснован правен интерес.

Ищцата двукратно е уточнявала исковата си молба. Производството по делото се е развило по поправената искова молба, намираща се на стр.100-106. В нея са повторени първоначалните твърдения, но петитумът е само един – за признаване правото на собственост на ищцата върху Ѕ ид. част от процесния апартамент и за отмяна на нотариалния акт на ответницата. Изрично се сочи, че ищцата е собственик на Ѕ и част от имота на основание членственото й правоотношение в ЖСК „Строител“ и реализирано строителство, в което е участвала с лични средства и труд.

В практиката на ВКС се приема, че когато от очертаните в обстоятелствената част на исковата молба факти не може да се изведе търсената защита, обективирана в петитума, е налице нередовност на исковата молба - решение № 102 от 26.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2429/2019 г., II т. о. В настоящия случай и двете групи твърдения в обстоятелствената част на исковата молба не обосновават търсената защита – признаване правото на собственост на ищцата върху Ѕ ид. част от процесния апартамент. Правото на собственост не произтича само от членственото правоотношение и извършеното строителство, тъй като законът изисква нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, който се издава въз основа на влязлото в сила решение, с което въз основа на разпределението по чл.28, ал.1, т.5 се приема окончателната цена на имотите и се определят припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Правото на собственост върху отделните жилища се придобива от отделните член-кооператори на ЖСК с издаването на нотариалния акт за съответния имот - решение № 1519 от 18.X.1991 г. по гр. д. № 939/91 г., IV г. о., решение № 308 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6550/2007 г., Iг. о., решение № 39 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., II г. о. и др. Няма как в настоящия случай при твърдения, че не е издаден нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, да се претендира право на собственост на обект в ЖСК въз основа на членствено правоотношение и извършено строителство. Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, което се състои в това, че ищцата не сочи придобивно основание за себе си, но претендира да е собственик на Ѕ ид. част от процесния апартамент, като същевременно твърди невъзможност ответницата да е придобила по давност права върху апартамента. Тази нередовност не е отстранена от въззивния съд и това е довело до постановяване на недопустимо решение. Само ако бъде отстранена тази нередовност и бъде предявен допустим иск, съдът може да се произнесе по съществото на правния спор.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за даване на указания до ищцата да отстрани недостатъците на исковата молба, като предяви допустим иск, при съответствие между заявените обстоятелства и петитум.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 578 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 590/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: