Даването на заеми със собствени средства не е банкова дейност и престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на пране на пари * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * неоснователност на касационен протест * Престъпления против паричната и кредитна система * банкова дейност * предикатно престъпление * оправдателна присъда * несъставомерно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 385

гр. София, 03 юли 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1132/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор в Апелативна прокуратура – Варна срещу решение № 153 от 09.11.2023г. по внохд № 100/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С присъда № 66 от 15.11.2022 г. по нохд № 539/2022г. на Окръжен съд – Варна подсъдимата М. Г. Т. е била оправдана изцяло и по двете повдигнати й обвинения – съответно по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че през периода м. 01.2016г. - м.12.2020г. в гр. Долни Чифлик, област Варна, без изискваното съответно разрешение по Закона за кредитните институции, е извършвала банкови сделки по занятие - предоставяла кредити с лихви /„банкова дейност“ съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИ/, като предоставила на множество лица пари в заем - 55 999 лв. и 6 650 евро, и получила значителни неправомерни доходи под формата на лихва - общо 7 849 в лева; както и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1 и пр. 3 от НК за това, че към 06.06.2019г. в гр. Долни Чифлик, придобила и държала златни и сребърни изделия на обща стойност 787789.05 лева, с добавена изработка 120 000-130 000 лева, за които знаела, че е придобила чрез горното тежко престъпление. Съдът се произнесъл по веществените доказателства.

Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна и с решение № 153 от 09.11.2023г. по внохд № 100/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна присъда № 66 от 15.11.2022 г. по нохд № 539/2022г. на Окръжен съд – Варна е била потвърдена.

В касационния протест са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като е посочено, че допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения (чл. 14 от НПК, чл. 107 от НПК) са свързани с начина на осъществяване на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата, а постановената оправдателна присъда е резултат на формирани в нарушение на закона правни изводи. Държавното обвинение твърди, че изводът за несъставомерност на деянието по чл. 252 от НК се основава на изолирана и незадължителна съдебна практика, като по този начин от НК се заличава конкретният вид престъпление. Сочи се, че деянието е съставомерно по чл. 252 от НК, когато са предоставени парични средства в лихвен заем три или повече пъти. Според протестиралия прокурор липсва законова норма, която да урежда правото на физическо лице да бъде кредитор, доколкото кредит и заем са различни понятия, регламентирани в различни закони – ЗБНБ, ЗКИ, ТЗ, съответно ЗЗД. Възразява се, че като е оправдал подсъдимата, въззивният съд й е предоставил възможност да извършва търговска дейност, без да декларира доходите от нея, респ. да заплаща дължимите данъци, както и да определя свободно и безконтролно лихвените проценти по заемите и да извършва доходоносната си дейност, без да се съобразява със счетоводните норми, мерките срещу изпирането на пари и др., които важат за банките и финансовите институции. Сочи, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с основни принципи на правораздаването и с оценката на доказателствата по делото, както и, че е нарушил правата на прокуратурата като страна в процеса, като е преценил поведението на подс. Т. като обективно несъставомерно. В тази връзка се оспорва и оправдаването на подсъдимата по обвинението по чл. 253, ал. 4 от НК, доколкото това оправдаване е следствие от извода за несъставомерност на извършеното по чл. 252 от НК. С протеста се прави искане за отмяна на решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста срещу атакуваното въззивно решение, излага съображения за нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, твърди, че съдът е игнорирал приложените по делото доказателствени материали, които по непротиворечив начин доказват, че подсъдимата е извършила двете престъпни деяния и по този начин е ограничил процесуалните права на обвинението да докаже тезата си. Намира, че е нарушен материалният закон с оправдаването на подсъдимата, доколкото по делото е установено, че същата е извършвала неразрешени сделки по кредитиране по занаят на лица с уговорена лихва без съответно разрешение на БНБ, налице е изискуемата от закона системност и от субективна страна подсъдимата е знаела, че няма право да извършва т. нар. „лихварска дейност“. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Упълномощеният защитник на подс. М. Г. Т. – адв. О. А., изразява становище, че решението на Апелативен съд – Варна и потвърдената с него присъда са правилни и законосъобразни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимата не взема участие в заседанието пред настоящата инстанция.

В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационния протест основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери протестът за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е изцяло декларативно, без в протеста да са посочени конкретни доводи за недостатъци в дейността на контролирания съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Твърдението, че са нарушени процесуалните права на прокуратурата поради нарушение на принципите за оценка на доказателствата, няма как да получи отговор поради липсата на подкрепящи го съображения, а и поради това, че направените от съдилищата изводи за обективна несъставомерност на извършеното от подсъдимата, не могат да се ценят като нарушение на права на тази страна в процеса. Впрочем, по приетата фактическа обстановка по делото не е имало спор, като доказателствата, приобщени в процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, са били обсъдени пълноценно и логически издържано. На практика несъгласието на държавното обвинение е с правните изводи на решаващите съдилища.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК също не е реализирано. Протестиралият прокурор, позовавайки се на решения на състави на ВКС, НК, защитава теза, противоположна на възприетата от въззивния съд. Акцентира, че престъплението, в което е обвинена подс. Т., е престъпление по занаят, осъществявано чрез три или повече еднородни деяния по предоставяне на заеми по занятие, с уговорена лихва и без съответно разрешение. Посочва, че подсъдимата като физическо лице не е можела да получи разрешително за осъществяване на банкова дейност, нито пък е разполагала с регистрация като финансова институция.

Описаните съображения в протеста са принципно верни, но те не са от естество в конкретния случай да аргументират различен извод от този, направен от решаващите съдилища.

От фактическа страна в атакуваното решение е прието, че подс. Т. в периода от м. януари 2016г. до м. декември 2020г. е отпуснала парични заеми срещу лихва на множество лица, като за гарантирането им били подписвани записи на заповед или били оставяни ценности и лични документи, които подсъдимата задържала до издължаване. По тези обстоятелства не е налице спор. Въпросът е дали това поведение може да осъществи състава на престъплението по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Този въпрос е решен правилно от контролирания съдебен състав, макар и преди постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024г. по т.д. № 1/2020г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата.

Съгласно този тълкувателен акт, „предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“. В случая подс. Т. по занятие е предоставяла на различни лица заеми с лихва, само че тази дейност не представлява банкова дейност, доколкото средствата за отпускането им не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл изводите за обективна несъставомерност на деянието са верни. Не е необходимо да се излагат съображения за това, дали не се касае до дейност като финансова институция, защото такова обвинение не е формулирано, а и при тези институции режимът е регистрационен, не разрешителен.

Доводите в протеста за последиците от оправдаването на подсъдимата – че по този начин се дава възможност за търговия в „сивия сектор“ и за неплащане на данъци, няма как да бъдат възприети като аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Въпрос на законодателно решение е по какъв начин подобна дейност да бъде преследвана и наказвана.

По отношение на оправдаването на подс. Т. по второто повдигнато й обвинение – по чл. 253 от НК, в касационния протест се твърди неправилно приложение на материалния закон, свързано с оправдаването за престъплението „лихварство“. Вън от съмнение е, че престъплението „изпиране на пари“ е вторична престъпна дейност, която не би могло да съществува без предварително създаване и обособяване на имущество по престъпен или общественоопасен начин. В случая доколкото подсъдимата е призната за невиновна по обвинението за престъпление по чл. 252 от НК, което според обвинението е предикатно, няма как да бъда ангажирана наказателната й отговорност за извършено престъпление по чл. 253 от НК. Въззивната инстанция е изложила в решението си още аргументи за оправдаването на подс. Т. по това обвинение, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Предвид изложените съображения за правилно прилагане на материалния закон от контролирания съд и липса на процесуални нарушения, не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 09.11.2023г. по внохд № 100/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.