Задължение на въззивния съд да реши спора по същество

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.София,
07.03.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринанадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2794 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Обжалвано е решение от 17.03.2023 г. по в.гр.д.№ 45/2023г. на АС - Пловдив, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, по иск с правно основание чл.4 ДЕС.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса дължи ли въззивният съд като инстанция по същество даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Жалбоподателят – Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител, в касационната си жалба поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Жалбоподателят - Върховния административен съд, чрез процесуалния си представител, в касационната си жалба поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено.

Ответникът –ЕТ “Бета-С. Х.“, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С въззивното решение, въззивният съд, като е обезсилил решението на първостепенния съд, е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по предявените искове съобразно предмета им очертан от ищеца в исковата му молба.

С решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело №411/2015г. Окръжен съд-Хасково като първа инстанция е отхвърлил предявените от ЕТ “Бета-С. Х.“ Хасково искове при условие на обективно, субективно и кумулативно съединяване, с правно основание чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз, вр. чл.9а от ЗОДОВ против Върховния административен съд и Националната агенция по приходите за солидарното им осъждане за заплащане на имуществени вреди в размер на 42 824,24лв. невъзстановен данък добавена стойност, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от 16.04.2009г. по АПВ №903302/16.04.2009г., до подаване на исковата молба 08.06.2015г., както и за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г., до 08.06.2015 г. като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск от едноличен търговец, който претендира да е осъществил доставка на стоки , за които счита, че са налице предпоставките за облагане с нулева ставка, поради вътрешнообщностния им характер, като видно от Акт за прихващане или възстановяване АПВ №903302/16.04.2009г., обхващащ проверка за период от 01.03.2009г. до 31.03.2009г. и справка декларация по ЗДДС ищецът е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 40893,27лв. Съдът е приел, че данъчният орган е приел сума за възстановяване отразена в приложение 1 към АПВ-40892,48лв., като е прихваната сума от 0,79лв, която е възстановена по банкова сметка , което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице имащо за предмет обследване на процесния АПВ 902302/16.04.2009г.

За да отхвърли иска съдът е счел, че не е налице нарушение на общностното право, тъй като данъчният орган е приел сумата за възстановяване заявена по справка декларация по ЗДДС, отразена в приложение 1 към АПВ - 40892,48лв., като е прихваната сума от 0,79лв. и сумата е възстановена по банкова сметка , поради което и не е налице вреда за ищеца, която следва да бъде поправена . Прието е, че въпросът с облагането на вътрешно общностните доставки е уреден от ЗДДС - разпоредби чл.51-чл.53 вр. чл. 7 от ЗДДС, вр. чл.45 от ППЗДДС. Посочено е, че директното приложение на чл.138, чл.139 от Директива 2006/112/ЕО е обусловено от въведения с националното законодателство механизъм и предпоставки,които следва да са налице за да възникне отговорността на държавата членка. Изложени са съображения за това, че от АПВ №903302/16.04.2009г. не е настъпила вреда , произтичаща от претенция за признат данък добавена стойност за възстановяване в размер на 42 824,24лв., който да не е възстановен на ищеца от данъчния орган. Относно съществено нарушение на общностното право съдът е приел , че не е допуснато очевидно нарушение, още повече че самият ищец с подаването на справката за ДДС е получил положителен отговор от данъчния орган с възстановяването на сумата по банковата сметка на ищеца, факт който изключва нарушението, респективно причинната връзка от нарушението да са настъпили вреди за ищеца ЕТ „Бета С. Х.“ Хасково в претендирания размер 40892,48лв. /така както е посочен от заключението на вещото лице/.

Първоинстанционният съд е приел, че с оглед заявените обстоятелства не следва да се извършва преценка за законосъобразност на Ревизионен акт №[ЕГН]/20.08.2010г., тъй като действието му се разпростира в периода от 01.10.2008г.- 28.02.2009г., докато заявената вреда от 40892,48лв. по АПВ №903302/16.04.2009г . касае период от 01.03. до 31.03.2009г., различен от данъчната ревизия по съставения РА, потвърден окончателно с решение на ВАС, като предмет и на приетото като доказателство изпълнително дело 26010023105/2001 са суми по ревизионния акт различни от тези по акта за прихващане или възстановяване и за период различен от процесния акт, които суми са погасени изцяло в изпълнителното дело.

По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че обективно и субективно съединените искове срещу НАП и ВАС за нанесена вреда в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз са неоснователни, като такъв е и искът за заплащане на законна лихва от 27 500лв. , считано от 16.04.2009г. по АПВ №903302/16.04.2009г. до подаване на исковата молба 08.06.2015г. Предвид отхвърлянето на иска за имуществени вреди поради липса на основание за присъждането им съдът е отхвърлил и иска за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва от 24 601,78лв. от 20.08.2010г. до 08.06.2015г.датата на подаване на исковата молба срещу НАП и ВАС.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с исковата си молба ищецът е предявил обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз, вр. чл.9а ЗОДОВ против Национална агенция на приходите и Върховен административен съд за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 42824,24 лв., признат с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ)№903302/16.04.2009г., но реално невъзстановен данък добавена стойност, поради постановяването на Ревизионен акт (РА) №[ЕГН]/20.08.2010г., потвърден с Решение №778/25.10.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“-гр.Пловдив, жалбата срещу който е отхвърлена с окончателно решение №6702/16.05.2013г. по адм. дело№9908/2012г. на ВАС, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от 16.04.2009г. (датата на постановяване на АПВ №903302/16.04.2009г.), до подаване на исковата молба - 08.06.2015г., както и обезщетение за неимуществени вреди поради поведението на ответниците в размер на 50000лв., ведно със законна лихва в размер на 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г.

Въззивният съд е приел, че вместо да се даде отговор на спорните въпроси, повдигнати от ищеца, първоинстанционният съд е изследвал факти, неспоменати в исковата молба, игнорирайки визираните такива в нея. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид Ревизионен акт (РА) №[ЕГН]/20.08.2010г., за който ищецът твърди в исковата молаба, че в същия са преразгледани, в нарушение на правото на ЕС, констатациите на данъчната администрация с АПВ №903302/16.04.2009г., с който е признато правото на възстановяване на ДДС, при което в отклонение от принципа на диспозитивното начало се е произнесъл не по исковете, с които е бил сезиран, a е разгледал искове, с които не е бил сезиран.
По изложените съображения въззивният съд на основание чл.270, ал. 3, изр. 3 ГПК е обезсилил обжалваното пред него първоинстанционно решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело №411/2015 г. по описа на ОС - Хасково,.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: дължи ли въззивният съд като инстанция по същество даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Настоящият състав намира, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е обезсилил първоинстанционното решение. Съобразно с дадените в ТР№1/2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС разяснения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Посочва се, че въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В т.5 от тълкувателното решение се посочва, че въззивният съд, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и само в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.
В случая въззивният съд като е установил, че първоинстанционният съд не е дал отговор на спорните въпроси, неправилно е приел, че в същият е разгледал непредявен иск. Видно е от съдържанието на исковата молба, че същата отговаря на изискванията посочени в разпоредбата на чл.127 и чл.128 ГПК - изложени са ясно обстоятелствата , на които се основава искът, в какво се състои искането и са приложени доказателствата в подкрепа на иска. С оглед дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос при допускане на касационното производство въззивният съд е този, който следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства по делото, включително и Ревизионен акт (РА) №[ЕГН]/20.08.2010г., за който ищецът твърди в исковата молба, че в същия са преразгледани, в нарушение на правото на ЕС, констатациите на данъчната администрация с АПВ №903302/16.04.2009г., с който е признато правото на възстановяване на ДДС.
Ето защо обжалваното решение като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени и оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С оглед изхода на спора съдът при новото разглеждане на делото ще следва да присъди и разноските за производството пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 17.03.2023 г. по в.гр.д.№ 45/2023г. на АС - Пловдив.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: