Осъждане за държане на марихуана с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * държане на наркотични вещества с цел разпространение * протокол за оглед * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * дактилоскопни следи

Р Е Ш Е Н И Е
№ 314

гр. София, 31 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОД

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 349 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от адв.М. В., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. Н., против въззивно решение № 34/06.03.2024 г., постановено по внохд № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд, без да отговори изчерпателно на направените от защитата възражения, изцяло е възприел изводите на окръжния, с които безрезервно е приета за доказана обвинителната теза, въпреки множеството противоречия относно времето на извършване на деянието в отречените показания на трима от свидетелите и противоречията в заявеното от останалите, при упражнено физическо насилие от страна на полицейските служители спрямо подсъдимия. Според защитника по делото няма произнасяне относно искането за отвод на председателя на първоинстанционния състав, въпреки предварително изграденото у него вътрешно убеждение за виновността на Н. Н., основано на базата на проведените пред него три разпита на свидетели на досъдебното производство и на свидетелството за съдимост на подсъдимия. Твърди се, че намерените на местопроизшествието две найлонови пликчета с наркотично вещество - марихуана не са на Н. и той никога не ги е държал, още по-малко с цел разпространение, тъй като по тях няма негови папиларни следи, няма намерена везна, а протоколът за оглед като негодно доказателствено средство следвало да бъде изключен от доказателствената съвкупност като съставен в нарушение на чл.156, ал.1 от НПК, тъй като поемните лица реално не присъствали на извършеното процесуално следствено действие. Възразява се и срещу отсъствието на отговор в мотивите на решението кой е разместил телефона на подсъдимия от земята, като го е поставил на желязната релса и то с включено фенерче, за да може да бъде описан по този начин в протокола за оглед. Допуснатите процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и до признаването му за виновен за деяние, което той не бил извършил, като се претендира да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседания подсъдимият Н. Н. и защитникът, редовно призовани, се явяват, поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения. Адв. В. счита, че в случая е създадена една преднамерена провокационна обстановка по отношение на неговия доверител и му е нанесен побой, за което има медицинско по делото.

Прокурорът от Върховна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба а подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 12/13.11.2023 г. по нохд № 111/2023 г. по описа на Окръжен съд - Габрово подсъдимият Н. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 14/15.12.2022 г. в гр. Габрово, на ул. "Кортен" до гаражите, намиращи си срещу трафопост зад ул.„Свищовска“ № 108, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с цел разпространение, с нето тегло 5,55 гр., с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 7,8 тегловни %, на стойност 33,30 лв. и 22,89 гр., с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 9,2 тегловни %, на стойност 137,34 лв., всичко на обща стойност 170,64 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение по отношение на подсъдимия определеното с присъда № 1/07.01.2022 г., постановена по нохд № 745/2021 г. по описа на РС - Габрово, общо най -тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, като е постановен отново първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата в полза на държавата е отнет предметът на престъплението - намерените наркотични вещества, а подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, възлизащи в размер на 332,74 лв.

По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

При извършената касационна проверка не се установи да са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение. Съставът на апелативния съд е отговорил детайлно на всички направени от страна на защитата възражения срещу осъдителната присъда на окръжния съд. Правилно е прието, че няма основание председателят на първоинстнационния състав да се счита за предубеден или заинтересован, поради участието му като съдия, пред който са проведени разпитите на трима от свидетелите на досъдебното производство. В процедурата по реда на чл.223 от НПК разпитът се извършва от разследващия орган, а не от съда, като делото не се предоставя на съдията, който не преценява фактите и обстоятелствата от значение за решаването на въпросите по чл.301 от НПК. Самото присъствие на съдията по време на разпита не дава основание същият да се счита за предубеден или заинтересован впоследствие при разглеждане на делото по същество, тъй като не е формирал предварително убеждение относно виновността на подсъдимия. Действително в случая отсъства изрично произнасяне от страна на първоинстанционния съд по отношение наличието на някоя от визираните в чл.29, ал.1 и ал.2 от НПК предпоставки, но това не е било необходимо, тъй като видно от протокола на проведеното съдебно заседание от 29.06.2023 г. адв. В. изрично е заявил, че няма искания за отвод, а подсъдимият - че е съгласен така определения съдебен състав да разгледа делото. В този смисъл изложените съображения в касационната жалба се явяват не само напълно неоснователни, но и некоректно заявени, включително и по отношение на представената на досъдебното производство справка съдимост, удостоверяваща съдебното минало на подсъдимия, която е от значение не само за характеристичните данни на Н., но и за определяне точната правна квалификация на извършеното, но по никакъв начин не влияе при отговора на въпросите дали самото деяние е осъществено от подсъдимия и извършено ли е виновно.

Въззивният съд е дал дължимия адекватен отговор /л.26 - 28 от мотивите/ и на отправеното от страна на защитата оплакване, че протоколът за оглед от 15.12.2022 г. не е изготвен съобразно разпоредбите на НПК, с който настоящият състав изцяло се солидаризира. Възражението категорично се опровергава от съдържанието на самия протокол, от приложения към него фотоалбум, от показанията на поемните лица и на полицейските служители. Протоколът е изготвен непосредствено след задържането на подсъдимия, в съответствие с изискванията на чл.129 и чл.155 от НПК, в присъствието на две поемни лица, които с подписите си са удостоверили отразеното в него, без да са посочили каквито и да било възражения. Заявеното от тях по време на проведените впоследствие разпити пред първоинстанционния съд е напълно еднопосочно не само относно релевантните и значими за предмета на доказване факти и обстоятелства - спрямо намерената на земята листна маса и положението на телефона на подсъдимия, но и по отношение хронологията на осъществяване на самото процесуално следствено действие, поради което неоснователни се явяват и възраженията на защитника за изключването на протокола от доказателствената съвкупност, поради разминавания в часовете на започване и приключване на огледа, заповедта за задържане по ЗМВР на Н. и пътният лист на служебния автобус, с който подсъдимият преди това се е прибрал от работа.

Лишено от основание е и възражението в жалбата, че по делото не било категорично установено държането на инкриминираните забранени за притежание наркотични вещества и целта за това. Следва да се посочи, че при установяване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, макар въззивният съд да е възприел изцяло, без каквито и да било корекции, установената от първоинстанционния състав фактология, е осъществил самостоятелна оценка на фактическите и правните изводи, с което са надхвърлени изискванията на заложения в чл.339, ал.2 от НПК стандарт. Ясно е посочено защо предходните инстанции кредитират като достоверни показанията на тримата свидетели, дадени на досъдебното производство пред съдия, сравнение с тези, депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Апелативният съд пълноценно е анализирал показанията на всички свидетели като обективно и вярно е преценено тяхното съдържание в контекста на подлежащите на доказване релевантни факти. Касационната инстанция не може да се съгласи с изложените от защитата доводи, които целят да компрометират проведените пред съдия разпити, следствие на което те да бъдат изключени като негодни от доказателствената съвкупност. По делото не се установява тримата свидетели да са били държани в полицията в продължение на часове, заплашвани или манипулирани от оперативните работници по криминална линия за последвалия им разпит. Провеждането на самия разпит пред съдия гарантира, че показанията са снети при спазване разпоредбите на НПК, като е предотвратено задаването на недопустими въпроси от страна на разследващия, както и оказването на непосредствено физическо или психическо въздействия върху свидетеля, като всеки един от тях изрично се е отказал от разясненото му право да се консултира с адвокат. Именно заявеното в кредитираните с доверие показания на приятелката на подсъдимия към инкриминирания момент - непълнолетната св.Е. И., дадени по реда на чл.223 от НПК и в присъствието на инспектор от детска педагогическа стая, показанията на полицейските служители и протоколът за оглед са залегнали в основата на осъдителните изводи на инстанциите по същество, като от тяхната съвкупност законосъобразно е изведено упражняването на фактическата власт от страна на подсъдимия върху иззетите наркотични вещества.

Не намира опора в материалите по делото и оспорването на целта, с която са държани процесните количества марихуана. Действително по делото не е намерена и иззета везна, но нейно притежание или ползване от страна на подсъдимия не се твърди дори в обвинителния акт. Въпреки отсъствието на дактилоскопни следи от подсъдимия върху двете пликчета, съдържащи инкриминираното наркотично вещество, сравнително не малкото количество коноп, но най-вече безспорно установените фактически данни относно предходното поведение на подсъдимия, насочено към разпространение на наркотични вещества, установено от показанията не само на бившата му приятелка, но и на св.Х. Г., който за предходните на инкриминираната дата четири месеца си е поръчвал и вземал от подсъдимия марихуана три пъти седмично, на непълнолетния св.К. С., на св.И. И. и на св.Т. С., откритите множество малки полиетиленови пликчета, обуславят субективния елемент и в частност специалната цел на държането, а именно - за разпространение. При това положение касационният състав счита, че независимо от изразеното в жалбата несъгласие на защитата с дадения в мотивите на атакуваното решение отговор на направените възражения, той присъства със съответната аргументация и съответства на събраната доказателствена съвкупност, поради което няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

В заключение следва само да се отбележи, че действително по делото е приложено СМУ от 16.12.2022 г. видно от което при прегледа на Н. е установено слабо кръвонасядане на дясната китка, охлузване на лявата предмишница, охлузвания по двете подбедрици и кръвонасядане на дясното бедро, които са довели до болка и страдание. Наличното медицинско удостоверение би могло да послужи за образуването на друго производство, но касационната инстанция не може да се съгласи с доводите, целящи компрометирането на настоящото, доколкото по делото отсъства самопризнание от страна на подсъдимия, а още по-малко същото да е със значителен ефект върху развитието на делото. Същевременно не е за пренебрегване и начинът, по който подсъдимият е бил задържан, а именно - след като полицейските служители св.И. И. и св. Н. К. са се легитимирали, Н. е хвърлил на земята полиетиленовия плик, който държал, побягнал към намиращата се в близост гора, където е настигнат, съборен по очи и са му поставени белезници.

В жалбата не се оспорва материално правната законосъобразност на въззивното решение, като не е изразено дори и несъгласие относно вида, размера и начина на изпълнение на индивидуализираното при условията на чл.54 от НК наказание в минималния предвиден в закона размер, както и по отношение на приведеното в изпълнение при условията на чл.68, ал.1 от НК отложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 34/06.03.2024 г., постановено по внохд № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: