Обезсилване на решение поради нередовна искова молба за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
София, 31.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3965 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. С. К. в качеството му на ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.” срещу решение № 894 от 08.07.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1038/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което, след като е отменено решение № 260110 от 21.02.2022г., постановено по гр.д.№ 3105/2020 г. по описа на Варненския районен съд, е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.” срещу Държавата за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Областния управител на [населено място] по пълномощие от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез юрисконсулт С. В., ангажира писмено становище за неоснователност на същата

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.” е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 119, 07 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 1343 кв.м.

Ищецът твърди, че е придобил общо 120,7 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 1681 кв. м. и 1019, 93 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 30 610 кв.м. По действащата кадастрална карта е записан като собственик на 1039 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], а 119,07 кв. м ид. ч., придобити от него, попадат в имот с идентификатор [№], записан на името на Държавата.

При тези фактически твърдения на ищеца въззивният съд е разгледал спора, като е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска.

От фактическа страна съдът е приел, че от представените по делото нотариални актове се установява, че ответникът е закупил от И. С. посочените в исковата молба ид. части от имоти.

Въз основа на приетите съдебно - технически експертизи е прието за установено, че съгласно изработената за м. Приморски парк /Салтанат кадастрална карта от 2004 г. ПИ с идентификатор [№] е бил отразен за първи път с площ от 1681 кв.м. като първоначално е записан като собственост на И. С., а впоследствие на И. С. и още осем лица, сред които и ищецът по делото, с начин на трайно ползване- обществен парк. Съгласно КК от 2008 г. за район “Приморски” имот с идентификатор [№] с площ от 30611 кв. м. е записан като собственост на Държавата на основание АДС /п/ No 603/ 2000 г. и АДС /п/ No 604/2000 г. Със заповед на началника на СГКК В. от 13.07.2015 г. КККР са променени като имот с идентификатор [№] е заличен и се образуват няколко нови имота - [№], [№]0 и процесният [№], които са разположени в границите на заличените [№] и [№]. Новообразуваният имот с идентификатор [№] с площ от 14273 кв.м. е записан като собственост на ищеца и още осем лица, като този имот е образуван от имот [№] /12321 кв.м/, [№] /5 кв.м/, [№]/ 1571 кв.м/ и части от имоти 548 и 547.От останалата част от имот [№] са образувани два поземлени имота - [№], целият с площ от 6 кв.м. и спорният [№] с площ от 18 284 кв.м.

Според заключението по тройната СТЕ придобитите от ищеца общо 1140 кв. м. ид. ч. са били разположени изцяло в имот с пл. No 75 по КП на „Приморски парк”, като имот с пл. No 75 е идентичен с новообразувания през 2015 г. ПИ с идент. [№]. С промяната на КККР площта от 120,5 кв. м. попада в границите на имот 1029, а не в границите на имот 1031. Според информацията от кадастралния регистър на собствениците на ПИ [№], собствеността на ищеца от 1140 кв. м. е отразена в пълния й размер въз основа на договорите за покупко - продажба.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността върху твърдените от него 1140 кв. м., но не се установява идентичност между спорните ид. ч. и част от имот с идентификатор [№], а напротив- установява се, че спорната част попада в границите на имот с идентификатор [№], заедно с останалата част от придобитите от ищеца общо 1140 кв. м. ид.ч., като съгласно записванията в КККР собствеността на ищеца е отразена в пълния й размер и не се установява идентичност между спорните 120,50 кв. м. и имота, записан като собственост на Държавата, поради което и искът е отхвърлен като неоснователен.

С определението по чл. 288 ГПК № 2398 от 07.08.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба - липса на ясни фактически твърдения, касаещи придобития от ищеца имот и съответно на обосновка на претендираното от него право на собственост върху спорния имот.

Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, остава неясно какви са фактическите твърдения на ищеца, с които обосновава претендираното от него право на собственост върху процесните 119,07 ид.ч. от спорния имот. След като ищецът излага доводи, че е придобил ид.ч. от имот с идент. [№], за който се установява, че по действащата КК е включен в три поземлени имота, то исковата молба не съдържа твърдения на какво основание ищецът поддържа, че е придобил права само върху два от тях, единият от които е процесният, и то в различен обем. В исковата молба липсва обосновка въз основа на какви факти ищецът извежда правото си на собственост върху заявените от него ид.ч. Твърденията на ищеца са неясни и вътрешно противоречиви, доколкото предмет на спора са ид.ч. от имот, а същевременно начинът на обосновката на претендираните права сочи на претенция за реална част от имот. Наред с това в обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че имотите, идеални части, от които ищецът сочи, че е придобил по силата на договори за покупко- продажба, са идентични с части от имот пл. № 75 по КП, попълнен със заповед Р-353/12.11.2001г., който пък имот е идентичен с части от ПИ № 157 и № 143 по кадастралния и регулационен план от 1937г., които имоти попадат в три новообразувани УПИ, като спорният имот не е индивидуализиран съобразно ПУП.

Във връзка с изложеното настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК , като тази нередовност не е констатирана от въззивния съд и не е даден срок за отстраняването й, предвид на което и въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение задълженията му по чл. 129, ал. 2 ГПК . На ищеца следва да се дадат указания да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като изложи ясни фактически твърдения за придобитото от него право на собственост и да се обоснове откъде конкретно произтича заявеното с исковата молба право на собственост върху ПИ с идентификатор [№] в претендирания от него обем. В случай, че съобразно действащия към настоящия момент ПУП за спорния имот е отреден самостоятелен УПИ или са отредени повече от един УПИ, то ищецът следва да индивидуализира имота съобразно действащия ПУП.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 894 от 08.07.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1038/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: