Връщане на дело за убита дива коза поради противоречиви мотиви и недоказаност

Текстът на акта

Ключови фрази

Унищожаване или повреждане на защитени територии, растителни или животински видове * съществени процесуални нарушения * противоречие в доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

гр. София, 24.09.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Пламен Дацов

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 514 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. Ц. Н. срещу решение № 50 от 25.04.2024г., постановено по ВНОХД № 12/24г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 10 от 20.10.2023г. по НОХД № 149/23г. на Габровския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.11.2021г. в района на връх „З.“ в местността „К. д.“, землище на [населено място], общ. С., противозаконно, унищожил, като умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие застрашено диво гръбначно животно от вид по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие , означен със знак (*) - дива коза от разред „Чифтокопитни“, семейство „кухороги“, и на основание чл.278д, пр.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 6 000лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за тригодишен изпитателен срок.

С жалбата от името на подсъдимия се твърди, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, поради което следва да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на наказанието до минималния, предвиден размер с оглед чистото съдебно минало, младата възраст, трудовата ангажираност на Н., съдействието, което е оказвал и коректното му процесуално поведение. Изтъкват се доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилен анализ на доказателствата.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на решението и оправдаване на Н.. Намира за неправилна преценката, че обвинението е доказано, както по отношение на авторството, така и по отношение на изпълнителното деяние и средството на престъплението. Възразява срещу отказа на съда да допусне следствен експеримент и да изключи от доказателствения материал писменото доказателство – протокол за оглед. Счита, че незаконосъобразно са игнорирани показанията на свидетелите П. и П., чрез които се установява невъзможност подсъдимият да е присъствал на мястото на престъплението.

Представителят на прокуратурата намира решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на първоинстанционната присъда и въззивното решение, както и за нарушени права от страна на прокуратурата. Касационният съд /освен, когато действа като въззивна инстанция/ е инстанция по правото, а не по фактите, и контролира акта на въззивния съд, а не на първоинстанционния, още по-малко проверява законосъобразността на действията на прокуратурата. С оглед компетентността си, настоящият съдебен състав не би могъл да обсъжда предложения от защитника негов самостоятелен анализ на фактите, нито да прави изводи за недоказаност на обвинението. В правомощията му е да провери дали възприетата от апелативния съд фактическа обстановка е изведена въз основа на събрани и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, и в случай, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване са законосъобразно установени – дали спрямо тях е приложен правилно материалният закон.

На следващо място, се установява пълна идентичност на доводите срещу обвинението, изтъкнати от защитника пред първоинстанционния съд с доводите срещу присъдата с тези, изтъкнати пред апелативния съд и с тези срещу въззивното решение. Още Габровският окръжен съд е изложил подробни съображения срещу повечето от наведените в настоящата жалба възражения. Във въззивната жалба защитникът не е разяснил защо не споделя тези възражения, а ги е преповторил дословно. От своя страна, и Великотърновският апелативен съд в решението си е възпроизвел мотивите към присъдата, отчитайки, че са изчерпателни, и не е сезиран с необсъдени в тях възражения. Със същите оплаквания е ангажирана и третата инстанция. Жалбоподателят е игнорирал отговорите на възраженията, които е получил от двете предходни инстанции независимо, че се е запознал с мотивите на присъдата и на въззивното решение.

Настоящият състав се солидаризира със значителна част от вече направения анализ във връзка с поставените от касатора проблеми.

От оплакванията за допуснати процесуални нарушения, приоритетно следва да бъдат разгледани тези за ползвани от въззивния съд негодни доказателствени средства. Конкретно, става въпрос за протокола за оглед на местопроизшествие и за показанията на свидетелите К. С. и В. В..

По отношение на протокола за оглед се твърди, че е изготвен в нарушение на Директива 2013/48, тъй като Н. не е бил предупреден, че има право на адвокат, да запази мълчание и да не се самоуличава, и разследващите органи са имали задължение да преустановят следственото действие. Този довод правилно е бил отхвърлен. Преди всичко той се основава на неточна интерпретация на установените факти. Подсъдимият е получил възможност да се свърже с адвокат, и след проведена консултация е решил да съдейства, като отведе разследващите до района, в който е било укрито оръжието му, другите ловни принадлежности и разфасованото дивечово месо. Към този момент той не е бил привлечен като обвиняем, не е бил задържан. Не е налице хипотеза на задължителна адвокатска защита. Сам по себе си огледът на местопроизшествие не представлява действие по разследване срещу определено лице. Фактът, че именно подсъдимият е посочил местността, където са открити иззетите вещи, не се установява от протокола за оглед, а от собствените му обяснения, подкрепени със свидетелски показания. Конкретният оглед е проведен в съответствие с процесуалните изисквания, съставеният протокол съдържа необходимите реквизити, в него не са обективирани никакви изявления на Н., още по-малко такива, с които да се самоуличава, поради което цитираното в жалбата решение № 88/2021г. на III н.о. на ВКС е неотносимо.

Всъщност за съобщена им от подсъдимия уличаваща го информация са разказали свидетелите К. С. и В. В., но от вниманието на жалбоподателя е убягнало обстоятелството, че показанията им в тази част са изключени от доказателствения материал още от първата инстанция. Причината е, че са с производен характер и не могат да опровергаят обясненията на подсъдимия, като източник на първични доказателства.

По отношение на свидетелите С. и В. се претендира, че с оглед качеството им на поемни лица, е процесуално недопустимо показанията им да се ползват за установяване на обстоятелства, извън свързаните с огледа на местопроизшествие, както и че като служители на институции са заинтересовани от изхода на делото. Правилно е изяснено от долните инстанции, че никой от двамата не е участвал в производството в друго процесуално качество. При липсата на законова забрана поемните лица да свидетелстват за обстоятелства, които са възприели по друго време и на друго място, подобно ограничение би било в противоречие с изискването за изясняване на обективната истина чрез използване на всички допустими и относими доказателствени средства. С. и В. са служители в Държавно ловно стопанство „Р.“, което е териториално поделение на държавно предприятие, юридическо лице към Изпълнителната агенция по горите към Министерство на земеделието. Видно е, че служебното им положение не поражда съмнение за заинтересованост, тъй като не е свързано с осъществяването на обвинителната функция в наказателния процес.

Като друго съществено процесуално нарушение се сочи постановяването на съдебен акт при непълнота на доказателствата. Според защитника е било наложително провеждането на следствен експеримент, за да се изясни дали е възможно свидетелите К. и В. действително да са възприели обстоятелствата, за които дават показания. Аргументите, с които е отхвърлено искането се споделят от настоящия съдебен състав. Първият е, че съдебното следствие е провеждано след значителен период от време и са липсвали гаранции, че разположението на храстовата растителност и зрителните способности на участниците са същите. Освен това не е съществувала необходимост от провеждането на следствен експеримент, тъй като обстоятелството, за чието установяване е поискан, е надлежно установено с достатъчно други доказателствени средства. Освен безпротиворечивите показания на свидетелите К. и В., съдът се е позовал още на показанията на св. Т., както и на подаденото съобщение на телефона за спешни случаи. Сигналът, че са наблюдавали как човек с пушка влачи дива коза, е подаден от св. К. преди да му стане известно присъствието на подсъдимия в района, т.е. показанията на двамата свидетели, че са имали видимост са последователни и не разкриват стремеж за подпомагане на обвинителната теза.

Въззивният съд е упрекнат в игнориране на факти, установени посредством показанията на свидетелите П. и П., конкретно часа в който Н. е напуснал хижата и посоката, в която се е отправил. Това възражение също не намира опора в текста на атакувания акт. Показанията на С. П. са изцяло кредитирани и са ползвани от съда при изграждане на фактическата обстановка. Показанията на М. П. са анализирани надлежно и напълно законосъобразно са приети за недостоверни. Този извод е основан на констатираното вътрешно противоречие в обясненията на Н. досежно това дали изобщо П. е ходил в хижата тази сутрин. Съществува противоречие между показанията на този свидетел и обясненията на подсъдимия и по въпроса дали двамата са тръгнали заедно или П. е останал в хижата. Отхвърлени са като нелогични и с оглед невъзможността да е възприел местоположението на Н. час по-късно, ако са потеглили заедно, а изминаването на маршрута му отнема двадесет минути.

Наред с разгледаните оплаквания на касатора, които касационният съд намира за неоснователни, в жалбата се поддържа и нарушение на забраната по чл.303, ал.1 от НПК, която теза следва да бъде споделена. Великотърновският апелативен съд е основал решението си на предположения, както по отношение на начина, по който е умъртвено животното, така и по отношение на авторството на деянието. Възможността за постановяване на осъдителна присъда въз основа на косвени доказателства съществува само тогава, когато те изграждат стройна система, водеща до единствен извод. Това означава, че всякакви други версии следва да бъдат изключени. Когато е възможно установените факти да имат друго обяснение, колкото и малко вероятно да е то, изискването за несъмнена доказаност на обвинението не е изпълнено.

По отношение на начина, по който е умъртвена дивата коза, защитникът е направил възражение за съществуваща възможност да не е застреляна, а да е умъртвена от друго животно или да е умряла от болест. Обосновал се е с изтъкнатата от вещото лице невъзможност чрез биологическа и химическа експертиза на трупно месо да се установи причината за смъртта, както и с показанията на свидетелите В. и К., първият от които изобщо не чул изстрел, а вторият не е сигурен. Съдът е пропуснал да отговори на така направеното възражение, а то е съществено и надлежно аргументирано.

Изводът за авторството на деянието е базиран на вътрешно противоречащи си мотиви. На стр.20 от решението въззивният съд е приел, че „от показанията на свидетелите се установява идентичност между лицето, забелязано да влачи диво животно … и подсъдимия.“ Този извод противоречи на констатацията, направена при изложението на фактите, че всъщност К. и В. са установили само прилика в телосложението и цвета на дрехите, и тъй като не са били сигурни са се опитвали да го идентифицират чрез заснетите следи от обувки, но не са успели.

На стр.21 от мотивите изводът за авторството на деянието е аргументиран с обстоятелството, че по същото време в тази част на Средна Стара планина не е установено присъствие на други лица. В отношение решението съдържа и съвсем различна фактическа констатация, а именно, че в района се е намирал И. К., собственик на вила охранявана от пазач, че ограда на вилата се ремонтирала от работници. Посочено е дори, че няколко от тези лица били проверени от служители на парковата охрана.

Така констатираните непълноти и противоречия в мотивите съставляват съществено процесуално нарушение. Решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който да установи дали е възможно дивата коза да е била умъртвена по друг начин, освен чрез обстрел, дали свидетелите В. и К. са успели да идентифицират подсъдимия, като лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си, както и дали по време на вероятната стрелба в местността е имало други лица.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 50 от 25.04.2024г. по ВНОХД № 12/24г. на Великотърновския апелативен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.