Отмяна на влязло в сила решение поради ново писмено доказателство

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * новооткрити обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№186

Гр. София,09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2795 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК.

Образувано е по молба на Р. Ж. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 1689/20.10.2015 г. по т. д. 2424/2013 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която съдът е уважил предявените от „Банка Пиреос България“ АД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу него. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство – извлечение за движението по банкова сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б. за периода 01.01.2012 г. до 30.01.2012 г., което е от съществено значение за спора и с което се е снабдил след приключване на производството по делото - на 28.09.2022 г., от прокурорска преписка № 10031/2022 г. по описа на СРП, с което обосновава твърдението си, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2- ро ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Изтъква, че в хода на исковото производство се е защитавал с твърдения, че кредитът по банков договор № 033/2007 г. от 16.01.2008 г. е бил погасен на 27.01.2012 г., като е сключен нов договор за кредит, сумата по който е усвоена чрез превеждането й по горепосочената банкова сметка с титуляр Р. Х. Б. на 27.01.2012 г., с което са били изцяло погасени задълженията по договор за кредит № 033/2007 г. от 16.01.2008 г. Сочи, че последните обстоятелства са установени чрез редица събрани доказателства в хода на исковото производство, включително извлечение от вътрешнобанкова разчетна сметка, извлечение от банковата сметка на Р. Б. - IBAN: [банкова сметка], извлечение от кредитна сметка № 0010-0184-00000000508 и заключение по ССчЕ. Излага, че въпреки многобройните събрани доказателства, удостоверяващи тези обстоятелства, с постановеното влязло в сила решение е намерено възражението му за погасеност на задълженията за неоснователно. Счита, че твърдените обстоятелства се установяват и от новото писмено доказателство. Допълва, че по делото е събрано извлечение от тази банкова сметка, но същото е в друг формат, поради което намира, че документът, с който се е снабдил от прокурорската преписка е нов. По тези доводи поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и моли да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В проведено на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание уточнява, че е допусната грешка в молбата по чл. 303 ГПК при описанието на периода, за който е издадено процесното извлечение от сметка, но документът, въз основа на който се иска отмяна на влязлото в сила решение, е този, приложен към молбата.

С молба вх. № 3834/04.03.2025 г. молителят Р. Б. уточнява, че макар в о. с. з. да е заявил, че приложеният към молбата документ – извлечение от сметка за периода 01.01.2000 г. до 15.11.2019 г., генериран на дата 04.12.2020 г., е новото писмено доказателство, въз основа на което иска отмяна на влязлото в сила решение, и че последният неправилно е описан в молбата, след осъществена проверка след о. с. з. е установил, че е допуснал грешка, като е приложил не документа, на който се е позовал в молбата, а друго извлечение, което макар да съдържа същите записи е различен документ. С молбата представя точния документ, въз основа на който уточнява, че иска отмяна на влязлото в сила решение – извлечение от банкова сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б. за периода 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г., генериран на 26.08.2014 г. в 15.08 часа. Сочи, че с документа се е снабдил от прокурорска преписка с № 18688/2014 г. по описа на СРП на 06.10.2022 г., за което е представя удостоверение от СРП – л. 260.

Ответникът по молбата, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с депозиран в срок писмен отговор оспорва молбата като недопустима, евентуално неоснователна. Поддържа, че молбата не е подадена в указания в закона преклузивен срок, тъй като ищецът е разполагал с приложеното към нея писмено доказателство преди твърдяната дата. Сочи, че като титуляр на банковата сметка молителят е могъл винаги да поиска извлечение от нея, като такова е представено още пред първоинстанционния съд в развилото се исково производство и е обсъдено от съда. Излага, че на същото основание вече се е развило производство по молба по чл. 303 ГПК, по което е образувано т. д. 2103/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, като молбата на Б. е оставена без уважение. Счита за недопустимо заявеното в хода на делото изменение в искането на молителя и соченото на нов документ, въз основа на който се поддържа молбата. Поддържа, че и по отношение на този документ не е спазен преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност излага доводи, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, намира сезиралата го молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за допустима, а оплакванията на ответника досежно недопустимостта й за неоснователни по следните мотиви:

Предвид установения в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е обвързан от заявеното от молителя искане. Съдът е констатирал несъответствие между описанието на документа, който молителят сочи като ново писмено доказателство, въз основа на което моли да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение, и приложения към молбата документ, поради което е дал възможност на молителя да уточни искането си до съда. Молителят в о.с.з. е посочил, че е налице грешка в описанието на документа, но с последващата молба е уточнил, че грешката е в приложения документ и част от твърденията по молбата му с оглед множеството относими към отношенията на страните прокурорски преписки. Предвид вече цитирания принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е обвързан от искането на молителя, като при приложение правилото на чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се счита за редовно от момента на извършването му. При предоставена възможност и на двете страни единствените събрани доказателства са, че процесният документ – генериран електронен документ от електронната база данни на „Банка Пиреос България“ ЕАД - извлечение от банкова сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б. за периода 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г., генериран на 26.08.2014 г. в 15.08 часа и представен по делото на основание чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като препис, е получен от адвоката на ответника на 06.10.2022 г. на гише на регистратурата на СРП – л. 260 от делото. Други доказателства, че молителят е разполагал с този документ или е могъл да се снабди с него по – рано, не са събрани, поради което съдът намира срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за спазен.

Неоснователно е и оплакването на молителя, че молбата по чл. 303 ГПК е недопустима, като втора подадена такава със същото искане предвид развилото се производство по т. д. 2103/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, доколкото видно от преписката по последното дело приложеният по това дело на хартиен носител препис от електронен документ – извлечение от сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б., е различен – генериран е на различна дата и е с различно съдържание.

Разгледана по същество молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства за твърдени в хода на производството и релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени. Новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за решаването на спора.

Очертаните предпоставки на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК не се установяват по делото.

Соченият от молителя документ не е част от доказателствата по делото. Видно от събраното по делото извлечение от сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б. и уточнения с молбата по чл. 303 ГПК документ – извлечение от същата сметка за периода 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г., генерирано на 26.08.2014 г. в 15.08 часа, същите представляват възпроизведени на хартиен носител преписи от различни електронни документи, доколкото по вече изложените мотиви на съда всяко ново генерирано извлечение от електронна база данни представлява нов различен електронен документ от предходно генерирано друго извлечение от същата база данни.

Независимо от последното, представеният към молбата по чл. 303 ГПК документ не покрива предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК, доколкото удостоверените с него данни за движението и отразените операции по банкова сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б., са вече установени по делото и съобразно твърденията на молителя Б.. По делото е събрано от първоинстанционния съд извлечение от същата банкова сметка на Р. Б., което макар формално да представлява различен документ, удостоверява същата информация – извлечение от базата данни на банката за движение по тази банкова сметка. И съобразно твърденията на молителя, а и изводимо от доказателствата, отразената в двата документа - събрания в исковото производство и приложения в производството по чл. 303 ГПК, информация досежно отразени движения на дата 27.01.2012 г. е идентична, респективно новият документ не удостоверява различни от вече твърдените и установени факти в производството, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, или обективно не е от значение за правилното решаване на спора, като молителят единствено не е доволен от придаденото от съда значение на тези факти.

Основателно е и възражението на ответника, че молителят не твърди да е била налице обективна пречка, препятствала го в хода на делото да заяви възраженията си във връзка с отразените записи по движението на банковата му сметка и да представя неограничен брой извлечения от същата банкова сметка, доколкото е нейн титуляр и може да се снабди с такива по всяко време, поради което дори ако се приеме, че не е сторил последното, то това е по причина на неположена дължима грижа за собствените му работи и на това самостоятелно основание молбата му за отмяна не може да бъде уважена.

По вече изложените доводи по делото е събрано извлечение от същата банкова сметка с отразени идентични записи, както и заключение по ССчЕ, вещото лице по която е анализирало записите в електронната база данни досежно извършените движения по сметката на Б., като последните са обсъдени и от съда при постановяване на влязлото в сила съдебно решение, и приложеното към молбата по чл. 303 ГПК извлечение от същата банкова сметка не би могло обективно да установи различни от вече установените в хода на производството и релевантни за решаването на спора обстоятелства, а желаният от молителя резултат да бъде отменено влязло в сила съдебно решение поради твърдения на молителя за неправилност на правните изводи на съда е недопустим резултат в производството по чл. 303 ГПК.

По изложените съображения не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 80 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът по молбата. Доказва разноски за сумата 5 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие и платежни документи на л. 198 до л. 200 от делото), и сумата 10 лв. – заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения (л. 284). От насрещната страна е заявено възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, което предвид предмета на делото и осъществените от адвоката процесуални действия, включително подаване на писмен отговор, становища, писмени бележки, представяне на доказателства, явяване в три съдебни заседания, съдът намира за неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 316893 от 29.12.2022 г. по описа на регистратурата на СГС на Р. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], за отмяна на влязло в сила решение № 1689/20.10.2015 г. по т. д. 2424/2013 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която съдът е уважил предявените от „Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу него.

ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата 5 010 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.