Отхвърлена молба за отмяна на решение при публична продан и несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50140

София, 04.04.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2159/2022 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е молба от „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез синдика П. А. Б. – К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 55 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, 1 г.о. Към молбата са представени писмени доказателства с твърдение, че същите установяват обстоятелства от съществено значение за спора за собственост, разрешен с посоченото решение. Иска се отмяната му.

Подаден е писмен отговор от ответника по молбата за отмяна В. И. С., с който се изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Иска се присъждане на разноските, направени в производството по отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 116 от 07. 07. 2022 г. по гр. д. № 2159/2022 г. на ВКС, I г.о.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства (съществували към приключване на съдебното дирене, след което е постановено влязлото в сила решение - по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3 ГПК) или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда.

В случая се иска отмяна на постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 55 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, 1 г.о., с което, след частична отмяна на решение № 1252 от 16. 06. 2020 г. по гр. д. № 5117/2019 г. на САС, 14 с-в, е признато за установено, по предявения от В. И. С. против „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, гр. Плевен, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, установителен иск за собственост, че В. И. С. е собственик, на основание постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано на 05. 06. 2017 г., на поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-38/10. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], община Столична, район „С.“, [улица], представляващ УПИ ***, в кв. *** по плана на [населено място], местност „П. В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м.

Съставът на ВКС е приел, че фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, приключва с изготвяне на постановление за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума (чл. 496, ал. 1 ГПК), а вещнопрехвърлителният му ефект настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК). Релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормата на чл. 638 ТЗ, е издаването на постановлението за възлагане. Ако към този момент по отношение на длъжника не е открито производство по несъстоятелност, с влизане в сила на постановлението на възлагане настъпва вещнопрехвърлителният ефект на принудителното прехвърляне на собствеността, реализирано в индивидуалното принудително изпълнение, а в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл. 638 ТЗ, само ако към момента на обявяване на несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическият състав на публичната продан, т.е. не е издадено постановлението на възлагане. Публичната продан ще се счита за неприключила и ако постановлението за възлагане бъде отменено при обжалването му. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило с издаването на постановлението за възлагане. Приложението на нормите на чл. 638 и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ. Спрямо длъжника в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим вещнопрехвърлителният ефект, настъпил с влизането в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителният способ в индивидуалното принудително изпълнение е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публичната продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение към обявяване на несъстоятелността.

Прието е, че постановлението за възлагане на недвижимо имущество от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б. е издадено и фактическият състав на публичната продан е приключил преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника „Тома строй“ ЕООД, поради което постановлението за възлагане е противопоставимо на кредиторите и длъжника в производството по несъстоятелност, независимо че е влязло в сила след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и след налагането на обща възбрана и запор върху имуществото му.

Като нови писмени доказателства за отмяна на решението молителят сочи 3 бр. молби, подадени по т. д. № 6198/2014 г. на СГС, VI-13 с-в: молба вх. № 3963/13. 01. 2016 г., подадена от синдика на „Боско строй“ ЕООД; молба вх. № 25652/25. 02. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, молба вх. № 115182/10. 09. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и удостоверение изх. № 123477/2. 09. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838. Твърди, че посочените доказателства съдържат данни, че по изп.д. № 8113/2014 г. на ЧСИ Б., след проведена предходна публична продан от 2015 г., съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с платежно нареждане от 17. 06. 2016 г., сумата 1070000 лв., която надхвърля претенцията на банката по изпълнителния лист, покрива изцяло вземането на взискателя по изпълнителното дело, представлява основание за прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и погасява правото на взискателя да насочи принудително изпълнение върху процесния имот. Твърди се, че посоченото обстоятелство е било неизвестно на молителя, тъй като платежното нареждане за превод на сумата 1070000 лв. от частния съдебен изпълнител по сметка на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е приложено към изпълнителното дело, както и по съображения, че дружеството не е било страна по т.д. № 6198/2014 г. на СГС, VI-13 с-в, с предмет иск по чл. 422 ГПК, предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против „Боско строй“ ЕООД. За това плащане молителят узнал случайно, по повод позоваване от банката на влязлото в сила разпределение на получената от публичната продан по която е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 27. 03. 2015 г. по изп.д. № 8113/2014 г., сума, дало повод да се изиска информация за този превод от ЧСИ.

С представените от молителя 3 бр. молби се установяват следните факти: а/. с молба вх. № 3963/13. 01. 2016 г., подадена от синдика на „Боско строй“ ЕООД, се уведомява съдебният състав по т.д. № 6198/2014 г., имащо за предмет предявени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД искове по чл. 422 ГПК, че с решение от 08. 01. 2015 г. по т.д. № 8423/2013 г. на СГС, VI-1 състав „Боско строй“ ЕООД е обявен в несъстоятелност и е направено искане за отмяна хода по същество и спиране на исковото производство за предявяване на спорните вземания в производството по несъстоятелност; б/. с молба вх. № 25652/24. 02. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, е уведомен съдът по цитираното дело, че на 12. 02. 2016 г. банката е предявила вземанията си срещу „Боско строй“ ЕООД, обезпечени с договорна ипотека, в производството по несъстоятелност на дружеството, както и че след поредица от сделки ипотекираните имоти са станали собственост на „Тома строй“ ЕООД; в/.с молба вх. № 115182/10. 09. 2016 г., подадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, е уведомен съставът на СГС, че вземанията на банката срещу „Боско строй“ ЕООД по договора за кредит, предявени в производството по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД, са приети от синдика и с определение от 07. 04. 2016 г., обявено в ТР на 11. 04. 2016 г., съдът по несъстоятелността е утвърдил списъка на приетите вземания, което е основание за прекратяване на производството по чл. 422 ГПК; уведомен е съдът, че ипотекираните от „Боско строй“ ЕООД, в полза на банката, имоти са част от търговското предприятие на „Тома строй“ ЕООД, считано от 16. 04. 2014 г.

С удостоверение изх. № 123477/2. 09. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 , са удостоверени следните обстоятелства: а/. че производството по изп.д. № 20148380408113, по което е издадено постановлението от 28. 04. 2016 г., посочено като придобивно основание по предявения от В. И. С. срещу „Тома строй“ ЕООД иск за собственост, е образувано срещу „Боско строй“ ЕООД, в несъстоятелност, и срещу ипотекарен длъжник „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 02. 06. 2014 г., издаден по гр. д. № 2836/2014 г. на СРС, за заплащане на главница в размер на 200000 евро, ведно със законната лихва от 23. 05. 2014 г. до окончателното й изплащане, която към издаване на удостоверението е 45479, 12 евро, и неолихвяема сума в размер на 24889, 80 лв., както и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 15885, 16 лв.; б/. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се е присъединил с удостоверение, издадено по друго изпълнително дело, образувано пред същия частен съдебен изпълнител – изп.д. № 20148380409924, за плащане и на сумите: 371044 евро главница, ведно със законната лихва от 25. 09. 2014 г. до окончателното й изплащане, която към издаване на удостоверението е 71464, 75 евро, 8959, 09 евро редовна лихва, 69996, 58 евро наказателна лихва, 17602, 47 лв. държавни такси, такса по т. 26 в размер на 28767, 44 лв. в/. по изп.д. № 20148380408113 е проведена публична продан на имот, различен от процесния, възложен с влязло в сила на 5. 11. 2015 г. постановление за възлагане, като след извършено разпределение в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 17. 06. 2016 г. е преведена сумата 1041399, 81 лв.; г/. към 17. 06. 2016 г. е била проведена публична продан и на процесния недвижим имот, възложен с постановление от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., което не е влязло в сила.

Обстоятелствата, установени с трите молби, са били известни на състава на ВКС и съобразени при постановяване на решението , т.е. не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и установяването им не би могло да обуслови отмяна на влязлото в сила решение на ВКС . Прието е в мотивите към решението на ВКС, че прекратителният ефект по чл. 638, ал. 4 ТЗ на изпълнителното производство срещу „Тома строй“ ЕООД (придобило процесния имот на основание договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД, сключен на 16. 04. 2014 г., което е било собственик на основание договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу поемане на задължения, сключен с н.а. № 98/20. 03. 2014 г., с „Боско строй“ ЕООД) не е настъпил с откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Боско строй“ ЕООД на 11. 04. 2016 г., тъй като по делото не е установено да е предявен и уважен иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ по отношение на договора за прехвърляне на недвижим имот, сключен между „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй ГД“ ЕООД с нотариален акт № *** г., съответно процесният имот да е бил върнат включен в масата на несъстоятелността на „Боско строй“ ЕООД и осребрен, както и в това производство ипотекарният кредитор да е реализирал вземането си. Поради изложеното, фактът на открито производство по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД е преценен като неотносим към изхода на правния спор по иска за собственост.

Относно обстоятелствата, установени с посоченото удостоверение , следва да се посочи, че молителят „Тома строй“ ЕООД, като страна – ипотекарен длъжник по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., е могъл да ги узнае и да се снабди с доказателства за тях по време на висящността на исковото производство по иска за собственост, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Няма данни такива опити да са правени и да не са се осъществили, поради отказа на съдебния изпълнител да предостави исканата информация.

На следващото място, представените от молителя документи и установените с тях факти не биха могли да повлияят на изхода на делото по иска за собственост – на извода на състава на ВКС, че в полза на ищеца В. С. се е осъществил фактическият състав на заявения от него придобивен способ публична продан на недвижим имот и за пораждане вещнопрехвърлително действие на постановлението за възлагане на недвижимо имущество от 28. 04. 2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано на 05. 06. 2017 г., след влизането му в сила. Дори да се приеме, че взискателят не е имал право на принудително изпълнение (поради погасяване на задължението чрез плащане, поради обстоятелството, че са били налице отрицателните процесуални предпоставки за развитие на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, установени в разпоредбите на чл. 638 и чл. 717н ТЗ или по други причини) и изпълнителното производство по ГПК е следвало да бъде прекратено, това не би имало за последица отпадане на придобитите от купувача на публичната продан вещни права, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 5 ГПК, ако след възлагането изпълнението бъде прекратено, придобитите от публичната продан права се запазват. Наред с горното, представените от молителя писмени доказателства не дават основание да се приеме, че вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и на останалите присъединени кредитори, сред които и държавата, са били удовлетворени напълно след провеждане на публичната продан на друг имот през 2015 г. След като посочените от молителя писмени доказателства не са от значение за правилното разрешаване на спора за собственост - предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, и не биха могли, дори и ако бъдат взети предвид, да доведат до промяна в постановеното по делото решение, то молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение .

С оглед изхода на делото „Тома строй“ ЕООД ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника по молбата В. И. С. сумата 2450 лв. платено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство в производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК 203017188, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 55 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, 1 г.о.

ОСЪЖДА „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК 203017188, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. И. С. сумата 2450 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: